Tag Archives: домашно раждане

Без специалист нищо не може да се стане

Даваха онзи ден поредната „сензационна“  новина:

„Баща акушира първото си дете, лекари го спасиха“ – връзка към целия видеорепортаж

При цялата условност на ситуацията, става въпрос за поредното успешно раждане, осъществено вкъщи. Нещото, което ме ядоса? Изказването на репортерката:

„Детето вече е добре, благодарение на лекарите“

и лекаря, без който това раждане е протекло напълно успешно:

„Просто са имали късмет, невероятен,  че всичко е протекло по най-благоприятен механизъм на раждането, с възможно най-малки усложнения.“

Не искам да влизам в спорове за и против домашното раждане, лекари – лаици и т.н. Само искам да подчертая, че подобен тип мислене, като горното ме навежда на една единствена мисъл:

Ако няма биолог, който да ми обясни как лети една птица, то тя не може да лети…

Ако акушер-гинеколозите бяха зъболекари

Дълго се чудих дали да пиша или да не пиша за ражданията, за домашните, за всички казуси около тях. Каквото и да напиша обаче, ще остане неразбрано от голяма част от хората, дори и от вече раждали жени. За това реших да направя някое красноречиво сравнение. Ето го:

Заболява ни зъб. За пръв път в живота ни. Естествено, звъним на зъболекаря. Ако нямаме финансова възможност, отиваме при този на смяна в кварталната поликлиника. Но дори и да имаме препоръчан, ситуацията и при него е почти същата. Явяваме се в уречения час. А той, от вратата ни почва, без много да се куми:

–         Сядай тука на стола. Дай сега да те видя! Ама ял си! И си пил до преди малко?! Уф, сега пийни тука водичка и отиди да се изповръщаш хубаво в тоалетната, че има вероятност да повърнеш докато ти правя зъба и ще ме омажеш, не дай си боже да се задавиш и ми умреш, че да се чудя какво да те правя! Чакай първо и мустака да ти обръсна, че после ще ми пречи!

–         Мустака?! Аз мустак нямам бе! Това е мъх!

–         Бе, няма значение, ще пречи!

Забравяш да питаш за повръщането, защото сондата излива вече вода в гърлото ти. Става ти лошо, привиждат ти се звезди и вече мечтаеш да издрайфаш цялата си закуска. Хукваш към тоалетната, когато зъбаря те спира:

–         Не и преди да подпишеш тук едни листове! –драйфа ти се, та две не виждаш, че даже не помниш, че те боли зъб, а той иска да подписваш листове! Подписваш, защото те е страх, че ще омажеш всичко наоколо – То не е нищо особено, само декларираш, че си съгласен с всичко. Но спокойно, аз съм специалист, знам какво правя!

Слагаш парафа и тичаш към тоалетната. Отваряш вратата, а кабинката – 50/50 см, воняща на повръщоч, който е видим по земята, супника и плочките. Потръпваш при гледката, и може би именно поради това, в същия този миг допринасяш към общата картинка. Отиваш на мивката с надежда да има оставена паста за зъби, за да се освежиш. Няма. Връщаш се в кабинета и успяваш да се сетиш, че те боли зъба. Точно тогава зъбаря те сюрпризира:

–         Айде сега да ти сложим една системка! Такааа. Сега ще те пристегнем хубаво с тези каиши, че да не мърдаш много – в този момент системата започва да ти действа – почваш да чувстваш пристягане в ченето, болката се усилва, и ти се мяташ като риба на сухо, но нали си вързан, няма къде да избягаш.

Доктора хваща машинката и почва да пили, а теб те боли и започваш да крещиш от болка.

–         А, стига си крещял бееее! ‘Га яде шоколадчетата не крещя нали?! – Мигаш виновно, а сълзите се стичат по ледените ти бузи. Винаги си си мислел, че е по-добре лекичко и на почивки да ти пилят болния зъб, пък тоя тук е решил да те отремонтира за олимпийско време. И въпреки упрека, продължаваш да крещиш.

–         Стига бе! Ебаси, ква си крава! Само дет’ не си лилава! – в потрес си от отношението. Къде сгреши, нали? Адреналина ти се покачва, а от това пулсирането в болния зъб става още по-непоносимо! Изобщо има ли граница за болката?!

–         Са пломба да ти правя… каква да ти сложа? Амалгама лиии, бяла… – тук измучаваш, искайки да кажеш мнението си, но първо никой не те чува и, второ, зъболекаря продължава монолога си:

–         Уф, ма то тоя зъб е за вадене! Ей сега… Абе какво си се стегнал? Гледай, не мога да го извадя! Ще трябва да ти резна венеца, за да се отвори малко местенце!

Вече толкова те боли, че ума ти не регистрира разреза. Пъне зъбаря с клещите, но не може да извади зъба, защото си се свил в стола като животинка и цялото ти същество се бори за нещастния зъб.

–         Яяяя да приложим тук един маньовър… – и преди още да си разбрал за какво иде реч, вишиста-зъбар ти удря един професионален прав десен в ченето. В следващия миг зъба ти издрънчава на теракота.

–         Готово! – заявява той триумфално – Сега само ще трябва да ти закърпим венеца и да направим мост, туй-онуй. Ще те боли няколко дена, ама нали бързо стана! Виждаш ли? Добре, че ти обръснах мустака, че така спешно като се наложи да те цепвам, можеше някой косъм да попадне тука и да стане инфекцията. – не може да скрие задоволството от работата си той.

На другия ден се виждате пак на конторлен преглед:

–         Как си? Боли ли? Аз те предупредих, че ще е като среща с бързия влак, ама така стават тия работи. – усмихва се бащински той. Мда, „спаси л ти живота“. Така ти обяснява той високорисковата ситуация и си вземате довиждане.

Само се чудиш защо трябваше толкова да те боли? Не можеше ли да е по иначе… Нали уж осигуровки плащаш, доплащаш, каквото не стига, а той се държа като бакалин и касапин накуп.

Болката може да не е толкова голяма, ако си поискал упойка, но процедурите пак щяха да са същите. Като загризкаш пак шоколадите, може и да забравиш унижението. Но след време пак ще те заболи зъб. И тогава въпросът ще бъде –

Ще отидеш ли на зъболекар, като знаеш какво те чака?