С дете на опашката

Често чувам от познати как това, че съм с дете ми спестява чакането по каквито и да било опашки.  Днес в twitter Бембени предложи:

„пазарна ниша-отдаване под наем на бременни братчедки/ревящи деца/бебета в колички за минаване на опашки в институции“

И това и последвалите го коментари щяха да са смешни, ако живеех в цивилизована страна, в която наистина се отстъпва на бременните и майките с деца. Уви, мен това по-скоро ме оскърбява, защото действиетелността в България е далеч по-различна. Тук никой не ти предлага да минеш преди него на опашката и това деца да чакат по опашките е норма. Но какво точно се случва на бременните и майките с деца в различните институции:

– В болницата: Ако нямате деца, вероятно не знаете, че повечето педиатри са общопрактикуващи лекари. Следователно една майка с бебето си трябва да чака наред с другите пациенти, най-често в студени коридори, където става течение, кашлят и кихат десетки болни. По принцип ОПЛ-та, които са и педиатри трябва да приемат децата с предимство и без да са със записан час. На практика това не е така и хората на опашката те гледат злостно, сакън да не ги предредиш. Тези, на които им е поне малко неудобно, че няма да те пуснат, започват да разказват на висок глас от кога с каква температура са и какви храчки кашлят.

– В разните институции – принципно тънат в прах и мръсотия, чака се за формуляри, после за подаването им. Отново на майките и бременните се гледа като на навлеци. А, ако те попитат кой е последен на опашката винаги с готовност им се казва кой е последен, без никой да се сети, че може всички да пуснат този човек. Случи ми се да чакам 2 часа на една такава опашка с едномесечно бебе, добре че излезе една от служителките и ме видя, нахока чакащите на опашката, а този на който му беше ред (и между него и мен имаше само още един човек) като много великодушен се обърна към цялата опашка с демократичния въпрос: „Съгласни ли сте да пусна тази майка?“. Ако пък детето реве, просто си нямате представа какви реплики се чуват от чакащите (освен, ако не сте под средното интелектуално ниво и сами сте автори на такива (нещо, което изключвам, защото мисля, че сме все ентелегенти тук ;))

– Градския транспорт – забравете за кой знае какво отстъпване, дори на отредените места. Ако поискате да седнете на тях ви гледат с презрение, подмятат се реплики или най-често – гледа се през прозореца и се правят на глухи. От скоро има едни огромни лепенки гласящи, че това място е именно за бременни, майки с деца и инвалиди, но да видим кога ще бъдат отлепени.

Наскоро Александър Крумов, в качеството си на баща беше споделил своето изживяване на една такава опашка. Те също не ги намират за редни тия работи.

За да не кажете, че само плюя по нашата действителност, ще призная, че в Белгия, в метрото имаше едни интересни табла – бременна жена, която стои права във влакчето, а на седалките са насядали космати неандерталци. Явно и там е прието да се отстъпва, и там има проблем с това. Но не означава, че трябва да се оправдаваме.

Много неща изпускам да кажа, можете да ме допълните. А, ако нямате дете, моля сетете се за тези редове, следващия път, когато някоя майка с дете дойде на опашката и попита „Кой е последен?“

П.П. Сори за снимката, но като напиша „майка с дете чака на опашка, излизат само индиици и азиатци“

31 responses to “С дете на опашката

  1. Съжалявам, Pippilota, туитът ми нямаше обиден умисъл.

  2. О, да, не се и съмнявам🙂 Аз, за това и казах, че при други обстоятелства (ако нямах дете или живеех в държава с по…хм социално отговорни хора) щях да се смея😉 Та на теб не се сърдя, а туита ти беше информационен повод😉

  3. Неандерталците мъжки ли бяха или женски (на картинката в Белгия)

  4. хехе, на мен ето какво ми излезе при същото търсене:

  5. Само мъжки бяха, Стойчо🙂 А иначе търсих на английски картинки, на български предположих, че ще имам по-малък избор от картинки. Кои са тези баби?🙂

  6. Случаят в КАТ, за който аз разказах, беше малко по-различен. Те бяха дошли с идеята да не чакат на опашка. Мъжът каза:

    – Извинете може ли САМО да попитам нещо, че жената е бременна?
    – Може разбира се. – от опашката.

    След което той си навря главата вътре три пъти, взе всички документи, пререди 20 човека и си пререгистрира колата. Това в петък, в който този отдел щеше да работи само до 12. Все пак и останалите са излязли от работа най-вероятно и най-вероятно и на тях не им се иска да чакат и да идват в понеделник отново.

    Като цяло масата майки са под всякаква критика, което доста вреди на имиджа им и на отношението на останалите към тях.

    Иначе да, в болница, в градски транспорт и прочие съм ок. Но навсякъде и по дефаулт ми идва малко повече. Говорим за жени, които не ходят на работа и имат един основен ангажимент – да гледат децата си. Не виждам защо трябва да ги пусна преди мен на опашка в магазина в пиков час след като повече са запълнили следобеда в пушене на цигари на кафето отсреща.
    Съжалявам, ако ти звучи грубо.

  7. Естествено, че изключваме случаите, в които някой е решил да се възплзва неправомерно от ситуацията.

    Като цяло масата от обществото ни е под всякаква критика, което доста вреди на имиджа им и на отношението на всеки към всеки.

    Основната работа и дейност на жените, които са в майчинство (работят майка) е да се грижат за възпитанието и отглеждането на детето им. Това включва игри, обяснения, разхождане и занимаване на същото това дете. Допълнителни дейности, които членовете на семейството трябва да поделят е пазаруване, готвене, пране, гладене и т.н. И понеже, много пъти основната дейност е измествана от допълнителните, често майката няма време дори да отиде да се изпикае.
    За да отида да напазарувам например, зарязвам всички разхвърляни вкъщи играчки и връзвам детето в детската количка, защото, ако го пусна да се разхожда по пътя, за да опознаваме света, което би трябвало да правим, никога няма да успея да напазарувам и да му сготвя. За това всяка спестена минута за мен е от изключотелна важност. А кога ще успеем да стигнем до магазина е въпрос на възможност и не мисля, че може една майка да бъде упреквана за това.
    Звучим грубо, защото не успяваме да се поставим на мястото на другия. Аз ако не бързам, не държа да ме пускат. Не сядам, ако веднъж на милион, ми отстъпят, а съм само за 1-2 спирки.

  8. Това е княгина Калина чака на опашка за получаване на българско гражданство на детето🙂

  9. И да уточня, майчинството работа и за него се води трудов стаж, плаща се заплата, макар и по-малка от редовната. И, въпреки че, е доста по-времеемко и не е ограничено в 8 часа дневно, няма обедна почивка. А това, че някой (някои майки или околните около тях) го използват, го разбират като нещо друго е проблем на самите тях.

  10. Всъщност има и бремени, които все още ходят на работа…и дори им се налага да излязат от работа за да си направят изследвания и така нататък…
    да си призная…често не ми се сяда в автобуса като се има впредвид, че работата ми е на бюро…и седя по цял ден. И все пак съм твърдо против да ме бутат …дори и когато не бях бремена

  11. ти поне готвиш🙂 защото веднъж жена в майчинство, която не работи, ми обясни как няма време да готви на детето. реших да не питам точно с какво друго си уплътнява времето, че щеше да ме бие сигурно.🙂

  12. Пипи, никой не знае какво е точно мястото на другия, че да се постави на него… телепатията е рядко срещано явление все още🙂
    Този, дето не рачи да стане в автобуса или пък не предлага да си отстъпи мястото на опашката, може да е каталясал от умора и едва да стои на краката си, а да има още половин ден размотаване.

    Това, че не носиш кърмаче на ръце не те прави по-малко родител – детето ти може да стои само в къщи и да те чака (и да се скапваш от притеснение да не вземе да направи някоя непоправима беля) или пък да бързаш да го вземеш от този, който си помолил да го гледа, докато си свършиш работата с институциите.

    Иначе и аз не се сещам някой да ми е отстъпвал място, когато бях бременна или с малко дете.
    Но ми се е случвало преди няколко години да си взема неплатен отпуск, за да отида на лекар, да си платя таксата за частен прием на касата и да се откажа да чакам, защото пред кабинета висят 20-тина мами и бременни и е абсурд да седя и да ги чакам до края на работния ден на доктора, все едно нямам какво друго да правя. Ама познай кой псувах – мамите, не тъпата кокошка от регистратурата, която ми взе парите и не ме предупреди🙂 Чак после се сетих да я „благословя“ и нея🙂

  13. Поздрави, страхотен текст, абсолютно съгласна!
    Впечатлих се и от начина, по който отговаряш на Събина, която не спря да повтаря, че майките не ходят на работа😉

  14. Да си майка е много повече от работа, само този който има деца знае колко е трудно да се жонглира между всичко. Пипилота е права, но и wakeop е права – казвам го от опита на майка с 11 годишно дете. Нещата са много относителни – на мен ми отстъпваха в автобуса, особено ясно помня, когато в петия месец, почти не ми личеше, но ми беше толкова лошо, че явно беше видно и едно момиче буквално ме взе в ръце и ме сложи на седлаката … е имам и обратен опит де.

    Сестра ми, която има бебе, ходеше един ден по интституциите с моята дъщеря – висока, колкото леля си. Бебето го гледаше другата баба, у нас стана наводнение и моето дете беше само, беше ме страх да не стане късо съединение и я пратих при леля й. Оплетена история, но всички се опитваме да направим възможното добро.

    И друг опит имам – пред ОПЛ – аз давам път на майка с бебе, а тя казва, че не иска да влиза, защото ще се забави. И честно казано – в моя свят напоследък толерантните хора са станали една идея повече от другите – дано!

    Събина – преди да плюеш по някой, че не е сготвил на детето си, нека ти кажа, че е имало моменти детето ми да не е добре и не да му сготвя, а не съм можела много други неща да свърша, защото е било по-важно да го гушна и успокоя и куп други неща, които неродителския мозък дори не може да си представи🙂

  15. Или както казваше котаракът Леополд: „Ребята, давайте жить дружно!“🙂

    Събински, да ти кажа аз гледам да готвя за цялото семейство накуп. Реших да си спестя глупостите с готвенето, пасирането и пюрирането на манджи за детето и Дребосъчето от 6-7 месец получава всичката си храна най-много сварена и замуа пържоли още преди да има и един зъб:) (захранване водено от бебето му се казва). Избрах този метод наред с по-голямата му логичност, и заради наистина липсата на време да приготвям специални манджи за него. Вместо това сега само си досипваме сол😉

    Меми, Юлия, няма как да разбере Събина, ако ние не й обясним, а и да и пожелаем и тя да стигне до момента „майчинство“. В нейна защита ще кажа, че преди и мен да ме споходи този момент, мислех, че ще съм 2 години ваканция.

    Wakeop няма как да сме на мястото на другия, но за това сме човеци и трябва да сме съпричастни (да проявяваме емпатия, по-завъртяно казано). И може да ми е супер изморено, но елементарното ми възпитание не ми позволява да видя възрастен човек/бременна/малко дете в трамвая и да си забода погледа през прозореца. Даже често ми се случва аха да се израдвам да седна и на следващата спирка пак да стана. А се е случвало и да кажа, че няма да стана, защото си имам причина. Случвало ми се е и да искат да минат пред мен „за кутия цигари“ и аз да съм отказвала, точно защото съм оставила Дребосъчето на прабаба му. (а тоя доктор, дето си чакала толкова да не е във Военна болница?🙂 )
    И айде, че излязох от темата, а сега Дребосъчето спи и имам шанс да понаправя разни работи😉

  16. Пипи, тези с кутията цигари могат спокойно да си чакат опашката – абстиненцията е гадно нещо, но се преживява с малко повече воля🙂

  17. Да, правилно е да се обръща мило внимание на майчици и бременни булчици… Да си ги пазим! Случвало се е след моя реплика за „булчица“ да станат петима в превозно средство.
    Но относно чакането пред вратата ОПЛ – щом сме се подредили там, значи имаме основание да застанем. Аз лично отивам когато вече положението не се трае. Имах следния случай: чакам 3 часа пред кабинета на лекарката, с 40 градуса температура, кашляща до напикаване, с бронхопневмония, едва стоя вече. Идват млади родители с бебче, и застават най-отпред, до мен. Ама се бутат, та се бутат! Изобщо не се замислят, че наоколо има болести и зарази!
    Влизат наперено с мен в кабинета, и ме убиват с оплакването: Докторке, щом го събуем, си пипа пишката!:))) Докторка отговаря – Ми има си пишка, ще си я пипа, като порасне, други ще му я пипат!
    E, нЕма такъв смЕх!

  18. много бгмамско стана нещо🙂

  19. Чакай да видим сега дали съм разбрала. Аз наистина понякога изглеждам глупава, но често само го играя такава.

    Майчинството се дава на майката, за да има минимум 1 година, в която да се занимава само и основно с детето си. (Не коментирам кака е организирано и платено това от държавата, това е друга тема). Готвенето и изхранването на това дете е част от грижата за него, заради кочто майката не ходи на работа. И как така тя пак няма време да му сготви!?! Простете не разбирам? Ако в двете години, които са и дадени, за да прави основно това, тя няма време, то какво се случва след като тръгне на работа? Всъщност знам какво се случва – започва се хранене в MacDonalds.

    Тоест мога да разбера липсата на време при майките да ходят на козметик, фитнес, по държавни институции и прочие, защото имат дете под 2 години на ръце. Но липсата на време да му сварят 2 моркова и 2 картофа, категорично не я разбирам. Явно моята майка е супер герой, че ме е отгледала във време без памперси и готова храна.

  20. Събина, майка ти, както и много майки към момента, ползват така наречената „Детска кухня“, за да могат да сготвят на себе си и другите възрастни членове от семейството. Защото детето не яде само моркови и картофи. За разлика от нас то трябва да знае какво е заешко, телешко, рибно и т.н. и това да не се повтори веднъж в седмицата. Аз не ползвам детска кухня, но мнозинството го правят.
    Освен готвене и изхранване има пране, простиране, гладене, чистене (някои пускат прахосмучкачка и бършат прах всеки ден), миене на чинии, метене (със ЗВБ, мета и мия кухнята след абсолютно всяко ядене на Дребосъчето), непрекъснато подреждане на разхвърляните работи, обичайно те изобщо не са играчки.

    А когато се прибере Емил и ме попита какво съм правила през деня обикновено отговорът е: „Ами не знам! Не си спомням“ И съм ужасно искрена в това, защото ако трябваше и да помня последователността на тия работи щях да забравя как се казвам.

    Foo, къде беше ти, питам, когато правих допитване да правя ли отделен блог за тия неща, а?😀

    Ли, много хора наистина са неподготвени за разни работи или пък са им казани по един начин, а те са по друг. Малко или много сме общество на бягство от отговорността, та така и с родителството – все чакаме някой авторитет да ни каже.

  21. аз не съм хранена на детска кухня и един ден през живота си🙂
    купени пюрета – да, купено готвено – никога.🙂
    обсъждала съм тема с майка ми, тя е на моето мнение. големият плюс, който тя е имала – две баби, но те са се включили след годината майчинство. само казвам.

  22. Мили майки,

    Как да ви пусне човек като прередите всички и почнете да плащате тока на 5 съседа, данъците на поне 3 имота и кой знае още какво! А ние като глупаци седим и чакаме и проклинаме себе си задето не сме изругали и да ви натирим най-отзад вместо да ви пуснем.

    Как да ви пусне човек, като по цял ден не ходите на работа а тикате количката нагоре-надолу, а ние трябва да сварим на време за да не загубим нашата! И да – повечето институции работят по-малко от нашето работно време. Трябва да свършим всичко в почивките си. За разлика от вас, които разполагате с доста свободно време.

    Как да ви пусне човек, като решавате точно в пиков час да се разходите с градския транспорт вместо да изчакате по-спокойните часове.

    Как да ви пусне човек, като много добре знаете че в грипния сезон е по-добре личният лекар да дойде да види детето, вместо да го водите из ДКЦ-атата. Нито пък ви хрумва да се обадите по телефона, за да разберете кога е най-подходящо да го заведете.

    Как да ви съжали човек, като по цял ден работи, понякога на две места, а вие си опъвате краката тук таме по кафенетата.

    Така че, мили майки, който има бебе да си му бере гаелето. Изобщо никакви компромиси не заслужавате, особено по-наглите от вас.

  23. Знаете ли… Не мога да повярвам, че подобна тема успява да раздели хората на лагери. Сякаш не става въпрос за взаимоотношения между Човеци. Мисля че като цяло става въпрос за човечността. Защо всички са настроени и са нащрек да не би случайно някой да не ги измами, да не ги мине? Ако ги мине – какво? Аз разсъждавам така: когато видя майка с дете – отстъпвам, правя ред (нищо че самата аз имам две и може би те ме чакат някъде, или съм скапана и едва стоя на краката си) – правя ред на детето. И се чувствам добре със себе си. Не ме интересува дали майката използва детето като повод да мине отпред. Това е неин проблем – не мой. Моят проблем е да проявя човечност. Да направя път на детето. Ако видя възрастен човек – отстъпвам, правя ред. Не ме интересува дали е избрал най-натовареното време да излезе. Искам АЗ да съм човек. Всеки решава сам за себе си. А особено пък за възрастните хора – мисля, че като цяло трябва да се научим на по-голяма толерантност към тях. Независимо от това какви са те, какви ни се струват.Важното е какви сме ние. Навсякъде: в къщи, зад волана, в магазина, на работа, на забавление… Важното е какви сме ние. А не какви са – ТЕ.

  24. Ще кажа ещо последно по темата, защото наистина виждам много злоба и оплюване.
    Аз съм самотен родител (няма да зипадам в дефиниции), който работи по над 10 ч дневно, често повече от 5 дни в седмицата, отглеждам пубертет и имам гръбначно изкривяване с необратими изменения, плюс имам една сюрия други ангажименти. Сестра ми има бебе на почти годинка и го гледа вкъщи.

    Сестра ми има по-натоварващо ежедневие от моето и гърбът я боли повече от мен, като не разполага с времето си дори спокойно да отиде до тоалетна. Оттук нататък – no comment!

    Има толератни и озлобени хора, а не заети и незаети – вие избирате от кои да бъдете🙂

    За Събина – моята дъщеря е гледана от мен, с нищожна помощ от майка ми, докато съм била редовен студент – сиреч е гледана в час в университета; кърмена е 11 месеца, почти не е яла готови пюрета, не е ходила на детска кухня, не й е готвил друг освен мен – т.е. като бебе съм готвила само аз. До ден днешен се възпитаваме в здравословно хранене и т.н. и СЪМ ДОБРА МАЙКА. Въпреки това е имало дни, в които не е било физически възможно да се отделя от детето си. И да твоя коментар го приемам лично – отказвам да приема, че човек, който хаберси няма от тези неща, ще седне да обвинява. За да плюеш по някой е добре първо да си опитал да си на негово място. НЕ ОБИЖДАЙ ДОБРИ РОДИТЕЛИ С НЕПОДГОТВЕНИ ИЗКАЗВАНИЯ, ЗАЩОТО Е ГРОЗНО. Защото не знаеш майката, която е седнала на пейката колко точно часа е спала последните 5 нощи и дали изобщо е спала, примерно.

    Нека се научим първо дасе уважаваме, а после да се плюем а!

  25. и грешка – всъщност майка ми много ми помагаше – подкрепяше ме и т.н. и съм й страшно благодарна за това …

  26. Събина, в стандартната схема за захранване пюрета се ядат почти докато майката прати детето на ясла. Бабите, както предполагам ти е известно, вече не работят до 50, а до 60 години, та на баби много рядко може да разчита която и да е било майка. Бабите често продължават да работят и след това, така че можем да ги задраскаме почти изцяло. Само казвам.

    От последното тбб на което бях, през април, до днес съм се хранила извън дома си, т.е. в заведение и друг освен мен е готвил не повече от пръстите на едната ми ръка. До голяма степен това се дължи на недостъпността на заведенията (лятото бях с още две майки в заведение в Борисовата. КОгато заваля ни пуснаха вътре, защото щели да ги глобят. Та докато пушачите стояха на топло, ние мръзнахме под чадъра). Само да те питам ти, през последния месец, колко пъти се храни извън дома си?
    С това мисля да приключим този въпрос, който изобщо не беше тема на поста.

    Драги ми Петре, първо мислех да ти отговоря в духа на твоя коментар, но после реших, че кръста ми няма да издържи да клекна толкова ниско. Всъщност ти си продукт точно на такава майка, за каквито говори Събина (и които все пак съществуват). Освен че си е пила кафето и чоплила семките, е забравила да ти даде и елементарно възпитание. Някой ден, когато станеш толкова възрастен, че не можеш да караш кола, вместо да поглеждаш часовника ще си мериш кръвното и единственото ти удоволствие ще е да си говориш с набори по спирките. Тогава ще се качиш в трамвая и треперещите ти от паркинсон крака ще се подкосяват. Ще видиш един 15 годишен келеш да седи на седалката за възрастни хора и да ти се хили нагло насреща. А за сега бъди жив и здрав.

    Bridget, много ти благодаря за коментара! Искрено се надявам четящите да го забележат, защото той именно е това, което трябва да се сещаме в описаните ситуации. Благодаря!

  27. Бриджит Джоунс, точно!

  28. Иначе за готвенето на непроходили бебета врътката е че то трябва да яде готвено, но готвено по особен начи.н (без сол, бла-бла, маса изисквания), което особено готвено се различава драматично от нормално готвеното (което ядат мъжете да речем. Ако опитате бебешка храна ще разберете, че не е ядлива).
    И т.к. готвеното не става да го сготвиш само в 150 грамова порцийка, то по този повод се ползват и детските кухни – заради икономията от мащаб. Само че даже и детска кухня не се получава икономията на време, защото трябва да отидеш (или дежурният дядо) да го вземеш

    А наистина само келешите не стават на бременни жени. Абе, хора, то аз като изляза с детето, дет’ съм 100 кила човек, знаете колко е шибано в тролея никой да не отстъпи място на детето да седне – нали трябва да я държа някак, колкото и да е голяма.

  29. Храня детето си от кухня и не изпитвам необходимост да се оправдавам за това. Не мисля, че битовите подробности имат отношение към това дали си добра майка. Но виж, ако не успея да го възпитам да проявява разбиране към по-уязвимите от него, ще бъда много разочарована.

  30. Четейки си спомних за „любимата“ ми случка от бременността:
    Аз, в 8-я месец влизам в метрото и се отправям тежко към най-близката свободна седалка. Вече почти бях седнала, когато момче на видима възраст 12 години, мляскащо картофки Макдоналдс, буквално се шмугна под мен и седна. Направих шумна забележка, една възрастна дама го погледна строго, то само ме погледна с празен поглед и продължи да преживя.

    Иначе на хората, които преценяват дали една майка е добра по това дали готви или не, искам да кажа следното:
    Пробвайте поне веднъж да сготвите нещо докато невръстното Ви отроче се катери по крачола Ви (пищейки) и/или вади всичко, до което се докопа от шкафовете наоколо за да му обърнете внимание, а няма на кого да го оставите🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s