Пирин пее над Elevation

От началото да си кажа – изкефих се!

Преди почти месец, в деня на концерта на Sting, се събудих със странното усещане, че всъщност никак не ми се ходи на концерта вечерта. Но билет имах отдавна и, вечерта се озовах на един от най-вълнуващите музикални концерти, на които съм била.

Точно същото усещане имах и в петък сутринта (24ти юни) – първият ден на Elevation феста, за който се бях сдобила с билет овреме. И, заради опита си от предния път, предоположих, че ме чака точно същата приятна изненада. Рано, рано се натоварихме в колата на едни приказни другари и под съпровода на дискографията на Jamiroquai поехме по „магистралата на ББ“.  Планът беше да се настаним в Добринище, където да оставим Емил (който не обича концертите) и Дребосъчето там, а компанията образувана от още няколко веселяка да отидем на феста, главно заради дедо ни JK (дедо, нали, щото се разпада, но за това по-късно).

Настроението беше приповдигнато, гонехме се по пътя и точно на излизането ни от Предела я видяхме – сцената – огромна и внушителна, слънцето грееше и вече бях убедена, че довечера ни очаква страхотно изкарване.  Малко неприятно се изненадахме от новината, че тряба да обиколим целия Разлог, защото прекия път беше отцепен, заради феста, но не беше чудо за умиране.

И към един, един и нещо вече бяхме в Банско и зачакахме да ни нахранят в Канчето. Нагрухали се доволно, отпрашихме към Добринище, където на една веранда, на кафе зачакахме да дойде време да ходим към фестивала. Както винаги се  случва с големите компании, закъсняхме изчаквайки се, и така Stereo MC’s започнаха да пеят без нас. За сметка на това, в 5.30 ч. получихме позвъняване – наша позната, която също била на входа на фестивала, разбрала, че Джамирокуай отпада. Първо падна смях, как ни бъзика, после почнахме да се съмняваме, подир това и ние не знаехме какво да вярваме и какво не, та за решихме да получим още две независими мнения. И, уви, интернета каза – JK се навехнал и увехнал и ни отебал.

Настана някаква такава тягостна атмосфера, една суха покруса, щото всички толкова не го вярвахме, че не можехме и да се разпсуваме от яд.

Ми да ходим ли, да не ходим ли? Пари сме давали, пък и други групи има…И докато се мотаме май щяхме съвсем да изпуснем Стереотата.

Метнахме се по колите и беж.

Вип за 5 лева

Другарчетата си бяха запазили места за паркинга на фестивала и с принтираните бележки за тях ни пуснаха на КППто без никакъв проблем. Не знам за премеждията на хората с коли и без паркомясто, но за 5 лв. в повече получихме приятна разходка по празен път, та наистина се почувствахме специални.

Имаше малко забавяне при влизането в паркинга и трябваше да има малко указателни табели от къде се влиза, но нейсе. На входа се наложи да ни дадат талонче, което стана много бързо и не разбрахме кои и на какъв принцип трябваше да чакат, за да влязат. Намерихме си добро място за паркиране и се отправихме към входа, където най-жестоко ни отнеха бутилките с вода.

Влизането в зоната на феста

Много хора мърморят колко много са чакали, колко бавно ставало. Еми почакахме, но не е било повече отколкото на някои други концерти. На концертите на Stereo MC’s съм чакала и доста повечко, та не намирам за нужно да недоволствам. Влязохме на финалните акорди на гореспоменатата група, уви, но като са дошли 3-4 пъти, ще го направят пак. На това отдавам и факта, че не бяха продадени много билети за фестивала – малко или много се разглезихме през годините – аз лично с лека ръка пропуснах Сетрео, много други групи идват  и повтарят и потретват, та народа вече не ходи на концерти така както прави секс грозната жена – сякаш е за последно.

И докато чакахме да започнат Morcheeba тръгнахме за бира и научихме за

Елевовете

По принцип идеята звучи добре. Както казаха приятели – така и за организаторите ще е по-лесно да отчетат парите, отколкото във всяка шатра да има касов апарат и да цъкат бележки за всяка бира. Не съм ходила по чужбински фестивали, но се съмнявам, с тези елевове, организаторите да са открили топлата вода. Просто защо не го пуснаха това като информация в сайта?! И защо не бяха повече от една шатра?! Ей това са ми забележките за елевовете. Относно касовите бележки за тях – аз не ходих да купувам, натовариха се приятели от компанията – ходиха 3 пъти, 1 път са получили касова бележка за тях, но както и те споменаха – и нашата култура си е такава, че не си искаме никога касовите бележки…

morcheeba

И излязоха тези сладури и ме израдваха много, както с музиката си, така и с фестивалната си култура🙂 Скай, освен че не изтърпя дълго да й е празно пред погледа и призова народа да нахлуе в празната ВИП зона, също толкова готино натири някаква руса мацка с червена тениска, за това че й показала среден пръст:  „Покажете й средния пръст и на нея, да види как се чувства човек, като му го покажат“ (предполагам, че русото момиче е била някоя випаджийка, почувствала се прецакана, че някакви хора идват на аванта във випа й).

След това дойдоха и

hurts

на които бях чувала само едно парче, но пък бяха симпатична група и направо ме болеше, че ще свършат бързо бързо и на сцената няма да излезе JK, който явно тези дни се разпрада по-бързо и от Майкъл Джексън навремето.

В този ред на мисли: няма вече хипария и спонтанност в музикалния бизнес. Уж JK беше фен, Emergency on Planet Earth беше еко, био, туй онуй, но явно, човек като събере парици за първото ферари и не е склонен просто да излезе и да зарадва хората, пък макар и седейки на столче. А едва ли като обяви нова дата ще го направи за без пари за всички, които отидохме най-вече заради него на Elevation Fest.

Но на Hurts бяхме – много приятни, изненадаха ме, а Stay ми стана фаворитната им песен. Да правят още много албуми, пък ние ще ги слушаме🙂

И дойде ред на неочаквания гвоздей в програмата:

parov stelar band

които накараха да се носи пара от загретите ми кецове и да остана по тениска по никое време. Напълниха ми душата с музиката си, макар никога преди да не ги бях чувала, а после заявих на Емил, че съм се почувствала пак на 23🙂

Изобщо този първиден на феста, останал и единствен беше страхотен поне в моите очи. Не съм била на Spirit ъф бЪргас, но се съмнявам, че по мащабност и организация е имало по-голям бг фест от разложкия.

Неприсъствието на Jamiroquai и вятъра във втория ден едва ли са били в обсега на влияние на организаторите, за това си мисля, че всичко друго беше на много добро ниво (с малки изключения) и, надявам се догодина да се повтори с по-голям успех. Меджу другото интересно е, че в един случай пада дъжд и настава мор и кал, а имаме легенда, в друг – духа вятър и имаме отлагане на половината фест и провал на организацията. Но първия и втория фест ги делят няколко десетки години, хиляди километри и още повече хиляди пари, а ентусиазмът е изместен от бизнеса (иначе представям си как всички групи се изместват на завет на площада в Банско и настава ебаси купона).

Аз билет за втория ден нямах, а и тези които имаха прекараха съботата високо в Пирин – кой на Вихрен, кой на Безбог или Семково… изобщо, освен ако не сме супер изискващи и киселяци – може да се каже, че получихме неочаквана планинска компенсация. А за касовите бележки – аз винаги си ги изисквам, та нямаше да му мисля, ако имах билет и за събота. Та, хора, научете се да си ги искате това е нормално, дори при купуването на чифт гащи, та камо ли при нещо, дето струва 100 лева…

Колекцията ми от фестивални песни и картинки ви чака в страницата на Патиланско царство във фейсбук

2 responses to “Пирин пее над Elevation

  1. Pingback: Пирин пее над Elevation | Bulgarian Blog

  2. Pingback: Пирин и неговите писти | Патиланско царство

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s