Пиша ти от слънчев…

Някъде по средата между стачката на пощенските служители и Световния ден на пощенските услуги (9 октомври) искам да ви разкажа две неща. Как успях да си получа поне една от откритите пощенски картички и защо това е един от редките случаи, в които не подкрепям борбата на някоя група работници за справедливо заплащане. По принцип съм „за“ това служители да си отстояват правата, но в случая с БП съм на все същото мнение, както преди няколко години, откогато и нищо не се е променило.

Обичам откритите пощенски картички. Носят особеното усещане на нещо отминало, споделят красотата си с приносителите, спестяват лепенето и надписването на плик. Изпращала съм си и приятели са ми изпращали картички от Брюксел, Хелзинки, Истанбул, Стратфорд Ъпон Ейвън, Лондон, нашето море и др. Общото между тях е, че никога не съм ги получавала. А от Брюксел получих веднъж – безкрайно смачкана и с откъснат край – там където трябваше да е марката.

За последен път ходих до пощата пролетта, за да си търся картичката от Страдфорд, която Емил ми изпрати. Беше се снимал до пощенската кутия, как пуска картичката, за да я видя поне на снимка. Е, остана си на снимката! В пощенския ни клон казаха, че ако нещо не е с обратна разписка (регистрирана поща), то те никъде не я отбелязват като получена/доставена и на практика никъде не се води на учет! Представих си стотиците хиляди писма и картички годишно, които не стигат до получателите си, но не може да се направи нищо, защото БП удобно не им води статистика! Ама ни-как-ва!

Затова лятото, когато заминах за няколко дена до Холандия, реших да си направим експеримент – да си изпратим картичка, която също да снимаме и да видим за колко дни ще стигне. Ето я:

Kartichka1
Надписана и готова за изпращане. Което и стана на 28 юли:

Kartichka2

Върнахме се и зачаках. Ти да видиш, този път я получих! И то толкова скорострелно – на 5 август, че чак не ми се вярваше. Явно от тук насетне картичките ми, за да пристигат, ще трябва да имат послания в този дух.

Картичка 3Кому е нужно?! На мързеливите лели, които работят в местния пощенски клон, които дори не знаят какво точно работят между тези бакалски тефтери от 1976-та. Струвам ли ви се прекалено критична?

Дали ще бъда такава след като ви кажа, че на 11 септември от Лондон ми бе изпратен важен плик с препоръчана поща, за да е сигурно, че ще го получа. И пак чаках. На седмия ден отидох в клона, за да питам имат ли вече плик за мен, защото в кутията ми – нищо, а за мен е много важно.  Наложи се най-просташки, на висок глас да попитам коя от трите служителки ще ме обслужи, че иначе се правеха на коя от коя по-заета и не смятаха да вдигнат поглед. Едната се прежали. Провери в кутията с писма и по рафтовете с пратки.

– Няма.

– Ами аз очаквах, че с препоръчана е по-бързо и по-сигурно.

– За по-сигурно да, но за по-бързо…

В ерата на самолетите (тя май не е новост), писмо не може да мине няколко хиляди километра за под седмица?! И пак зачаках. И пак питах в клона. Пак нищо. За това на 24-ти септември реших да взема да се обадя някъде из Централата на Пощата. А те си имали и нарочен телефон за оплаквания по международни пратки.

– Добър ден. Търся си една препоръчана пратка от 11ти, вече е 24ти и не ми се струва редно да я няма, а за мен е спешно!

– От къде е пратката?

– От Англия.

– Ооо, ама ние повече от година не извършваме доставка на препоръчана поща от Англия!

– Ама как така! – бях потресена аз

– Доставя ги една варненска фирма, Интер(нещоси, дето го забравих вече).

Толкова бях изненадана, от факта, че нещо в пощата не се прави повече от година, а хората, които би трябвало да го знаят – пощаджиите по клонове – нямат представа за това, че забравих да питам аджеба, как щях да разбера за това, след като дори работещите в пощата не го знаят. Вместо това се захванах да си търся пратката (тези фирми са друг тип идиоти и, ако не си търсиш нещата сам, не знам как успяват да доставят и едно нещо, но това е тема на друга статия).

Но наистина, можете ли да ми обясните какво би се случило във вашата работа, ако не си водите и следите проектите/преписките или, ако нещо се беше променило преди година без вашето знание и вие си карахте постарому, и как би било възможно вие изобщо да не забележите спада в потока към вас…

Без думи, без думи съм, Български пощи.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s