Tag Archives: архитектура

До края на пътя

Септември отрано се сговни, всички изгледи за циганско лято се изтекоха в останалите незапушени канавки така че,  всеки ден, в който не вали си е подарък. Миналата неделя не беше изключение и, след като свършихме със задачите за деня, на паркинга пред един строителен магазин, погледнах заобикалящите софийското равно поле планини и усетих огромно нежелание да се приберем по обяд между няколкото стени.

– Хайде да отидем на импровизиран пикник някъде по планините- рекох аз и след малко, взели по връхна дреха и няколко хлебчета с шунка емнахме по избор на Емил към Локорско или Подгумер – чудехме се между двете, на мен Подгумер ми звучеше по-интересно, като да намерим нещо под нечии гуми там 🙂

Както и да е отидохме към Локорско. Отделяйки се от Олковръстното в онази му част, потеглихме по пътя за селото. От дясно подминахме черен път, който явно се катери към бивш табан на Кремиковци или нещо подобно, вече започнало за се залесява. Срещнахме две момчета с АТВ, които се връщаха от там, но ни увериха, че горе няма нищо интересно. Препоръчаха ни края на селото и нагоре за разходка. Преди да продължим  по посоката снимах, тия гъби-цистерно-великани, които с Емил единодушно решихме, че стават за декор на някоя фантастика.

Някакви-неща-за-съхранение-на-нещоБлизък план към високия вход

Пътя през селото минава покрай, местната градинка, два или три паметника, които не спряхме да видим, мина покрай кметството, после леко в дясно подминахме бившето селско училище, което по информация в Уикипедия, когато е било бяло, се е виждало от София чак, а в момента се ремонтира и обновява. Бъдещето му се е проснало в амплоато на бизнессграда.

Нагоре, нагоре стигнахме до църквата „Св. Николай“, която се реставрира, а доскоро е била в много по-лошо състояние от това, в което я видяхме. Явно Локорско претърпява бурен разцвет.

Църквата "Св. Николай" в Локорско

Лек завой сред църквата и голяма бяла нова къща ознаменува края на селото. Бих казала, че ахнах при вида й. Не разбирам от архитектура, но тази къща определено ми се понрави много!

Голямата каменна къща

Предната й страна е разположена на ската така, че се извисява над селото и през френските прозорци собствениците й разполагат с прекрасна гледка над нощна София (може би и дневна, при ясно време и липса на смог). Но за да се влезе в къщата трябва да продължите по пътя си и да минете отзад, където на нивото на улицата е гаража. Отделям й толкова време, защото наистина много ми хареса и такива неща рядко се виждат по нашите земи. Обикновено, човекът който има пари да направи такова нещо, се втурва към проект с някой бароково ренесансов миш-маш и амбразурки по балконите. Тук парите са изляти в съвременен проект и незнамсиколкосистотинхиляди за камъни. Вкопаната кула с кучешка колибка долу и беседка отгоре е прекрасно допълнение, което сигурно струва колкото още една къща, но е също толкова хубаво.

Къщата

Единствената ми забележка е към оградата, направена от стари жп траверси. Гледайки как се разграбва Подуенската гара разпределителна, чудно ми е собственика на къщата на кой е платил за тези. Емил пък отбеляза нещо друго и ме подсети, че точно тук преди около месец имаше пожар – та така напоенички, тези траверси са много пожароопасни. И наистина, разминало им се е за малко, защото пожарът е спрял точно от другата страна на пътя.

Горски пожар

Картината на изгоряла гора е тъжна, дърветата хем са там, дори игличките на боровете седят по местата си, но всичко е жълто и кафяво, като есен, но по-мрачно и тъжно. Все едно смъртта е минала, вдъхнала е живота от всяко стръкче и е отминала…

Огненият змей беше тукПепелище

След хубавата къща, пътя става строго еднолентов и доста повдигнат от земята, така че не се препоръчва излизането от него! На връщане ни се случи, заради едно разминаване и, добре че момчето в отсрещната кола слезе да ни помогне, че иначе щяхме да си висим там полуобърнати.

Пътят е все нагоре, подминава пожара и излиза на билото. Гледките към софийското равно поле започват да стават все по-хубави: кеф ти София на длан, кеф ти Кремиковци (за по-индустриално настроените), кеф ти Витоша, Лозенска планина и отвъд до Рила при ясно време!

Гледка OLYMPUS DIGITAL CAMERA OLYMPUS DIGITAL CAMERA

И така се стига до края на пътя, където се паркирахме. Имаше някакъв надпис, на който не отделихме специално внимание, но в Google Earth се спрях, за да прочета:

 

Lokorsko.bmp„Пазете чисто педераси“

Малко крайно, но който го е написал явно е имал своите основания, а целта му е била постигната, защото околността е много чиста.

Понеже нямахме много време се проснахме на първата полянка с гледка до пътя. И докато си хапвахме набързо направените сандвичи, при нас кацна калинка. После още една и още една и общо взето, като се загледахме – над поляната, вместо комари или мухи, беше гъсто облетявано от калинки. Класически, черни на червени точки, жълти с кафяви точки… абе много калинки! Следващото правителство да знае!

Нагоре пътя става червена натрошена скала, по която щъкаха една лада и няколко джипа. Велосипедистите също са запознати с мястото и катерят нагоре, където, сега разбирам бил най-високият връх на Софийска планина – Драгунът с 1110 м (да ме убиете до днес не знаех, че имало Софийска планина, част от Старопланинската верига!).

Изобщо гората над село Локорско е чудесна и ви препоръчвам разходка там при хубаво време! Тази събота и неделя може да не е много топло, но за разходки май ще става, замислете се 😉

Панорама

Площад Батенберг – какъвто е, за последно

Преди няколко години писах за „Площад Македония – какъвто е, за последно“. От тогава насетне, София не е спряла да расте и да грознее. Една по една изчезват старите сгради, заменяни от стъклени имитации от широкия свят или обезличавани под пластове изолационен стиропор.

Затова, вчера, когато минах през площад Батенберг (официално пл.“Александър I“, но някой дали му казва така?) реших да снимам и него. Такъв, какъвто е за последно. Защото тихомълком  подмениха и подменят и него – идеалният център на София, нейната сърцевина, пъп или както го наречете. Място, за чието дори минимално пипване би следвало да има консултации в професионалните, а и широки обществени среди. Просто изберете съответното място в която и да е европейска столица и си представете някоя от сградите в ансамбъла изкормена и наблъскана с неща и няколко „модерно надграждащи я етажа“. Повръща ми се.

Ето го и него, за последно:ПанорамаХотел България

А това е архитектурното решение, наречено от много „средният пръст“, явно насочен към хората на площада:

Панорамата е малко крива, но се постарах.

Къде е тази „къща“

Може би сте забелязали, че понякога се вълнувам от заобикалящата ни архитектура.

Преди няколко дена имах честта да разглеждам снимки от центъра на Скопие и още бях в потрес от строящото се там. Предполагам, че чудесата македонски не са останали незабелязани и от вас, а надявам се скоро Богомил да сподели пътепис от там.

Още под ефекта на видяното се утешавах, че поне такива псевдно-антични-елински-и-римски-и-каквито-се-сетите архитектурни хрумки не сме видяли в наше село. Така си мислех и гледах през прозореца преди няколко вечери, когато ярки и сияйни светлини в градския пейзаж привлякоха вниманието ми. Загледах се, извадих апарата, но тъмно, а и статив нямам. Успях само да схвана, че това е някаква сграда с колони отпред и менящо цвета си целонощно осветление.

С нетърпение зачаках утрото, за да получа по-добра възможност да видя какво е това чудо…

Първата ми мисъл беше, че ми прилича на къщата на Уил Смит от „Принцът от Бел Еър“:-D Четири колони, които, доколкото хвърлям (позволява обективчето ми) са в йонийски стил; фронтон с неразличима скулптурна композиция, с кацнал отгоре му орел в полет; и всичкото това увенчано от стъклен купол!

Сън не ме хваща, откакто видях това чудо насред София! Да не би пък македонците да ни завземат или това да е доказателството, че ние сме македонци, а не те българи? Какво ще прави Божо?!

Това са само малка част от въпросите. Най-важният е – къде се намира този архитектурен бисер (не смейте да го наричате „ерзац“ 😉 ) По това което виждам, сградата може да е насред Факултето – къщичките пред нея са точно там, с побитите по стълбовете табла на енергото. Но сянката, която купола хвърля върху единия от блоковете зад ме навежда на мисълта, че може и да е извън споменатия квартал. Може би е в Красна поляна. Предполагам, че ключът към загадката е в блоковете отзад. Някой да ги разпознава или направо – да знаете къде се намира този дом?

По прозорците

Много обичам да вдигам поглед и да зяпам хорските балкони и прозорци. Хубаво нещо са те. Не само ди дават изглед към света, но и показват на на него що за човек си ти. Ето например този прозорец в кв. Красна поляна:
prozoretz-hladilnik
Направо може да се ориентираш за хранителния режим на живущите в апартамента – хляб и вино! Компания им прави, нещо което прилича на оцет, вода или може би ракия…И каква изобретателност и борба с теснотията в градската среда. Прекрасно и само на 7-8 етажа над спирка на градския транспорт. На някой може да му падне като манна небесна на главата! 🙂

obshtplan

Ако това те е усмихнало, дай му точка в Свежо 🙂

Иде ли потоп?

Не сте ли се питали това някога? Аз съм. Дали е възможен потоп и какво ще правим, ако се случи. Е, ако баба ми беше мъжка…както има един лаф. На практика едни хора действат. И ето какво са направили, представям ви най-новия стационарен проект на Ноевия ковчег:

Шегата настрана! По обявения пред сградата проект, това трябва да е някакъв търговски център. От общо четири страни на тази постройка, аз лично съм виждала три. А на тези три стени има един-единствен, нормален по размери процеп, който играе ролята на вход и прозорец за сградата. Сега като се позаглеждам в снимката, май зад кафявата порта се вижда една мъничка вратчка, но е толкова малка, че не съм сигурна. И нито един прозорец, нито един!!! Та това, освен на Ноев ковчег, си прилича и на ковчег! Не е нужно човек да е пожарникар, за да си постави въпроса:

„От къде ще излязат хората, ако не дай си вземе че стане пожар?!“

Не съм и архитект, не ги разбирам тия работи. Но и не съм виждала сграда без прозорци. Дори мавзолея имаше колонада, наподобяваща прозорци…

Вие виждали ли сте такова чудо?