Category Archives: В града

София

Сутринта, докато с Дребосъчето се возехме в трамвая ни хвана червен светофар. Трябваше да направим ляв завой. В обратната посока също чакаше трамвай. Светна зелено. За разлика от нашата карета, отсрещната не можеше да потегли – две коли за се бяха наредили на релсите и не помръдваха, защото не чакаха за дясното на трамвая, а за направо. Онзи трамвай се раздрънка, колите не шават. Нашият ватман също издрънка няколко пъти. След като това не трогна шофьорите, нашият ватман си рече: „Така ли?! Я да ви видя сега!“, подкара и спря след няколко метра, като запуши платното на колите. Стана ни червено, за нахалитетите зелено, но сега трамваят им се беше изправил на пътя. Ватманът ни отвори прозореца си и културно (за повсеместно учудване) се обърна към шофьорите с

– Приятели! Релсите са за трамваите. Искате ли да ходите направо? Е, ще постоите малко. – Изнервиха се ония, докато потеглим отново. Дребосъчето ме погледна и попита, защо е имало проблем. Рекох:

– Ами виждаш ли му табелата на колата? Не е от София. Там където е живял няма трамваи и е пропуснал да научи тази част от правилника, в която пише, че трамваите са винаги с предимство, а той няма право да е на релсите.

Продължих да мисля още малко за случката, докато с Дребосъчето минавахме край последните несринати стаи на Сердика. Очите ми се насълзиха, докато обяснявах какво е това и как там съм гледала „Конан Варварина“, „Текс – повелителя на вулкана“, „Кинг Конг“, „Междузвездни войни“ и какво ли още не.

15 август - 17 септември 2016 г.

През последните седмици гледах как хотелът и киното се топяха, разпарчетосвани от огромни машини. Гледах и си щраквах по снимка. Гледаха още много хора с още много спомени от това място. Всички ние гледахме и не правихме нищо. Години преди това. И сега гледаме как ни отнемат Сердика. Гледаме всеки ден как ни отнемат София. Такава, каквато я познаваме, обичаме. Остава ни само да я помним.

Яд ме е, че софиянци не пазим града си като го правят пловдивчани. Но можем ли? Истината е, че не останаха достатъчно хора, на които да им пука за София, няма критична маса от хора, които да могат да се организират и запазят града си – своят дом, в който са родени, расли и трупали спомени. Децата от детството ми са пръснати по света, а тези които още сме тук сме толкова малко, че дори не можем да научим новодошлите, че градинката пред Народния театър не се казва така, а има име и то е „Градската градина“.

Преди години, на един 17 септември в класната стая влезе едно дете с тетрадката с главно „Т“ – тази от която ни четяха съобщенията на директора. Затаихме дъх. Наскоро преквалифициралата се от „другарка“ в „госпожа“ прочете новината – на този ден София ще има празник, защото имало три сестри и майка им се казвала София. Затова, от днес, на техния ден града ще празнува. Празникът обаче е присъствен учебен ден.

Язък! Така и не разбрахме защо точно 17 е денят, кои са тези и какво общо имат с римската принцеса, дето се лекувала в лечебните извори и мислехме, че на нея е кръстена София. А на всичкото отгоре и на училище!

След часовете отидохме пред НДК. Да проверим няма ли нещо безплатно за празника. Нямаше. Но помня как грееше топло слънце, също като днес. Фонтаните все още работеха, акациевите дървета зеленееха, покатерихме се на Глаголицата и беше хубаво. От този първи празник на София започнах да я губя. Има празник, а „рожденикът“ все повече си отива. С всяка година.

А Дребосъчето някой ден, някъде, ще разказва как помни, че в София имало трамваи, но после започнали да пречат и ги махнали

#ЛевишеЙсе

Пиша ви това докато вървя пеша. Е, добре де, писах го наум, сега само го нанасям.

1 юни – ден първи от новото БИЛЕТОБРОЕНЕ

Няма да купувам билет за 1.60! Карта не взимам, защото общината ме принуждава да купя такава със снимка, за да имам далавера от нея. А аз искам да мога да я отстъпвам, за да има смисъл от нея. Обаче оная без снимка не е никаква далавера, а все едно да съм с билети. Майната им. Ще ходя пеша или ще си плащам глобата за гратис.

Като за първи ден ще ходя пеша, след седмица-две може и да тръгна гратис да се возя – все ми е тая дали веднъж на няколко месеца ще ме глобяват или ще съм редовна. Първото ще ми е по-изгодно.

Но да видя първо толкова ли е невъзможно да се ходи пеша?

Ставане в 6.30 ч. – половин час по-рано от обикновеното.

  1. Данчето ми печели половин час повече живот на ден!
  2. Будене и на децата с половин час по-рано и по-добра мобилизация на подопечните:
  3. Успявам да им кресна само веднъж: „Ей, деца! Днес е първи юни! Не ме карайте да ви се карам точно днес! ОБЛИЧАЙТЕ СЕ! БЪРЗО!“

С надуването на балоните за първи юни се замотваме малко, но в 8 без 5 вече сме на входната врата и успявам да се върна само веднъж, защото съм забравила 2 неща.

  1. Та излизаме от нас, цели 15 минути по-рано.

Всичко на всичко оставям децата в детската и в

8.16 ч. започвам бойкота си!

8.16 ч. старт на подготовката ми за маратноско ходене….а, не обърках се. Просто начало на отиването ми на работа.

Подминавам спирката. Контрольори не се виждат. Не ми пука, моята позиция е принципна. Аз #левишеЙсе на ЙорДанчето и бандитите в столичната управа няма да дам рекет.

На следващата спирка се изкушавам да се кача, но не успявам да пресека навреме, изпускам трамвая и временното разколебаване и отстъпление от принципните ми позицци ми се разминава.

Вървя пеша, докато не идва първото ми двоумение – през кой тунел да мина – през тунела на колите с много изгорели газове, прах и шум, или през успоредния пешеходен – с много мръсотия, смрад на урина и тъмнина, в който не знам иззад коя колона ще изскочи някой. Избирам колите.

Редом с автомобилите

Пешеходната зона

После ме чака нов позитив от ходенето пеша:

  1. За да напусна квартала, трябва да се изкача по един хълм с бегли спомени от асфалт предимно прашен терен, но за миг имам усещането, че минавам през гора! Наслаждавам се на зеленината и ДИВОТАТА!

Официален пешеходен път

Стигам и до най-любимия ми подлез – този на гара Подуяне. Онзи ироничен, циничен жест на Кметицата ме разсмива всеки път:

да сложи „Клуб на инвалида“ в подлез, в който подемника (вероятно таксуван от изпълнителя като асансьор) не работи, а за да извикаш да ти включат рампата за инвалиди, трябва да слезеш по стълбите и да викнеш охраната.

А и не се знае дали работят и има ли ток, за да бъде включена … Подминавам с усмивка. Поглеждам си часовника. Трябва да побързам.

Тук обаче ме чакат новите светофари – пресичам 3 на червено!

Освен да ме направи гратисчия, Данчето ме научи да пресичам и на червено. Там, където трябва да ми е зелено успоредно с колите, ми е поне веднъж напразно червено. Майната им. Минавам, където знам, че до вчера по това време е било зелено.

  1. Докато вървя си викам: „Когато управата на един град е ГЪЗ, аз тренирам физически и работя за прасци и ГЪЗ, може би и за плочки“. Оглеждам се и забелязвам още:
  2. Може да не се е насърчавал спорта на общинско ниво, но вече не! Покрай мен профучават колела и ми се струва, че хората са се качили днес за сефте. Може да си спретнем „Тур дьо заобиколе де транс-пор“.
  3. Вече при катедралата Александър Невски усещам аромата на разцъфващите липи. Ето, ако не беше билета от #левишеЙсе, щях да пропусна този чудесен миг от пролетта!

Още малко и стигам до обичайното място, от което така или иначе си ходя пеша. Часът е 8.40. Направо не мога да повярвам каква крачка съм извадила, за да мина това разстояние. Според Google Maps съм изминала поне 5 километра. За да сме точни ми даде маршрута за 6.1 км/1 час и 17 мин, но страшния тунел го заобиколи, удължавайки маршрута с около 1 км, защото отказа да повярва, че ще се осмеля да мина през тунела с колите или пешеходния опасен тунел.

Става точно 8.56, когато прекрачвам прага на работата. Точно 40 минути! 40 минути – спорт и здраве. Е, въздухът и фините прахови частици с които се надишах може и да ми навредят на здравето, но на фона на другите предлагани социални услуги, здравеопазването ни е на доста добро ниво, нали? Да?

Да сумираме пак:

Станах по-рано с половин час и го спечелих за активен живот;

Събудих и децата по-рано – те спечелиха от същото;

Креснах само веднъж, защото имах повече време;

Минах през планина и мирисах цветя;

Спортувах –ходих и тичах, там където неправилно пресичах;

Дойдох на работа навреме (с трамвая е по-трудно);

Може би, най-накрая ще си купя ново колело;

Спестих #левишеЙсе

Негативи:

Движението ми отнема възможността да чета книги на път за работа;

Надишах се с прахоляк;

Наруших закона, пресичайки на червено;

Не мога да стигна по-рано на работа, за да тръгна по-рано и да взема децата от градина навреме;

Ще трябва да похарча пари за ново колело.

 

Та това беше: ДЕН ПЪРВИ ОТ НОВОТО БИЛЕТОБРОЕНЕ!

Хумор, сатира и яхта

Разхождаме се вчера в пролетния февруарски следобяд с Емил и дребосъчетата.Както обикновено зяпаме около нас, показваме, разказваме истории и снимаме това-онова.
Петел - автор Иван Яхнаджиев, поръчка Огнян ГерджиковТака случайно попаднахме пред една гаражна порта, цялата изпъстрена с шарени цветове и елементи. Трябваше да се отдръпна, за да видя какво е изрисувано. А при отдалечаването видях и табелка, която не е характерна за улични графити, какъвто ми се стори и тази порта. Прилближих се и прочетох:
–       Иван Яхнаджиев. А, това е онзи Яхнаджиев, художникът!
Понечих да снимам, а при чуването на фамилията, Дребосъчето се настани в кадър и взе да говори нещо, което ми се стори безкрайно несвързано:
–       О, Яхнаджиев! Как е, как е морето, Яхнаджиев? Как е яхтата, Яхнаджиев? – всичко това оцветено с артистична интонация и искрен детски хилеж.
–       Какво, какво казваш?! – мигах без да разбирам, от къде се взеха тези думи и какво си разказва.
–       Оооо! Това е като онова! Дребосъчето прави връзка с разговора ни от онзи ден – каза през смях Емил, а аз пак недоумявах – нали онзи ден им разказвахме как като малки сме си играли да звъним на имена от телефонния указател?
–       Е, и?!
–       Еми, ти си звъняла да питаш Вампирски дали смуче кръв. Аз съм търсил Хвърчилков, за да го питам как му е хвърчилото. Дребосъчето пък се сети да пита Яхнаджиев за яхтата му.
И така открихме играта на смешните фамилии и какво ги питаме 🙂
След кратко търсене установих, че портата е на професор ви Огнян Герджиков, а на него и художникът лично кварталния инспектор им е обещал да пази, така че „да не мине някой младеж със спрей и да ги унищожи“. Ех, Яхнаджиев! Ех, яхта в бурното море на уличното изкуство! (цялото интрвю)Петел - автор Иван Яхнаджиев, поръчка Огнян Герджиков

Посетете ПОдЛЕЗНА изложба!

Съвсем случайно, с Емил, се натъкнахме на много интересно нещо – създаването на графити, на цял подлез с много графити, правени на момента и то, съвсем организирано.

Беше събота вечер, излязохме на разходка „в града“ и пътьом потънахме в един подлез, обичайно много смърдящ, неприятен и тъмен. И за наша почуда там наистина смърдеше, но на нещо много различно. На прясно напръскана боя, на още пръскаща се боя. Много хора с маски на муцуните творяха красота! Отвратителното иначе място беше ярко осветено и ярко оцветено! Наистина бяхме супер изненадани и очаровани, въодушевени, че и такива неща се случват на столицата ни.  Защракахме наляво-надясно, защото от всички страни имаше по нещо за снимане.

ПОдЛЕЗНО

На следващия ден минахме пак, за да „нагледаме“ процеса и да покажем на Дребосъчето и Тиквичка „изложбата“. Вече имаше и табелки:

Обявление

Повечето автори, според графика, обявяващ събитието за 17 и 18-ти октомври, явно бяха привършили. Рисуваха само графитърите на индианската творба,  която е в „ултравиолетовата“ част на подлеза. Не сме минавали оттогава, но непременно ще го направим. Във фейсбук страницата на Подлезно, виждам че, докато се мотам да ви пиша, са писали, че предстои още! 🙂
Посетете и вие – целта на проекта е именно да се насладят повече хора на творбите, да се снимат и постват, да покажат, че дори и неприятни места, като подлезите, могат да станата място за красиви неща. Надявам се ПОдЛЕЗНО да оцелее дълго! Съдейки по съдбата на един друг графит в съседен подлез, вярвам че този също няма да се върне към старото си състояние 🙂
ПОдЛЕЗНО се намира в първия подлез на Ботевградско шосе, след моста на гара Подуяне. Темата му, очевидно, е пътуване във времето – колко в съзвучие с днешния 21 октомври – #BackToTheFutureDay 🙂

Това леко ми напомня на „кучето-дракон“ от „Приказка без край“:

Като

И вече завършено:

Завършено

Един неандерталец и пра на n-та степен внукът му:

Назад/Напред във времето

Какво ли не прави времето с хората, един ден само даже 🙂

Неандерталско бъдеще

Този цветен Пришълец ми е любим:

Един цветен Пришълец

Кое е първо: яйцето или кокошката? Sofia Monsters са първите:

Sofia Monsters

На следващия ден се появиха и яйцата:

Sofia Monsters яйца

При вида на следващия графит, Дребосъчето викна: „Виж, надписа на Star Wars!“ 🙂Rays Space

Незавършен индиански проект:
Ultra violet indian

Пътуване във времето:

Пътуване във времето

Има още много готини и идейни графити в Подлеза, но ще се въздържа, за да се наканите да видите всички тия чудесии там!

БДС за БДС: стандарт за овце с документи за самоличност

Разбрах преди няколко дена, че задграничния ми паспорт е изтекъл преди повече от година, а е вероятно такъв да ми притрябва скоро. Затова хем ще ви разкажа, какво ми се случи, хем ще ви дам полезна информация, която малко хора знаят. Споделям я, за да се информират всички, на които ще им се наложи да вадят български документи за самоличност (БДС) и е много вероятно да не разберат изобщо че могат да си спестят както време, така и пари по издаването им.

Поради нуждата от паспорт вчера, в 8.30 ч., бях пред прилежащото ми районно управление на МВР. Малко трудно се сдобих с телефонните му контакти, за да се информирам от колко работят. Затова, независимо в кое столично РПУ сте, ето ви линк с телефоните на всяка паспортна служба: Тези, които са от провинцията – съжалявам, надявам се бързо да откриете информацията, защото никак не е лесно! На мен ми трябваше човек от системата, за да ме упъти към точната подстраница от сайта на МВР, за да се сдобия с тези телефони. Много използваем сайт на министерството с най-голям бюджет в държавата, кхъ-кхъ, покашляне.

И така. Преди около две години съпровождах човек, който трябваше да си вади паспорт и тогава нещата бяха още по-зле (ще уточня след малко), но от тогава знам за нещото, предмет на настоящето ми писание:

Такса за БДС може да се плаща по няколко начина и

Най-вече – с КАРТА и ПОС ТЕРМИНАЛ, на разположение във всяка служба за БДС!

Принципно това трябва и е указано на видно място в службата, но с променлив успех. Всъщност колко от вас са се зачитали сред морето от листове А4 там?! Преди две години, в БДС на 1-во районно инфото даже беше разпечатано на едно листченце, простиращо се на по-малко от човешка длан. Вчера, в Районното ми, беше сложено на цял лист А4, но написано ей така:

Съобщение за плащане

Вие бихте ли открили текста за плащане с карта, формулиран по този начин, сложено накрая, без да ви се наложи да препрочитате? Вътре стоеше един лист, някъде на стената между другите, а този закачен отвън, на входа.

Все пак информацията е напечатана, ще кажат скептиците. Да отидем на

ГИШЕТО

Лелята (в най-класически вид) ви подава разпечатаната бланка с данните ви и изрича с непоклатим глас магическото заклинание:

– Попълнете си заявлението, платете на касата и се върнете.

Моля? Дали току що чух само и единствено „платете на касата“?!

Поех си дъх, за да съм сигурна, че заявлението ми ще бъде чуто и от 7-8-те други „клиента“ на службата:

– Аз искам да си платя с карта! Нали имате ПОС? – госпожата за секунда се изненада, но не допусна смайването ѝ да продължи повече, за да не привлече вниманието на стадото в залата.

– Да, имаме. Попълнете си заявлението и се върнете.

Пътьом осведомих един скейтър и момиче на около 25-26, на които чух да казват същата реплика, да не се подхлъзват да плащат по три лева отгоре в касичката касата на СИБанк, а да си платят с карта. Момичето каза „А, благодаря“, скейтъра премигна, като да отпъди репликата с клепки и така.

Попълних заявлението. Лелята с голям копнеж в гласа ме попита не е ли картата от чужбинска банка. Искрено се надяваше да е, защото не приемали други карти освен български (логика?!). После с валсова стъпка ме закара до задно гише, където седеше ПОС устройството и друга служителка ми го подаде. Въведох пин-а, подписах се на бележката и на квитанция на СДВР-то и толкова. Няма и минута, а

БЕЗПЛАТНО

Докато чаках да се снимам видях скейтъра да плаща на касата, а след него момичето и всички чули ме. Поне пет човека, които, въпреки притежанието на информация за това как да си спестят поне 3 лева (някои хора с толкова цял ден изкарват!), като тъпи овце стояха и чакаха на опашка при наличието на прашасващ ПОС! Казах на още една госпожа и мъжа ѝ, и те ме изгледаха като извънземно. Теглих им наум една на всички тия овце. Честно, скоро не бях имала толкова задушаващото усещане, че ме заобикаля инертна тъпа маса, която само чака да я стрижат.

Яд ме е и на служителките, които като роботи повтарят:

„Попълнете си заявлението и платете на касата.“

Яд на тях, че изпълняват нарежданията „отгоре“ безропотно и без да го поставят под въпрос, защото няма съмнение, че не биха пропускали важната информация, ако не им беше спусната.

Яд ме е на работодателя им, който вместо да работи в интерес на гражданите и да пази интересите им работи за пълненето на касичката на една частна банка…

Ама какви ги говоря?!

FYIo: Не си забравяйте банковата карта, като си издавате документи.

FYIO: Не се опитвайте да убедите някого, че му давате информация безплатно и в негов интерес. Най-много да се ядосате.

На гости на другото измерение: Битака

Ако ви се пътува във времето и пространството или пък искате да отскочите за малко в друго измерение, имам за вас решение – каня ви на екскурзия до

БИТАКА

Не знам колко от вас са стъпвали там и кога е било за последно. Аз например бях ходила за дънково яке, по времето когато се продаваха предимно дрехи и пиратски касетки, билетчето за вход беше 2 лева и отвсякъде дънеше Coco Jumbo…Егасимуси! То това са почти 20 години!

Та днес битакът е доста по-различен, няма билет за вход, а началото му се лее далеч надолу по улицата, водеща към него.

Пазарът става събота и неделя, рано-рано. Ако искате да си намерите съкровища не се успивайте! 9 ч. вече е късно.

Преди няколко години, когато Емил за първи път откри битака в този му вид и наминава на „лов“ там, се връщаше със интересности, взети буквално за жълти стотинки. Но после за мястото се сетиха журналисти и фотографи. Сега е пълно с туристи и любопитковци, а „търговците“ са вдигнали цените много.

Последния път попаднахме на някакъв хипстър, който се беше престарал с камуфлажа – втъкнати панталони във вълнените чорапи, якето на баща му от зимата на 78-ма… и някаква носилка-слинг под мишницата, където демонстративно беше мушнал куче бебе, френско булдоче. Е, как няма да се вдигнат цените с такива палячовци? Та, ако се решите на екскурзията – нормални дрехи, без излишен блясък и без мини-животно на врата.

Цялото преживяване е един панаир. Можете да намерите всичко…ВСИЧКО, ако имате късмет. От графити за металните моливи, предшественици на автоматичните, до мивки, тоалетни чинии и мебели, от 20-годишни тамагочита, през телвизори Юност, до незнайнодалиработят лаптопи. Върви се бавно и се гледа внимателно. Едно мигане и сте изпуснали търсеното съкровище. Ако имате афинитет към пазарлък, не ви трябва да ходите до Капалъ Чарши – който разбира на Битака се спира!

А повечето от продавачите се стараят – всяка сергия заслужава снимка. Е има и сергии с натрупани камари неща, сред които трябва да ровите, но и това е част от преживяването. Като цяло повечето са като на „изложение“.

Та, ако една ранна шарена събота ви е по вкуса – ориентирайте се към Кауфланда в кв. Хаджи Димитър. Точно на гърба му има едно спускане до малка уличка, което ако минете, вуууум ви всмуква в един мръсен, прашен, рошав, шарен и весело-тъжен свят, от който можете дори да си донесете нещо за спомен и подарък! Промоциите започват към 11-12 ч., когато продавачите се стягат да си ходят и правят „Всичко по 50 стотинки“, а някои просто зарязват нещата си.

А сега Enjoy the циганийката:

Зарядни и стъклени топчета

Зарядни и стъклени топчета

Датата няма значение, Ралице.

Датата няма значение, Ралице.

Ако имате апартамент за обзавеждане...

Ако имате апартамент за обзавеждане…

Плочките за Lego чак сега ги виждам! Ако бях внимавала!

Плочките за Lego чак сега ги виждам! Ако бях внимавала!

Якета, кукли, помпи, обувки...

Якета, кукли, помпи, обувки…

 

За да продаваш вътре, трябва да плащаш. Но винаги можеш да изложиш до оградата.

За да продаваш вътре, трябва да плащаш. Но винаги можеш да изложиш до оградата.

Музикалният щанд

Музикалния щанд

За първи път виждам кукла-момченце.

За първи път виждам кукла-момченце.

Но пък куклата негърче и аз я имам от едно време!

Но пък куклата негърче и аз я имам от едно време!

Върви към закриване

Върви към закриване

Правете последните сделки. И край!

Правете последните сделки. И край!

Бозайници

Какво е общото между всички тези животинки?

Те са

Б О З А Й Н И Ц И

Бозали са от майките си, до момента, в който са могли да намират сами храната си. Дори Брежнев и Никсън (втори ред, втора снимка). Появата им на този свят се дължи на това, че хилядолетия преди тях майките са кърмили малките си. Еволюционно в един момент сме станали доста по-различни от животинките на снимката, но сме продължили да бъдем като тях – бозайници. Това е било известно на Леонардо Да Винчи – „Madonna Litta“, изложена в Ермитажа:

Леонардо Да Винчи „Madonna Latta’

Рембранд – „The Holy Family“:

Рембранд „Светото семейство“

Жан Фуке:

Жан Фуке

Мога да ви изредя имената на най-глемите представители на изкуството през вековете. Списъкът е длълъг…За всички тях кърменето е било нормално. Така е устроен светът и така върви живота.

И цялото ни хубаво развитие в един момент, някъде преди 50-70 години, ни е довело до вид „дееволюция“ спрямо много неща от живота ни. Говорим за отхвърлянето на редица еволюционно доказани и естествени неща като раждането, кърменето, храненето на малките, нормалното развитие на тялото през различните етапи от житейския цикъл и д.р.

Но за кърмене ми беше мисълта…и как се гледа в изкуството. Попаднах на картината на  Христо Станчев „На нивата“, споделена от Христо Комарницки във FB страницата му:

Христо Станчев 12

Освен на картината, попаднах и на едно от най-фрапиралите ме лично разбирания за неестествеността, нелицеприятността и нецивилизоваността на кърменето, най-дееволюционното изказване в този му смисъл. Жената, която го е писала, възмущавайки се, че се кърми в МОЛа, даже изтъква, как майката на платното кърми насред полето и там са само тя, вола и бебето, т.е. няма никой около нея, за да й се гледат срамотиите.

Ще ми се да кажа няколко думи за това колко е изкривена представата на обществото за това какво представлява „гледането на дете“. Че това не е гледане на цвете в саксия. Това е същество, което има нужа от храна, топлина и отклик на действията му (да бъде кърмено, гушкано и да му се говори). В същото време трябва да живее в среда, отговаряща на нуждите му (да е чисто и подредено в дома, да има изпрани дрехи и пелени…), а това води до смаляване на времето отделяно за него. Гледащият го и другите членове на семейството също имат нужди, които да бъдат задоволени – закупуване на храна и стоки от първа необходимост, плащане на сметки, задоволяване на естествените им потребности от движение и социализация. Сумарно погледнато, едни майка и бебе, кърмено съобразно неговите потребности (не нечии други), са скачени съдове, които, за да не съществуват в конфликт, трябва да се движат пакетно. Това означава, само и единствено това, че където и да е майката, трябва да откликне на нуждите му докато върши работата, с която се занимава, а не че трябва да се заключи в дома си, докато отмине периода на бозаене – около 2 години (по препоръки на Световната здравна организация). За съжаление, много хора смятат, че е редно второто. Радвам се, че тази тема бе повдигната, за да започне да се говори за това.

Но да се върнем на госпожата. От нейната гледна точка в днешно време бозаенето се прави навън (приемливо е) само от циганките и индиянките – очевидно някъде по-долу в йерархията от нея. За съжаление такива становища не са единични. За съжаление в обществото ни, по най-различни въпроси, съществуват хора, чието мнение е, че онези, които правят нещо „нередно“, т.е. не според техните разбирания трябва да бъдат скрити, изтикани, прибрани в резервати. Този спор опира до бъдещите граждани в обществото ни, тези от които зависи накъде ще го подкараме еволюционно.

П.П. А ето тази картина на тандемно кърмене е от Райхсмюзеум в Амстердам:

Тандемно кърмене в Райксмюзеум, Амстердам

където впрочем ми се наложи на кърмя, за да избегна конфликт между бебешките нужди и моята да посетя такова културно средище. Само дето си харесах пейка срещу тази картина и в тази лудница – едно от най-приятните ми кърмения 🙂

Rijkmuseum