Tag Archives: дезодорант

С аромат на градски транспорт

В началото на седмицата с Емил трябваше да излезем рано в зарана. Толкова рано, че май не чух съседския петел. Да и в София на някои места се обаждат такива пернати сутрин. Но да не се отклонявам. В 6 ч. бяхме на спирката на трамвая и си чакахме превоза, който, да не повярваш, дойде точно по разписание.

То, всъщност, било много приятно да се возиш толкова рано сутринта – възкликнахме и двамата с Емил на празния трамвай, в който, всичко на всичко, имаше 10 човека. Седнахме си един до друг и си се забърборихме небрежно, докато изведнъж един звук не ни накара да замлъкнем:

– Пссссссссссссссссссссссссст, псссссссссссссст, пссссссссссссссссссссссссссссссссссссссссссссссссссссссссссссссссссссссссссссссссссст, псссссссссссссссссссссссссссссссссссссссссст, псссссссссссссссссссссссссссът.

С Емил се погледнахме втрещени, защото някой тъкмо изхаби половин флакон дезодорант някъде зад гърбовете ни.

– Лелеее, каква беше тая химическа атака? – запитах аз в потрес

– Това не е химическа атака, а сутрешен душ!

Между другото, мисля, че пропускам няколко псссткания, но не можах да запомня точно колко бяха, защото вълните от сутрешния душ на неизвестната госпожа заляха носовете ни съвсем след кратко. Последваха няколко мъчителни спирки преди тя осезателно да изнесе себе си от трамвая, а и зловонието на евтин дезодорант да успее да изсфиряса през вратите преди да въздъхнем с облекчение и вдишаме от чистия сутрешен въздух. Бяхме останали само аз и Емил в целия трамвай и си мислехме, че повече такъв тормоз няма, когато на следващата спирка се качи възрастен човек с костюм… непран от началото на 50те години на миналия век! Ааа, не мога да ви опиша за каква смрад става въпрос! Или, може би, си знаете…

Наистина мога да твърдя, че ползването на градския транспорт е равнозначно на арома-терапия, истинско чистилище за разглезеното обоняние на нормалните хора. А фактът, че това се случва не само през лятото е още по-зловещ и спасение от тия работи няма открито, няма открито.