Category Archives: В града

БДС за БДС: стандарт за овце с документи за самоличност

Разбрах преди няколко дена, че задграничния ми паспорт е изтекъл преди повече от година, а е вероятно такъв да ми притрябва скоро. Затова хем ще ви разкажа, какво ми се случи, хем ще ви дам полезна информация, която малко хора знаят. Споделям я, за да се информират всички, на които ще им се наложи да вадят български документи за самоличност (БДС) и е много вероятно да не разберат изобщо че могат да си спестят както време, така и пари по издаването им.

Поради нуждата от паспорт вчера, в 8.30 ч., бях пред прилежащото ми районно управление на МВР. Малко трудно се сдобих с телефонните му контакти, за да се информирам от колко работят. Затова, независимо в кое столично РПУ сте, ето ви линк с телефоните на всяка паспортна служба: Тези, които са от провинцията – съжалявам, надявам се бързо да откриете информацията, защото никак не е лесно! На мен ми трябваше човек от системата, за да ме упъти към точната подстраница от сайта на МВР, за да се сдобия с тези телефони. Много използваем сайт на министерството с най-голям бюджет в държавата, кхъ-кхъ, покашляне.

И така. Преди около две години съпровождах човек, който трябваше да си вади паспорт и тогава нещата бяха още по-зле (ще уточня след малко), но от тогава знам за нещото, предмет на настоящето ми писание:

Такса за БДС може да се плаща по няколко начина и

Най-вече – с КАРТА и ПОС ТЕРМИНАЛ, на разположение във всяка служба за БДС!

Принципно това трябва и е указано на видно място в службата, но с променлив успех. Всъщност колко от вас са се зачитали сред морето от листове А4 там?! Преди две години, в БДС на 1-во районно инфото даже беше разпечатано на едно листченце, простиращо се на по-малко от човешка длан. Вчера, в Районното ми, беше сложено на цял лист А4, но написано ей така:

Съобщение за плащане

Вие бихте ли открили текста за плащане с карта, формулиран по този начин, сложено накрая, без да ви се наложи да препрочитате? Вътре стоеше един лист, някъде на стената между другите, а този закачен отвън, на входа.

Все пак информацията е напечатана, ще кажат скептиците. Да отидем на

ГИШЕТО

Лелята (в най-класически вид) ви подава разпечатаната бланка с данните ви и изрича с непоклатим глас магическото заклинание:

– Попълнете си заявлението, платете на касата и се върнете.

Моля? Дали току що чух само и единствено „платете на касата“?!

Поех си дъх, за да съм сигурна, че заявлението ми ще бъде чуто и от 7-8-те други „клиента“ на службата:

– Аз искам да си платя с карта! Нали имате ПОС? – госпожата за секунда се изненада, но не допусна смайването ѝ да продължи повече, за да не привлече вниманието на стадото в залата.

– Да, имаме. Попълнете си заявлението и се върнете.

Пътьом осведомих един скейтър и момиче на около 25-26, на които чух да казват същата реплика, да не се подхлъзват да плащат по три лева отгоре в касичката касата на СИБанк, а да си платят с карта. Момичето каза „А, благодаря“, скейтъра премигна, като да отпъди репликата с клепки и така.

Попълних заявлението. Лелята с голям копнеж в гласа ме попита не е ли картата от чужбинска банка. Искрено се надяваше да е, защото не приемали други карти освен български (логика?!). После с валсова стъпка ме закара до задно гише, където седеше ПОС устройството и друга служителка ми го подаде. Въведох пин-а, подписах се на бележката и на квитанция на СДВР-то и толкова. Няма и минута, а

БЕЗПЛАТНО

Докато чаках да се снимам видях скейтъра да плаща на касата, а след него момичето и всички чули ме. Поне пет човека, които, въпреки притежанието на информация за това как да си спестят поне 3 лева (някои хора с толкова цял ден изкарват!), като тъпи овце стояха и чакаха на опашка при наличието на прашасващ ПОС! Казах на още една госпожа и мъжа ѝ, и те ме изгледаха като извънземно. Теглих им наум една на всички тия овце. Честно, скоро не бях имала толкова задушаващото усещане, че ме заобикаля инертна тъпа маса, която само чака да я стрижат.

Яд ме е и на служителките, които като роботи повтарят:

„Попълнете си заявлението и платете на касата.“

Яд на тях, че изпълняват нарежданията „отгоре“ безропотно и без да го поставят под въпрос, защото няма съмнение, че не биха пропускали важната информация, ако не им беше спусната.

Яд ме е на работодателя им, който вместо да работи в интерес на гражданите и да пази интересите им работи за пълненето на касичката на една частна банка…

Ама какви ги говоря?!

FYIo: Не си забравяйте банковата карта, като си издавате документи.

FYIO: Не се опитвайте да убедите някого, че му давате информация безплатно и в негов интерес. Най-много да се ядосате.

На гости на другото измерение: Битака

Ако ви се пътува във времето и пространството или пък искате да отскочите за малко в друго измерение, имам за вас решение – каня ви на екскурзия до

БИТАКА

Не знам колко от вас са стъпвали там и кога е било за последно. Аз например бях ходила за дънково яке, по времето когато се продаваха предимно дрехи и пиратски касетки, билетчето за вход беше 2 лева и отвсякъде дънеше Coco Jumbo…Егасимуси! То това са почти 20 години!

Та днес битакът е доста по-различен, няма билет за вход, а началото му се лее далеч надолу по улицата, водеща към него.

Пазарът става събота и неделя, рано-рано. Ако искате да си намерите съкровища не се успивайте! 9 ч. вече е късно.

Преди няколко години, когато Емил за първи път откри битака в този му вид и наминава на „лов“ там, се връщаше със интересности, взети буквално за жълти стотинки. Но после за мястото се сетиха журналисти и фотографи. Сега е пълно с туристи и любопитковци, а „търговците“ са вдигнали цените много.

Последния път попаднахме на някакъв хипстър, който се беше престарал с камуфлажа – втъкнати панталони във вълнените чорапи, якето на баща му от зимата на 78-ма… и някаква носилка-слинг под мишницата, където демонстративно беше мушнал куче бебе, френско булдоче. Е, как няма да се вдигнат цените с такива палячовци? Та, ако се решите на екскурзията – нормални дрехи, без излишен блясък и без мини-животно на врата.

Цялото преживяване е един панаир. Можете да намерите всичко…ВСИЧКО, ако имате късмет. От графити за металните моливи, предшественици на автоматичните, до мивки, тоалетни чинии и мебели, от 20-годишни тамагочита, през телвизори Юност, до незнайнодалиработят лаптопи. Върви се бавно и се гледа внимателно. Едно мигане и сте изпуснали търсеното съкровище. Ако имате афинитет към пазарлък, не ви трябва да ходите до Капалъ Чарши – който разбира на Битака се спира!

А повечето от продавачите се стараят – всяка сергия заслужава снимка. Е има и сергии с натрупани камари неща, сред които трябва да ровите, но и това е част от преживяването. Като цяло повечето са като на „изложение“.

Та, ако една ранна шарена събота ви е по вкуса – ориентирайте се към Кауфланда в кв. Хаджи Димитър. Точно на гърба му има едно спускане до малка уличка, което ако минете, вуууум ви всмуква в един мръсен, прашен, рошав, шарен и весело-тъжен свят, от който можете дори да си донесете нещо за спомен и подарък! Промоциите започват към 11-12 ч., когато продавачите се стягат да си ходят и правят „Всичко по 50 стотинки“, а някои просто зарязват нещата си.

А сега Enjoy the циганийката:

Зарядни и стъклени топчета

Зарядни и стъклени топчета

Датата няма значение, Ралице.

Датата няма значение, Ралице.

Ако имате апартамент за обзавеждане...

Ако имате апартамент за обзавеждане…

Плочките за Lego чак сега ги виждам! Ако бях внимавала!

Плочките за Lego чак сега ги виждам! Ако бях внимавала!

Якета, кукли, помпи, обувки...

Якета, кукли, помпи, обувки…

 

За да продаваш вътре, трябва да плащаш. Но винаги можеш да изложиш до оградата.

За да продаваш вътре, трябва да плащаш. Но винаги можеш да изложиш до оградата.

Музикалният щанд

Музикалния щанд

За първи път виждам кукла-момченце.

За първи път виждам кукла-момченце.

Но пък куклата негърче и аз я имам от едно време!

Но пък куклата негърче и аз я имам от едно време!

Върви към закриване

Върви към закриване

Правете последните сделки. И край!

Правете последните сделки. И край!

Бозайници

Какво е общото между всички тези животинки?

Те са

Б О З А Й Н И Ц И

Бозали са от майките си, до момента, в който са могли да намират сами храната си. Дори Брежнев и Никсън (втори ред, втора снимка). Появата им на този свят се дължи на това, че хилядолетия преди тях майките са кърмили малките си. Еволюционно в един момент сме станали доста по-различни от животинките на снимката, но сме продължили да бъдем като тях – бозайници. Това е било известно на Леонардо Да Винчи – „Madonna Litta“, изложена в Ермитажа:

Леонардо Да Винчи „Madonna Latta’

Рембранд – „The Holy Family“:

Рембранд „Светото семейство“

Жан Фуке:

Жан Фуке

Мога да ви изредя имената на най-глемите представители на изкуството през вековете. Списъкът е длълъг…За всички тях кърменето е било нормално. Така е устроен светът и така върви живота.

И цялото ни хубаво развитие в един момент, някъде преди 50-70 години, ни е довело до вид „дееволюция“ спрямо много неща от живота ни. Говорим за отхвърлянето на редица еволюционно доказани и естествени неща като раждането, кърменето, храненето на малките, нормалното развитие на тялото през различните етапи от житейския цикъл и д.р.

Но за кърмене ми беше мисълта…и как се гледа в изкуството. Попаднах на картината на  Христо Станчев „На нивата“, споделена от Христо Комарницки във FB страницата му:

Христо Станчев 12

Освен на картината, попаднах и на едно от най-фрапиралите ме лично разбирания за неестествеността, нелицеприятността и нецивилизоваността на кърменето, най-дееволюционното изказване в този му смисъл. Жената, която го е писала, възмущавайки се, че се кърми в МОЛа, даже изтъква, как майката на платното кърми насред полето и там са само тя, вола и бебето, т.е. няма никой около нея, за да й се гледат срамотиите.

Ще ми се да кажа няколко думи за това колко е изкривена представата на обществото за това какво представлява „гледането на дете“. Че това не е гледане на цвете в саксия. Това е същество, което има нужа от храна, топлина и отклик на действията му (да бъде кърмено, гушкано и да му се говори). В същото време трябва да живее в среда, отговаряща на нуждите му (да е чисто и подредено в дома, да има изпрани дрехи и пелени…), а това води до смаляване на времето отделяно за него. Гледащият го и другите членове на семейството също имат нужди, които да бъдат задоволени – закупуване на храна и стоки от първа необходимост, плащане на сметки, задоволяване на естествените им потребности от движение и социализация. Сумарно погледнато, едни майка и бебе, кърмено съобразно неговите потребности (не нечии други), са скачени съдове, които, за да не съществуват в конфликт, трябва да се движат пакетно. Това означава, само и единствено това, че където и да е майката, трябва да откликне на нуждите му докато върши работата, с която се занимава, а не че трябва да се заключи в дома си, докато отмине периода на бозаене – около 2 години (по препоръки на Световната здравна организация). За съжаление, много хора смятат, че е редно второто. Радвам се, че тази тема бе повдигната, за да започне да се говори за това.

Но да се върнем на госпожата. От нейната гледна точка в днешно време бозаенето се прави навън (приемливо е) само от циганките и индиянките – очевидно някъде по-долу в йерархията от нея. За съжаление такива становища не са единични. За съжаление в обществото ни, по най-различни въпроси, съществуват хора, чието мнение е, че онези, които правят нещо „нередно“, т.е. не според техните разбирания трябва да бъдат скрити, изтикани, прибрани в резервати. Този спор опира до бъдещите граждани в обществото ни, тези от които зависи накъде ще го подкараме еволюционно.

П.П. А ето тази картина на тандемно кърмене е от Райхсмюзеум в Амстердам:

Тандемно кърмене в Райксмюзеум, Амстердам

където впрочем ми се наложи на кърмя, за да избегна конфликт между бебешките нужди и моята да посетя такова културно средище. Само дето си харесах пейка срещу тази картина и в тази лудница – едно от най-приятните ми кърмения 🙂

Rijkmuseum

Трамваят мина по Витошка…

Tрамваят мина по Витошка…

Трамвайна Витошка

Мавзолей на нашето време

На мястото на Мавзолея има… мавзолей.

Мавзолей нов прочит

И този е бял. Но вместо мумия има кола.

изложено

Предполагам, че от Ауди България изобщо не са искали да се съпоставя синьото им ауди с изстиналото тяло на мъртъв човек.

Всъщност, както казах и на Емил – голяма част от младите хора сигурно си нямат и идея какво е имало на това място. Може би от тези млади са и хората, сложили белия куб днес. И те и идея си нямат, че това, което са кичнали, наподобява на мавзолея, стоял тук преди по-малко от 20 години с изложеното тяло на Георги Димитров вътре (мавзолея, тялото на вожда преди повече). Същите тези служители са си мислели, че пустощта на площада е просто празно място, с чудесно местоположение за реклама на продукта.

Защото, ако са целяли именно паралел с миналото на мястото, на мен лично ми се струва като проява на лош вкус с дъх на раз… изложено. Но знае ли човек.

Мавзолеите вчера и днес

(снимка Мавзолей източник)

П.П. прощавайте за тъмните снимки, но с това ранно стъмване, не го уцелвам по светло!