Tag Archives: вандализъм

100, 99, 98… национални туристически обекта

Вандали сме и това май не е новина. Диваци сме Нация от вандали и диваци ли сме?
Година след това, което видях в пещера Магурата, вчера в репортаж по БНТ видях и „подобренията“ в „Ивановите скални църкви“. Последните не са включени в 100-те ни национални туристически обекта, но присъстват в един даже много по-авторитетен списък, този на световното културно и природно наследство под закрилата на ЮНЕСКО. И какво станало онзи ден там? Ми напили се някакви пишлемета, келеши с още жълто около устата и си изчегъртали там де що намерят на лице да прилича. И имената са си издълбали, че да помни народа во веки великото им дело!

Вайках се преди година за това, че няма да оставим съхраним нищо за децата си – нашето бъдеще, да видят какво е имало някога тъдява. Какви ти деца, какви пет лева, ми то нашето бъдеще сам си ги заличава тия неща. Вече не сме ние, дъртите, тия дето не пазят, пренесе се чумата на плещите на нашето бъдеще…
Ма няма да му тежи дълго на крехкото ни бъдеще. Като всеки списък и този на 100-те обекта, и на ЮНЕСКО се изчерпва. Като ги унищожат всички, за бъдещето на нашето бъдеще няма да остане какво да унищожава. Бяло поле, табула раза, ей това ни е бъдещето!

Пещера „Магура“ – ще я бъде или не? Скалните й рисунки са пред изчезване!

Високи, сини планини,
Реки и тъмни пещери…

Така си припявах на отиване към една от най-красивите пещери в България – „Магурата”.
Почти всеки помни от учебника по природознание за урока за скалните рисунки в „Магурата”. Всяко дете е потрепвало от почуда от факта, че те са там не от стотици, а от хиляди години, и че хората, които са ги нарисували отдавна са станали на пепел и са ни завещали не просто едни рисунки, а своя духовен свят, пък бил той и малко по-примитивен и по-наивен от нашите четвъртокласнишки рисунки.

В късната и леко мрачна неделна сутрин се отправяме от Белоградчик към пещерата. Какво може да се каже за нейното съкровище?:

„Бисер на пещерата са уникалните скални рисунки изпълнени с прилепно гуано (тор). Те са многопластови и от различни епохи – епипалеолит, неолит, енеолит и началото на раннобронзовата епоха…Изобразяват танцуващи женски фигури, танцуващи и ловуващи мъже, маскирани хора, богато разнообразие на животни, „шахматни“ пана, слънца, звезди, оръдия на труда, растения. Слънчевият годишен календар от късния енеолит с добавки през раннобронзовата епоха е с голяма точност и прецизност на записите…На места, изображенията представляват сложни композиции и загатват за разнообразието на идеите на един богат на форми и идеологии, митологии и интелект свят.”

А сега предстои да ги видим с очите си!
Какво вижда човек обаче?
Входът за пещерата е 4 лв. Нормално за една европейска страна – пещерите с подобни рисунки в Европа са по-малко от пръстите на едната ръка – трябва да се плаща на охрана, на екскурзовод, за осветление…
Но каква остава почудата, когато ти се каже, че групата с екскурзовода вече е тръгнала и ти трябва да я догониш…ако разбира се решиш да го направиш. Започваш да ситниш по хлъзгавите влажни камъни в опит да настигнеш групата и да чуеш нещо за пещерата.
А каква красота само! Залите започват да се редят пред погледа на посетителя. Имащата фантастични размери „Триумфална зала”, „Подмола”, дъхът ти секва когато навлезеш в „Срутището”! Но не ти се иска да изпуснеш лекцията в залата с рисунките и да чуеш нещо повече за тях, за това продължаваш на тъгъ-дък, докато не чуеш в далечината гласовете на групата. Екскурзоводът, млада госпожа, се надвиква с татко, който опитва да накара сина си да не слага повече от „каменните висулки” в джоба си. Както разбираш малко по-късно едно кубическо сантиметърче от тях се образува за някакви си 150 години. И тогава пред теб се показва първата картина…прилича на стилизиран кон. Подозрително съвременен, оставаш с дълбокото убеждение, че не стои тук повече от няколко години. Дочуваш, че лекцията е започнала и отново забързваш, но започва да те обзема една обърканост, колкото повече влизаш навътре…
Къде са рисунките?! Вървиш през нисък сводест коридор, върху чийто варовик започваш да четеш: „Петър”, „Алекс+Теди”, „Митко”…Отпърво те обзема хлад, по-студен и от въздуха в самата пещера! Това тук прилича повече на входа на жилищен блок или на градска тоалетна, отколкото на
„Една от трите пещери в Европа с такива уникални по рода си рисунки”
– по думите на екскурзовода.
Но това не е възможно, това е сигурно само тук, вътре има човек който пази. И тогава стигаш до галерията с рисунките и
З А С Т И В А Ш
Влизаш и виждаш рисунки, нарисувани от човешка ръка преди хиляди, хиляди години, и изведнъж причината за временното ти онемяване се променя – пещерните рисунки са надраскани, с ключове, монети или каквото е било под ръка на съвременните неандерталци.
ПОТРЕС!!!
– меко казано. Нормалния човек не може да повярва, че това може да го извърши негоподобен, нормален човек. А драсканиците са толкова много, навсякъде, около и върху самите рисунки, че започваш да се чудиш дали в същност ти не си ненормалния, този който няма да издълбае една нова скална рисунка.
Пред това вандалство просто не можеш да мълчиш като ученик в клас, когато учителката е запитала:
„Имате ли въпроси?”
Разбира се че имаме, напират! Тази зала не се ли заключва? Има ли охрана за тази зала? А за пещерата изобщо? Тя затваря ли се по някакъв начин вечер? Толкова много въпроси и винаги един и същи отговор – НЕ. Няма охрана, никой нищо не пази и не заключва, често хората и сами се разхождат, без група, без екскурзовод.
През остатъка от посещението почти оставяш сляп за природната красота, защото грозотата на човешките постъпки тук те е ослепила. Малко по-късно екскурзоводката разказва за един сталагмит, който обаче вече е полегнал, нокаутиран от някой съвременен „каменоделец”.
Открита за масови посещения през 1961 г., пещерата е пренесла до нас нещо на 7000 – 10 000 години. В яда си едва се усещаш как си започнал да изчисляваш –
КОЛКО? Колко още им остава на тези скални рисунки?
30 години – надали, 10, много са, започваш да си даваш сметка, че ако пещерата продължава да се поддържа по този начин и три години ще са много докато не остане и помен от прочутите скални рисунки в пещера „Магурата”. А дали искаме да оставим на хората, не след 3000, а след 30 години, надписи като „Пепа”, прободено сърце с инициали, името на любим футболен отбор??? Дали хората от време оно не са били по-добри творци от нас и не са го казали по-добре? Защо не ги оставим да разказват на бъдните поколения историите си, нека не им отнемаме думата!
На излизане се сблъскваме с група хора. Решили да влязат през изхода, та да спестят по 4 лева. Отминаваш оставяйки ги на съвестта им и се чудиш как ли ще се радват на пещерните рисунки.

Бъдеще под въпросРисунките в “Магурата”

В категорията си „100-те обекта“ Dzver също е публикувал наблюденията си от пещерата и е сложил снимки. Една от тях говори крещи сама по себе си.