За едната продажба ли си?!

Българският дребен прекупвач-търговец е обречен на неизбежна смърт в нищета. Лошото е, че обрича и производителите. Никакви призиви за спасение на българското няма да помогнат, докато между производител и клиент стоят тлъсти и мързеливи индивиди, лежащи и чакащи някой да ги замери с пачка пари (ако може после и да не се отчете на производителя и прибере за себе си всичко, било книга или гардероб).

Бях провокирана да напиша това следната случка, която, не се и съмнявала се е случвала на всеки един от вас в един или друг магазин.

Може би си спомняте, че през 2012-та година се наложи да направим ремонт в чест на Палечка. Тежка и инфарктна работа, която приключи малко преди да се озова в родилното. А, без да ми се обижда Емил, има още какво да се доотремонтирва🙂 Ремонтът доведе и до това, че изхвърлихме старата кухненса маса и си взехме страхотната сгъваема маса от ИКЕА, за която така си мечтаех! Но бива ли нова маса без нови столове, а когато първото е сгъваемо и гоним пестене на пространство, естествено беше да допълним със сгъваеми столове.

След кратко проучване заключихме, че вариантите са два – или от ИКЕА за 19 лв. или български между 25-30 лв. (тепърва щяхме да разберем колко точно).

Икейските ги отхвърлих много лесно – летвичките на седалката са рехави и не са обхванати от рамка, което, при наличието на малки деца вкъщи, ги изключваше. Освен това и не можах да се убедя, че така подредени, летвичките ще са дълготрайно решение. За разлика от българския вариант: аз лично съм израстнала с такива столове, български, с рамка, здраво стегнати и една единствена счупена летвичка на един от 6 стола за близо 30 години живот! И с Емил се впуснахме в издирването на българските столове.

Някак си естествено ми дойде мисълта, че трябва да ги търсим из мебелните магазинчета на Пиротска, между Хр. Ботев и К. Величков. И така, миналата седмца изчакахме да завали дъждец, за да излезем и, както се надявахме – да натоварим 6 букови стола. Заради Зелената зона по Пиротска, и спящата в коша Палечка, аз прехвърчах от магазин в магазин, а Емил чакаше в колата да му кажа „Купихме“.

1-ви магазин – горе-долу беше ок. Хората казаха, че предлагат за 25 лв. тези без тапицерия (логично, по-евтино от онези с мека екстра). Само че нямаха в магазина – трябваше да поръчаме, платим половината сума и да дойдем на следващия ден и да вземем каквото са ни докарали. Леко ме дразнеше мисълта, че не мога да си избера и ще взема каквото ми дадат, за това решихме да видим и нататаък…

2-ри магазин – две баби-тарикатки, аз питам „Сгъваеми столове имате ли?“. „Да, с тапицерия – 28, без 31 лв.“ Момент да вметна, че лятото бях минавала през тях и цената беше 27 за без тапицерия и 30 лв. за лайняна на цвят дамаска. Къде е логиката, не само да поскъпнат, но и да се разменят по скъпота аз не намирам! Вие ми кажете.

3-6 магазин – цени между 28 и 36 лева. Уточнявам, че фирмата производител е една единствена в страната. На всичкото отгоре или нямаха бройки или трябваше да се чака доставка. Една от лелките, запитана каква е гаранцията на столовете ми се изсмя като как може да търся такова нещо за стол! За ваша информация Директива 1999/44/ЕО, транспонирана в нашето законодателство,  гарантира, че всяка стока има ДВУГОДИШНА ГАРАНЦИЯ! Каквото и да ви убеждават, търсете си правата, борете се и т.н. Вече започнах да изпитвам угризения наистина ли искам точно тези столове! Докато не стигнахме до

магазин 7 – тясно и дълго помещение с наблъскани столове, маси… В ляво и навътре зърнах сгънати и подредени до стената няколко стола – най-отвън тъмните, а предпоследен, откъм стената нужният естествен цвят. Обнадеждена тръгнах навътре в магазина, за да потърся продавача. Но един червендалест шишко ме изпревари, изскачайки от вратата в дъното.

– Добър ден! С какво да помогна? – лек тарикатски тон и бляскави очички.

– От тези столове в естествен цвят и без тапицерия имате ли налични?

– Колко ви трябват?

– Ами 6 броя.

– Имаме.

– Каква цена са?

– 26 лв. – 156 лева ме устройваха, все пак щях да ги взема сега, веднага. – А какъв размер е седалката? – това също ме интересуваше, защото се оказа, че днешните са с доста по-малка седалка от онези от едно време и таях надежда, че може да са от по-големите.

– Еми от къде да знам! – се тросна той. Хвана най-външния стол, махагонов цвят – ето. Една педя.

– Хммм – този започна да ме дразни – Рулетка нещо нямате ли? – последва изсмиване в лицето ми. – Ами добре. Може ли да ми покажете стола в естествения цвят?

– Е! Какво има да показвам? Ето! – посочи той пак махагоновия – Така изглежда!

– Но аз искам естествен цвят! Моля да ми отворите него.

– Какво има да му гледате?! Бук, като бук! Като този! – и ми посочи бар стол от другата страна на пътеката. Тук вече започнах да се чудя – аз човек с пари в джоба ли съм, който е готов да му направи може би единствения оборот за деня или досадна конска муха! Погледах столовете, погледнах него. Направо не знаех какво да кажа.

– Еми хубаво. Довиждане.

Изкръгомчих и излязох от фрустрирана от магазина, незнаейки дали съм ядосана или ми се плаче, че може би изпуснах единствения шанс същия ден да имам нови столове.  Седнах в колата и разказах на Емил.

– Аз на тоя няма да му дам пари! Дай да ходим да поръчаме от онези първите и каквото такова! – за щастие, точно в този момент се сетих, че наблизо е Mobbo. Там проводих Емил да влезе, току виж имал повече късмет! След две минути излезе нахилен:

– Има, за 24 лв.

Влязохме, оказа се, че можем да се разходим до склада им или да ги поръчаме за следващия ден и да ги вземем от магазина. Предпочетохме втория вариант, не ни се губеше повече време.

На следващия ден столчетата се намъдриха в нас. Чудни-чудесни. Да видим дали ще изкарат 30 години:)

Та, колкото и да не ми харесва, за някои неща трябва да се пазарува само от големите! Цената е по-малка, продавача не го мързи да диша и ти предлага алтернатива. А всички тия магазинчета с баби-тарикатки и мързеливи чичаци са обречени! Те така или иначе вече са останали на половината. Другата вече е с надписи „дава под наем“

3 responses to “За едната продажба ли си?!

  1. Ей затуй се кефя, че IKEA дойде у нас. Може да не са най-яките мебели, ама не са най-скъпите и може да пробваш и разгледаш всичко и после си товариш в количката и купуваш. Чисто и лесно!🙂

  2. Така е, и аз съм им почитател:) Просто понякога дори и те нямат точно, баш това, дето трябва🙂 И тогава – зор!

  3. А аз си мислех, че само на мен ми се случват такива истории, и не смеех да коментирам, че хората се нервят ако живееш извън БГ и не си съгласен с нещо си в страната. Абсолютно си права!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s