Tag Archives: баба

Детска логика

Детската логика е… детска логика. Винаги може да ни изненада с простата си очевидност, която поради култивирането в последващите детството ни години изагубваме.

Днес баба ми ни беше на гости или по-скоро ми помагаше с домашните  задачи. Дребосъчето дълго чака да го изведем на разходка и понеже това дълго не се случваше, накрая си намерил занимание докато ни чака…

По едно време влизам в кухнята при баба ми и заварвам следната картинка:

Дребосъчето, изровило една хилка за федербал от някъде налага баба ми с хилката, докато тя наглежда манджата в печката! Аз с възмута се втурнах към него и, отнемайки му оръжието, възмутена го попитах:

– Ама може ли така? Баба толкова те обича, а ти? Защо биеш баба?! – а той, с усмивка ми отговори сякаш прави най-естественото нещо на земята –

– Тупам роклята!

И баба знае!

Гледаме снощи с Емил и баба му телевизия.
Баба Емилица е страшен образ и много точни неща говори ще знаете.
Та загледахме се в новините, а там представяха рекламата на БСП със Станишев и Стефан Данаилов за 47ия конгрес на партията. Гледаме и ние:

– Уххх – Въздъхна Ламбо, след като негов дубльор с по-малък корем е тичал след старовремски трамвай.
– Не е като едно време, а? – Подсмихна му се ватман Станишев.
– Прав си не е, но мечтите и идеите си останаха все такива. – каза актьора-министър с топла усмивка.
– Сергей, тук са и идеите и мечтите! – Възкликна пък единствения пътник в трамвая, в който всъщност има табела, забраняваща разговорите с ватмана.

– Хаааа хаха, ма трамвая ти е празен Сергей! – Възкликна саркастично баба Емилица. После идете и ми разправяйте, че бабите не са в час 😉

Ако бабата на Емил ви е изкефила, гласувайте в Свежо тук 🙂

Аз съм от по-преди!

Сутринта на вратата на трамвая (както обикновено на първата, тъй като там стават най-веселите случки) баба и дядо се борят кой да се качи пръв:

– Абе стига си се бутал!
– Като не щеш да се буташ, да не беше идвала тук!
– Ти да не беше идвал, аз съм преди тебе тука.
– Аз не те питам кога си дошла, а от къде си.
– Аз тука съм дошла на десет годин и, за това съм преди тебе тука!
– Гледай ги тия, карат се кой е по-софиянец, а миришат на чесън сутринта! – Обади се един „аристократ”.

След няколко спирки бабата се засуети да слиза:

– Тука ли е за театър София? – и бързо някой ѝ отговори, че това е следващата спирка.
Дядката обаче не пропусна шанса да закопае противника:
– Гледай я моля ти се! Вика, че е от София, а не знае къде е театър София. Ха!

Смъртта на дамата и джентълмена

Както обикновено случката е в трамвая, тази сутрин, спирка „Парка Заимов“. Всички са се качили, мотрисата се готви да тръгне, а един дядо тича към първта врата, в опит да я хване.  Ватманката с човещина в душата изчаква и дядото успява. Качвайки се поглежда ватманката с искра на благодарност в очите. Тя отговаря:

– К’во  ме гледаш, качвай се по-бързо!
– Кой те гледа ма, бабо!

Тишина…

Почти хайку се получи 🙂