Tag Archives: дискриминация

Етикетиране

Преди седмица Тиквичка, моята дъщеря, получи за подарък жилетка. Както винаги махнах всякакви картончета и лепенки, и право в пералнята. Но съм забравила да хвърля етикета, който по случайност (защото често разни неща непредвидено се озовават в невинните детски ръце) лежеше кротко върху необезпокояваното ми бюро.

Тамън да го пусна в кофата, когато забелязах, че се отличава от обикновените си събратя с разни „иконки“, както ги нарича Дребосъчето. Тази, която ми ми прикова вниманието беше предпоследната:

Остроумен етикет

„Дай го на мама
тя знае как“

Трябва да си призная, усмихнах се. Постарали са се хората да измислят нещо различно и приятно. Но в следващия момент се обади Емил, който къде на шега, къде на истина каза:

– Ами не е честно! Така татковците никога няма да се научат да ползват пералнята и да са съпричастни с домашната работа.

Както и в много други ситуации татковците наистина се оказват пренебрегнати. Като в надписа „Място за майки с деца“.

От друга страна, може би, ще се обадят и феминистично настроените, които ще кажат, че това е сексистко и че така жените се свързват обичайно с домакинската работа и прочее, развийте си тезите за сексизма нататък.

В крайна сметка, на мен идеята ми хареса. Накара ме да се усмихна. Дребен детайл в нещо обикновено, който привлича вниманието.

Вие как мислите – сексистко или свежарско?

За пишките и хората

Приключвам започнатата в началото на седмицата тема за фимозата и детската хигиена с малка историческа справка:

Дискриминацията

Учудващо е, колко много от нас знаят и, с потрес, осъждат женското обрязване, което се практикува в някои от мюсюлманските страни в Африка – Сомалия, Судан, Египет и др. Учудващо е и колко много от тях не си дават сметка, че ежедневно причиняват нещо подобно на малките си синове. Дискриминация, за която никой от нас не е чувал? Не се е замислял? Знаел е, че просто „така е било откакто свят светува“. А дали?

Столетия хората са вярвали, че Земята е плоска, че е в центъра на Вселената и всичко се върти около нея. И все пак, под угрозата на религиозни преследвания, мъчения и смърт, са се намерили хора да поставят под въпрос вековната догма. Да, днес, благодарение на тези единици, ние, милиардите, знаем, че тя е кръгла, върти се и (ти да видиш!) не е в центъра на Вселената! Интересно е и как днес, научната догма, до толкова се е загнездила в убежденията на медици и обикновени хора, че почти никой не я поставя под въпрос, и още повече – почти с религиозна фанатичност се твърди, че този който е против тази догма е просто луд.

„Религиозният“ култ към хигиената

Всичко се прави в нейно име, но дали винаги всичко е само заради нея. А от кога сме толкова загрижени за нея? Дали предците ни са си миели ръцете със сапун или пък са знаели за съществуването на микробите? Само преди столетие две течащата в домовете вода е била нещо непознато. Представяте ли си колко от забелените ни предшественици са щели да оцелеят в резултат на възпаленията от разранените си пениси, след като милите му родители, връщайки се от копане на къра, с немити ръце и нокти, пълни с пръст, са „забелвали” сина си по време на вечерната баня? Ами още по назад във времето, ония в пещерите?…Ааа, то тогава не се къпели всеки ден ли? Забравих.

Еволюцията

Всъщност, от еволюционна гледна точка, ние съществуваме именно заради това, че хилядолетия преди нас хората са се раждали естествено и без медицинска намеса, хранили сме бебетата си с кърма, а не изкуствено, хигиенизирано, подобрено мляко формула,  а мъжете са се веели по пишки и са отдръпвали кожата си по свое собствено желание – когато им дойдел мерака.

Исторически погледнато[1], насилственото отдръпване на кожичката е преживяло същото „патологизиране”, което е сполетяло и естественото раждане и кърмене. В началото на 19 в. все повече медицински умове тръгнали по пътя на медикализиране на раждането и отглеждането на деца, превръщайки ги в болестни състояния и маргинализирайки простите, неуки акушерки и баби. В Америка и Великобритания, измислили и промотирали разбирането, че дразнението или стимулацията на чувствителни тъкани като гениталните, предизвиквало болест, която се проявявала в други части на тялото. Тази, предшестваща откриването на микробите, теория била наречена „Рефлексна невроза”.

Разбира се това било сложно звучаща, завоалирана пуританска безсмислица и лъжа. Освен че, както обикновено, хвърляла вината върху пациента, рефлексната невроза дала началото на цяла поредица от псевдо-медицински намеси, сред които били и обрязването, клитородектомията (да, същото това женско обрязване, което днес го приписваме само на „варварите в мюсюлманска африка”! ) и насилственото отдръпване на препуциума. Всяка ампутация, обезчувствяване, изсушаване или агресивно почистване на чувствителната генитална лигавица, съгласно теорията, била начин за предотвратяване на изследването на гениталите и по този начин – предотвратена болест!

Широко проповядвано било и схващането (напълно измислено), че натрупването на смегма, сама по себе си представляваща предпазващ омекотител, който и момичетата и момчетата произвеждат естествено, причинявала раздразнение. Теорията продължава и още – това можело да привлече вниманието на детето към пениса или клитора му, в следствие на което то или тя можело да го докосне. Считало се, че тази стимулация можела да причини на детето туберкулоза, лудост, слепота, идиотизъм, тазобедрени травми, необичайно окосмяване и още над 20 болести. Да, ето сега разбирате, от къде водят началото си всички ония легенди за ослепяване, полудяване и окосмяване на мастурбиращата младеж, които всеки от нас е чувал. Родителите били съветвани редовно да отдръпват кожичката на момчетата си и да изтриват всичката тази „опасна” субстанция или направо да обрязват момчето, за да не може изобщо да натрупва смегма. До към края на 30-те години на 20 век докторите съветвали родителите да връзват ръкавици без пръсти на момиченцата си преди лягане, за да предотвратят случайно „докосване”.

Тази предшестваща откриването на микробите теория – очевидно странна, жестока, глупава и дори перверзна – и до днен днешен не е отмряла. Все още се носи под различни разводнени вресии (със специалното участие на микроби, бактерии, патогени,  инфекции, възпаления и цяла орда подобни), предавана от уста на уста, от поколение на поколение лекари и сестри, които я преподават на родителите.

Истинската, правилната (европейска, азиатска или пре-1860та) детска хигиена е учудващо проста за обяснение и лесна за следване:

„Чисти само това,
което е пред погледа“

И докато днес, никой не връзва ръцете на малката си дъщеря, то момчетата продължават да бъдат жертва на тази, проповядвана по религиозен начин, медицинска теория.

Не, не искам от никой да приема като императив, това което обясних в предишните две статии ( 1, 2) и подкрепих с редица източници. Искам правото да мога да го твърдя и отстоявам като информиран избор за детето ми, както и другите семейства, които са избрали това. И не, не искам да ми се обяснява, че рано или късно ще стигна до друг акъл, без този, който го казва поне за миг не се замисли дали пък той не е направил нещо както трябва. А как да отстояваме решението си? Трудно!

Как да комуникираме с педиатъра на сина ни

На първо място – обикновено, още преди раждането трябва да избрем педиатър за детето си. Не се срамувайте да задавате въпроси! Проведете му откровено интервю – какво мисли за кърменето, храненето, предписването на антибиотици и отдръпването на кожичката на препуциума. Изложете виждането си по тези въпроси и предупредете, че няма да отдръпвате кожичката на детето си.

При първото домашно посещение, когато ви изпишат от болницата, напомнете на педиатъра, че не правите отдръпване и не желатете и той да опитва да го прави.

При всяка месечна консултация напомняйте за вашето разбиране и бъдете винаги нащрек. Ако се насочи към сваляне на памперса, веднага предупредете да не опитва отдръпване на препуциума. По свое усмотрение можете да изработите памучни гащички/боди с щампован извезан или нарисуван на ръка надпис с произволен текст:

„Родителите ми не ме забелват
дума другите да не обелват”

„Това е препуциум,
не родилен дефект!”

„Пенисът ми е недокоснат!
Не отдръпвай
Чисти се само това,
което на погледа е в обсега”

„Недокоснат/незабелен
Благодаря ви мамо и тати!”

„Нека препуциумът ти бъде с теб!”

„Пенис, недокоснат от човешки ръце
Нямаш право да го правиш на това дете”

И винаги бинаги бъдете на педя разстояние от детето си, не повече. Бъдете АБСОЛЮТНО ВИНАГИ нащрек.

Аз следвах почи всички стъпки, с изключение на гащичките.

Избрах педиатърката, като й зададох един куп въпроси. Уведомих я за решението ни да не отдръпваме кожичката на детето и дори въздъхнах с облекчение, когато тя заяви, че разбира се – забелването е отживелица и тя не го препоръчва на родителите. При всяка консултация казвах, че не забелваме, за всеки случай.

И идва прегледът на шестия месец:

Всичко с детето ми е наред, оплаквания няма, слага се ваксина и изведнъж педиатърката решава да погледне под памперса. Аз леко се смутих, но казвам – не сме го забелвали както знаете, няма му нищо всичко му е наред…”
В следващата секунда тя хваща члена на му и започва да дърпа кожичката. Детето надава болезнен писък и рев, просълзява кръв, а аз започвам да викам да спре. Повярвайте случва се за части от секундата! Тя продължава да опъва и се принудих да й изблъскам ръцете и да викам пред всички майки в стаята, да не причинява това на детето ми.

Оказа се, че според този педиатър крайния срок за незабелване е шестият месец от живота на момчетата. След това трябва да започва да се дърпа, защото иначе възпаления, инфекции (и слепота, видиш ли). Това било резултат на 25 годишния й опит! Непременно съм щяла да завърша в кабинета й с възпален пенис на сина ми, ако не дърпам. На практика – в 25 годишния си опит тя не е видяла как се развива НИТО ЕДНО незабелено момче – как може да твърди тогава, че знае какво би се случило на такова. А хилядите момчета с усложнения от този вещ медицински съвет?

В резултат от интервенцията, цял ден детето ми започваше да пищи при преповиване. Пишкането беше болезнено и на пресекулки. Възпалението трая около 3 дни. Факт е, че не знам колко е била сериозна нито психическата, нито физическата (при процеса на заздравяване на тъканите) травма. Надявам се такива да няма, както и последствия, а ако има – няма смегмата да е виновна. Психическа травма има и за родителите в такива случаи – не можеш да престанеш да мислиш, че не си направил всичко възможно това да не се случи и, че си бил неспособен да опазиш детето си… Всичко се свежда до миг занижаване на вниманието.
Та това е което мога да ви посъветвам. Не ми е известно дали мога да я подведа  под отговорност по някой закон. Дори не знам до кой мога да адресирам оплакване. Е, можете да смените педиатъра (през декември и юни), макар да е след дъжд качулка. Все пак, някъде там, има и истински професионалисти, които са в крак с новостите в професията си. (като  доц. д-р Бранков в Пирогов). Професия, професионалист…

Чудно – от всеки професионалист се иска да е в крак с новостите в професията си

Искаме от юристите, на които плащаме, да знаят всяка поправка в закона, всеки изменен член, по който ще ни защитават.

А поставяме члена на собствените си деца в ръцете на хора, които не са прочели нито едно ново изследване, нито едно проучване на колегите си в или извън страната. От момента в който са завършили, хванали са тапията си и са станали голямата работа. Един лекар, съответно педиатър, губи правата си след 2 години непрактикуване на професията си. Какво правим с тези, които практикуват десетки пъти по 2 години, но не знаят нищо ново за члена, който манипулират. И трябва ли ние да ставаме наполовина лекари, ако искаме най-доброто за децата си, или наполовина идиоти, идиоти, слепи и прекомерно окосмени…

[1] http://www.doctorsopposingcircumcision.org/info/info-forcedretraction.html

Може ли да избираш кого да дискриминираш?

Комай не остана блогър който да не разбра за бурята в чаша вода относно политическата коректност, расизма и дискриминацията. Тръгна се от много хубавото заключение на Антония, отговора на Размисли по въпроса, ре-контрата на Никодил и кратката добавка от Петя.

По същото това време аз си дочитах стария брой на The Economist (има го онлайн, но като ми попадне реалния обичам да си го чета със седмици и да ми шумка приятно в ръцете) и се спрях на една много интересна статия и конкретна случка от американско. И макар и не точно свързано с думите, с които обличаме нещата случката пак ме върна на размишления относно горния спор.

Става въпрос за едно много спорно дело, гледащо се в момента от върховния съд на САЩ – Ричи срещу ДиСтефано. Всичко започва през 2003 г. в Ню Хейвън, щата Кънектикът. Решила местната пожарна там да направи изпит за повишение, имало 15 нови места за капитани и лейтенанти.

В деня на изпита се явили 118 човека, като 27 от тях били негри. Попълнили си те тестовете и зачакали резултатите. За изготвянето на този тест градската управа била наела консултант, който да го направи така, че да бъде избегната възможността от дискриминационно обвинение от страна на неиздържалите го.

И какво се оказало след всички тези приготовления?! Сред издържалите теста нямало нито един черен, който да бил изкарал достатъчно точки, за да бъде разгледан наравно с другите и евентуално да бъде повишен. Консултанта посъветвал управата да одобри резултатите от теста и да повиши пожарникарите, издържали теста, независимо от цвета им, акó и да са бембени. Така де, то хубост на сила не става!

Но законите в демократична Америка са такива, че поставили градската управа пред интересната дилема:
– или да повишат 15 сред класиралите се (както посъветвал консултанта), но пък така да бъдат съдени от черните за дискриминация или
– да анулират изпита и да не повишат никой от изкаралите и така да бъдат съдени от изкаралите, пак за дискриминация…

И градската управа избрала – не повишила никой.

И кой кого съди сега?

Естествено неповишените, които също са доста интересна група: 18 човека, решили да поведат неравна битка –
бели, един латинос и един с дислексия (за тези, които случайно не знаят какво е – най-често срещаната е невъзможността да възприемаш писмен текст – виждаш буквите, но не можеш да ги събереш в дума, бъркане на една буква с друга и т.н.).
Последният – г-н Франк Ричи – се подготвял много сериозно за изпита, платил да му запишат лекциите на диктофон, за да може така да ги научи и какво ли още не. Не му стигнало това, а ми дори напуснал втората работа, която практикувал, само и само да се представи добре. В крайна сметка, с многото положен труд г-н Ричи се класирал 6-ти сред 77-те явили се за лейтенантския тест. И накрая…

Струва ми е напълно естествено да е ядосан.

Та групичката съди града начело с кмета за расова дискриминация.

Аз пък мисля да не философствам много.
Просто си се чудя що за общество е това и до къде я е докарало, щом се колебае и избира между това да дискриминира бели, латино-американци и дислектици накуп или черни. Дали след век няма да му се наложи на това общество да се извинява на първата група, както направи това в четвъртък, когато американският сенат се извини на „афро-американците” за робството.
За какво е нужно такова извинение и разните „политически коректни” думички когато за 50 години израстваш от сегрегация до избирането на черен президент! Защо си мисля, че наваксването на тая несправедливост започва да става за сметка на други хора. Струва ми се, че колкото повече се опитваш да регулираш със закони чисто човешки неща и да даваш предимство на едни пред други, уж за да няма сърдити, толкова повече ще ти се сърдят, ще те съдят и чисто и просто ще затъваш като пате в кълчища.

Добавка 30 юни 2009 г. – Вчера Върховният съд се е произнесъл по неочакван начин. Не мога да не призная, че съм доволна от развръзката!:
Обратно на развитието до момента и негативните резултати от обжалванията до момента, финалът е щастлив. Съдът е постановил с 5 срещу 4 гласа, че пожарникарите са станали жертва на обратна дискриминация и управата на Ню Хейвън не е имала достатъчно основания да отмени теста и да не повиши успелите! Повече четете в The Economist или където пожелаете из новините 🙂

Когато на феминистките им PISSне! (и на мен)

Отпуската, както вече ви казах, изкарах в Барселона и околните каталонски владения. С Емил пристигнахме в града вечерта, настанихме и хукнахме беж към центъра, за да видим нощна Барселона.
С метрото бяхме там за няма и десет минути. Откъм транспорт града е уреден перфектно. Влакчетата на няколкото линии се движат на интервал от точно три минути чак до 2 ч. вечерта и няма начин да го закъсаш някъде. Слязохме на пласа Каталония, мястото където футболните запалянковци празнуват победата на отбора на града и от където започва, най-известната улица в града – Les Ramblas/La Rambla (Първото на каталонски, второто на испански – за джумбуша около националностите и щенията за държава ще пиша после). От там решихме да свием встрани от тълпата и по-точно в
Бари готик (готическия квартал)
Идиличните малки улички, широки няма и два метра, отгоре виси пране и скасии…красота. Само че беше вечер, след 10 ч., пълно освен с туристи и с всякакви тъмни субекти от пакистански, африкански и индиански произход, които като ни зърваха изричаха като вудо магия:
„Хашшш мистър? Хаш?”
– Емиле, Емиле, къде се забихме? Тия тук ще вземат да ни вземат сметката с тия неприлични предложения! Давай да се връщаме в цивилизацията!

Затръгвахме си, но не е толкова лесно. След всеки завой изскача нова малка уличка и се чудиш накъде да потеглиш. Докато си проправяхме път още едно нещо ни направи голямо впечатление –МИРИЗМАТА. И не само в тази част на града. Цяла Барселона смърди на урина та се къса. На където и да се обърнеш мъж, я местен, я турист, се е загледал упорито в някоя залепена реклама на стената и „чете ли, чете”.

Смрад на пикоч!!!

Просто да се отвратиш.
На един концерт по случай наближаващия празник на града една девойка ми тикна нещо в ръцете. Брошурка. Ей тази. Но нали не разбирам каталонски, трябваше да ми я преведат. И се оказа нещо супер идиотско това чудо Pixing.
От една страна пикаенето навсякъде е наистина вбесяващо. Но начинът, по който феминистките, представени от брошурата, са решили да протестират, меко казано ме втрещи.
Та значи, какво да правите в Барселона, ако сте феминистки, на които им се пикае???
Ами пикайте на улицата! На брошурата си има указани и местата в града, където всяка жена…пардон, феминистка може да клекне или да стои права и да се изпикае, защото видиш ли било дискриминация спрямо жените това, че мъжете могат да пикаят на улицата, а женското пикаене било едва ли не криминализирано.
Да му пикая и на равенството, да ме прощавате.
Вместо да се борим спрямо първичното у себе си, дай да пикаем наравно с мъжете, щото това ще ни въздигне и премахне дискриминацията и там дето не я виждаме. Феминисткият вой за дискриминация под път и над път винаги ми се е струвал идиотщина, но е с този призив – да клякаме да пикаем по улицата, за да сме равни и недискриминирани – е просто не мога да разбера тия жени до къде могат още да стигнат в желанието си да търсят под вола теле?!

Фут-болки

Мъка, мъка и болка, фут-болка! Тия дни съм лишена от шанса да гледам мачовете, защото кабеларка нямам, а капацитета на компа ми не позволява онлайн гледане. Само стоя и се чудя.

Я дайте да намерим по кой параграф за нарушаване на човешките права да съдим Диема, че са купили правата за Европейското. Че излъчват неефирна телевизия и дядовците на село не могат да гледат също, или че ме дискриминират на финансова основа.
Или пък СЕМ да съдим – че са дали на Диема да купи правата, при положение, че не са ефирни.
Или най-добре ще е БНТ да осъдим, за това че като национала телевизия не са осигурили на народа зрелището, пък ние данъци си плащаме. Дайте идея, че ако пропусна следващия мач на италианците ще се разбеснея.

И докато страдам по Европейското гледам плаката на цесекарите. На протест щели да ходят. Аз съм си злорадичка, но не винаги. Седях сред англичани докато Ливърпул дъниха Левски, а аз виках за тях, че все пак са наши момчета; и на мачовете на ЦСКА ходих и за тях виках докато ги дъниха хамбургерите…
А на фона на всичко това те продължават да ме питат на кое място е „СлаБия“! Аааа я у лево! Славия може да е зле, ама това е заради ръководството, не заради неиграенето. Сега ми е паднало да си го върна на всички (поне на цесекарите):

Бе вие като сте шампиони, що ще играете в трета картофена, а, а?

От мен съчувствие няма да видите, сами си търсете истината за футбола, нъцки!