Category Archives: От кантората

Една тема – две изпълнения

В ефира се въртят едновременно две реклами. Едната я виждам в почти всеки рекламен блок, другата засякох само веднъж, за съжаление.

Въртяната е на Каменица – с тяхната си група младежи мъже костюмари нашенски смотаняци. Уж опечалени, уж за приятел жалят, а то – сватба, в детайли и кич:

Втората е на Tullamore Dew – група костюмирани готини ирландци. Уж тъжни, уж на гробището пеят опечалени, а то – сватба. Изчистено и само с малко от булката:

Така или иначе идеята не е много нова, май и преди сме я виждали в употреба. Тези двете, една до друга, обаче ми напомнят за оня виц,  в който, когато на готин човек му е тъжно това е „джаз” , а когато на кофти човек му е весело това е „чалга”. Те така и с реализацията на идеята се е получило. Или пък – какъвто таргета – такава и рекламата.

 

п.п. А ето и как нашите оплескват дори качествена идея като Tullamore-ската. Защо да е фино, като можем да мацнем един голям надпис, за да няма неразбрали:

tullamore

Advertisements

Моята още неизнесена #TEDxMladostWomen лекция*

tedxMW

Ще се получи малко като при американските професори и футуролози, които напишат тук статия, там изнесат лекция и накрая ги обединят в книга, но какво да се прави (току виж някой ден съм ги стигнала!).

Ноември, 2011 г. в Дневник излезе един материал за това, колко незаслужено дълго, според Института за пазарна икономика (ИПИ), жените в България стоят в отпуск по майчинство. Тогава дръпнах един мотивиран отговор, защо това не е така.

Този октомври Нора сподели, как се губят трудови навици по време на майчинството (може би повлияна от същите работодатело-ИПИ-ски мантри) и я уверих в пламенен коментар, че това съвсем не е така.

Събина, на свой ред и независимо от това, отдаде чест на „обикновените жени, които всеки ден се справят с 10 000 неща” и се чудеше за цената на това.

Моята непроизнесена лекция на TEDx… би била нещо средно като отговор на всички тези питания и догадки за жените, майчинството и способността им да са… да са титани в истинския старогръцки смисъл на думата Титан.

Да твърдя, че една жена не е такава, докато не стане майка, аз няма да се опитвам, защото не е вярно. Но мисля, че нейният истинския потенциал и сила тя разкрива много по-лесно, осъзнава, даже – получава своя wake-up call, именно с майчинството. Казвам „сила” дори и във физически план – повечето сме попадали на твърдението, че раждането се равнява на едновременното счупване на 20 кости (не знам колко е вярно, но и една да е, си заслужава размисъла). По-важната е емоционалната, психическа сила която разбираме, че притежаваме. Няма (нормална) майка, която да не знае какво е майчински инстинкт и на какво е способна когато види дете да страда. Но това е само един аспект от преоткриването на Аз-ът, защото с това идва и знанието, че хоризонтът е необятен, а ти можеш да се протегнеш към него и да го обхванеш.

Бих могла да ви разкажа много истории, за жени преоткрили себе си и възможностите си след раждането, по време на двете години „блажен мързел”. За съжаление някои от тях остават в капана на идеалната домакиня – гладенето до сплескването на последния микроб върху детската дрешка, анихилирането на всяка прашинка, кацнала на нощното шкафче, полирането до блясък на готварската печка. Но виждам все повече жени, които наред с отглеждането на децата си, успяват да преоткрият своя Аз. Не те не жертват личностното си развитие за сметка на семейството, напротив. То е трамплинът им към себеопознаването и качественият скок в собственото им развитие.

Сещате ли се за рекламата, в която някакви жени „крадат време” с полуфабрикатни баници? Е, аз такива не познавам. За сметка на това имам познати, които през майчинството си откриха твореца и кулинара в себе си и днес имат сладкарски бизнес. Аз самата тръгнах да осъществявам мечтата си. Други продължиха да следят професионалната си сфера и не изгубиха нищо от професионалната си компетентност. Познавам жени, които, докато се грижеха за едното или двете си деца едновременно, завършваха магистърски програми и учеха езици. Жени, които започнаха собствен бизнес или коренно промениха професионалното си поприще в следствие на новите хоризонти, които видяха през майчинството си. Жени, които станаха лидери в сферата си, помагаха на своите „посестрими” със сдружения, организации и фондации. За някои от тях сте чували. Те променят настоящето ни.

За това, искам да кажа на всяка една такава жена да следва мечтите си, защото те са повече от реални, повече от близки. Не позволявайте на някакви икономисти, в някакви „институти“, на работодатели и дребни началници да ви казват, че „губите трудови навици”, че мързелувате и паразитирате на гърба на обществото докато гледате детето си.

Те просто искат да си върнат бурмичката в системата.

Не им позволявайте, защото първо – те не знаят колко е важно да отгледате детето си през тези първи две години. Второ – това време, прекарано с детето ви, никой, никога и на никаква цена не може да ви върне. И трето – точно това време е от огромно значение за вас, за да осъзнаете силата си, да разберете кои сте, на какво сте способни и какво искате да направите със своя живот, ако жадувате да е различен от поредното правоъгълниче в стената.

(*заглавието е форматирано, така че да бъде в женски род. Това TEDxMladostWomen ли е или?! 😉 )

Нажежено до червено

Обстановката тези дни е „пожароопасна“ и е добре човек да има под ръка… пожароубиец:

Пожароубиец

Надявам се това да е шега на производителят и той да знае как е пожарогасител на английски.

За жалост, следващата снимка не е шега и е снимана на четвъртия етаж в здравно заведение:

При пожар

В случай на пожар, помолете същия да задържи малко, за да слезете няколко етажа по-надолу и въоръжени с ключа от кабинет 401, да се върнете и сдобиете с пожарогасителя, и някакви шансове да спасите нещо от огъня…

Бонусите на Нели и компания – индуктивно

Все ми се щеше да понапиша нещо за „бонусите“ на Нелито. И бонусите, на всички тия, дето се разсмърдяха последните дни. Анализите по въпроса са много, малко или много пък отшумя случая, конкретно с Нешева, но аз все искам да кажа няколко думи, изхождайки от личния си досег с представляваната от Нешева институция, а и от гледната си точка, на човек, който работи в държавната администрация.

Да започна с жалбата си до НЗОК.

Преди почти две години се движех по една от клиничните пътечки на касата („Майчино здравеопазване“, но това не е от голяма важност). По пътека имах изброен брой изследвания и прегледи, които ми се полагат безплатно въз основа на редовно плащаните здравни осигуровки. Като съвестен „потребител“ на Касата, надлежно се бях информирала и принтирала информация какво ми се полага. Не щеш ли, при един от последните прегледи проследяващия ме лекар попита дали преди е проследявал сърдечната дейност на плода (ДСТ). Не бях чувала още за това нещо и не помнех има ли го списъка на Касата. Платих си надлежно паричките за тази процедура, но реших да проверя нещата.

Обадих се на телефона на НЗОК и попитах това безплатно ли е или е услуга извън пътеката. Отговориха ми, че ДТС е посочено в приложение 17 на Националния рамков договор, като полагащо се на три пъти по време на действето на пътеката. След известна разправия в медицинския център, който посещавах, нещата ми се изясниха – търговците-медици нарочно употребяваха термина ДТС, подвеждайки, че е нещо по здравна каса и едва когато поставих ребром въпроса казаха, че всъщност, нещото, за което са ми искали пари е „нон-стрес тест“, за който се заплаща, а истинското ДТС нямало нужда да се прави, защото представлява прослушване с акушерски стетоскоп, което видите ли е отживелица.

Това умишлено подвеждане, с цел изцеждане на пари от голяма социална група, която така или иначе е точена за пари чрез всякакви нужни и ненужни процедури, ме възмути и реших да пусна една жалба към НЗОК. Нащраках си жалбата, в която добавих възмущението си от и без това немърливо водената ми пътека Майчино здравеопазване, за която НЗОК дава пари (имах редица сгрешени дати и данни в бланките, дори болничният ми беше сгрешен).

При приемането на жалбата ми в НЗОК, служителите се израдваха и останах обнадеждена, че нещо от това има значение. Проверка явно доста бързо беше направена, защото още при следващото си отиване в кабинета на лекаря, срещнах променено отношение, а в небрежно отворен шкаф лъсна акушерския стетоскоп.

Но радостта ми не беше за дълго – получих отговор от НЗОК, подписан лично от Нели Нешева. В яда си захвърлих някъде писмото, което гласеше в най-общи линиии:
Да, подвели са Ви, но това не бърка в джоба на НЗОК, а във Вашия личен джоб т.е. щом не ни бърка нас, оправятйте се сама.
Ни дума за това, че с име на процедура, заплащана от Касата някой си докарва пари на гърба на хората и ни гък за, това че самата Каса е принудена да плаща пътека, за която получава от лекаря документи с грешни и сбъркани данни да не говорим, че някой, вземайки пари по пътеката не си изпълнява задълженията по нея! Само си представете колко още подобни злоупотреби има в системата и как тази каса кара буквално на самотек при положение, че приема документи с невярно съдържание!
Изхождайки от личната ми комуникация с НЗОК мога да кажа –

Аз не съм доволна от работата на Нели Нешева и нейните подчинени!

Аз не смятам, че те заслужават и стотинка над определената им заплата под формата на допълнително възнаграждение! Още по-малко съм съгласна, госпожата да дарява МОИТЕ пари, които е получила неправомерно, за благотворителност! Аз не си давам парите!

И като стигнахме до парите –

Много хора се учудиха, каква е тая дандания за „някакви си 12-13 хиляди лева“. Нека разясня, на тези за които това не е голяма сума пари, някои основни положения:

Нешева с твърд тон заяви, че заслужава допълнителните пари, защото не можела да работи само за едната заплата, къде щяло да бъде уважението към нея. Питам аз, защото нито един журналист не се сети –

Каква е заплатата на Нели Нешева?

Под каква заплата се разписва месечно? Оказва се, от думите на Димо Гяуров, че тя не е държавен служител и, затова не можем да видим заплатата й сред тези таблици – приложения към Закона за държавния служител за разпределенията на мин. и макс. заплати в държавната администрация, тя няма и трудов договор, а някакъв си „договор за управление“, което само развързва фантазията ми по отношение на това, каква е цифрата, която месечно не й стига да си вдига самочувствието.

Въпреки това, когато са я канили за шеф на НЗОК, г-жа Нешева трябва да се е пазарила за някаква заплата, нормално е! Е питам тогава, защо е приела толкова „неизгодна“ оферта за голямата отоворност, която още тогава е била наясно, че ще носи. Нормално е, ако предлаганата заплата не я е удовлетворявала, да е отказала.
Та кой приема работен пост с неизгодни финансови условия… освен ако е бил сигурен, че ще има допълнително стимулиране (или нещо под масата…) А ДМС-та се падат на държавни служители, какъвто тя не е! Как да вържем тези факти?

Като държавен служител, моята заплатка може да бъде видяна в същите тези таблици по-горе. Тази на шефовете ми също. Цанейки се на бач в администрацията, никога не съм си правила сметката какви пари ще взимам, изхождайки от мисълта за ЕВЕНТУАЛНОТО вземане на някакво ДМС. Ако получа, то  то има таван, който  не може да надвишава заплатата ми, май (има го някъде нормативно установено, но в момента съм позабравила). Отново като държавен служител, годишната ми заплата, плюс ДМС-та ми, пак не могат да дотигнат висините на бонусите на г-жа Нешева и поради това аз още веднъж й показвам палец надолу. А когато заплатата ми не ме удовлетворява говоря с шефа за повишение или напускам.

Не може човек, чиито бонуси надвишават в пъти годишните заплати на служителите й (които тя сама определи на 400-500 лева), с демонстрираната си наглост и дебелоочие, да заслужава каквото и да било над неясния размер на получаваната от нея заплата.

Същото важи за всички други знайни и незнайни шефове, изпълнителни директори и тем подобни, удобно сгушили се на подобни постове.

Капан за мишки

От изборите, на които за първи път бе избран за президент на Републиката Първанов, до изборите за европарламент и кмет, без пропуск съм участвала в секционни избирателни комисии (СИК). За предходините избори си „подадох оставката” – образно казано и се пенсионирах като двукратен носител на титлата председател на СИК.

Пенсионирах се поради ниското заплащане – дори на предходните избори за член се даваха 28 до максимум 32 лева за председател на СИК. За повече от 12 часа работа с хора, вземане на важни решения и носене на голяма отговорност и управляване на какви ли не напрегнати ситуации – това са много малко пари.

Въпреки това и този път имах близък човек, участвал в СИК с ясното съзнание, че ще вземе точно 32 лева (след изборите се разбра, че ще са двойно).

В качеството си на натрупал в процеса опит ще кажа и аз няколко думи за настоящите избори, нещо, за което никой не се сети:

Всички ние – обикновените хора – независимо дали гласоподаватели или участници в СИК, бяхме тотално изклатени от нашите мили избраници. Слушах дискусиите вчера в парламента – г-жа Манолова и господа от дясно и ляво, да обвиняват ГЕРБ за импотентността им по изработването на изборния кодекс.

Мили мои читатели – Изборният кодекс, в този му вид – е бил приет не без знанието на скъпите ни народни избраници от всички политически сили! Това включва БСП, Синята коалиция, ДПС и Атака – те са били в залата и са взели участие в четенията и гласуванията. Просто си представям как са залагали капана на ГЕРБ и са потривали доволно ръчички под банките в очакване да наблюдават цирка, в който всички ние станахме участници.

Не, не защитавам ГЕРБ, те трябва да понесат своята отговорност за това недоносче, но в данданията всички забравиха, че този кодекс е бил четен от всички в пленарната зала! Сега всички те пищят в същата тази зала, че ще искат касиране на изборите! Ще, ще, ама стойте и гледайте дали ще го направят – да, ‘га цъфнат налъмите! Заложиха капанчето и мишока остана вътре, за да го гледаме и да му крещим всички, а после ще гласуваме пак за него, въпреки това! (в Twitter, Комитата ми напомни, че е имало ожесточени обсъждания и стигане до КС, сприане на часовника при приемането на второ четене. Но, въпреки неуспеха на политическите партии да противостоят на ГЕРБ в пленарна зала, защо нито един от лидерите на тези партии, в дните преди изборите, не напомни на избирателите, вероятните проблеми пред, които ще се изправят те при упражняването си на правото на глас)

Иначе, организационно, вече веднъж съм ви разказвала какво се случва с гласовете ви след края на изборния ден и какво унижение по принцип е за 2-3та членове от СИК, които отиват да предават протоколите. Този път ужасът е умножен неколкократно. Ще кажа само няколко думи за

Организацията:

За пръви път имаше толкова некомпетентни СИК – от една страна много от опитните участници по избори се отказаха от участие, къде заради ниското заплащане, къде поради липса на политентусиазъм. В секцията, в която съм участвала винаги и се познавах с другите членове, на тези избори нямаше нито един стар участник, т.е. добре сработени колективи вече нямаше. Новите, на свой ред първо нямат опит, второ не са чели предварително кодекса. Кодекс (допреди закон) заедно с разяснения, винаги се е раздавал на председателите и секретарите на СИК, които са длъжни да ги знаят. Ако някой от тях не го е направил – лошо – началото на хаоса в секциите.  Препоръчвам тези ръководства да се печатат за всички членове на СИК – вероятността някой да е прочел процедураата е много по-голяма.

Двойните избори, водещи до двойно повече работа – повече списъци, повече удряне на печат, повече протоколи и възможности за допускане на грешка, за което и Стойчо спомена.

Тук идвам до другата голяма грешка, свързана с некомпетентността на СИК – никога, ама никога секциите не трябва да бързат в попълването на протоколите. По-добре да се брои до по-късно, но всички контроли на протокола да излизат, отколкото да се разбира за грешките в ОбщинскатаИК и да се бърка за бюлетини, бройки… Случвало ми се е да имам по-припрян член в комисията – такива хора трябва да бъдат усмирявани при първия признак на припряност, защото в крайна сметка, те си тръгват за вкъщи, а секретаря и председателя отнасят висенето, хамалогията и нервите в ОИК.

Кръстчето хикс ли е?

На изборите, в които за първи път имаше интегрална бюлетина бяха признати няколко знака за валидни. В допълнително писмо от ЦИК имахме разяснение, че дори символа да излиза от квадратчето, че дори и да влиза в съседно поле, ако не докосва чуждото квадратче – изборът е ясен и гласът се брои. Така се получи, че имахме една бюлетина, чийто знак, по указания начин влизаше в чуждото поле. Аз бях секретар и единствен представител на политическата партия, чийто поддръжник беше пуснал тази бюлетина. Въпреки че указанията бяха пределно ясни, другите шест човека заявиха, че е недействителна. Какво се прави в такъв момент?

Независимо, коя е политическата партия, дискусията е задължителна, няма нужда от караници. Просто вземете телефона на РИК или ОИК и се обадете. За да няма изкривявания при допитването кажете, на представителя от по-горе „Имаме бюлетина, която има поставен знак по този начин. Какви са вашите указания?“ Те трябва да отговорят.

В моят случай, въпреки уговорката, че председателката на СИК ще се обади и няма да казва, за чия партия е пуснат гласа, тя направи точно това: „Добър вечер, имаме бюлетина за ххх партия. Знака е поставен по този начин…“ Абсурдният отговор отсреща беше: „Те и без това ще получат много гласове, невалидна е“. В резултат подписвах протокола с особено мнение, описах случая в жалба, на която в ОИК ми се изсмяха и я метнаха заедно с протокола в кашона с обработени протоколи, които никога повече няма да бъдат погледнати.

На тези избори това се случи в много по-големи размери! Смятайте, ако има такава случка във всяка СИК за по 10 бюлетини! Независимо за коя партия/кандидат говорим! (По последни данни това са 230 000 бюлетини, човека! 6.4% от пусналите глас!)

Влаченето на празни и използвани бюлетини в ОИК

Не знам какво са си мислили от ГЕРБ когато са приемали кодекса, но това за мен е най-голямото безумие, случило се по избори откакто знам за процеса отвътре. Може да са мислели, че така, ако стане грешка, веднага може да се поправи като се преброят бюлетините. Вероятно е. Но за мен това е и прозорец за машинации – само двама членове от СИК, насаме с протоколите, празни бюлетини и печат, с който да ги подпечатат си е потенциална възможност за злоупотреби. Може никой да не го е направил, най-вероятно е точно така, но това е голяма порта в Кодекса! Трябва да бъде поправена.

А за уастниците от СИК, които мислят да се откажат от балотажа в неделя – споко бе!

Издържахте ада от миналата седмица! Тази неделя ще имате само една бюлетина, една урна и един протокол и, най-вероятно, по-вяла избирателна активност (а дори да е същата, която напрактика беше нормалната, нещата ще минават много по-бързо и лесно). И не тръгвайте да си предавате протоколите в ОИК без да са ви излязли контролите от проверките!!!

И гласът ми отива при…

Вчера обосновано обясних, защо никой от кандидатите за кмет няма да получи моята подкрепа.

Днес ще ви кажа защо ще дам гласа си за президент. Но няма да го дам на политик. Ще го дам на този, който единствено се изказа по начин, който усетих близък до моя:

„В  България  политици  няма.  Има  партийци.”

Аз бих прибавила – клиентелисти. Омръзна ми от хора, които обещават идеи (леви, десни, средни), а бързат да се докопат до масата и да осребрят печалбата. Депутати, първи мъже и жени с бизнеси с перки, рапица, цигари, ракии, хубава си моя горо, пистите ти нямат край!

Няма политици, няма политики. Има лични интереси. Кажете ми партия, посочете ми политик, за който да не се носят, да не се знаят потвърдени слухове и недоказани истини. Не, не е добре да забравяме какво е на цвят и вкус едното лайно, защото другото било по-твърдо.

Именно заради това – за който и да гласувате в неделя – не ставайте толерасти – не избирайте някой, защото е по-малко лош от другите. Няма мутра от тези, на която да не сме видяли репертоара. А аз не искам през следващите 5 години да гледам ничий репертоар. Ще гласувам за Светльо Витков:

Самореклама

Да вметна, че днес може да ме чуете по радио Deutsche Welle на честота 95.7 🙂 И не се плашете, на живо не боботя така 😀