Tag Archives: Дребосъчето

Номер 666

Взимам Дребосъчето от училище онзи ден и си се разговаряме (доколкото можем, че той не е от най-приказливите, когато иде реч за училищните дела).
И ни в клин, ни в ръкав, ме пита:
– Мамо, ти знаеш ли какво е „666“?
– Какво е „666“ – питам.
– Номерът на дявола! – проблясват му очичките, че ми казва нещо ново, което днес е научил, от някой съученик вероятно.
– Добре, Дребосъче, ама какъв му е този номер? На адреса на улицата ли? „Път към ада“ №666
– Еми… Номера на… – замисля се, че май не са му казали и решавам още да помогна:
– Да не би да е телефонният му номер?
– Ами да! Хайде да пробваме – блесват му още повече оченцата.
– Е, ами нямаме код. Нищо няма да стане, като не наберем код – започвам да се разколебавам аз и, затова пробвам да раколебавам и него.
– Ама мамо! Хайде, обади се! Ти как си правила телефонни шеги като малка? Там, дето сте се обаждали на Вампирски! – знаех си, че споделянето на тия истории някой ден ще се обърне срещу мен! Какво да се прави, вадя телефона и набирам 666. Зачаквам с едно такова странно усещане, леко примряла да чудя какво ще стане…
Здравейте! Телефонът на абоната е изключен или извън обхват. – казва автоматичното съобщение и подавам на Дребосъчето да се убеди, че наистина съм набрала заветния телефон.

Той се усмихва доволно, че съм му уйдисала на акъла, а аз се замислям – дали телефонът на Дявола е бил изключен или само временно извън обхват…

_______
П.П. От художествена гледна точка, автоматичното съобщение в горния разказ е изменено. Всъщност то гласеше: „Избраният номер е грешен или непълен“. Макар че, дори и това, истинското, съобщение не потвърждава невъзможнността за съществуване на телефонния номер на Дявола – чий телефон да е „грешен“, ако не на първо място неговия?! А, ако е непълен, може би наистина все пак ни трябва кода на „населеното място“.

Реклами

Родителски контрол

Неделя вечер. Както обикновено, прекарали сме деня с Дребосъчето и Тиквичка хубаво, посетили сме баби и дядовци и време за спане не е останало. Обичайно децата се трупират към 7 ч. и вкъщи цари спокойствие до понеделник сутрин. Днес умората явно не е била достатъчно, защото Дребосъчето се събуди в 9 ч. вечерта. Няма как ще си говорим, вечеряме и забавляваме. Ситуацията е следната:

Емил пуца някаква онлайн игра с танкове, а Дребосъчето, наместено в него, шава, пита за всичко ставащо и изобщо го разсейва от бойните действия. Аз гледам новини на компа. След тях пускат „Зараза“, започваща с предупреждение:

„Препоръчителен родителски контрол. Филмът не се препоръчва за лица под 12 години“.

Дребосъчето, много любопитно и ентусиазирано за танка, се пречка на баща си, който в отчаян опит да се отърве и да продължи стрелбата на спокойствие му казва:

– Отиди при мама да гледаш „Зараза“ – при което Дребосъчето, ръкомахайки емоционално и с възмутен и изненадан тон виква:

– Ама то… не …нали е забранено за деца до 12 години!!!

Леш! Изпонатръшкахме се от смях, а междувременно танкът беше гръмнат 😀

Който сее въпроси, жъне изводи

Много благодаря на всички смехурковци, които откликнаха на молбата ми и отговориха на зададените въпроси.
Първият извод, който си направих беше, че анкети се правят с малко знание по въпроса и много обмисляне какво точно питаш (не че не го знаех и преди). Съответно, не бях изяснила, че под статии за бебета и деца, ще пиша по принципни въпроси, а не за битието на Дребосъчето конкретно. Това че бърборя доста за моите трепети, не значи, че искам да го разнасям и него из нета 😉 Както повечето ми приятели знаят – Дребосъчето няма ни една снимка във facebook, та камо ли да пиша за него тук. За това, очаквайте „генерални“ интересности в скоро време, подготвила съм.
Въпреки горната ми грешка, се оказа добре, че оставих възможност свободно да ми отговорите и така нещата придобиха по-ясен за мен вид. Разбрах, например, че RSS емисиите, които аз така и не зацепих защо са му на някой, действат и има хора, които ме четат през тях. Ще трябва да се позапозная по-подробно с тях. Радвам се, че дадох възможност и да се самоопределите свободно, без това да доведе до оставката на шефката на НСИ! Сега знам, че освен много хора, ме четат и извънземни и хобити от Средната земя! Благодаря 😉

Това с общите приказки. Голата статистика казва, че:

37 човека, извънземен и хобит са отговорили на първия въпрос и 32 от тях са „за” „Патиланско царство” да си стои така и да не правя нов за Дребосъчето! По-убедителни не можеше да бъдете. „Патиланско царство” остава единствения ми блог и съм почти 100% убедена, че е за добро.

От 34 пуснали глас на втория въпрос, само двама са категорични, че няма да четат възпитателно-образователните ми работи, което струва ми се солидно подкрепя оставането на Патиланско както си е. В същото време ще гледам да се вслушам и в препоръката на онези 10 от вас, които учтиво заявиха, все пак, да не се оливам с тези теми.

Въпросът ми за дрешките на блога, получи най-шарените отговори! Като цяло сте съгласни с промяната, доста от вас ми дават свободата да го напудря както аз си искам, а други (тези, за които не се сетих) го гледат гол-голеничък през rss и четец, така че не обръщат внимание на такива подробности от пейзажа. Ще трябва да разочаровам двамата, които го харесват такъв, какъвто си е сега, но надявам се да ги спечеля след промяната.
Някой друг, обаче се оказва тук и голям късметлия. Покрай рождения ден на блога и анкетата, наближи и коментар 2000 в Патиланско царсто! И докато аз обмислях получените отговори, не забравях, че късметлията ми трябва да получи и подарък 🙂 Него още не съм го измислила, но шансът се оказа странно или не толкова нещо, защото коментар 2000 се падна на Стойчо, който и пръв даде гледната си точка за промените в блога!

Скоро ще обявя и наградата:)

А за всички, които ми съдействахте – очаквайте в най-скоро време промяна в Царството-господарството, и дано новите дрехи на Pippilota ви харесат 😉

Допитване

Драги ми смехурковци!

Както всяка година, така и тази, забравих, че този блог има Рожден Ден и го пропуснах. Беше на 14 септември. Това, макар и със закъснение ме наведе на някои размишления.

За разлика от нашите политици, аз не се страхувам от думата на народа. А, тъй като, от известно време съм застанала на един кръстопът по отношение на този блог, реших да спретна допитване и да получа мненията и препоръките ви по няколко въпроса.

Както сигурно сте забелязали, в последната около година минах през нещата, които се случват на повечето жени – бременност и раждане, а сега с Емил отглеждаме/възпитаваме/забавляваме се заедно с Дребосъчето. Това, логично доведе до нови предмети за писане и размишления. А майчинството е един неспирен извор на теми.

Малко или много, включвайки ги в съдържанието на блога, започнах да се опасявам, че не това търсите вие, влизайки в Патиланско царство. Може би нагласите са да се посмеете малко, да прочетете какво се е случило тук или там из града, да прочетете колко съм се възмутила в дадена ситуация и какво може да се направи по въпроса.

Заради това в последно време обмислям идеятата, че трябва да направя разграничение на патиланските от маманските теми, като започна паралелен блог по въпросите на Дребосъчето. И почти го направих миналата седмица, когато Стойчо ми сподели мнението си по въпроса. Той изказа няколко довода, защо не трябва да правя такова разделение и да оставя Патиланско царство така, като го размеся с новите теми. Ето какво каза той:

  • От двата стола ще падна на земята или иначе казано – да пишеш един блог редовно е трудно, а два още повече. На практика ще имам два буренясващи блога, с рядко публикуване на статии или единият ще вземе превес за сметка на смъртта на другия.
  • Според него няма смисъл от отделен блог тъй като вие, читателите, не се страхувате от тези нови теми, а дори напротив, и би ви било интересно да ги прочетете тук, защото иначе повечето от вас никога не влизате в бг-мама. Един вид това е една естествена еволюция на Патиланско царство.
  • Един нов блог би събрал само майки, а мъжете-читатели няма да се преместят, докато ако всичко остане в царството – ще четат и мъжете. Както каза Стойчо: „Нали се сещаш, че НИКОГА не влизам в БГ-мама? Но това изобщо не значи, че едни такива теми не са ми интересни, само че женската компания обикновено плаши мъжете, защото в новия ти сайт като читатели ще дойдат само читателките ти (и то само интересуващите се)“. Следователно, по тази логика ще си разкъсам читателите на две половини със съмнителен ефект от упражнението, „а нови читатели много трудно ще дойдат“ – в това съм сигурна. Не са един или два майчинските форуми, блогове и подобията им, та един нов е много вероятно да остане глас в пустиня. Незабелязан като прашинка на ревера на интернета.

Заради тези неща наистина се разколебах в това да отварям нов блог и мисля, че наистина ще се радвам да чуя мнението ви по въпроса. Бих се радвала и да разбера как ще ви се стори и една промяна в изгледа на Патиланско царство, за да отговаря на новостите в съдържанието му (не няма да го украся с картинки на бебета 😉 ) Няма ли това да ви издразни или пък оранжевото ви е писнало за тези няколко години и смятате, че трябва да поразместя „мебелите“? 🙂

За това се надявам да  отговорите на следните три питания (и едно уточняващо), а ако имате желание и/или опит в това, да споделите в собствен коментар 🙂

Предварително ви благодаря!