Tag Archives: градска среда

Светлина в тунела. Картина в картина в…

Преди около две седмици се изненадах много приятно, минавайки през кварталния подлез. Това място принципно е гадно, неприятно, мирише на човешка урина и тъне в мрак. Около избори има навика да грейва за месец-два с нови лампи, докато местните гамени не ги изпочупят една по една до следващите избори. Покрай изборите лятото дори имаше бригада, която постегна подлеза малко, циментираха первазите, сложиха нефелни релси-рампи на мястото на откраднатите, сложиха ново осветление. Новите лампи от лятото се позадържаха и все още светят, но са на път да угаснат скоро, цимента на первазите се напука и нарони, а рампата тъне в ръжда от неползване.

Но при поредното ми слизане нещо ми грейна. И не, не мисля, че го дължа на Фандъкова. Блесна ми ей тази картина в единия край на подлеза.

Една картина-графит, а така променя мястото. Подсеща ме, че бях чела за това, че в някакъв град решили да боядисат кофите за боклук с цветя и как повишили събираемостта да боклуците и колко благотворно се оказало това на населението. Напомни ми и за разкрасените ел. табла по Шишман… и изобщо, защо такива неща не се правят по-често в нашия град, в България. Карат те да се усмихнеш и неусетно ставаш по-приветлив, по-любезен…такива, хубави неща.

Толкова се зарадвах на картината, че дори не забелязах, че май стои недовършена. Изкефи ме висящата през прозореца кърпа, пространството, което открива, карсиво оцветения герб на София 🙂

Докато преди два дни с Дребосъчето не пресичахме подлеза и какво да видим?! Един младеж стои пред картината на стълба, в краката му спрейове, а той рисува ли рисува. Не знам аз ли се зарадвах повече или Дребосъчето. Едвам го накарах да си продължим по пътя, а навръщане нямаше как да не го оставя да погледа, да потърчи и попищи от кеф, че има някакъв батко, който прави странни неща по стената. Аз пък се загледах и за първи път забелязах, че спрейовете се носят без капачки и пръскалото е само едно и се слага на всеки флакон 🙂

Не посмях да снимам младежа. Те нали уж се крият, пък и важното е, че ни оставя нещо толкова хубаво.

Едва вечерта, минах да видя пак дали графитъра още твори. Нямаше го, но картината беше завършена, картината в картина също 🙂

Дребосъчето пък се пробва да хване зрънцето грозде, падащо от прозореца и се ухили зачуден, как така не се получава.

И: благодаря много на автора на творбата! Направи за този подлез много повече от последните няколко кмета – винаги ще имам светлина в тунела и винаги ще съм усмихната.

Между другото, авторът е оцветил и герба на София, който иначе стоеше изпразнен от съдържание, откакто е направен подлеза. Получило се е чудесно и с този пример мисля да сложа началото на няколко поста със снимки на гербове на София, разпръснати из целия град. Колекционирам си ги така да се каже и ще се радвам да ми кажете, ако знаете за такива край вас 🙂

По прозорците

Много обичам да вдигам поглед и да зяпам хорските балкони и прозорци. Хубаво нещо са те. Не само ди дават изглед към света, но и показват на на него що за човек си ти. Ето например този прозорец в кв. Красна поляна:
prozoretz-hladilnik
Направо може да се ориентираш за хранителния режим на живущите в апартамента – хляб и вино! Компания им прави, нещо което прилича на оцет, вода или може би ракия…И каква изобретателност и борба с теснотията в градската среда. Прекрасно и само на 7-8 етажа над спирка на градския транспорт. На някой може да му падне като манна небесна на главата! 🙂

obshtplan

Ако това те е усмихнало, дай му точка в Свежо 🙂

Спас

Снощи беше дошла зимата. Събуди се от течението, под вратата зееше голям процеп. Мазето, в което се настани, не беше кой знае колко уютно. Вратата – неуплътнена, не се заключваше, прозореца зееше счупен. Но иначе имаше един дюшек, парцали и разни работи, които да държат топло. Все пак всичко е по-добре от улицата. А снощи зимата беше дошла. Калта започваше да замръзва, на места земята се беше спекла и тук таме имаше кръпки снежец.
– Уф, това течение ми схвана кръста! Трябваше ми по-дебело кожухче за зимата. – Замисли се какво ще прави днес. Дали да се разходи и види какво става из квартала? Не му се шляеше много-много в този студ. – Направо ще ми паднат ушите и носа от студ!
От известно време бе занемарил себе си и вскичко, апатия отвсякъде. Последната емоция беше намирането на това мазе. Преди да си го намери обиколи един куп квартали и никъде нищо. Или заключени врати, или някой вече се беше настанил. Но най-често беше осигурена сигурността на домашните туршии – катинари и ключалки.
– Като че ли ми трябват тъпите им туршии. Какво ще стане, ако ме пуснат на стария семеен дюшек?! Даже дървениците и бълхите ще обера вместо тях! Услуга им правиш видиш ли, а те…
Полежа си още малко свит между разхвърляните парцаляци. Успя дори да забрави течението и студа. Но след няколко часа се случи неизбежното – червата му закъркориха и не даваха вид, че ще спрат да свистят, докато не сложи нещо в тумбака.
– Няма как ще трябва пак да се влача по корем.
В кръчмата Веска винаги го гледаше със симпатия. Тя – типична лелка – дебела, изрусена, с тюркоазен молив на очите и червило очертаващо стопилите се с годините устни, с широко копринено костюмче в две части. И грам привлекателност нямаше в нея, но пък си беше заплюла Спас. Обгрижваше го, все ще му рече по някоя мила дума. И винаги се смиляваше и му даваше по нещо за хапване, веднъж не го върна гладен. Той нямаше какво да й даде в замяна, само можеше да я изслушва кротко докато тя си изкаже всичко дето й е на душата. Изслушване срещу храна, натурално стопанство.
Спас събра сили, надигна се от дюшека и се упъти към кръчмата. Тъкмо предвкусваше студеното кюфте, което се надяваше да получи от Веска, когато излезе иззад ъгъла и видя, че кръчмата е затворена.
– О, по дяволите! Днес е неделя! Еми какво пък, ще поровим малко по кофите, не е болка за умиране.
Закрачи към кофите на съседния блок.

***
„Уф, какъв е тоя шум?! Искам да се наспя. Нали е неделя! Останаха ли стени в тоя блок за бутане, ще се срути вече.“ Божи стана от леглото. Още един почивен ден, в който стана в 8, без да се е наспала. Погледна се в огледалото:“Оооо, идеално отпочинала физиономия! Исках да имам торбички от преспиване по дяволите“. Отиде в кухнята, да направи кафе. Маслото пак беше в хладилника, „Пак ще трябва да го размразявам в тоя студ“
– Хайде стига си мърморила от рано! – Шума на съседската бормашина събуди и родителите й, които се обадиха от спалнята.  Божи приготви закуската и  наля кафето докато другите станаха. Баща й дойде и запали цигара. Отвори широко прозореца, което донесе студа в кухнята и накара Божи да възроптае срещу пушачите. Както мърмореше навън се чу шум.

***
Спас почти беше стигнал до кофите, когато чу зад гърба си пронизителен лай. Сепна се, обърна се и видя глутница кучета, пет-шест, които го бяха забелязали и с лай се бяха устремили право към него. Изтръпна. Беше гладен и нямаше сили за дълго преследване. Въпреки това, хукна с все сили. Хукна през улицата и беше цяло чудо, че не го сгази някой автомобил. Зад гърба му останаха блоковете, къде да избяга? Отправи се към голямата поляна
– Грешка Спасе, грешка. Къде сега? – бягайки трескаво оглеждаше огромното поле пред себе си. Съзря бетонния пилон по средата. Два метра висок, трябваше да успее да се закрепи.

***
Лая беше оглушителен. Божидара първа отиде на прозореца и се ужаси при гледката: Някакво коте се беше покатерило на пилона насред поляната, който нямаше и 5 на 5 сантиметра ширина. Стоеше там, цялото наежено и настръхнало. Пилона беше обкръжен от няколко бездомни кучета, които скачаха и като по чудо не успяваха да стигнат притиснатото горе животно. От своя страна котето замахваше с лапа към муцуните на преследвачите, като противно на гравитацията, запазваше равновесие на малкото си местенце.
– Ау, елате да видите! – Божидара не обичаше котките, в къщи имаха куче, но това което видя я ужаси. – Елате ще хванат котето! -Тримата седяха на прозореца и ставаха свидетели на котешката обсада. – Направете нещо, да направим нещо, ще падне, ще го хванат!
– Ей сега ще мине някой да ги разгони кучетата. – пилона беше на около 5-6 метра от улицата. Минаха няколко човека, но само се обърнаха по посока на лая и продължиха.
– Как така не правят нищо?! – хората минаваха безразлично, кучетата се настървяваха все повече – Да слезем, трябва да слезем, трябва да го спасим!
От съседния блок се появи момиче с парцал за чистене. При вида й, който дори не беше плашещ, кучетата се разбягаха. Само две останаха в близост, сякаш се заканваха на котката и момичето. Котарака напусна убежището си, а момичето си тръгна. В този момент изостаналите кучета решиха да се втурнат отново на преследване.

***
„Тичай Спасе! Тичай колкото ти държат краката!“ Котката се спусна през поляната, през улицата, подмина един москвич, от който двама мъже разтоварваха бидон с кисело зеле. Спас се озова насред затворения правоъгълник на паркинга, колите бяха оградени отвсякъде с ограда. Спас се спусна между колите, под тях. В този момент глутницата се втурна покрай мъжете с москвича. Божи се разпищя:
– Ще го хванат, ще го хванат, направете нещо, горкото коте…
Баща й също се развика, хвърли нещо по кучетата, но бяха прекалено високо, за да предотврати случващото се.
– Хора, разгонете кучетата! Не виждате ли, че ще убият животното! Хора ли сте?! Не стойте там. Хора ли сте, ей?! Хора ли сте?!! – викаше той с ужас в гласа, Божи ревеше.
Долу Спас опита да се скрие под една кола.
– Ох, да не бях гладен, сега изобщо нямаше да съм тук. Как се набутах в този ограден паркинг! – Кучетата обиколиха колата. Едно от тях тръгна да се провира отдолу – трябва да се измъкна!
Спас се стрелна между две кучета и излезе на открито. Отгоре чу писъци и някакъв мъж, който крещеше нещо. Не можа да го чуе защото в този момент едно от кучетата го застигна и Спас усети как челюстите щракнаха. Кучето го захапа за врата и го подхвърли във въздуха.
– Как искам…- Спас си помисли как иска душата му да замръзне, да замръзне като лед, та да не може да се отдели от измършавялото му тяло. Кучетата се нахвърлиха.

***
– Как може, как може, хора ли са това? – Божи ридаеше, изпадна в истерия. Баща й продължаваше да пита онези долу:
– Хора ли сте бе…
– Кво бе?! – получи отговор
– Убиха животното бе, хора – отчаяние.

***
А снощи зимата беше дошла. Калта започваше да замръзва, на места земята се беше спекла и тук таме имаше кръпки снежец. Само насред паркинга в една локва лежеше Спас. Нямаше кръв, беше се сляла с калта. Той се сля с калта и избледня. После изчезна. Нямаше кой да спаси Спас.