Не закачай бебето!

В определени аспекти българите биваме отглеждани по ужасен начин от заобикалящите ни възрастни, което по-късно води до възпроизвеждането на същия модел спрямо децата ни и така до безкрай…Да ви илюстрирам мисълта си:

Внимавай, да не…

Внимавай, да не паднеш! Ще си счупиш главата
ще си извадиш окото
ще се разболееш
ще ти изстине гърлото
ще си преплетеш червата
ще останеш без ръка
ще се изсипеш
ще се намушиш
ще си пробиеш бузата
ще си удариш главата
ще си прекършиш врата, че и гръбнака
кучето ще прекоси целия град с единствената цел да ухапе точно теб
ще хванеш глисти точно от тая кофичка в пясъчника…

Заплахите, които дебнат децата докато кротко си играят вкъщи или на двора, са толкова много, че мозъците на мнозинството родители и абсолютно всички баби и дядовци са  устроени като на гениален шахматист, който всяка секунда от денонощието изчислява милиардите вероятности наследникът да се осакати или загине по възможно най-изключително-жестокия-и-ужасен-съпроводен-с-адски-мъки начин! Поради тази причина, мнозинството от отглеждащите деца в България, забравят простата радост от това да гледаш как те растат пред теб. Забравят колко е важно да насърчават това дете в поривите му за развитие и самостоятелност, приемане и преодоляване на предизвикателства. И докато единици от нас оставят децата си да се оправят в прости житейски ситуации и поздравяват дребосъците за това, че сами са се качили на кълбото и колко са високо, повечето от децата растат в постоянен страх, че правят нещо нередно и по-добре да не приемат предизвикателството на оня клон, защото разумното е да са кротки… и един ден избиват в съвсем друга посока. Но това е друга тема. Тук просто искам да обърна внимание на всички с деца край себе си – насърчавайте ги, предизвиквайте ги, хвалете ги. И забравете за възпитаването в страх! Правите ужасна грешка.

А отгледани в такава среда, както казах по-горе, мултиплицираме този страх и като възрастни – спрямо децата си и внимание – спрямо чуждите деца! Дресирани да изчисляваме вероятностите за „нещо лошо“, решаваме че имаме право да просветителстваме и сме в правото си да отваряме очите на всеки кривнал от пътеката на страха.

„Аз от теб по-добре знам и съветът ми е безплатен“

Като отглеждаща вече второ дете съм се наслушала на какви ли не коментари. И без изключение те ме водят до извода, че всички други, освен родителите, имат интерес едно дете да оцелее и пребъде. Единствени родителите му са малоумни, незнаещи, неразбиращи и направили и родили това дете с едничката цел – да го очистят, къде съзнателно, къде по невнимание (което обаче подсъзнателно си е съзнателно). Няма родител, който да не е бил мишена на такива обвинения, атаки и домогвания за вменяване на безразсъдност и безотговорност. Понякога коментарите могат да са наистина невинни:

„Оу, какво хубаво бебенце! Каква пухкава косичка! Не я ли духа много вятъра!“ – в превод „Сложи му на детето една ушанка на главата, нищо че е 35 градуса и е средата на август! Ще настине!“

Друг път и по-директни:

„Ау, това бебе как си го сгънала в това кенгуру! Не му стига въздух да диша!“ Оди обяснявай, че не е кенгуру и така на бебето му е най-добре, иначе нямаше да спи, а щеше да се дере! ТЕ знаят по-добре от теб.

А може да се стигне и до истинска бруталност. Миналата седмица в трамвая някаква мърлява жена (сама некъпала се от миналогодишния Великден) се появи от нищото и сграбчи ръката на Тиквичка, която кротко се кефеше на една дървена шпатулка за преглед на гърло. Жената задърпа детската ръка и шпатулата и започна да крещи в лицето ми:

„Каква си такава майка! Как можеш да оставяш детето да играе с такива работи! За малко да си пробие бузата и да си извади окото! Трябва да си ми благодарна!…“

За мое най-голямо изумление, всичко живо мълчеше, че и одобрителни погледи се намериха. За секундата-две, в които ми бяха набълвани тия безумия, с настървение и погнуса успях да откопча детската ръчичка, стиснала здраво и пазеща играчката си. Трябваше да я отнема все пак, защото както казах „спасителката“ на зрението на бебето не изглеждаше особено чистоплътна. Детето, горкото, ревна и взе да пипа прозореца и в резултат последва нов залп от:

„Ето, пълна безотговорница! Що го оставяш да пипа прозореца, пълен е с микроби!“ На това се сдържах да кажа само „Да! И след малко ще го оставя да си оближе ръката. Пътувай и ми се махай от главата!“

Ужасно е, че биваме отглеждани в такъв негативизъм и страх. Страшно е, че го възпроизвеждаме. Отвратително е да живеем със схващането, че имаме правото да се месим в живота на хората, близки, не толкова близки и напълно непознати! Замислете се за това следващия път, когато понечите да питате дали на бебето не му е малко студено или дали не плаче, защото е жадно. В най-общия случай родителите му мислят само доброто и няма нужда да се намесвате, ако няма реална опасност за него. Настинката такава ли е? Не!? Майка му не смята ли да го накърми след като слезе на следващата спирка? Хайде, пътувайте и не давайте непоискани съвети😉

П.П. Аз лично никога не съм правила забележка на непознати за децата им. Макар да съжалих, че не го направих преди месец, когато в подранилата жега видях майка с яке и зимна шапка, да бута количка с пищящо и както ми се стори борещо се на живот и смърт бебе, увито в космонавт и одеяло. Не знам в 30 градусова жега колко може да издържи горкото, сви ми се сърцето, но някак си не можах да се пречупя и да й направя забележка. Виж, приятели съм питала, защо като са с джапанки, са увили децата с дрехи и одеяла, но нищо повече. Въпрос на техен избор и разбирания… а и като се обрине от жега бебето, може би сами ще се сетят. Няма нищо по-безценно и убедително от личния опит.

40 responses to “Не закачай бебето!

  1. Не знам дали правилно съм забелязал, но като че ли забележките идват само от единия пол непознати?

  2. И аз винаги съм се чудила, защо хората така си увиват бебетата във всеки сезон – все едно са друг животински вид…

  3. Пипи, много точно казано е всичко. Не спирам офлайн да се ядосвам за същите неща, защото много си патим от тези глупости с „Ама защо е босо това детенце, горкичкото?“, „Сложете му шапчица, ще настине“, и прочие. Като цяло си трая, но това с бебето с космонавта в жегите и на мен ми направи впечатление дори повече от веднъж… даже изгубих бас с Мишел, защото в жегите не вярвах, че ще видя отново, но… уви. Той пък ме посъветва, като пипнат на Симба краченцата следващия път, без да ме питат, аз да пипна носа на добронамерената непозната и да я питам: „Ауу, госпожо, с този леден нос, не ви ли е студено?“😉

  4. Комита, абсолютно си прав! Макар че и от мъже съм чувала коментари, но там са в по-друга посока. Примерно Мишел носи на конче Симба и се чуват реплики: „Дръжте я и за ръчичките, ще вземе да падне“…😉

  5. Много актуална тема. След две години откакто родих, непознати баби с техни фамилиарни “сложи му шапка, че ще настине” започнаха да ме вбесяват вече, Но откакто сина ми започна да се катери навсякъде, се появи нещо, което ме вбесява още повече… Добре, мога да простя на 4 годишна кака, щото тя просто повтаря като маймунка след своята баба, но и бабите, като гледат, че аз не заплашвам детето, решават да го правят вместо мен. И се получава че аз казвам:”Давай! Ще успееш!” И тук идва някаква кака/баба и почва “Къде се катериш? Ще паднеш, ЩЕ ПАДНЕШ!!! ЩЕ СЕ ПРЕБИЕШ!!!” Нищо че съм там да го хвана в случай на необходимост, въобще не ги интересува дали случайно не го е правил вече хиляди пъти преди те да дойдат да му дават акъл. Чак почвам да се чудя за какво въобще съм аз, като всички знаят по-добре от мен, какво ще му се случи, и какво да правим с него. И, май, следващия път няма да издържа, ще кажа на такава баба нещо нецензурно.

    komitata, сещам се за два пъти, когато съм чувала забележки от мъже, първата беше за слинга от сорта “Купи си раничка, че с тая кърпа детето ще получи мозъчен удар!” Втората: в 30+ градуса жега някакъв чистач се притесни, че бебето може да се претопли (в същото време бабите питаха, дали не му е студено с боси крачета) когато се връщах и минах покрай него пак, бебока беше заспал, а аз чух от мъжа: “съжалявам” Чудя се, какво ли точно е помислил, не му обясних че слинга и дрехите ни са мокри и на нас ни е доста свежо въпреки жегата

  6. Комита, и за мъжете се отнася, макар страховте, които си представят те да са малко по-различни от описаните. Често става въпрос за по-глобални работи, като отвличане и загубване на детето, ако не е водено за ръка. Друг път е страх от машини, инструменти и коли – все интересни неща, около които се върти с любопитство едно дете. Но като цяло мъжете наистина са малко по-сдържани и по-често си говорят наум.
    maniuni, веднъж ми бяха казали, че те дрешките, не били за детето, а за родителя🙂
    molif, не съм пробвала да наруша…как се казва…физическата неприкосновеност на някой, но предполагам, че ако се пробваме ще предизвикаме небивало стъписване. Максимум съм питала те как се чувстват в жегата, че ме карат да обличам детето. Но дори и на такива безобидни спрямо тях коментари съм срещала едва ли не обидени физиономии. Странно нещо са хората.

    „Купи си раничка, че с тая кърпа детето ще получи мозъчен удар!“😀 Ксения, е те такъв коментар не бях чувала, изби рибата😀

  7. Зорница

    Привет и от мен! Случайно попаднах на темата, но в точно подходящ момент🙂 Точно преди няколко дни след като чух поредното „ела тук, какво искаш…. да те сгази колата ли?!“ и си зададох въпрос…. не може ли по някакъв по разумен начин да се обясни на едно дете защо да не прави нещо. Или ако е тръгнало към улицата и е имало кола… не е ли по-добре вместо да го смачкаш от бой, защото е МОЖЕЛО да го прегази кола, просто да го гушнеш, защото е добре и всичко е наред. На мен също са ми безкрайно непонятни тези фразички, а това за босите крачета също ми бърка в здравето. Само докато четях за ситуацията в трамвая така се нахъсах и ядосах… въпреки че дори не ми се е случило. Но знам, че такива „доброжелатели“ са на всяка крачка и…. подлудяват с вечните си съвети и наставления. Преди няколко дни в жегата също станах свидетел на майка, облечена с къс ръкав, която буташе бебенце грижливо покрито в количката с нещото, което се слага зимата на крачетата за по-топличко и вдигнат сенник догоре. Откриваше се малко бебешко личице, с шапка, някакъв суичер с качулка под шапката и…. абе, шантава работа. Поне като видя моето момче с тениска, малко се позамисли и махна шапката ;-))

  8. Ще се изпотиш!!!!! 😱

  9. Ако паднеш на асфалта, ще те счупя от бой!

    (а съм виждал и изпълнение на присъдата)

  10. И много възрастни мъже все са ме гонили да сложа шапка да не настине детето🙂 Много добре написано

  11. Случка от преди малко: десетгодишната ми дъщеря се беше покатерила на черешата и си събираше плодчета в една купа… за ужас на минаващите, които толкова цветущо обрисуваха близкото и бъдеще – как ще падне и ще стане на кайма, щото се люлеела на клона, пък и само с едната ръка се държала :))) Пък за мен да не говоим, каква майка съм аз, че вместо да набера на детето череши, си седя невъзмутимо на пейката в двора и представете си – пуша си цигарата!!!

    Към настоящия момент дъщеря ми е жива и здрава; много обича да се катери къде ли не, много пъти е падала, слава богу стигали сме само до лошо ожулено и леко пукната глава.

    С баща и я съветваме да внимава, защото… примерно не се е хванала добре някъде или не е стъпала както трябва или нещо си, но никога не казвам „недей, ще се удариш“ (той чат-пат се изумява, но влиза в пътя🙂 )

  12. Хахаха почти всичко изброено ни се е случвало. А най-много бях стъписана от коментар на една майка към моя приятелка, чието дете си шляпаше босо из парка: „Ама моля ви се то за вашето дете си е ваша работа… но аз сега как да обясня на моето, че не може да ходи босо!!!“
    Ама моля ви се… дайте тогава децата ни да не ядат сладолед на публични места, защото видите ли 90% от майките страдат от бясна параноя, че децата им се разболяват само като гледат!!!
    А преди около месец една майка забрани на почти 4 годишната ми дъщеря да се пързаля на пързалката защото се пускала с главата надолу… нищо, че тя се пързаля така откак е открила пързалките. Изпратих дъщеря ми обратно на пързалката като и казах, че аз и разрешавам да се пързаля както си иска. Но жената се оказа по-упорита от колкото предполагах – дойде и лично ми направи забележка и отбеляза, че детето ще се ПРЕБИЕ, а и нейното сега искало така да се пързаля. Много лош пример давам с моето безотговорно поведение!!!
    Затова една огромна част от децата, които срещам на детските площадки, не могат да се покатерят сами на обикновена стълба. Като им се забранява да се движат от малки какво да очакваме🙂
    Бих допълнила и любимата ми забрана която чувам в парка „Не играй в пясъка ще се изцапаш“ хахаха

  13. Много вярно! Страхотна тема, трябва да я покажа на свекърва ми, че тя не спира да ми прави забележки да навличам повече детето и други подобни…

  14. Синът ми е на 10 месеца и го калявам от раждането му. Цяла зима не сме пропуснали ден навън и не мога да изброя колко коментари чух по случай това, че само нашата количка е по улиците … „Къде си тръгнала, ши гу измръзиш!“, „Не му ли е студено?“, „Ми той гол!“ … Сега като се стопли пък: „Обуй му едни чорапки!“, „Наметни му нещо на гърба!“, „Завий го, че спи, ще настине!“ … и още, и още! Българинът е много загрижен за децата на другите.

  15. Момичета, върнахте ме с 25 години назад…….за съжаление, виждам, че ситуацията не се е променила.Това, което ме радва е, че вече има повече „безотговорни“ майки, като мен.Хаха……Но поради моята „безотговорност“, отгледах 2-ма млади и здрави мъже, които не боледуват, а единият от тях е републикански шампион по състезателно катерене.

  16. Да не забравяме, че именно българите са измислили поговорки от типа на „Да би мирно седяло, не би чудо видяло“ и „Преклонена главица сабя не я сече“. Имам чувството, че в самата ни народопсихология е дълбоко залегнало, че ще си много по-добре, ако не правиш нищо, а само седиш и обсъждаш (осъждаш) околните. А направиш ли нещо, каквото и да е, неминуемо ще ти се случите нещо лошо. На голяма част от българите животът им минава под този лозунг и същия начин на мислене се опитват да наложат и на децата си. Защото, видиш ли, един от нашето село така се катерил на едно дърво/ тичал с пръчка в ръката/ ходел без чорапи и му се случило нещо много лошо. Жалко, че се опитват да наложат собственото си ограничено мислене и на околните.

  17. Анонимен

    mislia che v umeranata prevenzia na incidenti i bolesti-niama nisto losho, mnogo maje kat men smiatat taka

  18. О,колко познато е всичко споменато до тук. Майка ми И баба ми са ме обвинявали че „Нямам сърце“ (а,аз просто си изядох сама обяда,след като дъщеря ми отказа да яде) И „Бе, ти каква майка си…!“…И много подобни от близки И не толкова близки хора. Много се забавлявах, когато майка ми ме посети в Англия И видя децата тук, как ходят с голи крака посред зима, без шапки, как сядат по улиците,и беше едно цкане И неодобрение, и коментари от рода на „Тя няма акъл…“, „определено не са добре“ и т.н. Смях.

  19. такива са, такива са! любимо ми е също като видят сладко бебе и започнат да плюят по него, понякога буквално от упор, за да не хване уроки.

  20. „mislia che v umeranata prevenzia na incidenti i bolesti-niama nisto losho, mnogo maje kat men smiatat taka“ Само че превенцията на инциденти и болести няма нищо общо с това да викаш на всеки 30 секунди: „Ще се пребиеш!“ и да возиш едно бебе с шапка, чорапи, и увито в поларено одеяло в количка покрита с дъждобран на +25 без вятър

  21. … не че вятъра би оправдавал дъждобран или шапка при +25

  22. Просто признай, че си безотговорна майка, Пипилота!😀
    Много обичам да ми кажат „аз две деца съм отгледала, затова…“

  23. Здравейте и от мен! В първата част на есето се познах и аз – мразя децата ми да се катерят на разните там катерушки във формата на глобуси, пътечки, висящи в нищото, вертикални стълбички с неустановена форма и др. подобни. Никога не съм ги харесвала и ми се струват безсмислени и опасни. С какво помагат на децата ни? Смятам, че двигателните умения на децата могат да се развият и безопасно стъпили върху земята. Иначе, относно втората част, съгласна съм.
    И ще разкажа кратка случка, когато се роди синът ми. Беше средата на септември, Циганско лято. Слънце и високи градуси. Следобед. Ивайло беше на седмица-две. Реших да го изведа, а за компания поканих друга млада майка с бебе на два месеца. Обличам сина си набързо – боди с дълъг ръкав и крачолки, някакви чорапки, метнах едно одеалце в багажното отделение на количката и излизам. Поздравявам приятелката си и обръщам поглед към количката с нейното бебенце и… останах с отворена уста – тя беше завила детето си с дебело, вълнено одеало, беше му сложила шапка. Но не една. Цели две – една тънка и една плетенка. Изумих се – аз ли бях лудата, тя ли!? Е, не се върнах да взема палтото и ушанката на Ивайло, просто метнах одеалото върху детето си, за да не бъда аз лудата, която оставя невръстното си дете да „измръзне“ и започнахме разходката, като през цялото време бебето на приятелката ми не спря да реве… И аз като авторката не направих забележка на другата майка, но разходката ми беше провалена…

  24. Смях се през сълзи, защото и на мен са ми се случвали подобни случки, макар Малчо още да не е проходил, особено с яденето и обличането до тук, и безкрайно се ядосвах, докато четях и си припомнях. Явно майките сме си живи убийци, как още не са ни взели децата от социалните!
    И аз се присъединявам към безотговорните майки, ясно е, че съм такава! Нито го обличам това дете – все голо и босо ходи, как още е живо, че и здраво – не знам; нито го държа в къщи при студ, че и при дъжд; нито му давам да яде каквото ядат другите – някой каза, че щяло да (не) му стане нещо (не разбрах съвсем каква е връзката); не го водя за ръка и не го слагам в проходилка, макар че вкъщи се носи по мебелите… Горкото!
    Лошото е, че още не съм намерила достатъчно кротки отговори и благ тон за подобни коментари, били те от близки или непознати. Много съм зла на тая тема. Но може да пробвам това с носа на госпожата, ако успея да се овладея достатъчно🙂
    Благодаря ви, че ви има, за да не се чувствам самотна!

  25. Страхотно сте нахъсани и самодоволни колко сте безотговорни :)) Но така приляга на хора, които си мислят, че отглеждат децата си по-правилно. Е, аз съм от майките, които обличат детето си и го пазят, без да се стига до крайности. Единственото, което не правя е да казвам на другите как да си гледат децата. Това, че ходят боси и се катерят, не ви прави безотговорни!

  26. Анонимен

    Много точна статия, предполагам болшинството майки сме се сблъсквали с подобни ситуации. Моята съседка и до ден днешен като види да излизаме с малкия или намеква че не е достатъчно облечен (30 градуса, слънце пече, детето с къс ръкав и къси гащи), или че е навлечен, когато е с якенце. Когато е с шапка – ще му се спари главата, когато е без – ще слънчаса🙂 Угодия няма

  27. Най-тъжното е, когато носителят на безкрайните забрани и черни предзнаменования са баба и дядо, и то собствените ти родители!

    Вече не знам какво да направя. Понякога и аз казвам обуй се, внимавай къде стъпваш, хлъзагво е, гледай напре, дръж се, не се върти, не се събличай, все пак не мога да го оставя да падне от черешата, но с дядо и баба положениеот е отчайващо.

    Хващат ме за гърлото мен, а за детето не искам да мисля какво се случва в дългосрочен план. Трябва да избера между това да си има бяба и дядо, с които играе и се радва, и това да е самостоятелен. Ситуацията е мега трудна.

    Засега ще им разпечатам статията! Благодаря!

  28. Чудесна статия! И се смях, и се ядосвах… Като майка на три момчета и в очакване на четвърто съвсем скоро , живот и здраве, няма как да остана безразлична към всичко споменато. Наистина е кошмарно постоянно да ти се бъркат в отглеждането на децата, сякаш верно единствената ти цел е да ги очистиш, а в същото време грам помощ да не ти оказват, като отваряне на врата или отстъпване на ред, място в градския транспорт и прочие. Една от „любимите“ ми случки от личния архив е когато бях бременна с второто ми дете. Бях в седмия месец и заедно с първия ми син (тригодишен по онова време) се връщах от болницата от женска консултация. Качвам се с него в трамвая и заставам права до две лелки, разплули се блажено на седалките, явно приятелки. Поглеждат ме с възможно най-укорителните погледи и едната изсумтява на другата „Гледай я пък тая! Къде го е помъкнала това дете, вместо да го сложи да спи следобеден сън?!?“ Дали ми отстъпиха място? Забрави! Но пък един мъж се смили над мен и ми стана. Седнах и гушнах сина ми. Пак си навлякох неодобрението на лелките „Е може ли такова нещо? Ми ако ти натисне корема? Я го остави да стои прав! Голям мъж е вече!“

  29. Анонимен

    – Иванчоооо, прибирай се!!!
    – Защо, студено ли ми е?
    – Не! Гладен си!

  30. Напълно съм съгласна с частта за досадните лелички и баби, които все разбират много. Ами ги отрязвам с факта, че съм отгледала повече деца от тях и все още не съм толкова изкуфяла, колкото тях.
    Но за първата част… Не виждам нищо лошо в естествено заложения в самата същност на майките/родителите да пазят децата си от лошите неща, които НАИСТИНА могат да им се случат. Мисля, че трябва да се прави разлика между това да предупредиш детето си, че може да се нарани, защото макар че най-добре познанието се достига с опита, все пак не оставяме децата да откриват сами колелото всеки път; и параноичните майки, които не оставят децата да станат от столчето или дори да излязат навън – но тук проблемът е в бащата, който не обръща достатъчно внимание на майката и тя се опитва да компенсира липсата на близък човек до себе си като обсебва детето. Мисля, че в написаното има два проблема, които имат различни причинители и не бива да се смесват.
    Иначе, Бу, винаги пишеш страхотни неща и ми е много приятно да ги чета! С мъжа ми сме ти фенове!

  31. Защо да не правите забележки? Децата да не би да са собственост на родителите си? Да не би някой да смята, че родителското невежество не е престъпно?

  32. Деница

    От толкова места съм чувала скритопод забележки колколоша майка съм,че съмго оставила да тича босо,или че играе голо поцяла вечер зимата от каке билна 4 месеца,или че скача от височинаколкото ръста му,изабосите крачета изакакво ли не. ВИнаги отговарям, че за всичкито това времевечепочти тригодини,не съмси уморила детето, а е значително по здраво,и доста по-чевръсто вкатерене,качване и т.н.от вечно спираните дечица.

  33. Имам близнаци – момче и момиче. В момента са на 1 година и 4 месеца и могат сами да се катерят по пързалките – по такива със стълби и с разни съоражения като мини стени за катерене, или рампи с летвички. Никога не сме ги спирали, като на тази възраст само стоим до тях и ги наблюдаваме (с огромна гордост). Също така ги оставям да цопат по локвите след дъжд, а Лора дори успя и да легне по корем в една локва, и дори си близна от водата. В резултат на което има страхотни снимки с омазано личице. Децата ни нямаше да са толкова щастливи и усмихнати, ако не бяхме ги оставяли да изследват света по своя си начин.
    Темата за навличането ми е любима. Миналото лято, в ненормалната жега получавах „напътствия“ всеки ден – „сложи им по едни чорапки на тези деца“, „завий ги с нещо“, „защо са по потничета?“, облечи им нещо по-сериозно“. Камък се пука от жега, аз да ги обличам… Предложих на бабите от блока да вземат да си обуят те чорапи и да се наметнат с плетена жилетка и тогава да ми опяват.

  34. Анонимен

    И аз съм получавала коментар зад гърба си след като се носим с нашия 3 месечен бебок в слинга – „горкото как го е увила тая“. Как не свикнаха да гледат мами със слингове…..

  35. Много тъпа и безполезна статия. Простотия има навсякъде, тя по хората ходи.

  36. Анонимен

    Абсолютно правилни наблюдения …. Препоръчвам ви една книга, която на мен лично ми помогна много да не влизам в схемата, дадена ми по наследство. Книгата е „Как да отгледаме дете, уверено в себе си“ на италианската психоложка Паола Сантагостино, издадена в България от ТАРА Пъблишинг. Отрезви ме.

  37. Анонимен

    Има една теория, че това поведение при българските баби, майки и някои бащи е от турско робство насам. Да пазим детето от всякакви рискове. И така създаваме едно след друго неспособни и несамостоятелни поколения. Имам опит от други държави, колко по-свободно се гледат децата и колко повече им се позволява да рискуват, да се цапат и да опитват сами.
    Да не говорим за навличането. Лично аз съм съм гледан от „вълнено-терличената мафия“. Децата ми лятото са полуголи, за шок на много баби и майки в градинките.

  38. Анонимен

    „Олеле, колко е слабичък. А не му ли е студенко?“ Изпадам в амок от подобни реплики, ама нали съм мил човек (а и да не давам „лош пример на кльощавото ми замръзнало едногодишно отроче) само се усмихвам и казвам: „Ами питайте го. На мен ми каза, че му е топло и държи на фигурата си…“

  39. Анонимен

    tanita13 както мъжът ми обича да казва „Има 2 вида деца- чисти и щастливи“. Това по повод на факта, че след игра синът ни се прибира целия в петна😉

  40. 2013/7/12 „ “

    > **
    > commented: „tanita13 „ 2 -
    > “. ,
    > ;)“
    >

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s