Tag Archives: кариера

Марсианците с резачки

chainsawСкоро попаднах на една от особено безсмислените верижни игри във фейсбук: „Напишете името на последната книга, която сте прочели и добавете „с резачка“ към заглавието“. Това, което получих беше:

Марсианецът с резачка

В момента чета книгата и тръпна от напрежение при всяко ново предизвикателство пред Марк Уотни – единственият жител на пустинния свят на стотици хиляди километри от нас. Макар да е научна фантастика, бъдеще, което отстои далече в човешкото развитие, историята звучи толкова близко и обозримо, че сякаш се развива днес. Уотни, захвърлен сам, сред прашната необятност на Марс, в почти обречената борба, с единствената цел – да оцелее, успява да създаде плодородна почва и отгледа растения там, където го приемаме за невъзможно.

Мислех за тази неравна борба на човешкото същество да пренесе и развие живи организми там където ги няма, докато бродехме из една зелена гора, на една малка планина на планетата Земя –

Плана планина

Чудесно, зелено, но и безлюдно спокойно, почти като Марс, кътче. Направихме малък преход там преди две седмици и останах поразена от това, че толкова близо до София съществува място, на което за цял ден можеш да се разминеш само с една „група“ от двама души.

И всичко беше чудесно, осеяно с оранжеви минзухари, зелени кукуряци, жълти иглики и пробуждащи се дървета, докато не стигнахме до

Сечището

Както си вървяхме, достатъчно навътре и нагоре, се озовахме насред него – голямо разчистено пространство. Потънало в кал от тежки товарни автомобили, разпиляни трупи на здрави и прави дървета – навсякъде, огнище за секачите и смърдящи локви от нафта в отпечатъците на гуми. Приличаше на кланица! Беше грозно! Тъжно! Мъчно!

Дървена кланица

Дървена кланица в Плана

Огнище DSC_2078 DSC_2080 DSC_2085

сечище DSC_2093  DSC_2092 DSC_2091

Продължихме нагоре, а там тепърва предстоеше – пълно с белязани да умрат и изгорят дървета. Интересното, което отбеляза Емил – това не е сеч за разреждане – белязани бяха предимно големи дървета, а малките до тях, които биха им попречили да продължат да се развиват бяха оставени. Циничността стигаше до там да са белязани дори дърветата с маркировката на туристическата пътека и с табелите за близките хижи и посоки.DSC_2099DSC_2100

 

 

 

 

Озовахме се на голяма поляна и се обърнахме към обречената горичка.

Гора, белязана да умре

Гора, белязана да умре

Замислих се, че в последната една година където и да сме отишли е все същото:

Връщахме се от лятна почивка в Гърция и свихме към Петрич и нататък – да видим има ли извънземни в село Ключ и да проверим какво става със Самуиловата крепост. Край едно от селата в подножието на Беласица спряхме в началото на туристическа пътека. Имаше нова беседка в не много доработен и окалян кът. Табела указваше по кой проект са правени беседката и самата табела. А до нея – стърготини от сечени и натрупани на мястото дървета. БеласицаСтърготини

Някъде из гората се чуваха резачки. Погледнахме я Беласица – все още изглеждаща непокътната, като бивша строгоохранявана гранична територия, и полите на Огражден срещу нея – падащ се във вътрешността на страната – оголен, опоскан. „Беласица, ти си на ред!“ – няма как да не го помислиш.

Зелена Беласица и рехав Огражден

После се разхождахме край села в софийско – Локорско, където през есента на 2013-та ходихме на разходка, малко след пожара точно над селото. Е, през есента на 2015-та изгорелите дървета бяха изсечени. Изсечен беше обаче и съседния хълм. Съблечен, гол. Никъде не се виждаше и едно залесено дръвче на мястото на изсечената гора. Можете да получите представа за околността от Google Street Maps-а, който е правен преди пожара, а да разберете какво е сега по хълмовете с Google Maps или просто да отидете и видите с очите си.

Бяхме и до Кътина и Кътинскте пирамиди. На отиване се разминахме с цигани на коне, на които освен себе си бяха натоварили и резачки и 10 литрови туби, миришещи на бензин, но вече празни. Слизаха някъде от гората над селото. Възмутих се, как става това посред бял ден и никой не ги спира. На връщане от пирамидите, съвсем насред селото видяхме пак набедените от нас за сомоинициативни злосторници цигани – отидоха при едни огромни камиони (по спомен бяха поне два), от ония дето са с платформи вместо каросерии и на тях се товарят дървесни трупи. Бяха нафрашкани догоре с дърва, а наоколо щъкаха бели бабаити – лесничеи ли бяха, местни ли, знаеш ли?! Но пък ни хвърлиха смръзяващи погледи в отговор на нашите любопитни физиономии.

Зимата пък ходихме на ски в Рила. Разказаха ни как надолу е страшно и „дърварите“ пълзят безспир нагоре. Минавайки край Белица разбрахме за какво иде реч – покрай пътя беше потънало в кал от тежкотоварните камиони, навсякъде стърготини или чакащи ред за натоварване трупи. После ходихме край Велинград и към Батак – навсякъде по пътя – трупи, трупи, трупи!

Дорково, велинградско dorkovo2

Миналото лято Емил ходи сам до Лозенската планина. Попаднал на едни дървари. Казали му, че чукчето на горския върви 100 лв. на ден, а от теб си зависи колко ще изкараш. Чукчето е оня инструмент, с който се маркират отсечените законно дървета. Чук-чук-чук, така се изтича гората. А тези почивни дни отидохме пак там. Хората в Лозен говорят. Говорят че тоя, който сече от няколко години, сече добре. С разрешение за един камион, а от гората излизат пет. Хващат пътя, и по него, надолу, надолу, та в Гърция.

И като това да не е достатъчно. Естествено – дърветата скоро ще свършат. Защо да се чака? Издадено е разрешение за проучване на инертни материали, което естествено ще доведе до нова кариера, точно над селото и в началото на гората. Така не само няма да има гора, няма да има и планина, и чист въздух, и вода, и животни и трева.

МАРС

В това превръщаме плодородната ни земя. Дали ще успеем да станем марсианци или ще останем зелени човечета стъпили на зелена земя? Положението ми се вижда толкова безнадеждно, че дори не мога да си представя как този процес може да бъде преобърнат, защото мащабите, които наблюдавам, липсата на почти всякаква съпротива и интереса на огромна маса от хора (къде на дребно, къде много по-често на едро) взима надмощие! С усещането съм, че това късче земя, което имаме, скоро ще се оголи, съвсем. Ще стоим с резачките край полета от пънове, простиращи се до хоризонта, а това, че той свършва на билото на онзи хълм, не значи, че от другата страна не стоят същите марсианци с резачки.

Какво можем да направим?

Да не си затваряме очите, да говорим, шумим и сигнализираме!

Като за начало, може би е малко, но можем да помогнем поне на лозенчани. Те са организирали

подписка срещу планираната кариера

(подробности можете да научите от репортажа на БНТ – линк по-долу). Подписи се събират в няколко магазина в селото, както и при единствения „освежителен туристически обект“, до първата чешма в гората – него, всеки поел към върха над селото го знае. В подкрепа може да се подпише всеки.

Подписка срещу кариерата 1 DSC_2508 DSC_2509 DSC_2510

В събота времето ще е хубаво. Оставете колата най-късно при базата на БЧК – близо до мястото, където е планирана да започва кариерата и е началото на екопътеката, чиято обозначаваща я арка с бариера „учудващо“ е изкъртена и заличена. Разходете се в тази толкова леснодостъпна и сравнително непренаселена планина. Ако не сте я виждали, ще се учудите колко близо до София има толкова приятно за разхождане място. Стигнете до чешмата и се подпишете в подписката.

Лозенската планина се нуждае от Вас!
После и всяка друга!

За каузата на жителите на с. Лозен можете да прочетете:

„Хора от софийското село Лозен на протест срещу кариера за камъни“ – actualno.com

Репортаж на БНТ в „Денят започва“

 

(АТВ-тата, моторите и джиповете, които извозват всеки тюфлек нагоре в планината са предмет на друга статия, но полазили на всички гореизброени места са също толкова опасни и вредни и, честно, иде ми да драсвам клечката на всеки, който решава да ръмжи из планината с тях, за да си запали барбекюто там и да въздъхва „Ех, да имаше и един телезвизор!“ Лошото е, че когато ги сполетят проклетиите ми, всички ние вече ще живеем на Марс)

 

 

Спотаява ли се предприемачка в теб?

Мога да започна тази статия по различни начини. Като например кажа за многото неща, които хванах да уча, когато преди пет години, разбрах че ще ставам родител.
Бих могла да напиша за многото неща, които исках да подхвана, след като станах майка. Логично би било да разкажа и за начинанието, което предприех преди малко повече от две години покрай второто ми майчинство.
Най-вече – мога да ви разкажа за успехите и грешките през цялото това време.

Но нека започна с това, че вие може и да не минавате по същия заобиколен път и в края на тази статия ще имате възможност да разберете дали има начин да си спестите усилия и спечелите познание.

Накратко и в няколко думи.

Покрай първата ми бременност мислех, че ме чака една дълга ваканция. С появяването на бебето постепенно ми се изясняваше колко много неща имах за учене и почти нито миг за отпускане. И въпреки голямата натовареност открих, че у мен има много повече енергия и сила, отколкото някога съм очаквала. Майчинството отключи у мен неподозиран ресурс за мобилизация и амбиция да правя, творя и помагам. Подобно на мои приятелки в същата позиция виждах света в каузи, хобита, нови професионални поприща.

Превеждах и пишех статии за тормоза над малките момченца и фалшивата фимоза. Разказвах колко прекрасно нещо е раждането и се чудех да не запиша ли акушерство. Практикувах с децата „мистични“ учения като алтернативни методи за захранване на бебета и изакването им от самото раждане в тоалетната. Водих битки със Софийска вода, абсурдните подлези  раздаващите крошета шофьори на автобуси 😀

От многото инициативи ме спечели една – пелените за многократна употреба. От идея, заразила ме с това, че ще спести пари на семейния бюджет, през безспорните ползи за децата ми, до бизнес-идея, която да ме запрати в дебрите на частния бизнес. Дори отвъд – до кауза за един по-чист свят за децата ни и всички поколения след нас.

Ето така се разви моят „професионален път“ по време на двете ми майчинства. В резултат – с партньорката ми в начинанието успяхме да наложим пелените и другите продукти на Close Parent на този изключително „сгъчкан“ пазар. Още повече – направихме бранда разпознаваем сред потенциалните ни клиенти. Без стотинка бюджет за реклама! Само с учене, личен труд и усилия. Гледам на Close като на третото ми „дете“, което също като Дребосъчето и Тиквичка, всеки ден от двете и половина години от появяването си, ме е изненадвало, радвало, ядосвало и отчайвало, за да ме усмихне отново и покаже, че всеки ден мога да науча нещо ново и всеки ден е нова възможност.

Работата ми за идеята „многократни пелени“ми даде сили и увереност, че мога да поема по съвсем нов професионален път и да търся професионалната си реализация там, където мисля че е сърцето ми – в творенето с думи. Започнах да уча и да се подготвям и, надявам се скоро, да се похваля с нов професионален път. Но да видим.

От разстоянието на времето си давам сметка, че много от трудностите и разочарованията, които преживях покрай Close, можех и да съм си спестила, стига да знаех как. А тези дни Събина ми нашепна, че има „лек“ специално за някой, който е решил да поеме по пътя на предприемачеството по време на майинството:

Става въпрос за еднодневното обучение

„Бизнес мама“

Бизнес мама

То е  предназначено за бъдещи интернет предприемачКи с начални познания в областта. Начални колкото поне да им се върти мухата за собствен бизнес. Обучението ще се проведе на 11 юни в „СЕРЕНДИПИТИ – пространства за общуване“, в София. Продължителността е 6 часа. Подходящо е за родители, които искат да работят от дома си или близо до семейството си и да реализират сами своите идеи за онлайн бизнес. Обучението се казва „Бизнес мама“, но съвсем не значи, че татковците не са добре дошли. Напротив, ще им се радват! Повече подробности прочетете на страницата на „Бизнес мама“.

Ако вече ви се струва интересно сега може да ви стане още повече:

Организаторите предлагат на някой от вас промоционален код за 50% отстъпка от таксата за участие, който някой от четящите тук може да получи!
Но има и още:

един от вас може да получи съвсем безплатно билет за обучението!

Предлагам ви следното – оставете ми коментар под статията, че искате да участвате в обучението. Споделете и на приятелите си за играта.
Кодът за 50% отстъпка от таксата ще изтегля с генератор за числа на случаен принцип.
А тъй като искам спечелилите наистина да имат полза от обучението – безплатния билет ще дам на този, който ми напише най-мотивиран коментар, защо му е необходимо обучението/как ще му помогне по пътя към започването на собствен бизнес.
Т.Е.
Не необходимо да ми пишете много, за да получите кода за 50%, но ако наистина искате безплатното обучение, ще трябва да запалите за каузата си и мен 🙂

Пишете до полунощ на 28 май, четвъртък, за да може победителите да бъдат определени до петък и да получат наградите си!
Очаквам ви!