Tag Archives: България

Мавзолей на нашето време

На мястото на Мавзолея има… мавзолей.

Мавзолей нов прочит

И този е бял. Но вместо мумия има кола.

изложено

Предполагам, че от Ауди България изобщо не са искали да се съпоставя синьото им ауди с изстиналото тяло на мъртъв човек.

Всъщност, както казах и на Емил – голяма част от младите хора сигурно си нямат и идея какво е имало на това място. Може би от тези млади са и хората, сложили белия куб днес. И те и идея си нямат, че това, което са кичнали, наподобява на мавзолея, стоял тук преди по-малко от 20 години с изложеното тяло на Георги Димитров вътре (мавзолея, тялото на вожда преди повече). Същите тези служители са си мислели, че пустощта на площада е просто празно място, с чудесно местоположение за реклама на продукта.

Защото, ако са целяли именно паралел с миналото на мястото, на мен лично ми се струва като проява на лош вкус с дъх на раз… изложено. Но знае ли човек.

Мавзолеите вчера и днес

(снимка Мавзолей източник)

П.П. прощавайте за тъмните снимки, но с това ранно стъмване, не го уцелвам по светло!

Реклами

Един фас време за забраната за пушене

Само ще ви разкажа три случки, които надявам се, ще ви изяснят защо съм „за забраната“ за пушене на обществени места:

1. Преди малко повече от 3 години ходих до Хелзинки, Финландия. Град, който ме изуми като архитектура, хора, всичко. Нямаше нищо общо със стандартната ми представа за Европа до тогава. Та Хелзинки беше първият град, в който се сблъсках с пълната забрана за пушене. Всички просто си излизаха безропотно от заведения и хотели, хора по 1-2-ма, клиенти и служители. Пушат чинно край кошчето до входа на заведението и влизат обратно вътре. Септември месец, дъждовно време, хладно, без пазарлъци. Групата българи, с които бях обаче, веднага надушиха някакво каубойско заведение, сервиращо полуфабрикатни американски боклуци, в което по някакакъв неведом за мен начин пушенето беше разрешено. За цяла седмица тези хора не смениха мястото! Заради едното пушене! След две ходения им теглих майната и заизследвах Хелзинки сама.

2. Преди три години с Емил поехме на сватбено пътешествие. Няколко дена в Париж, колкото да се убедя, че това не е моя град, и хайде на Талиса, и слизане в Ротердам, Холандия (и за този град трябва да ви пиша някой ден, също много изненадващ). Слизаме на централната ротердамска гара, която беше в ремонт и представляваше нещо като камара корабни контейнери (или както се казват). Излизаме отпред под козирката и Емил, озверял за цигара след дългото возене, отвори кутия цигари и аха да запуши, когато една полицайка ни приближи и каза нещо на прекрасно зчучащия ми холандски. Помолихме да повтори на английски и тя:

– Тук пушенето е забранено!
– Моля? Ние сме навън!
– Отместете се 2 метра по-напред. Тук сте под козирката на гарата, която се води част от общественото място, на което пушенето е забранено – Това, казано с такъв безапелационен тон, че автоматично се подчинихме, и чак след изпълнението на разпореждането взехме да се възмущаваме що за „буквализъм“. А всъщност така би трябвало и да бъде!

3. Миналото лято, около началото на юни, когато се реши, че няма да влиза пълната забрана, а заведенията под 50 м2 ще избират дали да са само за пушачи или непушачи. Аз с Дребосъчето и още две майки с малки деца, кръстосвахме Борисовата градина в София, но взе че ни сполетя човешкото щение да похапнем нещо. Седнахме в едно от заведенията край езерото Ариана. И понеже беше лято и топло, избрахме маса под тентите. Поръчахме манджи, питиета…човешка работа. Не щеш ли заваля. Отначало малко, но после мина в порой, тентите започнаха да пропускат вода от където могат и краката ни вече джапаха в реки от вода, стана и студено. Народа влезе в заведението и ние повикахме нашата сервитьорка да ни помогне с местенето вътре.

– Ми не може.
– МОЛЯ?
– Не можете да влезете вътре.
– Е как така? Нали сме клиенти?
– Да но заведението е само за пушачи. Ако дойдат да ни направят проверка ще глобят и нас и вас. Няма как да ви пуснем.

Няма смисъл да ви разказвам как се разви разговора нататък. Останахмв на мокрото и студа с децата, докато вътре на топло народа си кадеше цигарки. Похвално, на управата и персонала, че спазваха закона, но какъв беше той?

Смятам, че всяка държава, съответно нейните граждани, трябва ясно да си дадат сметка за приоритетите си във всеки един аспект от ежедневието и добруването на членовете на това общество. Збраната за пушене е само една малка част от тях.

Реалността? Баклава:Осама

Гледах рекламата на тая „Баклава“. Филма не съм.
Рекламното филмче показва брутални и порнографски кадри, самоцелно според мен (особено, ако тези неща липсват във филма).
Няма да давам оценка за „Баклава“, защото не съм го гледала.
Но пък снощи гледах един филм, за една действителност – много по-свирепа и жестока от нашата – Афганистан по време на талибанския режим. Филмът се казва „Осама“ и е рекламиран като първия, създаден след отстраняване на талибаните от власт.
Трябва да кажа, че наистина ме впечатли, разтъси, потресе… което искате прилагателно сложете. Филм, в който нямаше нито един брутален кадър, въпреки че можеше да е наблъскан с колкото си иска сцени на насилие спрямо афганистанките, убийства и престъпления, които са действителността в държавата Афганистан. След края на филма се заинтересувах какво действително е ставало и става там с жените. Дори няколкото истории, които прочетох описват несъизмеримо по-ужасна от нашата действителност, изобразена в рекламното филмче на „Баклава“. Филм, в който думите на моллата:“измиваме го първо три пъти отляво, после три пъти от дясно“, имаха по-голям ефект от купища снимки на полови членове и актове. Катинара, който трябваше да си избере героинята беше хиляди пъти по-силно послание от всички кадри на изнасилвания, повръщания и друсания на чалга съпровод.
Не мога да разбера, как за 18 години не се намери някой, който да покаже реалността ни (която явно от всички режисьори на демокрацията се изчерпва с мутрите и проститутките) без да я принизява до животински натурализъм? А в изтерзан Афганистан (простете клишето) го правят от раз.

П.П. И защо този филм се казва баклава, а не баница? Защо на самия сайт е написан с някакво ударение на „а“, което да прави препратки само към ориеталистичната ни „действителност“? И защо страницата се казва Lost vulgaros (гръцката дума за българи). Ефффффффффтиния за сметка на Родината.