Tag Archives: Иванови скални църкви

Да се радваме ли?

Вчера се разбра, че генерален директор на ЮНЕСКО ще бъде за първи път жена и то българка. Радост за феминизма и радост за българите. За някои сред последните остава и малко киселото чувство, че където е текло пак ще тече, но все пак – българин.

Чудя се и аз дали да се радвам. Иска ми се да вярвам, че като ще имаме „наш човек” за глава на ЮНЕСКО, ще имаме повече шансове за опазване на културното ни и природно наследство и не само това, което е включено в списъка на организацията, ами на всичкото.

Защото сега нещата и с двете са плачевни. Преди година например окепазихме Ивановските скални църкви, включени в списъка на ЮНЕСКО – две гаменчета, след пийване издялаха лицата на светиите. Пещера Магура със своите пещерни рисунки, макар и невключена в тази компания на световни съкровища, също е застрашена. Тя беше и причината да започна този блог – исках да споделя опасенията си, възмущението от това което правим и това което не правим за наследството ни.

Национален парк Пирин също е в групата на природните забележителности за ЮНЕСКО. Не е нужно кой знае какво, за да разбере човек защо го грози изваждане от там. Само трябва да отиде стъпи в Банско и да вземе лифта… Говорейки за лифт се сещам за миналогодишните ми ходения до Рила – Седемте рилски езера и кратката ми разходка по Мусаленската пътека. И тъй като няма пощада за щастливците попаднали в критериите на ЮНЕСКО, какво остава за другите?! Няма милост. Няма и помен от дивота и горска идилия, а ако не внимаваш може да те сгази някой от хвърчащите камиони. Онзи ден разбрах от Дзвер, че по разширяването на пътеката продължава да кипи усилен труд…

Нужно ли е да изброявам още? Има ли значение кой е начело на ЮНЕСКО? Мислите ли, че нещо може да се промени? Защото аз си мисля, че ще си демагогстваме навън, а тук ще продължаваме да си правим каквото си щем.