Tag Archives: идеал

Идеално

Понеже сигурно ви е домъчняло за мен (нали? Дали! надали:)) ще ви покажа една носталгична отломка от миналото ни:
Чета в Капитал, че дъвка Идеал щяла да се произвежда отново и си викам „Какви са тия сурогати и ментета, дето искат да ни пробутват?“.

Но така се сетих, че преди година-две, в прашен куфар, сбутан на тавана, търсих старовремски дрехи, дошли отново на мода. Не си харесах нищо от нещата на майка ми, но в един от джобовете намерих „съкровище“, което скътах в тайната кутия за някой ден, когато ще струва цял куп пари 😉

Сандъка на съкровищата

Какво лежи тук?

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Да, това е истинска Идеал, дъвка за балончета, която не си знае годините 😉

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

При това не е просто опаковка от Идеал, а с дъвка вътре. За съжаление е от онези бройки, които нямаха картинки (май малко ще й свали от цената на търга в далечната 2213-та година). Това малко ме замисля – не бяха ли с различна цена идеалките с картинка и тези без? Или в един период имаха картинка, а в друг да не са имали? Този въпрос, всъщност може да помогне за датирането на находката, ха-ха-ха.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Защото, за разлика от днес, някога май не е било задължително да се посочва дата на производство и срок на годност на продукта…Пък може би това значи, че още става за дъвчене?…

А какво ли значат ЦХС ХВК? Идеи? 🙂

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

 

 

Момчето си отиде

Тръгвам си вчера от работа. Насреща ми виждам мъж на около 55-60 години. Спортна широка риза, която покрива шкембето, широки бермуди. Като цяло спортно-небрежен до омачкан вид. Косата беше рошава, брадата небръсната, което даваше предимство на омачкания вид, лишен от артистичност, от всякаква артистичност. И о, ама това не е ли?!…актьора…да.

Разпознах човека и актьор зад наболата прошарена брада, а по-лошото беше, че видях в дясната му ръка наполовина празна бутилка поморийска гроздова. И това в 5.30 ч. следобяд. Детето в мен ревна с всичка сила, ужасено от превъплъщението на един от любимите му актьори, пък то и не превъплъщение, ами суровата действителност, самата реалност, ужас, ужас. Актьора от някои от любимите ми филми, момчето с идеалите в онзи филм…ах колко въздишах някога и страдах за невъзможната му любов.

И хем в България звездите са хора и можеш да ги срещнеш ей така на улицата, хем ти се иска да са като холивудските актьори – недостъпни някъде там в именията си, винаги красиви и елегантни, неизлизащи от роля, безупречни!

Както каза Емил: „Човекът си е такъв, не зависи от теб какъв е и що е. Може да си прави каквото си иска, може просто да е отивал в съседния вход на гости, нищо повече. А сблъсъкът на твоите представи с реалността си е чисто твой проблем не негов.“
Обаче детето в мен отново беше огорчено от реалността, защото за него момчето си отиде завинаги.