Tag Archives: Белгия

Спрете джебчийството

Мина месец, откак обраха каквото ценно имаше в нас, пък аз се натъкнах на интересна картичка, от онези безплатните.
Тя не е произведена тук, а в Белгия. Кампанията, която пропагандира е:
„Спри джебчия!”

Спри джебчия!

Спри джебчия!

Харесва ми. Инициативата е на полицията и се подкрепя от всички видове градски транспорт в Брюксел, националната железница, пощите и т.н.

Докато ние с Емил още не знаем дали нашите крадци са известни на полицията, защото не ни идва ред при служителите ѝ (понеже много работа имат – криза и от глад вероятно са се повишили и престъпленията), в белите страни хората насърчават предотвратяването на престъпления. И е похвално!
Спомням си за моята смешна случка с джебчийката в трамвая. Е по-добре да се случва така, отколкото да ни обират без никой да е видял и чул. За съжаление за момента, ако Пешо влезе във входа с любовница, всички ще видят, но ако откраднат от дома ви покъщнината никой няма да е видял. Въпрос на реалии.

Ако ви харесва как са го измислили белгийците, гласувайте в Свежо – тук 🙂

Брюж – лед и „захарни“ къщички

Ако случайно се намирате някъде из Белгия до към началото на следващата година (до 9 януари по-точно) и се чудите какво да правите в тази „скучна” страна, имам едно решение за вас!
Защо да не посетите Брюж и изложението „Ледена магия”?!
При мен, както знаете, като пътувам гледам да хвана далаверата и да я споделя с вас. В случая – как да стигнете до там по възможно най-евтиния начин. По принцип билета за изложението на ледените скулптури е 11 евро. Ако се намирате в Брюксел, двупосочния билет ще ви струва 24.60 евроса. НО! Има едно нещо, което предлагат белгийските железници и то се нарича:
B-excursions
Със съответната промоция в случая двупосочния билет до Брюж, от която и да е точка на Белгия плюс входа за изложението ще ви излязат максимум 22.10 евро! А това, което ще видите си заслужава!
Та хващаме влака от Брюксел за Брюж в 9 часа сутринта и след час сме на гарата в Брюж, където аха прекрачите прага и се озовавате пред голяма, бяла шатра. Подавате приличния на самолетен билет за влака на симпатичен младеж, който къса отрязъка-бордна карта и нахлузвате хубаво зимната си шапка. Просто забравете да влизате без ръкавици и дебели дрехи, защото вътре температурата е от скромните -5 градуса.!

джудже

Входа към Ледена магия

Минавате вратата на хладилника и се озовавате насред зала с кристално-ледени стени и огледала, а насреща ви угоднически ви се покланя джудже, което ви приканва да пристъпите широко разтворените ледени порти на леденото царство. Мястото е направо вълшебно и отначало забравяте за студа. Вървите по коридор на крепост с дебели ледени греди, от които висят и всъщност всичко е от лед, та просто не ви се вярва.

Замислен цар?!

Замислен цар?!

И точно когато мислите, че сте видели нещо кой знае какво изскачате насред тронната зала на леденото царство! Седи си там на трона царя, килнал корона на една страна, седи и мисли. Ще да е по своята царица, изобразена на картината над ледената камина. Оставям го да си мисли, защото през ледената секция и нападалите по полиците книги забелязвам нещо още по-чудно. Оказвам се насред кабинета на един магьосник, който бъркоти някакви работи, докато на съседната маса Хари Потър не може да се справи със совата, кацнала на рамото му и с котката и джуджето на масата. Обаче и това не е достатъчно вълшебно и продължавам пътешествието сред ледени снежинки, животинки и герои. След малко попадам и в ледената епоха заобиколена от неандерталец и саблезъб тигър. Набързо се снимам между зъбите му и се обръщам нататък. Горкото фото щрака ли щрака, докато пръстите ми все още не са се вкочанясали подобно на опашката на магарето Йори.

Магьосници в бой

Магьосници в бой

Танцуваща принцеса

Танцуваща принцеса

Въпреки, че отвън шатрата изглежда малка, и сякаш си се минал, вътре всъщност е доста голямо…толкова голямо, че дори е побрало и един Стоунхендж! След него се разминавам с цяла пасмина японски самураи и чудовища, и тамън си мисля, че се измъквам невредима, когато изведнъж се оказвам насред битката на Гандалф и Саруман. Аха и ще ми отнесат главата!

И точно тогава на помощ ми идва една прекрасна принцеса, която е изваяна до най-малкия детайл. Толкова е пленителна, че не забелязваш, че това зад нея не е слънцето, а просто прожектор.

Ледена мадама

Ледена мадама

Малко след това ще стигнете и до финалната права под формата на леден бар, където чашките, а каква изненада – също са от лед. Много по-атрактивна обаче е ледената мадама, в края на бара, увесила се на дискотопката. Точно тук разбрах, че фигурите се виждат много по-хубаво снимани без светкавица, но какво пък ще си пофантазирате, докато откривате формите на убавицата. За финал можете да се качите на една ледена кула, от където да заснемете всичко накуп и за по-бързо да се спуснете по дупе от ледената пързалка. От там – бързешком към изхода, където ви чакат кутии с носни кърпички. Макар че след този студ, по-скоро ще ви трябва печка за размразяването на ледената шушулка наречена ваш нос.
Сега вече спокойно се отделяме от гарата и юруш към центъра!

Брюж както ще видите е дребничък. Пресичате булеварда пред гарата и подкарвате през един парк, падащ се в ляво. Там подминавате статуята на някой от белгийските крале, Леополд някой си, но забравих, защото още не се бях размразила напълно. Когато стигнете до края на парка ще излезете на един голям площад – Занд, а в началото му, от ляво ще намерите и информационния център, помещаващ се в концертната зала на града –тук далавера няма, карта се продава срещу 50 цента. Малко след това стигате, в дясно до една малка еднопосочна уличка – Zuidzandstraat, която се пада и главната търговска улица в Брюж. Има какво да натоварите от магазините, но по-добре оставете това за после и карайте направо докато подминете една голямата катедрала св. Спасител – St. Savior Cathedral. Но не я гледайте сега, има време, след малко ще ви върна на нея.

Belfry

Belfry

Продължаваме още малко по улицата докато иззад къщите в дясно не ви привлече вниманието една голяма часовникова кула. Стигнете ли до нея, значи сте стигнали до централния площад на града. Въпросната кула се нарича Belfry – наблюдателната камбанария на града, която образува вътрешен двор, а стъпалата до върха й са точно 366 (като за високосна година). Казват, 47те камбани звъняли прекрасно по три пъти седмично, но явно не съм заслужила, защото никога не съм ги чувала, пропуснаха ме и този път. За да видите камбаните по-отблизо, можете да се качите до горе срещу сумата от 4-5 евро (айде моля ви се! Не сте се нагледали на гледки от високо?! Това си е цената на 1-2 скъпоценни белгийски бири!)

Катранената дупка

Катранената дупка

На влизане във вътрешния двор коридора минава точно под камбанарията и нещо, което ми направи впечатление сега – точно под самата кула, на тавана на прохода има една дупка, покрита с дъски…фантазията ми зацъка как някога се е използвала, за да се пуска врящ катран върху вражеските войски, втурнали се да завземат Брюж и последния му бастион.

Местното правителство

Местното правителство

От ляво на Белфрая се намира двореца на правителството на провинцията – много красива, сива готическа сграда, увенчана със статуя на архангел Михаил току заколил змея. Точно срещу тях е паметника на двама брюжски герои – Ян Брейдел и Петер Де Конинк, които оказвали съпротива на окупиращите франсета през 1302 г., хммм току виж онази дупка наистина е била използвана! Околовръст на площада има всякакви красиви сгради, които, както и друг път съм казвала, някога са били седалища на различните гилдии в града, а днес просто магазини и кръчми. Красота!

Централния площад

Централния площад

Burg

Burg

Светата кръв

Светата кръв

Като застанете с лице към двореца на правителството, в дясно от него започва една улица – Брейделстраат (много ясно, кръстена на единия от геройте). По нея, след няколко метра стигате до така наречения Burg – красив, малък площад, на който всяка сряда се провежда пазар. Постоянната експозиция обаче е друга:
Първо в дясно има една сива сградичка увенчана със златни статуи на рицари и знатни жени – това е базиликата на Светата кръв, няма много кръв там, та няма какво да се види чак толкова, муахаха! До базиличката е кметството на града, построено през 1376 г. За 2-2.50 евро можете да разгледате вътре, заедно с аудиобеседа. Залепена за него е сградата на свободата на Брюж, където някога били съдилищата на града, а сега е общинския архив. По малката уличка Блинде Езелстраат, минаваща под топлия ръкав на кметството и архива ще изскочите на едно от най-красивите и романтични места в Брюж:

Канала на Брюж

Канала на Брюж

Канала,

Катедралата Св. Спасител

Катедралата Св. Спасител

от където започват всички разходки с лодка из града. Минавайки по моста ще се озовете на рибния пазар, където има всевъзможни морски дарове, които са една от любимите храни на белгийците. Покрай канала е прекрасно за разходка дори в зимния студ…с малко фантазия ще си го представите и през лятото. В края на тази широка улица, леко в ляво стигате до задния двор на катедралата на Св. Спасител, където ви обещах да ви върна. Двора е направо страхотен, а малкото мостче над реката е страхотно място за правене на снимки. Сега мисля да ви оставя да се поровичкате сами как да видите другите чудесии на Брюж, а аз изчезвам да изпия една, по възможност белгийска, биричка някъде!

Водните улици на Брюж

Водните улици на Брюж

Ако пътеписа ти е харесал, удари едно рамо в Свежо – тук 🙂

Смърфове или щрумфери? Каквито и да са, станаха на 50!

Миналата седмица в Белгия и по света се честваше един по-специален рожден ден, този на известните у нас под името смърфове, с оригинално име щрумфери:
На 23 октомври симпатичните сини човечета с бели шапки и чорапогащи навършиха 50 години!

Ихааа, завидна възраст!

Симпатягите се появяват за първи път на 23ти октомври 1958 г., същата година в която се провежда и Световното изложение в Брюксел, от което до днес е запазен Атомиума. По тези поводи – Голяма гордост тази година за белгийците, големи празнувания!

Баща на сладурите е Пиер Кълифорд (или поне така мисля, че се произнася името му) – Пейò. Баща му бил англичанин, а майка му белгийка. Как са се развили нещата по времето на неговото появяване на бял свят не знам, но факта е че Пейò е роден и израснал в Брюксел и е творял на френски (защото валонски език няма). Бил е на точното място и време, защото белгийците са от онези години, но и до днес, са луди по комиксите. Пейо случайно се озовал на комиксовото поприще, но доказал, че дори в случайността няма нищо случайно и славата не се е бавила много. Но да се върна на смърфовете.

Смърфовете били измислени като второстепенни геройчета към друг комикс. Аз лично ги познавам като щрумфери – Schtroumpfs, което е и оригиналното им име, измислено от Пейò. Не знам какво значи Schtroumpf, но звучи наистина хубаво за име. И тъй като Белгия е двуезична страна щтрумферчетата трябвало да се преведат и на фламандски, когато именно станали смърфове. В различните страни те се казват ту по единия, ту по другия начин, а някъде и съвсем иначе. Важното е, че щом човек види един от тях и се размазва от умиление.
Истинската световна слава сполетяла смърфовете през 1982 г. когато от Хана и Барбара се захванали с филмирането на комикса и се появили 256 половинчасови епизодчета.

Толкова за смърфовете. Само да ви посъветвам – ако тези дни се навъртате в Брюксел, можете да отскочите до De Brouckere – спирката на метрото, от където започва търговската улица в града. Точно на това място е открита изложба на смърфчетата с пана, представящи всеки един от тях, както и различни картинни загадки, по които да се ориентирате колко сте наблюдателни и колко знаете за смърфовете. Освен това можете да се снимате с двете големи статуи на смърфове, които не са съвсем характерни:
Изцяло бели са
Защо ли? В два щанда до изложбата УНИЦЕФ продават малки бели смърфчета, които да си купите за 10 евро бройката. Те също са чисто бели – удоволствието да ги оцветите си е изцяло ваше и вие можете да решите да ги направите по-нестандартни.
Юруш на смърфовете!

Ода за бирата (белгийската)

Чревоугодник съм голям
и обичам аз да ям.
Но най-обичам жаждата да давя
и то с белгийска бира да го правя! 🙂

Та за това едно от нещата, които чаках с голям трепет, отивайки в Белгия, беше да пробвам и да се насладя на любимите ми бири.
След като се настаних в смрадливия хотел излязох на разходка, която завърши с вечеря на гръцката улица, която се намира точно до Гран Плас. Там е пълно с както бихме ги нарекли „дюнерджийници“, които понеже се държат от гърци предлагат пити, гироси и тем подобни огромни порции за ядене. Към това нещо аз си поръчах
Orval
Това е абатска бира и една от само седемте бири „Трапист“ произвеждани не само в Белгия, но и в света (нашият свят, на другите планети не знам как стоят нещата). Шест от пивоварните са в Белгия и само една е в Холандия. Монасите, които я произвеждат принадлежат към ордена на цистерцианците.
Бирата е великолепна и сега разбирам, че каквото и да говоря за тази и другите бири, няма как да разберете за какво иде реч, ако не ги опитате. За това ще се огранича с по-технически данни. Алкохолността на Orval е скромна – 6.2%. Бутилката е много характерна, както и чашата й. С това се отличават почти вскички бири в Белгия – индивидуална чаша и бутилка.
На път реших да вляза в един от многото

Night Shop-ове.

Това са денонощните магазинчета, които са скъпички в сравнение с нормалните магазини. В почти 100% от случаите те са държани от мароканаското малцинството (мнозинство скоро?). Разгледах предлаганите бири и забелязах една, която не бях пила преди:

Trappist Rochefort
Тази бира пък има три варианта: Rochefort 6 (7.5% алк.); Rochefort 8 (9.2% алк.) и Rochefort 10 (11.3% алк.!!!). За мой късмет имаха само Rochefort 10, а пък аз не забелязах процентната алкохолност и зашляпах уморена към хотела с мисълта как ще си прибера и ще отворя духа от бутилката. Номерацията е останала от времената, когато етикетите не са били много на мода и само по номерата на капачките се разбирало какво се пие.
Стигнах бързо в хотела, защото в Брюксел всичко е близо и няма опасност да не стигнеш до там, за където си тръгнал. Първата ми работа естествено беше да си отворя бирата и, след като си съблякох якето се заех със задачата. За мое щастие Емил положи доста усилия и търпение да ме научи как да си отварям бирата когато наоколо го няма него или отварачка. Работата е в това, че ме учи да го правя със запалка, а аз като един страстен непушач запалки не си нося. „Хубаво, казах си аз, взех си ключовете, Емил може с тях, значи мога и аз“. Обаче не можах. Оказа се, че тази прелестна бира има много яка метална капачка, която реши да се пази девствена. Хванах хубаво гърлото, поставих ключа, обхванах го с ръка и аха ключа да се превърне в лоста на Архимед и ми се изплъзна от ръката. След още няколко такива опита пръстите ми почервеняха и започнах да не ги усещам. Чувствах се като маймуна пред буркан, която не знае как да отвинти капачката, за да напипа сладкото вътре. Напънах още веднъж и проклетията издаде едно съвсем скромно „Пссст“ ( даже не „псссссст“). Накратко след още 10 минути пънене около шишето и то без да го счупя се докопах до съкровището на братята от Абатството Нотр Дам де Сен Реми, близо до Рошфор. И тези отчета, както и другите шест, произвеждащи трапистка бира, я произвеждат само с цел да си поддържат манастира и някоя и друга тяхна кауза. Водата за бирата се добива от кладенец в абатството, а 15те монаси пазят много строго тайната на бирите. Отпих глътка и за първи път открих бира, която да не харесам. Беше прекалено плътна за разбиранията ми, авкуса хем беше много характерен, хем имаше много силен аромат на спирт. Хммм, тогава забелязах алкохолното съдържание. Може да беше пък заради умората, не знам. Но наистина за първи път срещнах много силна и горчива бира…Знам ли, на вас пък може да ви хареса.
Сега превъртам малко напред, до следващата вечер, когато се срещнах с моите състуденти. А това стана на любимото ми място в Брюксел:

<a href=“

„>Pl. Place Saint-Géry
Намира се близо до Борсата, която е на Анспахлаан, срещу нея е страхотния ирландски пъб „О’Райлис“, а като го подминете по малката уличка с индийски ресторанти ще стигнете площада с доминиращата сграда на старата рибна борса, която сега е изложбена зала.
Това е нещо както четирите кьошета, като на всяко кьоше има по един бар със собствена атмосфера. Главните четири бара – Mapa Mundo (хубава музика от всички класички по малко), Zebra (реге музички, Mano Chao и такива), другото краля на нещо се казваше (електронна музика) и четвъртия съвсем не го помня – към рибната борса е и правят много хубаво мохито. И четирите се държат от един човек, който разработил мястото, а сега наолколо е пълно с още такива заведения и площада е просто великолепен за среща с приятели и пиене на бира! Та с колегите ми си направихме там един тур из заведенията. Лично джурнах по един
Chimay – отново любима трапистка бира. Тя е Червена (7%), Синя (9%), Бланш, бяла т.е. позната и като трипъл (8%). Бялата не съм я пила, а от дургите предпочитам синята, от която и си поръчах.
Tripel Westmalle – последната трапистка бира, която джурнах по време на престоя си. Проценти 9.5%, много приятно полепва по небцето и освен да викаш:“Ням, ням“ след всяка глъдка просто няма какво друго да кажеш.
Duvel – винаги му бъркам ударението, но какво да се прави – тази бира означаваща на фламандски „дявол“ така ме омагьосва, че от възхищение забравям как беше правилно. 8.5%, прозрачна и на пръв поглед лъжеща, че наподобява нашенска бира, просто поразява със страхотния вкус. Рекламата им от 2003 е просто убийствена и най-хубавата реклама на бира по мое мнение – уверете се сами (на tv spots изберете третата реклама отгоре надолу и Shhhhh!).

След толкова бирички, спомени и смешки с колегите беше време да тръгвам, че на сутринта трябваше да направя и туристическата обилколка с моята сестра. Един от колегите се запъти към Хавана – прилична дискотека в подножието на хълма, на който е издигната Съдебната палата. Единствената дискотека, в която поради нямане на място съм си позволявала да танцувам на маса! Палатата пък е прочута с това, че е предизвикала ожесточена съпротива при строежа й – унищожен е цял стар квартал на града за изграждането й, но както и НДК – пръканло се е нещо от обществено значение. През 2004 г. в деня на националния празник на Белгия и 60 години от влизането на американските войски в града имаше всенародни тържества, на които по улицата всички държавни служби представяха работата си. Полиси-то(на фламандски полиси за полиция звучи страхотно) бяха организирали спускане по въже от покрива на Палатата до площада пред нея. Чакаше се супер много но гледката над цял Брюксел си струваше, както и усещането да си видя крачката на ръба на 30меторова пропаст и последвалия ми боен вик:“Юпииииииииии“. Все още не съм скачала с бънджи или парашут, но и това си струваше. За награда получих и химикалка от полисито.
Погледнах мъгливият град от площада – в далечината светкаше обновения Атомиум. Ехххх, Брюкселееее!
Хайде, остана да ви разходя само дневно. А вие бързо към магазина, защото там продават Hoegaarden и Leffe Blonde/Brune и ми кажете какво мислите.

П.П. Забравих да разкажа за полодовите бири, които ще представляват интерес за дамите – черешова, малинова, прасковена…абе лимонади. Съдържанието на алкохол в тях е около 3% и пада даже до 2. Най-известни марки са Belle Vue и Timmermans. Препоръчвам на хората, които не обичат бира, а не препоръчвам на любителите.

Изчезване

Съжалявам, че не съм писала скоро, защото имам толкова неща да напиша, но и толкова други неща да направя, че няма време за писане.
Това сега е само, за да кажа, че изчезвам в страната на пържените картофки, шоколада, уафълите, Пикльото и, разбира се, прекрасната белгийска бира.
Отивам по работа, но ще ми остане време да уважа поне 5-6 вида бири, да се видя с приятели и да избера на Мери Попинс поне една две пастички от ония, които й обещах.

За съжаление довечера ще изпусна Барса:Манчестър, обаче снощния мач беше достатъчен за седмицата… Както и коментара в студиото след мача:
– Какво ще кажеш за автогола?
– Е, Рийзе хубаво си го вкара – моля?! – … в своята врата – е, добре беше, че поясни! 🙂

Та хайде, като се върна в петък ще разправям 😉

П.П. А и ще съм много благодарна, ако някой междувременно ме светне защо като копирам кода за Тухо и го пейстна тук, излиза така малоумно двойно? Ще има и награда – морална, че аз не си падам по материалностите 😛