Category Archives: Отплеснати

Трамваят мина по Витошка…

Tрамваят мина по Витошка…

Трамвайна Витошка

Красиви всеки ден и за без пари

От 22 до 30 ноември се провежда Европейската седмица за намаляването на отпадъците. По този повод си рекох, защо да не разкажа за една малка хитрина в козметиката. Напоследък блоговете за козметика и красота са в настъпление (както готварските навремето) и не целя да им изземам хляба. За това ще споделя нещо, което е съвсем без пари и, ако нямате против страничните ефекти може да е много полезно и то, не само на жените.

Откакто съм родител се промениха много неща, което има различни причини. Най-вече, отнасям се с по-голямо внимание към последствията от консумирането на разни неща, по-стриктна съм по отношение на бюджета и други такива генерални действия. Така неусетно започнах да използвам по-малко ароматизирана козметика, бялата козметика замених с естествени масла. Вкъщи всички минахме на сапун „бебе“, който се топи много по-бавно от обикновените и зарязахме любимия ми сапун с малки „ексфолиращи“ топченца. Като цяло търся по-екологичните, но и по-евтини варианти на стандартната козметика. Направо се сещам за книгата на майка ми от соц. времената: „Красиви всеки ден“, с чиято помощ тя се мажеше с всякакви маски и си слагаше краставици и други зарзавати на очите 😀

Доста преди родителството спрях използването на продукти с трици – пак ония, ексфолиращите. Някак си винаги, кокото и да са фрашкани с трици, не са ми били достатъчно стържещи, все ми се криеха някъде из пръстите и не усещах особен ефект от тях. Но глад за такъв продукт винаги съм имала.

Лятото попаднах на една статия в IFLS, която изведнъж направи връзка между щадящите ми околната среда щения и неупотребата на козметики с трици. Oказва се, че любимите топченца в тях са направени от

ПЛАСТМАСА

И не само това – широката им употреба вече дава отрицателни резултати върху екосистемите. Това било забелязано в Америка, където установили, че топчетата са толкова фини, че пречиствателните станции не ги филтрират и те необезпокоявани навлизат и се трупат във водните басейни и причиняват замърсяване и щети върху водната флора и фауна. Голям проблем!

„Няма повече да се ползват такива!“ казах си, макар и да не ги ползвах така или иначе. Но проблемът с нуждата от нещо като трици си остана.

Съвсем случайно, след прочитането на статията, попаднах на някаква тема в бг-мама, където наистина има всичко и точно там, и най-неочаквано открих решение на проблема:

КАФЕ, утайката от сутрешното ми кафе!

Сутрин, след като си направя кафето в кубинската ми кафеварка, вместо да изхвърля утайката, аз прилежно си я насмитам в една кутийка. А когато дойде време за „ексфолиране“ протягам ръка и си греба с пълни шепи!

Ефектът е много добър, кожата е чудно мека и освежена след процедурата. Топчетата винаги са много и достатъчно. Ако кафето е по-едро смляно ефектът е по-добър. Ползвам даже за лицето, в малко по-умерени количества. А казват, че помагало за целулит (ще си знам за някой ден 😉 ) Ароматът на кафе е добре дошъл бонус. И това е наистина безплатно спрямо бюджета за козметика.

Утайка "ексфолиант"

Идвам и до малките минуси, които може и да се преглътнат:

В банята настава кочина, особено, ако плочките са светли и „калта“ изпъква по тях. Това означава, че след баня трябва да сте малко по-старателни с почистването. Понеже е мокра, утайката бързо мухлясва, ако е затворена, за това е добре да си я държите някъде на проветриво или да си ползвате само конкретната дневна доза от кафето. Имах опасения за канализацията, но те не се потвърдиха. Така де, толкова по-големи неща се промушват там 😀

Така че, в чест на намаляването на отпадъците – многократно употребявайте кафето си – ползвайте утайката в козметиката, за да сте красиви всеки ден!

Този пост попада в графа „Смешни, но сериозни“ 😉

Дядо Тричко знае всичко…

Така започваше една моя любима детска песничка, която всъщност е стихче на Асен Разцветников:

Дядо Тричко знае всичко:
шие капи от чорапи,
мели трици от мекици,
върже крава със кощрява,
спира влака със кривака,
хваща раци със мустаци,
сбира круши със ботуши,
брули дюли със цървули.

И си я припомних в понеделник, когато се наложи да си оправям клавиатурата, точно както един Тричко би го направил. Но, накратко, какво стана…

Преди около година си поръчах из Китай нова клавиатура за стария лаптоп, че оригиналната нещо сдаде багажа. Да, но точно по него време Тиквичка тамън започваше да проявява интерес към технологиите и не щеш ли почти веднага ми изтъргна няколко клавиша. Повечето успях да натисна и щракна обратно, защото само бяха откачени от едната страна. Но тази на j-я не – беше напълно изтръгнат с все двете пластмасовки, неща прикрепващи го към основата. Голяма мъка ми беше, най-вече защото като пишеща по десетопръстната j-я ми е „домашния“ клавиш и неговтото мърдане е… ми беше като трескá в окото, която не можеш да махнеш. Не можеш, но след сума изгледани филмчета за закачване на бутона, не успях да го върна в оригиналното му състояние и трябваше да свикна с тая работа.

Карах си така до понеделника, когато, не щеш ли, тръгвайки да мъкна лаптопа, без да искам му закачих и изтъргнах едно копче. Помислих, че съм видяла сметката на j-я, но за голяма моя жалост, в ръката ми падна i. Ай, ами сега?! Завайках се, затюхках се, пък си рекох – е, поне колкото j ще го докарам. Как да я оправя тая проклетия сега? Ами как – ще гледам как съм оправила братчето му.

Понадигам j-я и си мърморя: „Това, значи е тук. Тези двете значи трябва да направят везна на двете чсти…“ Направих везна между двете дръжки на бутона и тръгнах да слагам, но в този момент разбрах, че съм обърнала единия елемент. Разкачвай отново, закачвай правилно. Цък, цък и взе че щракна идеално на мястото си. И за моя почуда от двете страни.

klaviatura

A! Това не трябваше да става така! Нали го направих както j-я?! Не би трябвало да щракне и от двете страни, защото примера ми не може, и е свободен от едната страна! И в този момент стоплих! Ами че аз съм оправила правилно новосчупения клавиш, гледайки грешно сглобен, който цяла година мисля, че е счупен и просто си е така! Ха честито! Сега само да успея да изтръгна грешносложения j, без да счупя тия тънки пластмаски  i да го оправя…

П.П.  Успях! Ура! 😀

Хубавите неща ни се случват

Само, ако им обръщаме внимание

Все по-често ми се случва да се поддавам на отрицателни емоции, а това, пред децата, както ми обърна внимание и Емил, не е добър пример.

– Големи хейтъри сме станали, ей! – каза ми – Виж, Дребосъчето, само като види неправилно паркирала кола и казва „Този, какъв е гадняр! Гледай го как тъпо е паркирал” и подобни възмущения, които явно чува от нас.

Заслушах се в речта на Дребосъчето и нямаше как да не се съглася. Още повече – и блогът, Патиланско царство, е станал по-скоро място за възмущение и мрънкане, а не зa весели случки.

За съжаление, май и само това се търси и чете. Новините по всякакви медии го доказват. Ето, на, втората ми най-посещавана статия, по четене и споделяне е за това, как депутата Стефанов искаше да гази мен и Тиквичка на пешеходната пътека, на която беше спрял.

За това, след известно чудене, си казах – трябва да споделя тази мъничка, дори незначителна случка от вчера (сряда), защото непознат ми предложи помощ, а това толкова рядко се случва! Ето, преди време с Дребосъчето – две години вдигах бебешката количка от входа до асансьора и веднъж един от съседите не ми предложи помощ! Това го помня. Писах и за ужасностите за придвижването с нея по улиците. Но и хубави неща е имало, помагали са ми, а никога не съм писала за тях. По-лесно е да си изтракаш гнева на клавиатурата, вместо да се заставиш да напишеш за хубавото нещо, което ти се е случило.

Та ето какво ми се случи вчера:

Ходихме с Тиквичка по задачи, а тя през цялото време – сладолед, та сладолед. Обещах й, че ако ме изчака да си свърша работата, ще си вземем по една фунийка. Така и стана. Взехме сладоледа и всяка се зае с нейния. Понеже бяхме до Централна Баня, извадих любимата си стъклена бутилка с тапа, Grolsch, и я напълних с топла минерална вода. Предвидливо сложих Тиквичка в слинга, за да не ми бяга напред-назад и я поизчаках да напредне със сладоледа си. Сетих се, че „Ей, пак забравих да взема кърпички!”. За да предотвратя изцапвания по нея или мен, останахме край чешмите и току отивах край табелата с надпис „Забранено прането и къпането”…е, нашето си беше миене, все пак! 🙂

Уж взехме ванилов сладолед, но вътре се оказа, че има и нещо лепкаво и шоколадово. Тиквичка, за сефте, изобщо не ми предложи да си хапна и не го заряза по средата, както обикновено, а упорито си го ядеше сама. Някъде към средата, реших, че е време да потегляме, защото мястото около чешмите далеч не е най-приятното в София.

Минахме покрай изоставената Североизточната кръгла кула на Сердика, на ул. Екзарх Йосиф, която Тиквичка нарече къща и продължихме надолу. Тогава видях, че й беше останало само връхчето на фунийката, пълно с лепкавия шоколадов сироп.

И каквато съм припряна понякога, както правят много родители, я спеших да си го хапва, за да не се клепа. Нали нямах кърпички. Тя налапа фунийката наведнъж. Но както става винаги, когато бързаш, сиропът се размаза чак до лакътя й. Усмихна ми се с омазаната си муцуна. Аз отново припряно и леко ядно се засуетих да си отворя раницата и да извадя бутилката с вода, мърморейки:

– Виж как се омаза! Сега трябва да те мия! – и приклекнах, за да изплакна Тиквичка край първото срещнато дърво. Отваряйки шишето, внимавах тя да не ми се изхлузи от слинга или да успее да ме омаже с ръката си.

В този момент чух глас:

– Искате ли вода? – вдигнах глава по посока на гласа. Идваше от симпатично момче (ей! Така вика и баба ми за наборите си – момчета!), не много високо, с чуплива коса. Веднага познах човека, макар да се учудих, че гласът не беше такъв, какъвто бях свикнала да чувам – вокалът на една от любимите ми нашенски групи – Явор от Gravity Co.

– А, не. Благодаря имам си. – отговорих, поливайки ръката на Тиквичката с топлата вода.

– Ама ето ви тази – любезно настоя той. Аз смутено погледнах подадената бутилка от митичния Бачково. Не исках да му хабя водата на човека! После се присетих, направо се убедих, че като повечето хора е помислил, че в бутилката има бира, а не вода и поливам детето с Grolsch.

– Много благодаря! Няма нужда. – настоях аз. Той си потегли нататък, леко смутен, каквато бих била и аз, ако ми откажеха предложена помощ. А пък аз си продължих разговора наум:

„Ама че съм! Не можах ли да кажа: Много мило от Ваша страна! Толкова рядко ми се случва някой да ми предложи помощ! А може ли на ти? Аз толкова ти се кефех на теб и на Гравити! Колко хубаво, че човек, който прави такава хубава музика, всъщност е и готин човек, предлагащ помощ!”

Е, после се отплеснах и в спомени за оня им концерт с Babyface Clan във Военния, където нaтрих носа на едно бивше гадже. Пък след време как в Билкова китариста Иво ми даде покана за концерта им в Христо Ботев. Иии, даже вече съм започнала да забравям патилата си от ония времена! А няма да е зле и да проходя пак на концерти. Такива ми ти работи…

Тази неочаквана среща ми върна вярата, че не всичкото народ, що пъпли по тротоара е скот, и ми припомни едни времена, в които аз самата бях далеч по-усмихнат и положително настроен човек. Трябва по-често да си спомням такива работи. И да оказвам и приемам помощ 🙂

Етикетиране

Преди седмица Тиквичка, моята дъщеря, получи за подарък жилетка. Както винаги махнах всякакви картончета и лепенки, и право в пералнята. Но съм забравила да хвърля етикета, който по случайност (защото често разни неща непредвидено се озовават в невинните детски ръце) лежеше кротко върху необезпокояваното ми бюро.

Тамън да го пусна в кофата, когато забелязах, че се отличава от обикновените си събратя с разни „иконки“, както ги нарича Дребосъчето. Тази, която ми ми прикова вниманието беше предпоследната:

Остроумен етикет

„Дай го на мама
тя знае как“

Трябва да си призная, усмихнах се. Постарали са се хората да измислят нещо различно и приятно. Но в следващия момент се обади Емил, който къде на шега, къде на истина каза:

– Ами не е честно! Така татковците никога няма да се научат да ползват пералнята и да са съпричастни с домашната работа.

Както и в много други ситуации татковците наистина се оказват пренебрегнати. Като в надписа „Място за майки с деца“.

От друга страна, може би, ще се обадят и феминистично настроените, които ще кажат, че това е сексистко и че така жените се свързват обичайно с домакинската работа и прочее, развийте си тезите за сексизма нататък.

В крайна сметка, на мен идеята ми хареса. Накара ме да се усмихна. Дребен детайл в нещо обикновено, който привлича вниманието.

Вие как мислите – сексистко или свежарско?