Tag Archives: история

София

Сутринта, докато с Дребосъчето се возехме в трамвая ни хвана червен светофар. Трябваше да направим ляв завой. В обратната посока също чакаше трамвай. Светна зелено. За разлика от нашата карета, отсрещната не можеше да потегли – две коли за се бяха наредили на релсите и не помръдваха, защото не чакаха за дясното на трамвая, а за направо. Онзи трамвай се раздрънка, колите не шават. Нашият ватман също издрънка няколко пъти. След като това не трогна шофьорите, нашият ватман си рече: „Така ли?! Я да ви видя сега!“, подкара и спря след няколко метра, като запуши платното на колите. Стана ни червено, за нахалитетите зелено, но сега трамваят им се беше изправил на пътя. Ватманът ни отвори прозореца си и културно (за повсеместно учудване) се обърна към шофьорите с

– Приятели! Релсите са за трамваите. Искате ли да ходите направо? Е, ще постоите малко. – Изнервиха се ония, докато потеглим отново. Дребосъчето ме погледна и попита, защо е имало проблем. Рекох:

– Ами виждаш ли му табелата на колата? Не е от София. Там където е живял няма трамваи и е пропуснал да научи тази част от правилника, в която пише, че трамваите са винаги с предимство, а той няма право да е на релсите.

Продължих да мисля още малко за случката, докато с Дребосъчето минавахме край последните несринати стаи на Сердика. Очите ми се насълзиха, докато обяснявах какво е това и как там съм гледала „Конан Варварина“, „Текс – повелителя на вулкана“, „Кинг Конг“, „Междузвездни войни“ и какво ли още не.

15 август - 17 септември 2016 г.

През последните седмици гледах как хотелът и киното се топяха, разпарчетосвани от огромни машини. Гледах и си щраквах по снимка. Гледаха още много хора с още много спомени от това място. Всички ние гледахме и не правихме нищо. Години преди това. И сега гледаме как ни отнемат Сердика. Гледаме всеки ден как ни отнемат София. Такава, каквато я познаваме, обичаме. Остава ни само да я помним.

Яд ме е, че софиянци не пазим града си като го правят пловдивчани. Но можем ли? Истината е, че не останаха достатъчно хора, на които да им пука за София, няма критична маса от хора, които да могат да се организират и запазят града си – своят дом, в който са родени, расли и трупали спомени. Децата от детството ми са пръснати по света, а тези които още сме тук сме толкова малко, че дори не можем да научим новодошлите, че градинката пред Народния театър не се казва така, а има име и то е „Градската градина“.

Преди години, на един 17 септември в класната стая влезе едно дете с тетрадката с главно „Т“ – тази от която ни четяха съобщенията на директора. Затаихме дъх. Наскоро преквалифициралата се от „другарка“ в „госпожа“ прочете новината – на този ден София ще има празник, защото имало три сестри и майка им се казвала София. Затова, от днес, на техния ден града ще празнува. Празникът обаче е присъствен учебен ден.

Язък! Така и не разбрахме защо точно 17 е денят, кои са тези и какво общо имат с римската принцеса, дето се лекувала в лечебните извори и мислехме, че на нея е кръстена София. А на всичкото отгоре и на училище!

След часовете отидохме пред НДК. Да проверим няма ли нещо безплатно за празника. Нямаше. Но помня как грееше топло слънце, също като днес. Фонтаните все още работеха, акациевите дървета зеленееха, покатерихме се на Глаголицата и беше хубаво. От този първи празник на София започнах да я губя. Има празник, а „рожденикът“ все повече си отива. С всяка година.

А Дребосъчето някой ден, някъде, ще разказва как помни, че в София имало трамваи, но после започнали да пречат и ги махнали

Advertisements

За произхода на думите

Преди няколко дни Емил ходи до Люлинберя. Върна се изключително възмутен от една случка, чиито подробности ще ви спестя.
Тя обаче, свършила с отвратителната и прелюбопитна реплика от страна на майка към двугодишното й дете по повод на това, че си изпуснало бонбона на земята:

– Ше ти ебà майката, мастийо непоръбена!

Отвратителна, защото поради как има човешко същество, което не само, че не се радва на детето си, но и подбира такива изразни средства, за да изрази чувствата си към него!

Но и в най-лошото нещо има и малко полза. В случая се зачудихме какво ли ще значи „мастийо непоръбена“? Мастията е ясна, но от къде идва тази непоръбеност?
Крайно възмутена и впечатлена преразказах случката на капитан Стария Чорап, който се оказа, има отговор за мен! И как няма да има като е капитан!
Та слушайте сега от къде идва думата

„непоръбен“:

– Това идва от войската ни. В българската армия шинелите са непоръбени…
– Ааа, за да може да се подгъват спрямо всеки войник ли? – избързах аз.
– Неее, това има исторически корен: България се е освободила, но не цялата – някои области са останали на чужда територия и България била „незавършена“, не цяла. Като символ на това и като напомняне, че имаме недовършена работа, шинелите не се поръбват и до ден днешен. И ще стоят така до онзи ден, в който България ще бъде отново цяла.

Много хубава идея, исторически символ, за който не бях чувала. Колко жалко, че нещо с толкова красива символика е било превърнато от народа в толкова ужасна ругатня и до толкова се е възприело, че е загубило първоначалния си смисъл. Кой знае на колко още думи сме загубили значението.