Защита

„Следващата седмица в Бирма ще стане самолетна катастрофа, но тя едва ли ще ме засегне тук, в Ню Йорк. И фигите трудно могат да ми навредят. Не сега, когато всички врати на стаята ми са здраво залостени.
Не, голямата опасност си остава лезнеризането. Не трябва да лезнерижа. В никакъв случай. И както не е трудно да се досетите, това ме потиска.
А като капак на всичко мисля, че съм хванал една съвсем досадна настинка.
Всичко започна вечерта на седми ноември. Вървях си по „Бродуей“ на път към закусвалня „Бейкър“….”

Така започва един от любимите ми разкази на Робърт Шекли – Защита, но не точно за него ще говорим, а за защитата чрез ваксини. Както/ако помните, съботата, 6 април, бях поканена на среща с блогъри, на която да си говорим за тях. В обявлението ми за събитието тук,  в блога, настъпи малка вакханалия, точно такава, каквато не исках да става. Мненията, както винаги, когато се говори по темата, се разделиха на двата полюса и започнаха да се бомбардират едни други с линкове и статистики. А аз просто исках да чуя нещо умерено, нещо…

Да започнем от там как протече срещата: беше приятна и премина в добронамерен тон, нещо което често липсва при обсъждането на темата. Домакините ни г-жа Лили Асенова от „Национално сдружение за профилактика на рака на маточната шийка” и г-жа Пенка Георгиева от „Асоциация за репродуктивно здраве, бременност и грижи за децата „Усмихни се!” споделиха лични истории от живота си и сблъсъка си с рака на маточната шийка. Говорихме за ваксините като цяло, за ваксините срещу хепатит Б, рота вируса и ЧПВ.

Гледахме и лекция на Майкъл Спектър на Ted, озаглавена „Опасността от отричането на науката”. Интересна, изгледайте я. Имаше добри моменти, но ключовото за мен в нея беше „страх”. Колкото и аргументирана да беше, предизвикваше главно това – „страх” – че нещо може да се случи и ваксините, лекарствата и антибиотиците са единственото нещо, което може да ни спаси в конкретни случаи. Не казвам, че те не са важни! Само това, че конкретната лекция наблягаше на страха „ако…”.

Чували сте подобни истории, нали? За тайнствения глас, предупредил леля Мини да не се качва на асансьора, който след малко се разбил на приземния етаж, или може би прошепнал на чичо Джо да не пътува на борда на „Титаник“. И тук историята обикновено свършва.
Де да беше свършила и моята история дотук!
— Аз мога да долавям всички опасности, които те заобикалят и прерастват във времето. Единственото ми желание е да те защищавам от тях.

По скайп се свързахме с личен лекар от Пловдив (въпреки, че попитах, пак забравих за името на госпожата, моля за извинение!), която ни разказа за опита си с ваксината срещу ЧПВ, която тя нарече ваксина срещу рак на маточната шийка (РМШ), твърдение срещу което критиците на ваксината имат големи основания да протестират. С нея се спряхме за кратко и на ваксината срещу Хепатит Б, която е задължителна за България от 20-ина години.

От срещата научих информация, изслушах чужди мнения. Важно е да се говори за ваксините, още по-важно да се прави с трезв поглед, нещо, което липсва в дебата. Има прекалено много излишен шум, а струва ми се че може да има и златна среда. Повечето присъстващи бяха на мнение „за” ваксините, били те задължителни или не, май само аз се откроих, като възразяваща срещу някои от тях (не отричаща ги). Повече при Комитата.

Сега по нашироко, нека кажа аз какво мисля по въпроса за някои от най-дискутираните ваксини, като ще се опитам да говоря и с точни цифри и достоверни източници.

Да започнем с ваксината срещу Хепатит Б. В коментарите под предварителната ми статия имаше референция (от защитник на ваксините) към презентация на проф. д-р Мира Кожухарова от Националния център по заразни и паразитни болести  на тема „Профилактика на вирусните хепатити в България“. Да, от въвеждането на масовата имунизация срещу този вид хепатит, заболеваемостта е спаднала с над 90%. На мен по-голямо впечатление в презентацията ми направи друго – методите за борба със заболеваемостта и смъкването й до тези проценти, сред които на последно място (след общото подобряване на жизнения стандарт, мерките в сферата на здравеопазването, спазването на санитарно-хигиенните изисквания, дезинфекция, стерилизация, обучение и образование) е спомената задължителната имунизация.

На срещата зададох и този въпрос – колко от нас, тези които не сме ваксинирани, защото сме родени преди 1992 г., но живеем в нормална среда и спазваме елементарна хигиена, сме преболедували Хепатит Б. Този тип хепатит се причислява към рисковите групи, поради механизма си на предаване – кръв и телесни течности и неформално се води болест на проститутки и наркомани и се предава вертикално от майка на бебе. Та поради какво следва да се ваксинираме попитах аз, ако водим отговорен спрямо себе си и околните живот. Защо трябва да се ваксинират всички, само и само за да се обхванат групи от обществото, които са нехайни, вместо те да бъдат научени, че трябва да се отнасят с респект към здравето си и това на околните? Чрез механичното ваксиниране, не забравяме ли съветите на специалисти, като проф. Кожухарова, че първо идва образованието и спазването на елементарни стандарти, а чак тогава ваксинацията? И не оставяме ли така огромни групи от хора в калта, да тънат във все същите социални и икономически проблеми, макар и незаразени с Хепатит Б? За да умрат пак, но вместо от Хепатит Б, от нещо друго?

Един-два пъти на ден дергът идваше при мен. Той ми казваше нещо от този род: „Разхлабена решетка на авеню «Уест Енд» между 66-а и 67-ма улица. Не стъпвай на нея.“
И разбира се, аз не стъпвах. Но някой друг стъпваше. Често виждах тези съобщения във вестниците.
След като веднъж свикнах с това, то ми даде особено чувство на сигурност.

Е, и ние не сме защитени напълно. Зъболекарят ни примерно, може да ни зарази (той е ваксиниран, но възрастните му пациенти не). Тук идва момента на нашата съзнателност – ако не ползва ръкавици, не разопакова пред нас стерилизираните си инструменти и не пръска с дезинфектант машината си, или го накарайте да го направи, или си потърсете съвестно изпълняващ работата си зъболекар. Длъжни сме да упражняваме правата си и да съблюдаваме за спазването на елементарни правила.

Да, все някой от нас може да се зарази и въпреки отговорния ни живот. Всичко е въпрос на шанс и колко ние способстваме за неговото увеличение или намаляване с и без ваксина. Но ако тръгнем по този път – да се ваксинираме срещу всичко забравяйки за всички други съпътстващи предотвратяването на заболеваемостта неща, какво постигаме…

Но скоро дергът стана прекомерно усърден. Той започна да изнамира все повече и повече опасности, които в по-голямата си част нямаха абсолютно никакво отношение към живота ми в Ню Йорк — неща, които трябваше да избягвам да върша в Мексико Сити, Торонто, Омаха и Папеете.

Едно такова всичко е Ротарикс – честно, тази ваксина, колкото и да ми се иска да не изпадам в крайности, ми се струва едно от най-излишните неща в нашия край на света (разбира се, освен, ако не живеете на място, в което нужника е п- близо до  леглото ви, отколкото най-близката книга на каквато и да била тема). За какво говоря? Прочетете листовката, подчертаванията са от мен:

„Инфекцията с ротавирус е най-честата причина за развитие на тежка диария при бебета и малки деца.
Ротавирусът се разпространява лесно по пътя ръка-уста при контакт с изпражненията на заразен човек. При повечето деца ротавирусната диария преминава от само себе си. Въпреки това, при някои деца заболяването протича сериозно с тежкo повръщане, диария и животозастрашаваща загуба на течности, които налагат хоспитализация.

Както при всички ваксини, Rotarix може да не предпази напълно всички ваксинирани от ротавирусните инфекции, срещу които е предназначена.“

Ако си миете ръцете и не давате на бебето си да си пипа нааканото дупе, поддържате прилична хигиена в дома си, каква би била ползата ви от ваксинация? Дори самата листовка казва „при повечето деца …преминава от само себе си“ – какъв процент са тези повече деца не се уточнява. Това откровено ме дразни. Може да са 60 може да са 99% от децата хванали ротавирусна инфекция. Да не говорим, че изобщо не се уточнява пък колко процента от децата я пипват, знаем само, че е най-честата причина за тежка диария и приемане в болница… и изобщо, кой им е писал листовката?! Малко по-убедителни не можаха ли да бъдат? И за финал – ваксинирано, детето пак може да пипне ротавируса. Еми защо изобщо да ваксинирам, като, ако детето се посере, те 100% ще ми кажат „съжаляваме, ама все някой тегли късата клечка, все пак е само болница, а не смърт”. Тази нескопосана и неубедителна листовка ме кара да си потърся статистика, защото все пак ми се иска да проявя разбиране и дам шанс на производителя, въпреки, че явно пести пари за качествен текстописец или какъвто там съставител на листовки имат:

Според повечето източници и СЗО[1] на ротавируса се приписват 500 000 смъртни случая от диария годишно, като 85% от случаите на смърт от ротавирус са в развиващите се страни от Азия и Африка, но за да не се успокоявате, че за по-цивилизования свят остават само 50 000 случая се добавя, че вируса вкарва все пак в болница 2 милиона деца годишно. Тези числа са посочвани доскоро (дори в Уикипедията никой не ги е сменил още).

Интересно с нова листовка[2] от този месец СЗО съобщава, че диарията вече убива над 760 000 деца под 5 години. Хубавото в това съобщение е, че сред ключовите фактори, като основни при намаляването на случаите се посочват необходимостта от сигурни водни източници, адекватната хигиена, изключителното кърмене до 6 месечна възраст, образованието и превенцията и на последно място – ваксинацията.

Как стоят нещата в най-развития свят? В Америка годишно[3] (до 2006-та когато се въвежда масовата имунизация) заради вируса личен лекар е правил посещение в 400 000 случая, 200 000 са отивали в бърза помощ, 55 до 70 000 деца са влизали в болница и е имало 20 до 60 случая на смърт на дете под 5 години. Децата под 5 години в САЩ са около 23 милиона и на техния фон, смъртността от ротавирус ми се струва малка (нямам информация за жизнената среда на тези 60 деца, но е добре, ако може да се намери).

Та, аз, като живеещ при прилични условия човек, с наличното добро ниво на лична и семейна хигиена, мисля, че мога да си позволя (държа да подчертая, че няма да кажа „позволя лукса”) да не ваксинирам децата си с тази ваксина, защото в настоящите условия това е загуба на пари и време. Някъде там в осемдесет и петте процента от развиващия се свят тя може да е жизнено необходима, но не и тук. И дори там тя не би била толкова важна, ако имаше по-голям дял на образование по темата вместо раздаване на ваксини и, ако майките кърмеха децата си, а не се радваха на тенекиените кутии с изкуствено бебешко мляко, което разтварят във водата от селската клоака.

Дотук – хепатит Б и ротавирус – мийте си ръцете, внимавайте, спазвайте елементарна хигиена, учете децата си да го правят и едва след тези затвърдени навици преценявайте за себе си и тях да слагате ли ваксини. Първата ваксина е задължителна, но може да се откаже в родилното със специална декларация (носейки последствията си – детето няма да бъде допуснато в системата на образованието), втората е по желание и вие избирате дали да я сложите на детето си. Решавате вие! Правете информиран избор, от научнообосновани източници. Много ми хареса гледната точка на Тошка по въпроса – преценете, информирано!

Накрая го попитах дали възнамерява да ме уведомява за всяка потенциална опасност на Земята.
— Но това са само няколко, най-малкото на брой опасности, които те засягат или могат да те засегнат — каза ми той.
— В Мексико Сити? И Папеете? Защо не се ограничиш с местната картина? Да речем Ню Йорк и околностите му?
— Местопроизшествието не е от значение за мен — отвърна упорито дергът. — Моите предсказания са свързани с времето, а не с пространството. Аз трябва да те защищавам от всичко.

Но да не пропусна най-важното – новата ваксина срещу човешки папиломен вирус(ЧПВ) тип 16 и 18, която често е наричана ваксина срещу рак на маточната шийка (РМШ), но такава тя не е. Именно това е едно от нещата, които ме притесняват при нея. Но нека по реда си.

Като малка, когато растях, а и през пубертета, винаги съм говорила с родителите си за любовта и секса свободно. Чели сме книжки, после аз сама, но родителите ми винаги са били открити към мен по въпросите на сексуалното ми образование, дори са търсели разговори с мен, аз съм търсила тях. Уви, сред приятелите ми не бяха много тези с родители като моите. Обратното, прекалено често възрастните предпочитат да абдикират от това си задължение, къде поради това, че и с тях никой не е говорил, неудобно им е или мислят, че някой друг е длъжен да учи децата им. Тук е измамния момент, който ме притеснява, че ще подведе и сработи при много родители, които знаят, че има „ваксина срещу рак на маточната шийка” –

„Има ваксина срещу рак! Чудесно! Сега ще сложат ваксина на дъщеря ми и няма да е нужно да минаваме през неловките моменти, в които аз ще й говоря за птичките и пчеличките, а току виж се окаже, че тя вече знае повече от мен и аз се почувствам като тъпак!”

Много, изключително много е важно да говорите с децата, защото ваксините не предпазват от всичко, различни неща предпазват от различни вреди. Говорете за чувствения свят, за презервативите, за полово предаваните болести, предпазването от забременяване и редовните прегледи при гинеколог. Говорете, защото 80% от ималите поне един полов акт или повече от един от всеки двама е бил носител на ЧПВ в определен момент от живота си (според американските Центрове за контрол и предотвратяване на заразите почти всички мъже и жени, имали сексуален контакт са били заразени с ЧПВ в даден момент от живота си[4]), един или няколко пъти. ЧПВ има над 100 щама и е най-често предаваната по полов път инфекция. 40 от щамовете могат да инфектират гениталиите, устата и гърлото на мъжете и жените. В 90% от случаите имунната ни система се очиства от тях до 2 години. Някои от типовете могат да ни докарат брадавици. Други (и те не са същите, като горните!) могат да превърнат нормалните клетки в абнормални и с времето да се развият до рак – това са видовете ЧПВ, които предизвикват РМШ и други по редки случаи на рак (на пениса, ануса, вагината, орофаринкса – там някъде из гърлото ви). Те нямат изразени признаци, до момента когато е твърде късно, за това е изключително важно да си правим редовните изследвания (цитонамазки), за да може да се вземат своевременни мерки, докато всичко е обратимо не се е стигне до развитите на рак!

От всичко, което съм изчела за ЧПВ, от първия път, когато разбрах за него, през далечната 2006 г. си правя няколко извода. Първо – около него има много митове. Колко са опасни, как се развиват… Познавам човек, на който е казано, че ЧПВ, който предизвиква брадавици и такива са налични, се предава на бебето при раждане, остава, прави брадавици и рак. За това Цезаровото сечение е по-добрият вариант. Колкото и източника да прерових – навсякъде пише, точно обратното – рискът от операцията е необосновано голям на фона на риска за заразяване на бебето с ЧПВ (което най-често, дори да се е заразило при раждането се самоочиства до няколко месеца) стига, брадавицата да не е някакъв патологичен случай, който да пречи на „изхода”…Вкратце – ЧПВ в този случай не застрашава бебето.

Втори пример – от срещата на която бях канена – от 2006 г., малко преди обявяването на ваксината, съществува ДНК тест, който открива канцерогенните типове ЧПВ. Той се прилага за жени. На срещата казах, че тест за откриване на ЧПВ при мъжете няма за момента. Както домакините, така и гостите ми възразиха. Аз отново ще кажа – няма. Може би, ако не си се интересувал, е логично да си помислиш, че не съм права – та как няма да има, когато има такъв за жени! Каква е разликата, като всички сме хора. Е да, но не съвсем. Не знам на какво се базира разликата, но за момента не съществуват одобрени тестове, които да идентифицират ЧПВ инфекции при мъжете[5]. Няма и препоръчани методи, близки до Пап тестовете, които да засичат клетъчни изменения причинени от инфекция с ЧПВ на ануса, вулвата, вагината, пениса или орофарунгиалните тъкани[6].

До този момент ми бяха наложени толкова много ограничения, че едно повече едва ли би имало някакво значение. — Какво не трябва да правя?
— Не трябва да лезнерижеш — каза дергът.
— Да лезнерижа? — намръщих се аз. — Това пък какво е?
— Разбира се, че го знаеш. То е обикновено ежедневно човешко действие.
— Вероятно го зная под друго име. Обясни.
— Е, добре. Да лезнерижеш — това значи да…

И накрая – статистиката! Както казахме – ЧПВ се среща при повече от половината хора. В 90% от случаите организма се самоочиства от тях. За останалите 10% не следва да сме спокойни, че няма да сме в тях. В 100% от случаите на тези 10 процента, при които организмът ви не се самопочисти ще имате на помощ знанието, своевременно, защото ходите на профилактични прегледи. А ако това не ви е достатъчно се и ваксинирайте, вие решавате. Преди ваксинация си платете и направете ДНК тестовете, за да знаете има ли смисъл. Иначе, защо се прави ваксинация без да знаем, дали сме носители или не.

От всички видове рак, делът на ракът на маточната шийка е 5%. 5% от всички случаи на рак се дължат на този вид[7]. В брошурата „Рак факти и цифри 2013” на Американското общество за ракови заболявания, на стр. 8 можете да видите статистика на прогнозния брой на новорегистрирани случаи на рак и брой смъртни случаи по пол за САЩ през 2013 г. От красивата таблица ще забележите много неща: докато през тази година се очаква да бъдат регистрирани 232 340 нови случая на рак на гърдата, то тези от РМШ се предвижда да бъдат 12 340. От рак на гърдата ще починат 39 620 жени, а от РМШ 4 030. Ако към тези цифри прибавите и другите случаи на рак, то тези 4 хиляди далеч не са толкова, колкото звучат. У нас се говори за 300-350 случая на смърт от РМШ годишно. Наистина недобра цифра, но няма ли да има по-голям ефект от възпитаването на жените да ходят всяка година на гинеколог и цитонамазка, отколкото механичното им ваксиниране. Защото, нека не се лъжем – българката се страхува да ходи на гинеколог, мамолог и профилактични прегледи. А те трябва да са в основата на борбата срещу който и да било рак на половата система.

Приблизително всички цервикални случаи на рак са предизвикани от инфекции с ЧПВ, като от тях типове 16 и 18 са причина за около 70% от всички случаи. Остават 30% срещу които ваксина няма да ви помогне.

Ако искате да научите и за развитието на жалбата относно рекламната кампания на ваксината в Бълария до Етичната комисия към Националния съвет по саморегулация можете да прочетете решението тук, инетересно е!

И така…

Чу се ужасен шум от дъвчещи зъби. Едва-едва дочух гласа на дерга: „Не трябва да лезнерижеш!
След това настъпи тишина.
И така сега седя като на тръни. Следващата седмица в Бирма ще стане самолетна катастрофа, но тя едва ли ще ме засегне тук, в Ню Йорк. И фигите трудно могат да ми навредят. Не сега, когато всички врати на стаята ми са здраво залостени.
Не, голямата опасност си остава лезнеризането. Не трябва да лезнерижа. В никакъв случай. Ако успея да се въздържа от лезнеризане, всичко ще отмине и преследването ще бъде насочено към някой друг обект. Това трябва да стане! А само трябва да изчакам!
Бедата се състои в това, че аз нямам и представа какво може да бъде лезнеризане. Обикновено човешко действие — бе казал дергът. И така поне засега се въздържам, доколкото мога, от повече действия.
Подремнах малко легнал по гръб и нищо не се случи, значи, това не е лезнеризане. Излязох да си купя нещо за ядене, платих за покупката, сготвих си, изядох яденето. И това не се оказа лезнеризане. Написах тази история. И това не бе лезнеризане.
Въпреки всичко ще се измъкна от тази опасност.
Сега ще подремна малко. Мисля, че съм понастинал. Ето сега трябва да ких…

Край


[1] http://www.un.org/apps/news/story.asp?NewsID=31039&Cr=world+health+organization&Cr1=children#.UWsycErJh8s

[2] http://www.who.int/mediacentre/factsheets/fs330/en/index.html

[3] http://www.cdc.gov/rotavirus/index.html

[4] http://www.cdc.gov/std/hpv/stdfact-hpv.htm – ще използвам основно този източник

11 responses to “Защита

  1. Една трагикомична случка с противогрипна ваксина можете да прочетете при Бат Пеп

  2. оооох, не знам дали има как да съм по-несъгласна с теб относно ваксината за хепатит В🙂 350 000 човека в БГ са болни, сещаш се, че далеч не са проституки и наркомани… ако дойдеш на някоя от Групите за взаимопомощ, които правим, можеш да чуеш доста лични истории, в които няма безразборен секс или наркотици… И за съжаление, личната отговорност и здравна култура не винаги са достатъчни… аз съм била доброволец към БЧК, правила съм радиопредаване за наркотиците и за рисковете, свързани с употребата им, и винаги съм била особено внимателна към здравето си… и имам хепатит С, по дяволите… по всяка вероятност – заради кръвопреливане при операция на бъбреците…

    Безспорно е ключово хората да са информирани и да се пазят, но не винаги имаш контрол. Зъболекарските инструменти трябва да стоят в специални разтвори в продължение на 24 часа (пръскане с дезинфектант се равнява на измиване под чешмата – нищо не върши) – как да знаеш дали кабинета има аутоклав и от коя година е? Лекарят може и да е с ръкавици и маска, но не знам да съществува кабинет, в който да се дезинфекцират и турбините на машините, а не само инструментите… Знаеш ли колко от сестрите в болниците слагат ръкавици? А колко от тези, които слагат ръкавици, носят един чифт за цялото отделение (пазят себе си, но не и пациентите)?

    Много, много сме зле по отношение на спазване на елементарни хигиенни норми – говоря за лечебните заведения, където всъщност рискът да се заразиш е твърде голям…

    Мога до утре да пиша, но по-добре да се спра🙂 За нас, родените след 92-ра, нещата наистина опират до личен избор…

  3. Аз напълно разбирам становището ти! Нищо, че моето е малко по-различно🙂
    Аз не съм потив конкретната ваксина, просто смятам, че наблягането изцяло само на ваксините води до механизация на борбата с болестите. И двете сме съгласни, че ни куца нещо много базово – хигиенни норми дори на уж най-чистите места (когато отидох да раждам в АГ болница първия път, съжалявах, че не съм си взела фотоапарата, за да видят нормалните хора, къде се ража и заражда живот!). И да, далеч не е ограничена групата на заболели от хепатит само в рисковите. Но дали, ако не се съсредоточим главно на тях (измисляйки недискирминационни критерии за имунизацията им – като например развием вече съществуващите – тестване при сватба, бременност, влизане в системата на образованието) няма да ограничим заболеваемостта сред хората, които са се сблъскали с болестта поради чужда вина.
    Ето сега, пропуснах да спомена, съм под карантина – Дребосъчето се разболя от варицела. В групата си имаха тризнаци – един от тях беше болен – първи случай в групата (може и друг да е, но аз считам, че това е източника). Другите двама – контактни, бяха допуснати в групата, вместо да останат и те под карантина! Така, освен след това разболелия се втори тризнак, се разболяха още две деца (чакаме следващите). Аз не съм карала тази болест, точно поради строгото спазване на карантините някога и сега, ако се разболея ще е заради немарливостта на родители, персонал и т.н. Не е чудо голямо една варицела, но същото се отнася и за много други болести.
    А за „нас родените след ’92-ра“ имаш предвид „преди“, нали?:)

  4. естествено, че ПРЕДИ 92-ра😀
    не че не бих се върнала рязко на 21 години😉

  5. Чела съм голяма част от блога. Искам да благодаря на Пипилота за чудесните и информиращи статии🙂
    Много ми беше полезна и гледната точка на тази публикация, както и тази на Трошка (която вече бях чела още като излезе :)). Предстои ми раждане и въпросът с ваксините е един от многото, за които събирам информация. Не съм противник на ваксините (примерно аз съм си сложила ваксината за хепатит Б, въпреки, че съм родена доста преди 92-ра), но също като Пипилота не вярвам в сляпото им налагане и гледането на тях като на панацея и единствена мярка. За съжаление установих, че е малко трудно да намери човек обективна и не крайна информация. От едната страна стоят крайните противници според които всяка ваксина е едва ли не равна на смърт, от другата стоят сляпо вярващите във ваксината като едва ли не единствен начин да се постигне здраве и окачествяването като пълна безотговорност на решението да не се ваксинираме с всичко достъпно на пазара. Рядко има някакви по-балансирани мнения като вашите две, затова съм доволна, че могат да се прочетат и такива.

    Мисля, че има много сериозни проблеми, свързани с ваксините ( и не само, а като цяло в здравната ни система, с която се сблъсках през бременността). Примерно няма достатъчно лесно достъпна информация, която е чисто фактологична, особено пък на български. Т.е. хора неборавещи с чужди езици, трудно биха открили информация. В този смисъл благодаря на Пипилота за усилието да преведе такава информация.

    Дискусия с лекар пък, която Трошка беше предложила, е почти невъзможна. Като митологични същества са лекарите, които въобще допускат, че пациентите им са информирани и интелигентни същества, с които могат да обсъждат нещо. Обикновено се заявява нещо в стил: „Какви са тези модерни глупости, с които ви пълнят главата в интернет, няма нищо вярно в това. Аз толкова години съм учил/а, не мога да ти обясня еди си какво, като не си учила и ти.“ или пък напълно се иронизира и се обижда човека, който е решил да поиска информация за нещо (например като споменах пред следящия бременността ми лекар, за това, че планирам водно раждане, ми се заяви: „Ти да не си жаба, че да раждаш във вода! Това са пълни глупости!!!“). Тези реакции от своя страна водят до известна фрустрация на хората, които наистина се опитват да вземат информирано решение, и сериозно недоверие в лекарското съсловие като цяло.

    След събиране на доста информация, аз смятам да не ваксинирам новороденото си срещу хепатит Б. Ще го ваксинирам в по-късен етап, когато има някакъв смислен риск (например поне да има зъби, за да отиде на зъболекар) и имунната му система е малко по-зряла. Не мисля, че имунната система успява да узрее достатъчно за 24 часа след раждането, за да успее да се бори освен с всичко, което е срещнала в света наоколо току-що и със допълнително вкарани заболявания. Не виждам смисъла тази ваксина да се вкара като задължителна за новородени бебета, вместо да се подобри хигиената в болниците например.

    Като цяло мисля, че държавата би постигнала по-добро здраве на нацията чрез предоставяне на адекватна и лесно достъпна информация, както за заболяванията, така и за мерките, които могат да се предприемат срещу тях (като ваксините са само една малка стъпка). Също е важно да имаш лесен и удобен начин за превенция – профилактични прегледи например, които да стават лесно, а не след серия направления и необходимост да излъжеш, че нещо ти има например. Необходимо е налагане на по-високо ниво на хигиената и чистотата в болниците, изискване към лекарите да се квалифицират дори и след като са завършили вече образованието си (нещо, което, незнайно защо, се приема като подразбиращо се в почти всички професии, освен в лекарската). Хубаво би било дори да се повиши контролът върху храните (защото това, което ядем е в пряка връзка със здравето и имунната ни система), а при нас всяка стъпка в тази посока е следвана от стъпка назад (пример е случаят със сирената с растителни масла)…

    Но докато министрите на здравеопазването обясняват, че единствените важни неща за здравето са редовно сложените ваксини и раждането в болница, а всяка друга практика е лоша, вместо да се концентрират на реалните проблеми в системата, нещата няма да се променят😦

  6. Чудесна статия, като изключим част от фактологията. За пореден път се убеждавам, че когато човек, който е далеч от науката/ личното е готов от десет кладенеца вода да донесе, за да докаже своята теза, към която има предварителна нагласа.🙂

    За хепатита е станало ясно.🙂 Че не са се подобрили хигиенните ни навици, начинът на живот и всичко останало, за последните 20 години, е повече от очеизваждащо. В този случай също толкова очеизваждащо е, че ваксината работи.

    Аз лично не бих си позволила лукса да имам възможността да предпазя децата си от заболяване и да не го направя, защото нямам информация или интерпретирам научната такава по … мой си начин.

    Че здравната ни система куца, е факт, който малцина биха отрекли. Именно поради тази причина бих предпазила себе си и своето семейство с всички налични и възможни средства. За да не ни се налага да се срещаме с тази здравна система /доколкото това е възможно/.

    Не знам колко от вас знаят, но в момента повече от 30% от раждащите се деца в България са от ромски произход. Искам още да ми говорите за повишаване на здравната култура и тем подобни. Профилактиката и всичко останало в здравеопазването НЕ е приоритет на държавата. Работи се на парче и се запълват дупки в движение. Това е наша лична отговорност. И това, че аз ваксинирам себе си и децата си с почти всичко, не означава, че не говоря с тях по теми, свързани не само със заболяванията, но и с отношенията им с други хора. Не означава и, че родителите ми не са го правили с мен.

    В този ред на мисли – Пипилотке, защо смесваш понятията? По какъв начин по-точно на теб ваксината ти създава някакво илюзорно усещане? Децата ми са ваксинирани и срещу хепатит А. Това не значи, че не ги карам да си мият ръцете … Имаме ваксина и срещу хепатит Б. Това не означава, че не си говоря с тях за татуировките, за секса и не им обяснявам на какво да обръщат внимание.

    Много мога да пиша, но не искам. Статията ти е чудесна до толкова, до колкото е умерена и показва каква крещяща нужда имаме всички ние от разяснения и повишаване на здравната ни култура.

    За ротавируса можеш да видиш една много приятна статия на Юруков – http://yurukov.net/blog/2012/11/21/zli-vaksini/ .

    За финал – който каквото иска да прави и да си мисли. Стига да не застрашава останалите!

  7. Поздравления, Пипилотками за духа и тона на статията!
    Моето дете е ваксинирано с всички задължителни в България ваксини до 6 годишна възраст.
    Избягвам да коментирам по темата, защото нямам време да пиша пледоарии в защита на личните лекари, които не били информирали майките за алтернативните ваксини, за възможните реакции на детския организъм, за прогнозата на времето и подобни. Мен са ме информирали винаги, защото съм дзвер.:mrgreen:
    Споделих статията ти в един кошер на разярени оси.🙂
    Друга тема е как стои въпросът с ваксинирането тук. Една от задължителните в България ваксини с последващи реимунизации (неспомената в статията ти) изобщо не е задължителна.🙂 Освен това, за да бъде прието детето в учебно заведение не се изисква удостоверение за ваксиниране.
    Познай, защо.🙂

  8. Ada, благодаря за мнението. Лекарското високомерие, нежелание да бъде информиран пациента, за нещата, които му се правят и поне куртоазна диалогичност, беше едно от нещата, които обсъдихме на срещата и бяхме на едно мнение.
    Аз лично се сблъсках с тях по време на: бременността ми – подадох дори жалба до Здравната каса, от където ми отговориха, че съм „касичка“, образно казано, и е само моя задача да се пазя от такова отношение; раждането ми – когато израждащата ме лекарка даде вид, че разбира и ще уважи всичките ми разумни искания, а накрая направи каквото си знае; и отглеждането на детето ми – когато на детето ми му беше направена манипулация, срещу която много пъти бях казвала, че съм против и, когато занесох научна информация в подкрепа на тезата ми (получила положителната санкция на професор в една от най-големите болници) получих гръб и иронично подсмихване равнозначни на точно на „тоя интернет как ви кара да мислите, че всичко знаете“ и „ще дойдеш на моя акъл, ама късно“. Наистина е жалко, че диалог между двете страни, които би следвало да са в хармония, е едностранно прекъснат и липсва.

    Относно Хеп.Б ваксината и поставянето й още в родилния дом: мисля че се слага толкова рано заради малцинствата, които стават все повече мнозинство. Разбирам че е важно да бъде прекъснато разпространението на тази страшна болест, която много често е първото нещо, с което се сблъскват много деца с българска националност. Разбирам защо законодателят разрешава раждането само в болница и бърза още там да постави ваксината, защото след това тези деца рядко стигат до щастието да имат личен лекар/педиатър, който би могъл да я постави на по-късен етап. И все пак, не разбирам, защо трябва към всички да се подхожа уравниловъчно, а не индивидуализирано. Като във Великобритания например, където тя се поставя само на отделни високорискови групи, Швеция, Испания – деца със заразени майки. Или пък на по-късен етап от развитието – като в Унгария – при раждането само от позитивна майка или такава с неизвестен статус и на 14 годишна възраст за другите деца, Гърция и Франция – ваксинация при раждането от позитивна майка и от двумесечна възраст при майка с отрицателен тест, Германия – ваксинацията става на двумесечна възраст
    Италия – при позитивна майка – при раждането, другите – от три месеца. И т.н., прегледайте календарите на всяка страна. Не забелязвам друга, освен нашата страна, която да ваксинира безусловно срещу тази болест всички деца още в първите часове от живота им. Или пък предпазват децата от нещо в самите болници, в които се раждат? Там където уж трябва да цари безупречна хигиена, такава, която засенчва дори домашната, където не трябва да се ражда.

    На този фон, Ada, планът ти звучи добър и разумен. Но на практика, съм чувала, че ще ти е трудно изпълним. Може би ще трябва да заплащаш после сама ваксината, може да имаш проблеми с институции и т.н. Изплащане на парични обезщетения също – детски не можеш да взимаш например (ако имаш шанса да си достатъчно бедна за да се класираш), защото се иска бележка за имунизациите.

    Katya, моля посочи фактологията, с която имаш проблем в статията ми, моля. Обичам да се обосновавам, а не да хвърлям голи твърдения, за това съм се постарала да потърся достоверни източници. Ако с наричането им „десет кладенеца” се опитваш да омаловажиш тежестта им, бъди така добра да ги обориш.

    За хепатита е ясно, че е борен с ваксина успешно, съгласна съм. Но пламването на разни гета из страната с други типове хепатит, тук и там, мине се не мине година показва едно – ваксинираме срещу едно, те си продължават по старо му. До какво води това – държавата продължава да пръска пари, ще въведе задължителна имунизация за хеп. С/А и така до следващата ваксина за следващата болест. Не става! Болни хора – бедна страна. Превенция и образование му е майката, ще ме прощаваш за простия израз! Тези хора, са ни бъдещето в кратъкосрочен и дългосрочен план. Не бъдат ли образовани стигаме в задънена улица. Работи се на парче, а не трябва, профилактиката и здравеопазването трябва да са приоритет на държавата, защото иначе ни е спукана работата.
    Аз не интерпретирам по мой си начин, мисля че цифрите ограничават възможностите за интерпретация. Съжалявам, че няма статистика за това колко случая от диария е имало у нас за миналата година, за да можем да си поговорим за лукс и нормалност. Статията на Юруков съм чела. В Мексико не съм ходила, но мисля, че и двете и от тук можем да си помислим удачен ли е паралелът с макар и изостанала европейска страна като България, но все пак европейска. Интересно ми е, че в информацията относно въвеждането на задължителната имунизация срещу вируса в САЩ се посочват 20-60 смъртни случая преди въвеждането на ваксината, а не се посочват случаите след това. Отбелязва се само намаляването на ротавирусните сезони и по-късното им започване.
    Хубаво е, че общуваш с децата си, понятия не смесвам. Казвам, че повечето хора не правят това, което правиш ти. Повечето хора биха имунизирали децата си и срещу конюнктивит само и само, за да не им се налага да им мият очите по няколко пъти на ден.

    Astilar, по последния ти абзац – дай инфо за коя ваксина става въпрос, моля! И наистина, не се сещам защо не се иска документ за ваксинации при записване в училище!🙂

  9. Пипилотке, визирах хепатит б ваксината, говорейки за данни и „десетте кладенеца“.🙂 И, да, в коментара си сякаш сама се убеждаваш от необходимостта от ваксинацията. При нарастване на ромското, неваксинирано население, нараства и рискът за цялото общество. Забавянето на имунизация и/ или отказването и може да доведе до много лоши последици. Визирах и „рисковите“ групи, които както е казала Тошка никак не са рискови и отдавна няма такова понятие. Чела съм интервюта на един младеж – Тодор, от Пловдив, който подозира, че е бил заразен с хепатит в казармата. Кое му е рисковото да ходиш в казарма?! Човекът си продаде цялото имущество, за да си заплати лекарствата, които са неимоверно пъти по-скъпи от ваксината. Но помагат да оцелееш. Що се отнася до цитираните от теб държави, в някои от тях се прилага 6-валентна ваксина-хепатит Б, ДТК, хем. Инфл. И полиомиелит. При нея просто изискванията са да се поставя след втория месец… По КХП. Няма друга причина, не търси под вола теле.
    Освен това там от десетилетия са намалили нивото на заболяемост и смъртност от хепатит Б. Сега се борят с морбили, а някои – и с коклюш😦

    Иначе явно всички мислим еднакво, че нещата куцат, че има нужда от повече комуникация между лекар и пациент, вътре в семейството и между лекар и система на здравеопазването. Като знам моето джи пи колко има да пише за един профилактичен преглед, ми дожалява за нея. Пък е читава жена, ама вече не е лекар, а обикновен чиновник.😦

    И последно, ето на този сайт има приятна информация, която, надявам се, ще даде много отговори на търсещите http://www.imunizacionnasedmica.bg/ и непредубедени родители.

  10. И забравих да дам инфо за хепатит Б именно от този сайт за това как точно се предава болестта:

    • Кърмачетата и малките деца, делящи един дом с болен от хепатит Б, също може да прихванат болестта. Вирусът се предава чрез четки за зъби, кърпи за лице или ръце, както и от ножици за рязане на нокти.

    Каква рискова група съзираш ти в това?! На мен ми прилича на ежедневна ситуация във всеки нормален дом…🙂

  11. Хубав пост!
    Да споделя опит от развития свят – моят син изкара Ротавирус на девет месечна възраст, в чистата и спретната Швейцария. Мисля, че го залепи от детската градина, въпреки че там всичко свети и персонала си дезинфекцира ръцете преди и след смяната на всеки памперс. Просто когато едно дете пълзи и около него има и други деца винаги съществува риск.

    Изкарахме в болницата 24 часа за наблюдение, където го поиха с електролит за да не се обезводни. Престоят струваше 5000 швейцарски франка, като 50 платихме ние, останалото се поема от касата.
    За Ротарикс научих чак след като детето оздравя, но швейцарският ни педиатър е съгласен с теб и с мен – вирусът е неприятен, но не и опасен, и е за предпочитане детето да си изгради естествен имунитет, особено когато имаш под ръка добро здравеопазване.

    ( един вирус две истории:
    БГ – http://www.denislavgeorgiev.eu/2011/04/rotavirus-infekciozna-bolnica-varna/
    Швц – http://www.yolinashelvetia.com/швейцарският-пациент/)

    Изводите ми от цялата история са следните –
    Децата ми са с всички препоръчителни ваксини ( ротарикс не е сред тях) защото не съм склонна да си слагам главата в торбата с хепатити, полиомелити и т.н. Срещу хепатит в Швейцария ваксинират след първия или третия месец, не си спомням точно.
    Абсурдно е ваксините да са задължителни. В комбинация с лекарското високомерие това води до паника, конспиративни теории и болести.
    Наистина без взаимно уважение между лекари и пациенти няма как да се повиши здравната култура…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s