Tag Archives: български

За превода и Boxing Day

Покрай бокса, та до превода, ей така ми тече мисълта на мен 😀

Честно, вчера, когато прочетох:

„Кличко пред „Советский спорт“: „Такъв простак като Кубрат Пулев досега не бях имал за съперник.“

реших, че става въпрос за някакой руски Бъзикилийкс или Неновините, но не и за реално изказани думи от човека, на който непосредствено преди, а и след мача не му трепна не кутрето, ами и косъм на веждата! Човек, толкова овладян, премерен, хладнокръвен, дето не му пука от никакви обвинения за мафия и допинг, да вземе да назове така просташки противника си – „простак“. Абе как е „простак“ на укарински/руски?

Та тръгнах от там да проверя що за сайт е този „Советский спорт“ и дали не е като нашето Три корни. Оказа се, че си е съвсем нормален спортен портал. Намерих и цитираното интервю, от което най-тенденциозно са извадени само негативно звучащите пасажи, без да се цитират и думите, в които звучи уважението на Кличко, към противника му. Но, за това няма да говоря.

Зачетох интервюто. Руският ми не е много добър, но за това си имам Емил, който е рускоговорящ. И тук идваме до точка първа от нашата версия за „Изгубени в превода“:

1. В България всеки си мисли, че говори и знае руски.

И дори да му бяга някоя дума, Google ще компенсира пропуска му. Не става така. Статията е преведена едно към гьоторе, губейки нюансите на речта. Но за да го разберете, се иска повече от простата ви увереност, че знаете руски, само защото той се пише с кирилица.

2. Първото значение на всяка дума е единствено.

Скоро, във фейсбук, си говорих с приятели за превода на думата „creativity“. Лично мен ме дразни превода „креативен“ и цялата произхождаща „креативност“. Смятам, че „творчество“ е добър превод, стига превеждащия и читателя да не ограничават представата си за думата до часовете по „труд и творчество“, а го възприемат, като акт на съзидание и творене, както на изкуство, така и други работи. Но, за по-голяма точност може да го преведем и с няколко думи, в зависимост от контекста. Но вместо това…

…надделява желанието да преведем „креативността“ в една дума. Разбирам превеждащите „креативност“ – знаещите английски усещат контекста, имат нюх и представи по отношение на думата. Често аз самата изпитвам трудност в това да преведа дадена дума от английски, защото знам конотацията с която е натоварена, но тя трудно може да се затвори в една единствена дума на български.

Но да се върнем на тоя „простак“, руският „хам“. Изведнъж руската дума, бива преведена по възможно най-сензационния начин – „простак“, при положение, че има много възможни преводи в зависимост от конотацията. Но, нали, колко удобно звучи „простак“, изречено от противника!

Отмах губим „креативността“ си по отношение на превода! Удобен ни става само един едностранчив начин за превод, нали? Защо да е хулиган, хъшлак, гамен, грубиян, хамал… пък знаете ли, че на руски този същия „хам“ има за синоним „йоркширец„?! Ха! Явно йоркширците са простаци, като Кубрат, а?

Пък после си пуснахме няколко мача на Кличко. Не, не започнах да разбирам повече от бокс. Все така не разбирам и ми е трудно да им следя ръцете дори. Обаче пък видях, че предишните противници на украинеца играят доста по-различно от Пулев. Някак си по-предпазливо, подскачат, бягат, някои танцуват…  А Пулев, на техен фон, подходи много по-открито и директно… както би се бил някой на селския мегдан. Не просташки, просто – по-просто и обикновено.

Ама „простак“ продава.

П.П. И нали си знаете, че Boxing Day няма нищо общо с бокса? 😉

Познай заглавието

За много години, народе!
Да сте ми живи и здрави, да си пишем днес и утре, от по света и у нас!
Надявам се, да сте посрещнали 2010-та в най-топлата и приятна компания с най-близките си хора. Аз така направих, само че се изместих за празненствата в съседна ни Турция, за да съчетая празника с туризма и да си осигуря едно ориенталско посрещане, че комай в Азия не бях стъпвала преди.И преди да ви заразказвам за по-туристическите работи ще ви кажа за една весела случка.

Возим се значи с приятели на корабчето-градски транспорт за към азиатската част на Истанбул. Беше първия ден на Новата година. Топлинка и слънце, само морето беше по-бурно, та си седяхме по седалките, за да задържим празничната вечеря в стомасите си.
И се качва едно семейство – млад мъж на около 30, облечен с костюм по европейски; жена му – булка на неговите години, с годежен пръстен и халка на ръката, ама със забрадка на главата; до тях седнаха нейните майка и сестра – и двете също със забрадки. Та пристигат и сядат срещу нас. И като по команда и четиримата вадят книжки.

Аз нали съм си от кокошка крак яла, веднага се загледах да видя какво четат. Ама бързо се отказах от задачата с книгите на жените – всичките с едни розови корици и много букви с ченгелчета от всички страни. Преместих се на книгата на бея (bay се оказа господин на турски). И неговото заглавие беше с много опашки и извивки и, за това погледнах към автора:

– Ако е някой западен все ще му позная името. – И, да. Оказа се познат – Джордж Оруел – Ха! Той няма кой знае колко книги, все ще я позная. – загледах се небрежно в заглавието и зачетох – …Ha..y..v…an, Hayvan – Хайван?! Че така не казвахме ли на кучетата? И какво нататък – чи…ф… Çiftliği – чифликчи трябва да е май… Hayvan Çiftliği, Хайван чифликчи?! Хахаха, ама това е

Животинска ферма!!!

Сръгах Емил да изпитам познанията му по турски. Позахилихме се тайно. Значи хайванче, било животинка, а не както винаги съм мислела – куче.

Хе, толкова смешно ми прозвуча това заглавие, че с прибирането се хванах да проверя дали „Лебедово езеро“ е „Юрдек гьол“ – еми майтапа се оказа почти истина – пак си е гьол ама друго е името на лебеда 🙂 Та шега, шега, но така сме си омешали езика с на комшиите, че изненади ни чакат зад всеки ъгъл.