Tag Archives: активно раждане

Другото водно раждане – първа част

От няколко дена вкъщи нещата са различни, напрегнати, усмихнати и динамични – имаме си ново попълнение, една малка Роня, дъщеря на разбойник, която с доста крясъци, но не нейните и с почти никакъв трясък се появи на белия свят 🙂

Сега иде ред да ви разкажа как се появи тя, защото това наистина беше едно много по-различно раждане от това на Дребосъчето (как протече неговото, преди две години можете да прочетете тук).

Който си мисли, че раждането е страшно нещо, а и тук ще има подробности, за това как протича то,  може да не чете. Иначе е доста препоръчително, за тези които искат да родят по възможно най-естествения начин. Отнася се както за мъжете, така и за жените – когато с Емил си говорим за това, говорим за „когато раждахме“, защото и споделянето на този момент е много красиво и естествено преживяване – да бъдеш на мястото, когато се появява детето ти и да си част от този процес.

И така, ето и първа част от моя втори разказ по въпроса. Затегнете коланите, излитаме:

Напук на очакванията, че Роня, като в повечето случаи на второ, a и скорошно след първото раждане, ще дойде по-рано от термина, тя реши да се позабави по женски. Вероятната дата наближаваше и аз всеки ден чаках. Но датата наближи, после дойде и отмина, а бебе нямаше. Аз се напрегнах, обичам да имам план-програма, пък тази вече беше просрочена. Въпреки това бебето си мърдаше нормално, имаше по някоя и друга контракция, но нищо предвещаващо.

В дните след термина, избраната лекарка за раждането реши да ме вика всеки ден, за да записва тоновете и да види има ли контракции. Съгласихме се, макар че за мен това е глупаво и ще обясня защо:
Както  имах и контракции и движения на бебето, но когато те записват, те слагат да легнеш по гръб. В тази поза, поради ред причини бебето просто се кротва, а контракции има, но не кой знае какви. На практика, тези тонове, поне при моите две бременности, не са показатели за абсолютно нищо! (с Дребосъчето, до последния ден, не уловиха нито една контракция).

Вече започнах и да се изнервям. В дните след термина пробвах да се движа много, да ходя нагоре-надолу, да катеря стълби, увеличих чашите чай от листа на малини на 3 и повече, пих чаша вино, хапнах люто, като последното доведе до интензивен рев и сополивене, но не и до друго.

Иначе всичко беше наред с бебето и лекарката ми беше спокойна и не ме накара да бързам, макар че спомена, че може и да се предизвика раждането. Попитах има ли място за притеснение това забавяне, тя каза, че не и то не пречи на плановете ми за раждане във вана, така че с Емил преценихме да чакаме естествения ход на нещата.

В последните дни поради други причини се наложи да изпратим Дребосъчето при баба му и дядо му. Липсата му ме натъжаваше и добавяше малко към напрегнатостта ми в последните дни.

Вече две поредни сутрини имах контракции от 4 до към 9 ч. сутринта, но в момента в който ставах с мисълта: „Ето, днес вече ще се ражда!“ всичко утихваше. За това, вечерта, след поредния запис на тонове, решихме да отидем да видим какво прави Дребосъчето. За мой голям ужас, същия следобяд той вдигнал висока температура. Посрещна ни отпуснат и трескав и с Емил веднага го грабнахме и топнахме в леген с вода, от което малко живна и решихме, че е слънчасал. Останахме за през нощта с мисълта на сутринта, ако държи температурата да го караме към педиатърката. Така между легени, кърпи с вода на челцето на Дребосъчето и мерене на температура, аз започнах да усещам, че май нещо става и контракциите ми започнаха да зачестяват.

Легнахме с изтощеното Дребосъче към 11 ч. като аз си нагласих телефона на хронометър и скачах да записвам на колко време са контракциите. Този път нямаше връщане назад, но пък работата беше нерегулярна и нещата закучиха на контракция от по 40-50 секунди през 5-6 минути. За разлика от предния път, когато се озовах в болницата прекалено рано и с 3 см разкритие, този път бях решена да не стигна там по-рано от необходимото. При всяка контракция ставах, клечах край леглото с разтворени крака и изправен гръб или пък се хващал за решетката на детското легло, леко увисвайки и мучейки си.

Да, този път хич не си траех, а си издавах звуци, които ми помагаха да преминавам през новата „вълна“. Не, не виках с изкривена от болка физиономия като по филмите. Просто лекичко си бучах, което ми помагаше много.

По някое време се почувствах зверски гладна и налазих едно кисело мляко и две круши. Запасих си стомахчето с мисълта, че вляза ли в болницата няма да припаря скоро до храна и вода, пък гладна мечка хоро не играе, каквото и да ми говорят лекарите!

И така до към 2.30 ч. когато контракциите изведнъж рязко зачестиха. Изчаках половин час, но и тогава останаха от едноминутна през минута, събудих Емил и решихме да се обадя на лекарката ми, която ми каза да тръгвам към болницата. Вдигнах Емил, оставихме Дребосъчето с баба му и двамата се натоварихме в колата.

За разлика от предния път сега шофьор беше Емил. Молех го да кара бавно, бавно… мислех, че ей сега ще влезем в Тина Киркова и дежурния доктор ще каже „3 сантиметра“ и този път ще почна да водя жестоки преговори да си ходя вкъщи. По пътя при всяка контракция заставах с гръб към движението и си мучах. Една беше толкова силна, а по радиото не си харесах никаква музика, че помолих Емил да запее нещо. Докато той захване нещо аз вече пеех с пълно гърло:

– ОоооооооО, бъди какъвто си! ОооооО, залягай и учи! Оооооу!

Така, с припяване на Тангра, стигнахме до последното денонощно магазинче преди Тина Киркова, където Емил слезе, за да ми вземе вода и шоколад. Не че бях гладна, но пък умирах за вода, може би защото знаех, че прекрача ли прага на болницата няма да ми дадат да си цоцна до края. Само че Емил се забави подозрително много, а мен ме заля поредната контракция. Засилих радиото, прегърнах облегалката на седалката и завиках с пълно гръло. След няколко минути бяхме пред болницата. Изчакахме още една контракция и звъннахме на входа. Да, болницата се заключва по това време 🙂 Усмихнахме се на портиерката и охранителя, които също с усмивка ни пратиха към приемния кабинет. Трябваше да изчакаме дежурната акушерка да се събуди и да дойде да отключи приемната. Дадох си документите. Казахме, че сме за водно раждане при едикоя си лекарка. Акушерката се зае да разбужда компютъра и се обади на спящия дежурен лекар да дойде да ме прегледа.

Пристигна един младеж или поне такъв ни се стори. Аз само се молех да каже някое число по-голямо от три, когато той заяви:

– Разкритието е…

…ще научите в следващата част, утре, че иначе ще прегреете от четене 😉
-> Втора част