Tag Archives: асфалт

Да се излампиш на асфалтираното

Звучи ли ви някак си перифразирано?

Иде реч за дългоочакваното осветяване на Борисовата градина. Данчето FандUCKова заделила за тази работа 1 000 000 лв. (един милион лева! а линка води към видео с инспекцията на кметицата).

Оставям на страна факта, че лампите, които наистина се монтират в момента, са тотален кич – псевдо-ретро „кралски фенери“, които не са в съзвучие с нищо в парка и придават по-скоро евтинджоски привкус на начинанието, случващо се все пак в 21, а не 19 век.

Като редовен посетител на мястото, искам да Ви покажа какво предизвика горното заглавие, защото камерата на ьтв, услужливо не показва нищо по-ниско от кръста на кметицата:

Това, което виждате е едната от двете странични на Централната алеи, по която Кралските фенери са вече монтирани. Но поставяйки осветлението светлият изпълнителски ум е съсипал възмутително настилката. Асфалтът по принцип не е първа хубост, но нека погледнем по-отблизо работата.

Асфалтът е нарязан безобразно! После е закърпен още по-безобразно , без да се изравнява нивото на новия със стария асфалт, оставяйки възможността да се изрони и и още догодина да се излива нов.

А защо да се използва случая и да се асфалтират и стари дупки, като може да се подминат?

Защо асфалта да се реже право напред, когато може да се прояви творчество и да направим такава шаренийка?!:

…разбира се, пак подминавайки дупчици, като горната.

Дори не мога да си представя какво огромно усилие представлява за човека да врътка през метър-два тежката режеща мащина, за да сътвори горната неравна кръпка.

Един милион… предвид, че се кърпят тия безобразни дупки, ясно е, че в този милион не влиза план за преасфалтирането на алеите. Един милион за кичозни фенери, които да осветяват лъкатушенето ви край старите и новоформирани дупки от асфалт, който неизбежно ще се нарони и за камери, които да запишат сеира.

Но какво ли очаквам, като глътналия също толкова пари подуенски подлез, си стои също така зарязан, както и преди една година и на Фандъкова не й и дреме, въпреки обещанието, че за 10 дни ще бъде оправен…

Лирическо отклонение

От доста време не ми се беше случвало ей така да си се пошляя с ръце в джобовете, да зяпам наляво надясно и за никъде да не бързам. А миналата събота, взе че ми се случи.

И понеже ми беше малко странно, че нямах никаква определена задача за правене скоро по навик се оказах в парка, снимаща листата. А те сега са хубави: