Без Димитров по димитровски

Добре че се раздискутирахме със Събина в предходния пост, за да се сетя, че й бях обещала да й разкажа истинската история зад едно нейно предположение за сграда, която беше забелязала през пролетта. Това е и пост, който трябваше да напиша още минаталата година, но за толкова неща не ми остава време, че е хубаво, все пак, че вижда бял свят.

Отивахме миналото лято с Емил на гости, при моята мила баба, за която вече веднъж сте чели. Вървим си и пътьом зяпаме наоколо. Грабна ме един блок с мнго хубави мушкатца и зацъках с език, когато Емил измести вниманието ми към блока зад нас, малък, невзрачен и сив, нямаше и четири етажа. Неугледен и обикновен, но на нивото на първия етаж имаше едни интересни надписи, които някак си бяха като да са в замазката. Не рисувани отгоре, а самата замазка там да е била правена по-тъмна. Спряхме се и заразгадавахме какво пише:

БДИМ…БЕЗ  ДИМИТРОВ  ПО  ДИМИТРОВСКИ

Бди някой. Нещо за Димитров, но какво точно – си остана мистерия. Нащракахме малко снимки и продължихме към баба ми. Когато се разговорихме, Емил реши да я попита дали знае нещо, за странните остатъци от лозунга на онази фасада, все пак блокът беше в квартала й.

– Ооо, разбира се.  Беше щаб на бригадирското движение Софстрой. Аз там съм живяла 45 дни през 1948-ма. Но самият блок е малко по-стар…

…През втората световна, районът на Западен парк се падал накрай света. В града имало немски войски и за тях на това място били построени жилищни сгради. Тази с надписа и нейните подобни били за войниците, а съседните по-симпатични с дървени балкончета и красоти по покривите – за офицерите. След 9 септември, вместо да бъдат съборени, сменили предназначението им. И така, блокчетата станали общежитие за младите бригадири, които участвали в построяването на различни обекти из града. Специално, лятото на 1948-ма, моята баба прекарала в блока със странния надпис, допринасяйки за строежа на  десета поликлиника, блоковете в ж.к. Лагера и АГ Тина Киркова, в която 62 години по-късно щял да се роди нейният първи правнук. От тогава й останали само няколко снимки и спомените, които ни разказа и показа:

„Бдим“ се вижда в ляво на снимката. А, в действителност надписът гласял „СТРОИМ  БДИМ  БЕЗ  ДИМИТРОВ  ПО  ДИРМИТРОВСКИ“

От нейните снимки става ясно, че имало и друг надпис за това какво се прави „с Димитров към…“ който, може би е красял някой от другите блокове.

Интересно ми е колко са се променили блокчетата през годините – били са бели, най-вероятно с червени украси (имало е звезди на входовете), някакви рисувани табла. Най-вероятно е царяла глъч и младежите от снимките, вече старци, имат купчина спомени да ни разкажат за престоя си там. Разпилели са се, всеки по пътя си, а блокът от общежитие е станал общински; стаите са станали апартаменти, продадени или отдадени под наем; а новите му обитатели и бегла представа си нямат за предходните.

Снимките говорят много и за града. Строени извън него, на снимките вече в границите му, не е имало и кой знае какво около тях – на тази снимка групата позира върху място, на което сега има по-нови блокове… А днес някой би казал, че мястото се намира в широкия  център на София. Изобщо мястото е коренно променено, хората са коренно различни. Всичко тече, всичко се променя и „Бдим” си замина след саниране на единия вход.

7 responses to “Без Димитров по димитровски

  1. Какви сгради правят германците,а?😉

  2. Мани, мани и са гредоред! Не е като да ги срутят, че са на лошите.

  3. едва ли първоначално са били бели (може да са били бели, когато вече е правена снимката) – немска казарма в град, потенциална цел на бомбардоровки, бяла?
    Но после може вече да са пребоясани, въпреки, че и черно-бялата снимка може и да заблуждава за точния цвят

  4. Виж, забравих да питам баба ми за цвета. Ще го доуточня и това🙂

  5. супер интересно! мисля, че е „С Димитров към социализъм“ https://lh6.googleusercontent.com/_dnJNj7m1hgU/TdA72-jyHKI/AAAAAAAAYkk/_A-WFqBWXFI/s720/IMG_2862.JPG🙂

    днес имат доста тъжен вид блоковете.

  6. Ох, историите, които разказват бабите трябва да се документират. Страшно готин разказ, благодаря!

  7. Ох, да – трябва. Има толкова интересни случки – от първа ръка.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s