Ако акушер-гинеколозите бяха зъболекари

Дълго се чудих дали да пиша или да не пиша за ражданията, за домашните, за всички казуси около тях. Каквото и да напиша обаче, ще остане неразбрано от голяма част от хората, дори и от вече раждали жени. За това реших да направя някое красноречиво сравнение. Ето го:

Заболява ни зъб. За пръв път в живота ни. Естествено, звъним на зъболекаря. Ако нямаме финансова възможност, отиваме при този на смяна в кварталната поликлиника. Но дори и да имаме препоръчан, ситуацията и при него е почти същата. Явяваме се в уречения час. А той, от вратата ни почва, без много да се куми:

–         Сядай тука на стола. Дай сега да те видя! Ама ял си! И си пил до преди малко?! Уф, сега пийни тука водичка и отиди да се изповръщаш хубаво в тоалетната, че има вероятност да повърнеш докато ти правя зъба и ще ме омажеш, не дай си боже да се задавиш и ми умреш, че да се чудя какво да те правя! Чакай първо и мустака да ти обръсна, че после ще ми пречи!

–         Мустака?! Аз мустак нямам бе! Това е мъх!

–         Бе, няма значение, ще пречи!

Забравяш да питаш за повръщането, защото сондата излива вече вода в гърлото ти. Става ти лошо, привиждат ти се звезди и вече мечтаеш да издрайфаш цялата си закуска. Хукваш към тоалетната, когато зъбаря те спира:

–         Не и преди да подпишеш тук едни листове! –драйфа ти се, та две не виждаш, че даже не помниш, че те боли зъб, а той иска да подписваш листове! Подписваш, защото те е страх, че ще омажеш всичко наоколо – То не е нищо особено, само декларираш, че си съгласен с всичко. Но спокойно, аз съм специалист, знам какво правя!

Слагаш парафа и тичаш към тоалетната. Отваряш вратата, а кабинката – 50/50 см, воняща на повръщоч, който е видим по земята, супника и плочките. Потръпваш при гледката, и може би именно поради това, в същия този миг допринасяш към общата картинка. Отиваш на мивката с надежда да има оставена паста за зъби, за да се освежиш. Няма. Връщаш се в кабинета и успяваш да се сетиш, че те боли зъба. Точно тогава зъбаря те сюрпризира:

–         Айде сега да ти сложим една системка! Такааа. Сега ще те пристегнем хубаво с тези каиши, че да не мърдаш много – в този момент системата започва да ти действа – почваш да чувстваш пристягане в ченето, болката се усилва, и ти се мяташ като риба на сухо, но нали си вързан, няма къде да избягаш.

Доктора хваща машинката и почва да пили, а теб те боли и започваш да крещиш от болка.

–         А, стига си крещял бееее! ‘Га яде шоколадчетата не крещя нали?! – Мигаш виновно, а сълзите се стичат по ледените ти бузи. Винаги си си мислел, че е по-добре лекичко и на почивки да ти пилят болния зъб, пък тоя тук е решил да те отремонтира за олимпийско време. И въпреки упрека, продължаваш да крещиш.

–         Стига бе! Ебаси, ква си крава! Само дет’ не си лилава! – в потрес си от отношението. Къде сгреши, нали? Адреналина ти се покачва, а от това пулсирането в болния зъб става още по-непоносимо! Изобщо има ли граница за болката?!

–         Са пломба да ти правя… каква да ти сложа? Амалгама лиии, бяла… – тук измучаваш, искайки да кажеш мнението си, но първо никой не те чува и, второ, зъболекаря продължава монолога си:

–         Уф, ма то тоя зъб е за вадене! Ей сега… Абе какво си се стегнал? Гледай, не мога да го извадя! Ще трябва да ти резна венеца, за да се отвори малко местенце!

Вече толкова те боли, че ума ти не регистрира разреза. Пъне зъбаря с клещите, но не може да извади зъба, защото си се свил в стола като животинка и цялото ти същество се бори за нещастния зъб.

–         Яяяя да приложим тук един маньовър… – и преди още да си разбрал за какво иде реч, вишиста-зъбар ти удря един професионален прав десен в ченето. В следващия миг зъба ти издрънчава на теракота.

–         Готово! – заявява той триумфално – Сега само ще трябва да ти закърпим венеца и да направим мост, туй-онуй. Ще те боли няколко дена, ама нали бързо стана! Виждаш ли? Добре, че ти обръснах мустака, че така спешно като се наложи да те цепвам, можеше някой косъм да попадне тука и да стане инфекцията. – не може да скрие задоволството от работата си той.

На другия ден се виждате пак на конторлен преглед:

–         Как си? Боли ли? Аз те предупредих, че ще е като среща с бързия влак, ама така стават тия работи. – усмихва се бащински той. Мда, „спаси л ти живота“. Така ти обяснява той високорисковата ситуация и си вземате довиждане.

Само се чудиш защо трябваше толкова да те боли? Не можеше ли да е по иначе… Нали уж осигуровки плащаш, доплащаш, каквото не стига, а той се държа като бакалин и касапин накуп.

Болката може да не е толкова голяма, ако си поискал упойка, но процедурите пак щяха да са същите. Като загризкаш пак шоколадите, може и да забравиш унижението. Но след време пак ще те заболи зъб. И тогава въпросът ще бъде –

Ще отидеш ли на зъболекар, като знаеш какво те чака?

16 responses to “Ако акушер-гинеколозите бяха зъболекари

  1. Да, защото от абцес можеш и да пукнеш даже🙂

  2. То от всичко може да си замине човек🙂 Но, дали тряба да минава през такова унижение, защото човекът срещу него днес е станал накриво, „малка му е заплатата“ и един куп подобни работи.

    За да не разводняваме – конкретно, ще отидете ли при този зъболекар отново?

  3. Абе дали ще отида пак точно при този зъболекар, или ще пробвам с друг – зависи имам ли изобщо избор на зъболекари в района и разполагам ли с нужните средства, за да избирам.

    Но едно е сигурно: едва ли ще седна да си пломбирам сама зъба пред огледалото🙂

  4. Ха ! Добър материал. Но пък мога да кажа че wakeop бърка. Приятел изпива половин литър водка, застава пред огледалото и с отверка тип шиш си изважда болния зъб🙂 По този начин се реализира икономия на време за безкрайните терапевтични услуги на зъболекаря😀

  5. @Val, то и аз, ако съм на зор, мога да си зашия сама рана. По малко ли филми сме гледали как става :))

    Доколкото разбрах тезата на Пипи, идеята е да се минимизира дискомфорта. А самообслужването само заменя един вид дискомфорт с друг.

  6. Ако си говорим за раждания, смятам, че аналогията с болести не е подходяща. Но ако ме питате дали след пишман зъболекар ще започна да се самолекувам… разбира се че не. И аз понякога бъркам в работата си, и аз понякога ставам с дупето нагоре, и аз понякога разочаровам клиенти, ама на – няма клиент, който да върши моята работа по-добре.

  7. Аз знам едно, когато майка ми отишла на зъболекар, се оказало, че без сериозна хирургична намеса ще си отиде… по-лошото, че зъба с тупкащо сърце си е отивал. Но, слава богу има и друг вид зъболекари, които тичат с теб по коридорите, за да може зъбът да пише тези думи днес. Защо е станало така – е разбрало чак след втората визита, при руг зъболекар.

    Аз съм ходила веднъж на такъв зъболекар, ситуацията се оказа сходна. И да, зъболекарите понякога се държат с човека като с животно, но… с тях зле, а без тях – още по-зле. Уви!

  8. Много силно описание. Уви, не е като да е само художествена измислица. Аз не бих отишла втори път там, но пък човек май след време позабравя. Или пък си мисли, че е попаднал на по-свестен, а то пак същата работа…

  9. Благодаря на всички за коментарите. Да неуместно беше баш с болест да сравнявам, но това беше най-съответстващата аналогия . Другото неиздържано е, че докато човек, обикновено, има 32 зъба за разваляне, то разжда само 1, 2 до 3 пъти. И, понеже, това е сред най-важните моменти в живота му, би било далеч по-добре да си го спомня с хубаво. А зъбите си знаем, че се развалят, може да бацнем едно чене и т.н.
    И, накрая, без зъболекар не можем да се обзаведен с пломба, докато да родим можем. А, ако всичко физически ни е наред, подготвени сме теоретично, телом и духом (много важно), можем да минем с минимална помощ.
    Между другото, интересно ми е колко дава касата за клиничната пътека „раждане“. Защото, ако се сумата се разбие по процедури и на болницата не се дават пари за тази или онази неприложена такава, държавата ще може да спести много апетитна сума. Ама тогава ще бръкнем в паничката…

  10. Ани, не е като да забравяме след време… просто започваме да гледаме по-обективно на нещата. Родили сме едно и вече критикуваме. На второто сме като в свои води, а след третото се броим големи специалисти. Предполагам в очите на хората, през чиите ръце минават поне 10-тина родилки дневно, изглеждаме смешни.

    Иначе и аз имах много кофти изживявания и с акушерките (за 14 часа раждане се смениха няколко), и с гинеколозите. Обаче точно тази, най-гадната акушерка… като повисях 20-тина дни в болницата и се поопознахме, се оказа добър човек. Тя беше тази, която ме пускаше тайно при бебетата извън часовете за хранене, за да си гушкам моето, че и онези, чиито майки вече са изписани… тя си отдели от времето, за да ме изслуша (какво разбира някаква си 20 годишна пикла) и да подшушне на докторката, че може би терминът ми е изчислен грешно… и пак тя надписа в рамките на 3 дни така липсващите 50-тина грама тегло, че да ни изпишат двамата с хлапето, а не само мен. При това не преставаше да ми натяква каква лигла и мрънкало съм и че само заради добрия млеконадой ме държали здрава и права да заемам болнично легло. Грубо ли звучи? Ами грубо си е, ама беше спряло да ми пука. Важното беше, че хлапето оцеля (до голяма степен и благодарение на тази груба и проклета леля).

    И аз не знам защо трябваше да си припомням някакви толкова стари случки. Може би защото пропуснах да й благодаря на онази, дебелата, вечно сърдита акушерка, с език на пристанищен докер. И ми стана криво някакво… чак сега.

  11. Да, wakeop, понякога зад грубата обвивка се крие човешко същество и е хубаво, когато имаш шанса да го видиш, защото ако не загрубяваха външно, навярно нямаше да издържат дълго на този вид работа.

  12. Подобна аналогия е цитирана и от Мис Бу в статията й за протеста срещу насилието над родилки. Великите умове мислят еднакво🙂

  13. Във фолклора родилката е известна като ,,българска майка юнашка“.Известно е,че юначествето е свързано с героизъм и страдание!Гинеколозите поддържат традицията и правят всяка майка светица,понякога оживяла странно след компетентна помощ!За поведението на акушерките да не говорим:словото им е просто и с неочаквана родилконенавист.Така е в страната на Кривото,Право няма!

  14. Гергана

    А може, и по-иначе може …
    Нямам опит с ражданията, но като слушам за такива извращения ми се изправя косата. Затова пък имам опит със зъболекари. Преди няколко години най-сетне открих една млада зъболекарка, която работи много внимателно, изключително спокойна е и това спокойствие се предава и на мен, винаги всичко ми обяснява, при което съм подготвена за манипулацията и НИКАК НЕ БОЛИ. И след години … десетилетия на изтезания разбрах, че можело и иначе! Така че не приемам свикването и опрадвдането, че положението било такова. Щом някои лекари не си го изкарват на пациентите, щом могат да работят в идеално чиста среда, щом могат да бъдат ведри и спокойни, нека и другите се опитат. Защото не лекуват животни. То и към животните трябва хуманно отношение, де.

  15. haha, supeor material!

  16. страхотна метафора. и е факт – правят каквото си искат (с уж информираното ти съгласие, дадено в последния момент и то притиснат от обстоятелствата), а после ти обясняват, че си лигла, щото (ти да видиш) не търпиш на подобна болка. и въобще.. как може дори да си помислиш да изразяваш някакви желания, виждания или каквото и да било?
    и да, на професионалистите сигурно сме смешни, ама по стечение на обстоятелствата съм виждала (като страничен наблюдател) въпросните специалисти как процедира. горките стресирани родилки не само, че не нямат никаква идея какво им се случва, ами и се отнасят с тях като с говеда. буквално. не се смятам за експерт ни най-малко, но има разни неща като уважение, морал и прочее, които отсъстват в едно 80% от случаите.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s