Tag Archives: закон

#ЛевишеЙсе

Пиша ви това докато вървя пеша. Е, добре де, писах го наум, сега само го нанасям.

1 юни – ден първи от новото БИЛЕТОБРОЕНЕ

Няма да купувам билет за 1.60! Карта не взимам, защото общината ме принуждава да купя такава със снимка, за да имам далавера от нея. А аз искам да мога да я отстъпвам, за да има смисъл от нея. Обаче оная без снимка не е никаква далавера, а все едно да съм с билети. Майната им. Ще ходя пеша или ще си плащам глобата за гратис.

Като за първи ден ще ходя пеша, след седмица-две може и да тръгна гратис да се возя – все ми е тая дали веднъж на няколко месеца ще ме глобяват или ще съм редовна. Първото ще ми е по-изгодно.

Но да видя първо толкова ли е невъзможно да се ходи пеша?

Ставане в 6.30 ч. – половин час по-рано от обикновеното.

  1. Данчето ми печели половин час повече живот на ден!
  2. Будене и на децата с половин час по-рано и по-добра мобилизация на подопечните:
  3. Успявам да им кресна само веднъж: „Ей, деца! Днес е първи юни! Не ме карайте да ви се карам точно днес! ОБЛИЧАЙТЕ СЕ! БЪРЗО!“

С надуването на балоните за първи юни се замотваме малко, но в 8 без 5 вече сме на входната врата и успявам да се върна само веднъж, защото съм забравила 2 неща.

  1. Та излизаме от нас, цели 15 минути по-рано.

Всичко на всичко оставям децата в детската и в

8.16 ч. започвам бойкота си!

8.16 ч. старт на подготовката ми за маратноско ходене….а, не обърках се. Просто начало на отиването ми на работа.

Подминавам спирката. Контрольори не се виждат. Не ми пука, моята позиция е принципна. Аз #левишеЙсе на ЙорДанчето и бандитите в столичната управа няма да дам рекет.

На следващата спирка се изкушавам да се кача, но не успявам да пресека навреме, изпускам трамвая и временното разколебаване и отстъпление от принципните ми позицци ми се разминава.

Вървя пеша, докато не идва първото ми двоумение – през кой тунел да мина – през тунела на колите с много изгорели газове, прах и шум, или през успоредния пешеходен – с много мръсотия, смрад на урина и тъмнина, в който не знам иззад коя колона ще изскочи някой. Избирам колите.

Редом с автомобилите

Пешеходната зона

После ме чака нов позитив от ходенето пеша:

  1. За да напусна квартала, трябва да се изкача по един хълм с бегли спомени от асфалт предимно прашен терен, но за миг имам усещането, че минавам през гора! Наслаждавам се на зеленината и ДИВОТАТА!

Официален пешеходен път

Стигам и до най-любимия ми подлез – този на гара Подуяне. Онзи ироничен, циничен жест на Кметицата ме разсмива всеки път:

да сложи „Клуб на инвалида“ в подлез, в който подемника (вероятно таксуван от изпълнителя като асансьор) не работи, а за да извикаш да ти включат рампата за инвалиди, трябва да слезеш по стълбите и да викнеш охраната.

А и не се знае дали работят и има ли ток, за да бъде включена … Подминавам с усмивка. Поглеждам си часовника. Трябва да побързам.

Тук обаче ме чакат новите светофари – пресичам 3 на червено!

Освен да ме направи гратисчия, Данчето ме научи да пресичам и на червено. Там, където трябва да ми е зелено успоредно с колите, ми е поне веднъж напразно червено. Майната им. Минавам, където знам, че до вчера по това време е било зелено.

  1. Докато вървя си викам: „Когато управата на един град е ГЪЗ, аз тренирам физически и работя за прасци и ГЪЗ, може би и за плочки“. Оглеждам се и забелязвам още:
  2. Може да не се е насърчавал спорта на общинско ниво, но вече не! Покрай мен профучават колела и ми се струва, че хората са се качили днес за сефте. Може да си спретнем „Тур дьо заобиколе де транс-пор“.
  3. Вече при катедралата Александър Невски усещам аромата на разцъфващите липи. Ето, ако не беше билета от #левишеЙсе, щях да пропусна този чудесен миг от пролетта!

Още малко и стигам до обичайното място, от което така или иначе си ходя пеша. Часът е 8.40. Направо не мога да повярвам каква крачка съм извадила, за да мина това разстояние. Според Google Maps съм изминала поне 5 километра. За да сме точни ми даде маршрута за 6.1 км/1 час и 17 мин, но страшния тунел го заобиколи, удължавайки маршрута с около 1 км, защото отказа да повярва, че ще се осмеля да мина през тунела с колите или пешеходния опасен тунел.

Става точно 8.56, когато прекрачвам прага на работата. Точно 40 минути! 40 минути – спорт и здраве. Е, въздухът и фините прахови частици с които се надишах може и да ми навредят на здравето, но на фона на другите предлагани социални услуги, здравеопазването ни е на доста добро ниво, нали? Да?

Да сумираме пак:

Станах по-рано с половин час и го спечелих за активен живот;

Събудих и децата по-рано – те спечелиха от същото;

Креснах само веднъж, защото имах повече време;

Минах през планина и мирисах цветя;

Спортувах –ходих и тичах, там където неправилно пресичах;

Дойдох на работа навреме (с трамвая е по-трудно);

Може би, най-накрая ще си купя ново колело;

Спестих #левишеЙсе

Негативи:

Движението ми отнема възможността да чета книги на път за работа;

Надишах се с прахоляк;

Наруших закона, пресичайки на червено;

Не мога да стигна по-рано на работа, за да тръгна по-рано и да взема децата от градина навреме;

Ще трябва да похарча пари за ново колело.

 

Та това беше: ДЕН ПЪРВИ ОТ НОВОТО БИЛЕТОБРОЕНЕ!

За планината и за равнината!

Няма да ви агитирам, няма да ви убеждавам.

Вие за себе си решете, къде ще бъдете утре, 18-ти януари, в 18 ч., за да повлияете на това, къде ще бъдат децата ви след 18 години.

Трудно ли е да си майка в България

Миналата седмица в сайта Дневник излезе рядко едностранчива статия, манипулираща и пълна с неверни, непроверени и лъжлифи „факти”. И до момента, дори само при мисълта за статията, започвам да водя вътрешен диалог с автора й, Зорница Славова от Института за пазарна икономика. За това сега, не много накратко, ще се опитам да обясня защо за мен, материалът й е една платена бурлеска, нямаща нищо общо с действителността.

Пикасо "Клане в Корея"

Ще започна с информация за незапознатите: 45 дни преди да роди една жена, тя излиза в болничен. След раждането, уедрено казано, следва 1 година платено майчинство (което уж е, но не е точно 90% от заплатата й в определен период от време, а малко по-малко, но изчислението е толкова сложно, че не мога да го обясня), 1 година минимално заплатено майчинство (което вече не е обвързано с минималната работна заплата (МРЗ) и е 240 лв.) и 6 месеца неплатен отпуск за гледане на дете до 8 години. На бащата също се полагат такива 6 месеца, които той може да прехвърли на съпругата си при благоволение на работодателите и така да се събере цяла година неплатен.

За разлика от авторката на „одата на икономическата логика”, която е бременна в 9 месец, то аз вече година и половина работя майчинство – води ми се трудов стаж и отпуск. НО: не получавам заплащане за извънреден труд, въпреки че майчинството е с 24/7 работен ден. Не получавам бонуси или коледна надбавка. Нито вредни, въпреки че грижата за дете означава огромно време прекарано в носене на 3-15 килограмово дъмбелче (а вие как сте с кръста?).

Какви са „привилегиите”, на които се радва една бременна/майка:

Болничните

Много жени наистина излизат в болничен през бременността си. И мнозинството от тях наистина имат нужда от това. Само този, който не е бил бременен не знае как дори едно вдигане на кръвното може да доведе до кръвоизлив и усложнения. Дори самото излизане и сблъскване с хората на улицата създават стрес, та камо ли напрежението в работата, темпото и натоварването.

Ползването на болничен се отразява при изчисляването на майчинските и в повечето случаи, когато се ползва неправомерно, се прави от жени с високи заплати, за които разликата в парите е пренебрежима.

Фалшивите трудови договори и високи осигуровки

Защо, питам, авторката не се замисля и за секунда за същността на проблема? Защо не се извършват непрекъснати проверки на бизнеса по отношение на мними служители? Защо да се съкращава майчинствтото вместо да се измисли как да се хващат фалшивите трудови договори? Защото държавта няма достатъчно инспектори или просто я мързи да съблюдава спазването на закона? Защото на държавата й е по-лесно да отреже правата на хората, отколкото да накара работодателите им да спазвт закона.

А високите осигуровки за определения период преди раждането? Къде е държавата да гони всеки бизнесмен и всеки нарушител (тук визирам не само майките)? Ако трябва всяка родилка, подбудила съмнение да бъде разследвана, но наравно с работодателя й, всичките му служители и цялата му документация за тях, до последната чистачка! Редовна е практиката, всички служители да са на МРЗ и само когато се разбере, че някой е бременен да започва да се осигурява на по-висока заплата – къде е държатата и контролните й органи в случая? Държавата губи не от тази една жена, държавата губи от шефа й и още 20-30-50те човека, работещи в тази фирма и получаващи заплати в пликче. Да бъде така добра държавата да се напъне и да снесе нещо повече от запъртък!

Тези са двата фактора, поради които се стига до малоумното непрекъснато увеличаване на периода от време, вземан за изчисляването на майчинството. Предлаганите 24 месеца са поредната глупост – заплатата е динамична във времето, върви нагоре и надолу, по няколко пъти в годината, да не говорим за несигурността на работното място – в резултат дори да сме непрекъснато на работа 24 месеца (не всички работят хубва работа в НПО), сумата която ще получаваме винаги ще е в наш ущърб – през големия период със сигурност ще е имало време, в което сме взимали по-малка заплата, което автоматично ще намалява сумата за майчинството, т.е. дори съвестно осигуряващите се ще са губещи.

Борба с демографския срив или стимулиране на нераждане?

И още един аспект на предлагания 24-месечен период – държавата насилствено се меси в семейното планиране и влияе на демографския прираст, който уж все трагично е отрицателен. Какво имам предвид?: след раждане на едно дете и гледането му, държавата насилствено принуждава семействата да отлагат воторото си дете с поне 2 години след връщането на майката на работа. Държавта налага на семействата възрастова разлика между двете им деца от порядъка на 3-4 години, освен ако не искат да са наказани материално (защото ще се взима и периода с по-ниско платеното майчинство). За много двойки този период е голям и постепенно губят „инерция” от първото дете, а така биват обезкуражени в желанието им за второ. Вземете предвид и сравнително късното появяване на пръво дете и физическата невъзможност за зачеване на второ поради възрастови факрои. Излиза, че чрез тази мярка, в краткосрочен план може да има някакви икономии за бюджета, но в дългосрочен стратегически аспект държавата се обрича на недостиг на трудова ръка и нови бъдещи данъкоплатци! Краткосрочните икономии не са дългосрочно икономически обосновани!

Малко преди раждането идва ред на

45 дневния болничен,

който според авторката не може да бъде избегнат. Напротив, може! (чл. 30, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността). Стига жената да се чувства добре и да не желае да го ползва, никой не може да я спре да седи дори и с контракции на работното си място. Познавам жени, направили този избор. Та нека не се дезинформираме.

Стимулите да (не)се върнеш на работа

Могат да са както външни, така и вътрешни: необходимост от пари, кариерно развитие, личностно развитие и откриване на нова социална роля, желание да отгледаш и дадеш начални знания, умения и възпитание на един нов индивид. Никой не спира жадните за професионално развитие жени да се върнат на работа, въпреки необходимостта на новороденото им от тях и жизненоважния постоянен достъп до кърма. Но хората не са еднакви и доста от тях, къде поради различен светоглед, ценностна система и приоритизиране, избират да останат с детето си.

Първата година дори само от гледна точка на кърмене и емоционален и физически комфорт за новороденото, трябва да бъде прекарвана с него. Много жени остават с детето си и през втората година, като тук мотивите могат да се обогатят с липсата на места в яслите; липсата на пенсионирана баба, която да гледа внучето – постоянно се увеличава възрастта за пенсиониране на въпросните баби; финансовата невъзможност на семейството да отделя огромни суми за гледачка/частна детска градина – дори най-евтините градини са от порядъка на 300 лв. месечно, а за човек със средна за страната заплата това е непосилно; или пък майката държи да продължи да гледа бебето си (всяко дете от 0 до 3 години се класифицира като бебе).

Тук отново имаме държава, която си чопли в носа и не съблюдава плащането на данъци от всички, не създава добър бизнесклимат, за да получават хората по-добри заплати, не отваря ясли и детски градини, а си играе на електронно тото с местата в детските заведения. Изобщо не ми давайте примери със западни страни! Да, там платеното майчинство може да е много кратко, но заплащането на труда е такова, че семейството може да си позволи майката да напусне работа за периода на гледане на децата и да живее със заплатата на партньора; може да си позволи да заплаща небивали за нашия стандарт суми за частна детска градина, които тук само единици, като г-жа Славова могат да си позволят; съществуват редица помощи и данъчни облекчения. В настоящата икономическа обстановка и поради изброените по-горе мотиви, към сегашния момент не може да става дума за абсолютно никакво „намаление на периода на платено майчинство поне до средното за ЕС” просто защото сме далече от който и да е усреднен за ЕС показател.

 „Много работодатели са предпазливи при наемането на млади жени, особено омъжени без деца.” – авторката официализира и оправдава проявата на полова дискирминация или само на мен така ми се стурва?

Предлагането за отпадане на

отпуска, натрупан през време на двете години майчинство

и мотивите за това ме карат да изпадам в неистов, невъздържан смях. „Ако една жена е била в майчинство 2 или 3 години, когато се върне на работа, ще има поне 40 или 60 дни отпуска.” Отпускът е само за две години, защото през шестте месеца неплатен отпуск се трупат много по малко дни и в началото на писанието ми изяснихме как се получава трета година неплатен отпуск и възможността да не се получи изобщо. Много жени се възползват от отпуска вместо шестте месеца неплатен и често изобщо не прибягват до неплатения или го ползват в краен случай. Така че не се създава проблем на работодателя с прекомерни отпуски.

Освен това, майчинстовото наистина е от най-трудните работи, и е може би най-отговорната – не мисля че има човек, който ще възрази, че все пак става въпрос за възпитаването на личности, а не гледане на мушката. Този отпуск идва като добавено ценно време, прекарано със същество, с което за остатъка от живота ти, след майчинството остава да се виждате за по 3-4 часа през седмицата и в двата почивни дни – ако се замислите прекарвате повече време с колегите си отколкото с децата си! Какво са тук 40 дни допълнителен отпуск! От това ли ще се направи голямата икономия в НОИ?!

Настоящата система била насърчавала жените да си стоят вкъщи и така се трупали пропуснати ползи за семейството под формата на възможности и бъдещи перспективи – извинете, няколко пачки ли са по-важни от възможността да отгледам личност, която да допринесе за развитието на обществото?

Като цяло целият текст противопоставя отглеждането на дете на професионалното развитие на майката, което няма как да не ме смущава, поради две причини:

  • първо се отрича ролята на родителя като определящ и основополагащ за развитието на човека;
  • второ твърди се, че ролята на родител възпрепятства и прекратява социалното и професионално развитие на жената.

За първото не мисля, че има нужда дори да си губя времето да го коментирам. Но за второто – всяка жена, може да използва малкото свободно време, по време на майчинството си за личностно развитие – да посещава курсове, да чете новостите от професионалната си сфера и т.н. и т.н. Познавам майка, изкарала дори магистратура по време на майчинството си, та закакво изобщо спорим, особено след като на г-жа Славова й предстои раждане и не е видяла двете страни на медала?

Това е виждането ми по тези наболели напоследък въпроси, свързани с майчинството. Не съм завършила икономика, но знам че икономията е майка на мизерията, а тези предложения ни водят именно към по-голяма мизерия. Стоя твърдо на позицията, че държавата може да си позволи настоящата система на майчинство при положение, че си върши работа по съблюдаването на закона и преследването на нарушителите. Длъжна е да създава благотворен климат, както за бизнеса, така и за добруването на гражданите, благодарение на които съществува.

П.П. Говоря от името на средностатистическата майка, получаваща средна заплата, изплатила и, която ще изплаща до пенсионирането си, всички изисквани осигуровки. Това е личното ми мнение и не обвързвам никого с него, нито е обвързано с някоя „неправителствена” организация. Ако искате да изразите несъгласие с твърденията ми, правете го културно. Ще се радвам да коментирате, макар да не давам гаранция, че ще сметна за необходимо да отговарям на враждебни изказвания. Благодаря.

 

Случка в парка

Мина повече от седмица, откакто ми се случи, това което ще ви разкажа сега. В интерес на истината много се колебах, дали да го публикувам. Вчерашната публикация на Богомил Ветров ме накара и аз да разкажа, за моите впечатления от нашата полиция. И така, това се случи по миналата събота:

Не знам за какво протестират полицаите! Знам, защо не се чувствам съпричастна към тях. Заради това, на което станах неволен свидетел в събота, в парка, докато разхождах Дребосъчето и се виждах с приятели. Седим си ние на детската площадка и се наслаждаваме на хубавото време. Мъжете отидоха за бира, майките с децата останахме на площадката. Идват по едно време група младежи на по 20-ина години. Отиват в единия край на градинката и, още неседнали, от шумата изскачат двама полицаи, единият даже без шапка, но за сметка на това с татуировка (както разбрах по-късно). Там, откъдето дойдоха, нямаше нищо, за това предположих, че цял ден са дебнали да стане нещо. Аз, като една майка-орлица мятам по един зъркел натам, да не би да стане опасно за детето. Виждам, че се искат лични карти за проверка. Стандартната процедура, младежите май не питат защо им се иска, виждам, че се бъркат да вадят. Дават ли, не дават не знам, защото поглеждам към по-спокойната част на градинката. И в следващия момент чувам викове. Обръщам се за да видя, че полицаите натискат едното момче надолу и искат да му сложат белезници. Той пък крещи и пита защо го арестуват. Не виждам добре от едно хълмче, но момчето вика да не го ритат, защо му настъпили топките. Много се притесних. В крайна сметка не искаш такива неща да стават когато си на детската площадка.

Почвам да се нервя и бунтувам, че пред мен се упражнява насилие. Все пак, ако има проблем с момчето да го задържат тихо и кротко, а не да го блъскат, да му крещят и викат, все неща, които не ми се струват правомерни и то пред погледа на деца, на които трябва после да обяснявам, че „Чичко полицай е добър! Ако някога се изгубиш или стане нещо винаги се обръщай към него“. Кажете ми как, ако детето ми е в съзнателна възраст, да му обясня какво прави чичко полицай точно в тоя момент?! Няма да мога!

Сценката стана изключително грозна, когато видях, че единия полицай дори тръгна да посяга на момичето в компанията. Почувствах се разкъсана между това да грабна Дребосъчето и да се махаме за неговата безопасност или, напротив, точно с него на ръце да отида при органите на реда и да ги питам какви са тези изпълнения на детската площадка и какво налага агресивното им поведение към задържания. За късмет, нашите мъже се върнаха :–Р и, за моя радост, решиха да проверят какво става, та почти нямаше нужда да казвам: „Ходи, щото като ги гледам как се държат, утре това може да се случи и на Дребосъчето!“.

Оказа се, че големият престъпник проснат по очи е „дилър“ и е заловен с един коз. Полицаите малко се кротнаха в присъствието на интересуващи се какво става граждани. Пристигнаха още трима полицаи, после една кола с още двама блюстители на реда, после цял микробус и поемно лице. Всичко това с много викове, очевидно превишаване на… как се казва….служебната власт, 8 човека и две коли. Всичкото това за един коз (не казвам, че не е извън закона!) докато през това време някъде из града са ограбвали нечии дом като моя и после, на този някой са му казали да се разходи, да си потърси вещите по заложните къщи. Откараха само момчето-дилър, което най-вероятно в скоро време ще си има вече и досие и нечисто свидетелство за съдимост. То ще бъде отчетено в статистиките, докато моето дело за нещата, които не си намерих беше закрито.

Тази събота ми се развали настроението краткосрочно. Дългосрочно видях, че ще ми е много трудно да възпитам гражданин, който търсейки правата си няма да изяде няколко палки, просто защото пита.