Category Archives: Седмото изкуство

Кино за зомбирани родители

Вчера изгледах последната серия от есенния сезон на „Живите мъртви“.
Пророних сълза, две.
WalkingDeadBabyОтчетох, че от сериала, след като убиха майката на бебето с цезарово сечене вместо да видят какво ще стане при естествено раждане, даваха му адаптирано мляко и рискуваха живота си да търсят еднократни пелени, вместо да си спретнат многократни, най-накрая са се светнали за нещо естествено и го носят в ергономична раница 😀

Та покрай тези ми вълнения, Яна ме светна за един късометражен филм на постапоклаиптична зомби тематика + какво е да си родител:

„Cargo/Товар“

Споделям го с вас. Чудесен е!:

 

Използвам случая, за да ви напомня онзи готин филм „Паяк“ 🙂

Advertisements

Доза късометражно кино – Future Shorts

Снощи Емил (онзи от Льонеберя) ми предложи да ме води на късометражно кино. Аз пък винаги съм чувала по фестивали да дават награди за късометражно кино, което после никъде не се прожектира, и винаги ми е било любопитно какво представлява то. Даже го бърках с докуенталното кино, защото в крайна сметка, как може да е възможно в 10-15 минути да разкажеш една голяма любовна история например?!

Конкретно вчера, в Хамбара, дискусионен клуб „На тясно“ бяха поканили едни млади и симпатични хора, представители на фестивала „Future Shorts“. Аз за фестивала чувах за първи път, макар Емил да каза, че през януари са ги представяли и по телевизията (пак изпуснах информационния поток, дамусеневиди!). Вчера в Хамбара предстоеше да прожектират „The Very Best From the Future Shorts Festival 2007“. В уречения час почти нямаше хора в заведението (по-късно се напълни) и единия от организаторите тръгна с камера да интервюира уважилите събитието. Оказа се, че незнайно как информация за представянето е била пусната в бта, без никой от организиращите да е правил това, а пък почти всички гости бяхме научили именно от там! Чуденката не се изясни, но пък добре, че се беше получила, защото иначе щяхме да пропуснем случката!

Накратко за фестивала доколкото схванах правилно – май е започнал през 2004 г. в Англия и после е полазил в много други страни – понастоящем участват 23 – 24 страни. От скоро (септември 2007 г. – но не съм сигурна, защото не можах да чуя добре) е стартирал и в България. Целта е май всеки месец да има фестивал с прожекция на избрани филми. За българските творци ще бъде интересно да знаят, че могат да изпращат филми на българската секция на фестивала, която го препраща в централата във Великобритания, от където могат да го изберат и излъчат във всички участващи страни. Приемат се филми, анимации и дори клипове. Ако сте се навили още преди да видите и един късометражен филм – следващото събитие ще бъде на 14ти в Червената къща .
За да знаете повече посетете futureshorts.com/bulgaria или futureshorts.com

А за да добиете представа за късометражните филми ето един от няколкото прожектирани снощи – „Паяк“. Това беше първият показан филм, който публиката извика и на бис. Предупреждавам, че е разказ с неочакван край и не е подходящ за деца и слаби нерви! Превод за разлика от снощи няма, но ще се справите:

.

Ако ви се гледа още (филмите не са все толкова тъжни;) ) посетете фестивала в youtube – www.youtube.com/futureshorts

Реалността? Баклава:Осама

Гледах рекламата на тая „Баклава“. Филма не съм.
Рекламното филмче показва брутални и порнографски кадри, самоцелно според мен (особено, ако тези неща липсват във филма).
Няма да давам оценка за „Баклава“, защото не съм го гледала.
Но пък снощи гледах един филм, за една действителност – много по-свирепа и жестока от нашата – Афганистан по време на талибанския режим. Филмът се казва „Осама“ и е рекламиран като първия, създаден след отстраняване на талибаните от власт.
Трябва да кажа, че наистина ме впечатли, разтъси, потресе… което искате прилагателно сложете. Филм, в който нямаше нито един брутален кадър, въпреки че можеше да е наблъскан с колкото си иска сцени на насилие спрямо афганистанките, убийства и престъпления, които са действителността в държавата Афганистан. След края на филма се заинтересувах какво действително е ставало и става там с жените. Дори няколкото истории, които прочетох описват несъизмеримо по-ужасна от нашата действителност, изобразена в рекламното филмче на „Баклава“. Филм, в който думите на моллата:“измиваме го първо три пъти отляво, после три пъти от дясно“, имаха по-голям ефект от купища снимки на полови членове и актове. Катинара, който трябваше да си избере героинята беше хиляди пъти по-силно послание от всички кадри на изнасилвания, повръщания и друсания на чалга съпровод.
Не мога да разбера, как за 18 години не се намери някой, който да покаже реалността ни (която явно от всички режисьори на демокрацията се изчерпва с мутрите и проститутките) без да я принизява до животински натурализъм? А в изтерзан Афганистан (простете клишето) го правят от раз.

П.П. И защо този филм се казва баклава, а не баница? Защо на самия сайт е написан с някакво ударение на „а“, което да прави препратки само към ориеталистичната ни „действителност“? И защо страницата се казва Lost vulgaros (гръцката дума за българи). Ефффффффффтиния за сметка на Родината.