Джафкам си наум

Седя си на синьо-лилаво към кафявото и почти ненаболяващо ме след две седмици голямо полукълбо и се опитвам, с малките си полукълба, да размишлявам, защо се получи така. Не търся вината в никой, човек или животно, просто се чудя аз лично къде сбърках в действията си спрямо домашните, полудомашни и бездомни кучета.

Преди да стигна до това защо ме боли гъза, буквално, превъртам и превъртам лентата, връхлитат ме едни ретроспекци и си се чудя.

Като малка баба ми я е хапало бясно куче. Хванали го и го убили, а баба ми ходила на инжекции, компреси и подобни дълго време. От тогава имала страх от кучета. Когато аз бях малка я питах от какво й е страшния белег на ръката, приятелчетата в училище пък питаха мен. После дойде демокрацията. Нароиха се бездомни кучета. Преди десетина години до съседния на нейния блок ме погна местния тартор. Тичах бързо, и със стефка костадиновски скок без дори да се набера на ръце се озовах на капака на една лада и завиках за помощ. Въпреки това кучето беше успяло да щракне със зъби – за мой късмет се бяха плъзнали по чистак-бърсак новия ми панталон, одрасквайки материята, но недостигайки до крака ми (тия панталони и до днес са здрави). От тогава баба ми явно загуби страх от кучетата и винаги ме изпраща, ако трябва да минавам покрай оня блок. Онова куче го няма, но тези, които са на неговото място, продължават да лаят и гонят чуждите на блока хора.

Не знам какви са основанията за квалификация на агресивни и неагресивни кучета, но според мен, голяма част от тях просто си пазят вилаета и не са агресивни само спрямо живущите в блоковете, които имат за свои. Това се потвърждава и от нашите блокови кучета, ама за тях после.  Това са само моите прости и неспециализирани наблюдения.

Тогава не направих нищо, не звънях на организации.
Не направих нищо и когато кучетата, пак на този блок, ме гониха след изборната победа на БСП (пък то се пръкна тройна коалиция). В 2 ч. се връщах от предаване на изборни протоколи и щях да спя при баба ми. В тъмната като в рог нощ чух само приближаващия лай. Побягнах към входа, виках за помощ, торпах и крещях по заключената врата, а адреналина ми сигурно се е надушвал в съседния квартал. Ни един съсед не се показа! Лая се приближаваше и докато баба ми отвори вратата се бях сгънала като баничка на най-горната пръчка на решетката на вратата и я блъсках като маймуна в опит да я отворя, да я изкъртя, да се спася…Пазят се хората с решетки и никой не излиза в тъмното, за да спаси ближен.

До ден днешен си спомням и историята на Спас – уличната котка, която местната глутница разкъса пред блока, в който живеех. Стоях и крещях с баща ми от последния етаж, безсилна да направя каквото и да било, за да го спася. Беше почивен ден, звънях на Екоравновесие, но напразно. Тогава нямаха спешен телефон и трябваше да чакам първия работен ден. Обадих се и вдигнаха веднага. Обясних случката. Всичките подробности по разговора ми с тях можете да прочетете в „След Спас“.

Накратко: Питаха ме кастрирани ли са кучетата. На външен вид бяха. Ама те, в Екоравновесие не били убийци на кучета, животните просто си ловували… В последващ разговор с тях ми беше обяснено, че кастрацията не означава отнемане на агресията на кучетата. Направо ме хвърлиха в музиката. Кучета, които пред очите ми бяха направили на кайма живо същество просто ловували, защото това е в природата им. Само дето не казаха, че законите на джунглата важат в столицата на европейска страна. Питах, ами ако утре изловуват дете, защото и то е дребно, какво ще стане. Без отговор. Така и не дойдоха, а аз със седмици, като затворех очи виждах ужасния край на Спас, който нямаше кой да го спаси.

Миналото лято пак звънях на Екоравновесие. Този път звънях непрекъснато два дни. Този път не можах да се свържа а на третия не останаха кучета, за които да звъня. За това пък звънях на Animal Rescue Sofia (АРС в Богоров).

Почивах в софийски квартал, застроен предимно с къщи, но и с кипящи строежи. Един от развъдниците на бездомни кучета са именно тези строежи – майсторите взимат 2-3 кучета да пазят, естествено се нарояват кучлета и след приключването на строежа ето ви нови 5-10 бездомни малки и големи.

Та събужаме се в къщата една нощ от ужасяващ вой и скимтене, чуващ се ту наблизо, ту надалеч! Ужасяващо, като да има дране на живо. Обаче дървета, мрак, до сутринта само треперим под завивките от страх, какви ли ужаси стават в тъмното. Сутринта на терасата на къщата – 5 кутрета скупчени и уплашени. Само като отварям вратата ахвам от изненада и те се разпиляват по съседните дворове в паника. Майка ми мерва тяхната майка – кучка от близък строеж. Започвам да звъя на Екоравновесието. Цял ден там не вдига никой. От АРС обаче вдигат. Не съм наясно с работата им и как функционират точно, но обяснявам, че ако и тая вечер се лашкат по дворовете ще ги изпонаизядат дворните кучета, ще се лее кръв и не е ясно колко ще оцелеят. Давам го накратко иначе мога и аз да го напиша в стил техния блог, така че да се разревете неусетно за съдбата им, но не целя това. Казват ми от АРС, че са максимално запълнени и няма как да ги вземат, да ги прибера аз. Не мога, защото съм с малко дете и старо куче, няма как да прибера 5 бебета и тяхната майка. Казват ми – ако можете поне хването майка и ни я докарайте да я кастрираме. Честно, в пълно недоумение, обяснявам че няма как да си зарежа детето, а и да можех, физически е невъзможно за мен да обикалям от къща на къща, да прескачам от плет на плет и да гоня куче, което дори не знам как да хвана и няма ли да ми се нахвърли, щото е майка, като мен, и си пази децата. Ами да ги снимам и пусна във Фейсбук и да чакам някой да ги осинови…Няма как да го направя. Свършваме си любезния разговор и аз решавам, че трябва пак да звъня на Екоравновесие, те поне получават пари от данъците ми и са длъжи да обикалят от двор на двор за тази кучка и децата й. Получават ми данъците, ама телефони не вдигат.

Вчера видях и структурата им – как да вдигнат, като нямат длъжност „отговарящ на телефонни позвънявания“?! Длъжността „диспечер“ явно не служи за това.

Идва нощта. Лай, вой, смъртни джафкания. На сутринта в двора ни има само едно, крайно наплашено и самотно кученце. Пробваме се да го примамим с парченца салам и паничка с вода. Не се получава. Цял ден стои на края на двора, трепери и не смее да близне благините. В късния следобяд, когато съм загубила всякаква надежда, че от Екото ще вдигнат телефона се появява едно от братчетата му и двете изчезват в храсталака. Повече не ги чухме.

Преди няколко седмици кучката на един от съседите в блока на родителите ми, която е нещо като полубездомна…няма такова понятие ли? Има – по цял ден си обикаля, а вечер си я прибират. Та тя забременява от някое си куче и ги нарежда пет пред блока. През деня ги кърми и се грижи за тях, нощем се прибира при съседа, а те чакат да съмне. Някои от хората в блока са почнали да ги хранят, но никой не прибира някое от тях. Хващам се за да звъня пак на Екото. От там пак не вдигат, а и разбирам, че имали болест в кучкарника и нямали да събират кучета до април-май. Звъня и на АРС. Стационарния им има някакъв проблем и не успявам да се свържа, та им пращам мейл. После и си туитим. Повтая се почти същия разговор, като преди, но в писмен вид. Обяснявам, че са още мънички и сладички, скоро няма да бъдат, никой няма да ги иска и ще се зашляят из квартала. Приюта им пак бил заплълнен над капацитета, нямали място. Поне да съм занесяла майката да я кастрират. Ама вие разбирате ли, че тя си има стопанин! Аз ако ви я донеса, си е направо отвличане! Как ще кастрират куче, чийто стопанин, макар и тотален пропадняк, пияница и безотговорник е негов собственик и има права над това куче. Е, да, разбират ме…да търся осиновители на кученцата. Добре…
Преди две седмици те бяха зачезнали, пред блока е само едно и вече е пораснало и грозновато. Няма да го осинови никой. Първи април е и вали сняг. Влизам във входа, а покрай мен се шмугва мократа полубездомна майка. Моята майка започва да ми обяснява как собственика все пак завел кучката си да я кастрират. Да, добре, след като се пръкнаха 5 от нея, некастрирани. Тргваме нагоре по стълбите и в този момент мокрото куче решава да си изтръска козинката. Аз си представям как всичката кал и полубездомни бълхи по него ми идват на гости и решавам да се върна няколко стълби по-надолу, за да избегна това. Хубаво, ама подметките ми са мокри и се изръсвам по бременен гъз няколко стъпала по-надолу. Имам чувството, че всичките ми тазови кокали се пренареждат и така ме боли, че разбирам какво е да видиш звезди посред бял ден. Прибираме се, лягам на дивана и скимтя леко, като пребито куче. Разминава ми се голямата беля, на кокалите им няма нищо. На сутринта имам най-лилавата към черна синина и не мога да си стоя на задника. След два дена болката отшумява, а сега се наслаждавам на пролетните шарки…и се чудя ли чудя, къде в тия случки сбърках и какво съм можела аз по-различно да направя? Как да накарам едните да работят, как да разбера кога другите провеждат кастинги за сладки кученца с тъжни истории, за да ги изпратят в чужбина (едва вчера, от текст на Събина разбрах, че в Богоров приемали кученца едва след като им ги заведа с 3та ваксина – нещо което е непосилно за бюджета ми, а странно, в никой от разговорите ми с АРС не ми е било споменато) и как строителни работници и обикновени пияници да попият малко акъл… А аз какъв акъл да имам? Чувствам се безсилна. Да пиша на Данчето ли, на Миро ли, да ги питам?

„Драги ми Миро,
Пиша ти за да ти кажа, че си голяяям…“

П.П. Не съм привърженик на избиването на кучетата. Не смятам, че е хуманно да ги гледаме пред блоковете си. Не смятам за нормално животни да упражняват природата си в изкуствено създадените от нас градски условия. Може би кастрацията върши работа, но „кастрацията“ извършвана до момента от Екоравновесие, при условията на човешка безотговорност не върши работа. Наистина не знам как да се реши проблема.

4 responses to “Джафкам си наум

  1. Това е една ужасно дълга тема, на която и аз се каня да посветя блог пост като пооздравея и преживея смъртта на чинчилката. И както казва майка ми: „който иска да гледа куче да си го прибере, да си му търпи космите, да го регистрира и да му сложи чип, а не да му хвърли три кокала и да мисли, че се грижи“ – цитирам аз докато си чистя полепналите руси косми – от блондина, който сменя козина.

    А на теб бързо въсзстановяване от падането и внимавай моля, чееее питка съм ти обещала ако помниш😉

  2. Градът е хабитатът на хората. Май всички го забравяме

  3. 1) АРС нямат ловци и екипи за реагиране на сигнали тип „елате , тук има сгазено куче“. Екипът им се състои от 3ма човека в момента и персонала на Богров, които е 3 вета и 2-3ма гледачи. Skeleton crew.
    2) Пролетта и есента са ад, наистина са заринати от бебета в кашони…удобно оставени пред приюта. Добави и сигнали като вашия… Веднъж бяха проникнали в офисната сграда, докато охраната спяла, и оствали 3 бебета вътре…Физически е невъзможно да приемат, когато е по-спокойно и има уредени транспорти, правят списък с чакащи.
    3) Смъртността сред бебета в приютите е ужасно висока. Повечето направо и отказват да приемат бебета или ги евтаназират.При ограничени финансови ресурси, нормално е да се опитват да ги закрепят на безопасно място преди да ги приемат в Богров.

  4. Pingback: Джафкам си наум | К+

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s