Две е повече от едно

Този текст е преди всичко подаръкът ми за Емил, тъй като скоро ще отпразнуваме случая, че две години сме две глави под една шапка. Искам да го накарам да се усмихне и да знае, колко съм щастлива, че сме заедно. Но в забързания ни живот, в който имаме и едно малко ядро, което да ни крепи още по-здраво заедно, може и да забравя да му направя друг подарък. За това – заповядай!

Две е повече от едно

Още повече когато тези две правят истинското едно

Всеки от нас има в живота си поне една или две истории достойни за филм. Твърдя го от кулата на клюкарката в мен, която обича да знае как започват и свършват чуждите истории. И нямам приятел или позната двойка, които да не са минали през „филми“, за които в Холивуд/Боливуд биха се изтрепали за сценария и биха бълвали романси и комедии от грешки до края на света и обратно. Мнението ми се затвърждава и от собствения ми опит, от който ще разкажа най-хубавата история.

Всичко започна преди две години… не, тогава станахме официално едно съчетано от най-хубавите две. Всъщност, започна по-рано, преди пет години, когато се срещнахме, макар това да не е съвсем така. Защо ли? Ами оказа се, че се бяхме срещали и по-преди. Или пък е по-точно да кажа, че се бяхме срещали без да се срещаме…

Абе, да речем, че ще започна да ви разказвам от средата, тогава когато го взех за французин, пък той…

Поредното море на къмпинг, все същите муцуни, следобеди и нощи. Само сутрините изглеждаха различни – докато всички се насилваха да спят или по-скоро алкохолните изпарения в палатките не позволяваха на врящите в собствения си сос хора да се събудят, аз изпълзявах до кафе-ресторанта на къмпинга, където си поръчвах принцеси с кашкавал и, с чаша чай, прочитах сутрешния вестник (говорим за преди пет години, когато gsm–ите не бяха смарт, за да научавам от тях новините). Пийвах от чайчето и с нож и вилица си отрязвах от сандвича (това е една друга история, свързана със зъболекар, но сега няма да разказвам нея). Мислех си колко ли тъпо изглежда човек, ядящ сандвич с нож и вилица, но за успокоение се убеждавах, че в някой друг век това сигурно би било знак за аристократичност.

Една сутрин мернах две младежчета. Симпатяги. Какво първо ми прави впечатление у един мъж? Генерално не знам, при тези двамата – косата. Единият късо подстриган и с щръкнала коса, а другият с къдрава и стърчаща във всички посоки.

„Хмм, тези ще да са французи. Никак не ми приличат на нашенци с тези коси.“ Забелязваш, отбелязваш и си продължаваш. Нещо като да гледаш витрината на магазина. Не забелязах поглед от отсрещната страна, за това и не се мотах дълго пред „витрината“.

А вечерта дойде с рожден ден на приятел на приятел, който явно нямаше против да има за гости хора, които не познава (можеше да се отзове само целия къмпинг и още някои и друг човек, но не повече от хиляда). Не ми се ходеше много, но все пак отидох. Явихме се дори с подарък. А на купона – къдравият ми „французин“. Реших, да го налазвам, но той ме изпревари – алкохолът свърши, а само аз имах скатана бутилка бира – та той решил да налази питието ми.

Е, покрай това се разбра, че не е французин и във Франция не е стъпвал, макар да носеше блуза на Льо кок спортив същата вечер.

И както става при пресните гаджета, не мина много време от познанството ни, когато се заговорихме за миналото ни. Разказвах аз кое училище съм завършила, а той се усмихна и каза „Аз същото“. А коя година, аз 97-ма „Аз май предишната“. Възкликнахме как сме се разминали, за малко.

Показа той снимки от абитуриентския си бал, аз: „А, ама тази даскалица, беше класна на моя бал!, учудвам се аз, Не може да е била две поредни години класна, че и със същите дрехи да е ходила!“. Продължихме нататък, но след време и аз изкопах лентите от моето завършване.

Разглеждаме снимка по снимка, смеем се (кой ли не изглежда смешно в този ден) и както съм готова да прехвърля той пита „Ти знаеш ли кой е това, на тази снимка зад теб?“. Поглеждам внимателно, първо не стоплям, но после: „Ааа, ха! Значи все пак сме завършили и в една и съща година?!“ Стоим на тази снимка един до друг, дели ни метър, а всъщност не метър, а девет години. Смеем се колко е странно, да сме се разминавали по коридорите на училището без да знаем, че чак след девет години ще се запознаем (и в същия момент, смеейки се, не знаем, че след още три ще се оженим).

Но не спряхме до там. Оказа се, че малко след училище той е излязъл от една компания, за да вляза аз в нея, а после още веднъж така. Разминавали сме се по купони и конкретни събития. А много преди училище сме ходили и на един и същи лагер. Май само в детската градина не сме били заедно. Толкова години сме били на косъм от познанство и толкова пъти не сме се събирали, до онзи къмпинг.

Има дни, в които се чудя какво ли щеше да бъде, ако се бяхме запознали като малки или  ученици. Дали щяхме да се харесаме, да си допаднем и останем заедно и всъщност, не сме ли изгубили толкова време, което е можело да бъде прекарано заедно. А може би щяхме да се съберем за кратко и да продължим всеки сам по своя си път без никога повече да се видим и дори да не искаме да се видим. Друг път си мисля, че така, както са се случили нещата е било най-добре – растели сме и сме се формирали като личности, всеки по отделно, със своя си опит, докато сме станали готови един за друг. А има и дни, в които се питам: „Ами, ако не бях отишла на онзи рожден ден? Дали щяхме да се разминем пак и щеше ли после да има път, в който да се срещнем отново?“

Първото е минало, което не се е случило, третото няма как да се провери. Само второто е факт: били сме две единици, а сега сме една двойка. Щастлива съм, че животът ни поднася такива весели случки, които да ни карат да се замислим колко хубаво е да се сблъскваме и намираме като числата в уравнение, което неизменно ще бъде решено.

 

Свежо

126 responses to “Две е повече от едно

  1. Добре бе!🙂 Браво🙂

  2. 😀 Благодаря, Стойчо! Че и е истина до последната точка😉

  3. А така… добре, че са тези конкурси, че да научим някоя жълтееща история и от теб :))

    (майтапя се, хареса ми текста ти :))

  4. 😀 Еее, конкурсите са едно на ръка, ама сега като се стопли – вие и ние на колела и айде на по бира в парка – всичките истории ще си кажем😛

  5. докато не се появи бирарията долу – не идвам😉

  6. Усмихнат разказ! Наистина като холивудски романс🙂

  7. В живота няма случайни неща. Очевидно съдбата дълго време се е опитвала да ви срещне и накрая е успяла – все пак е Съдба🙂

  8. И аз бях там, и аз пих до сутринта, и аз лазих по пясъка докато не изгря слънцето… Тази година наново… Поздрави😉 Désolé que je ressemblais à un Français, ils sont très merdique. Sans cette bouclés🙂

  9. Разказ, прочетен на един дъх.Все такива да пишеш, а ние все така ще те четем.:-)

  10. Брех, че романтично … да сте се преследвали толкова години и накрая да сте се настигнали. Съдба …

  11. Eх, къмпинг, къмпинг…!😉🙂

  12. Ти като едно видно домашно коки, може би те е привлякла блузата „Льо кок“!!:))))
    Много романтично и приято четиво.
    Щом от 1+1 сте направили една 2-ка , щастливите години са пред вас. А 2>1 със сигурност.

  13. вие сте точно в любимия надарвин момент от 2 е повече от едно започвате да клоните към 1 е повече от две, т.е. количественото натрупване е довело до кочествено изменение :))))))))))))))))))))

  14. Продължавайте да се радвате на щастието си…

  15. ох, че сладко … Не му мисли дали си загубила време, щото и ние така се чудим с батето, но все си мисля, че всичко се случва тогава, когато трябва🙂

  16. Ех, и аз имам мили спомени – ако не беше една тенис-маса в едни софийски двор, ако не бях закъсняла час и трийсе минути, ако той не ме беше чакал в дъжда… Толкова минали години! Няма случайни неща!
    Ми да играя и аз за наградата!
    Успех!

  17. Ли, играй, играй🙂 А, за да ти се преброи гласа, като глас за мен, трябва да оставиш и линк към твой блог или профил във facebook/linkedIn/Свежо и т.н.🙂
    Благодаря ви на всички за хубавите думи😉

  18. много мило и романтично🙂

  19. Страхотен подарък, си мисля аз🙂
    Историята Ви е една невероятна Приказка (почти като нашата:mrgreen: , която мисля да орисам така: „Три дни яли, пили и се веселили, и заживели още по-щастливо до дълбоки старини, заобиколени от деца, внуци, правнуци, праправнуци…“

  20. ей тва много ми хареса „били сме две единици, а сега сме една двойка“🙂 и ние бяхме 2 единици, а вече сме тамън за „Не се сърди човече“😉

  21. Хехе, много готина история, дребосъчето като порасне и ви пита как сте се запознали, че имате доста по-уникална история за разказване от стандартната“ами запознахме се в университета“🙂

  22. Успех – много добър текст:)

  23. Пипилотке, Вие с Емил сме ми най-щастливото, най-истинското и най-едното семейство и бих коментирала беезброй и три пъти – не само, за да спечелиш каквото там се печели (знаеш, че не съм по технологиите), но най-вече, за да пребъде това ЕДНО – истинската любов!! Обичам Ви! И малкото Дребосъченце;-)

  24. Историята е интересна… Напомня ми, как ние се запознахме с Ани… и ние сме ходили на един и същи Alliance Française… ама се срещнахме истински поне 20-тина години по-късно, LOL!🙂

  25. „Ву ле ву куше авек моа“ се пита винаги, Пипилота! Ето, и аз те научих на ум и разум.

  26. Я, колко сладки неща видях в тази страница! Първо една мила и любеща мъжа си жена е направила прекрасен подарък на своята 1/2 или 2/1, Второ разбрах, че и ти харесваш къмпинги и колело, Трето, Четвърто и Пето имаш прекрасни приятели които те подкрепят! Успех!!

  27. Интересна история :))

  28. хубава история🙂 браво

  29. Хубава история🙂 браво

  30. Страхотна история. Радвам се за вас – имате повече от интересни спомени за разправяне на децата (и на внуците, може би някой ден) ;P

  31. Винаги ми е било мъчно,че отиде да учиш в друго училище,нооооо след като прочетох тази история вече-не. И тази съдба,как си знае работата! :-)))) А и нека 1+1 да е равно поне на 3!!! Успех!!!

  32. Хехе, усмихна ме след дългия работен ден🙂
    Желая ви много да се обичате и да сте щастливи както сте сега още дълги години!

  33. Ами аз какво да кажа, освен да се изчервя. Даже, след като го прочетох, пуснах ена сълза🙂

  34. 🙂 накрая сте се засекли🙂 дръжте един на друг и бъдете щастливи

  35. от мъка ли😆

  36. гъбаркам се🙂

    но най-странното е, че сега като се замислих – ми то и аз немам нито една двойка приятели, дето да не са играли в некви филми🙂

    очевидно за лафа за душенето, планините и магаретата си е в пълна мощ🙂

  37. Ако гореизложените събития не се бяха случили в тази последователност, най-вероятно нямаше да присъствам на сгаджосването ви на Градина , нямаше да ме направите кума , нямаше да изтегля пръстена / букет и нямаше да съм с моята половинка сега:) . Тоест и за вас и за мен супер се получи😀. Много късмет и щастие Пиле😛

  38. Kusmet- Musmet i ot men

  39. Много ти благодаря за разказа.Радвам се,че сте се намерили.

  40. 🙂 emi, poniakoga i taka se slu4vat ne6tata…4ovek nikoga ne znae kakvo go 4aka zad blizkia ugul ili puk to4no zad gurba mu, samo na metur🙂

  41. Ехеее Пипи, и аз бях там, на морето, на партито!
    Не знаех до момента обаче, че наистина сте се разминавали толкова много до този момент. Бъдете щастливи и използвайте всеки миг!
    И само да отбележа, че палатката ми по онова време беше жестока и в нея не се мъчехме да спим до късно, просто се случваше…🙂

  42. Браво, добра историйка😀

  43. Супер!
    Много красива история. Първо честтита годишнина и второ дано винаги сте в една посока и винаги да се срещате в най- подходящия момент , както е станало преди 5 години. Всъщност всичко друго е било само подготовка за дългоочаквания момент. Много щастие ви желая🙂

  44. …и аз бях там…и аз видях това🙂 е добре де, поне част от него🙂
    мммного готин и интересно поднесен разказ с френски нюанс🙂

    Успех! Стискам палци!

  45. А за толкова години, така и не ви попитах как сте се запознали. А „французина“ в този му период много добре си го спомням.:)))

  46. И аз съм си мислила такива неща за срещите и разминаванията🙂

  47. Благодаря за разказа: ) Успех

  48. А, сега къде ти е бирата, с коят аз черпя преди аз да почна да разказвам истории за две в едно😉

  49. Поздравления!!!Хубаво,нежно,романтично!!!
    Нека след тази последна среща,
    любовта ви да бъде безкрайна!!!!
    УСПЕХ!!!!

  50. Няма случайни неща…

  51. Чудесна история, хубаво е, че сте заедно сега. Ние също се търсихме дълго и минахме по странни пътища. Можело е да ме дръпне за плитките или да ме спъне по стълбите още в Алианса, но също е трябвало да извървим доста път един към друг, докато станем това, което сме сега.🙂

  52. Виж ти, никога не бих предположил.

  53. Хм, съдбата си знае нейното, а? Може би е трябвало просто да се запонзаете в много специален даден момент.

  54. Еееее, Пипи, много добре казано и разказано!🙂
    …и аз понякога се замислям за филмовите моменти в живота ни ….😉

  55. е малко драма можеше да вкараш😉

  56. Много хубава история, мерси, че я сподели!

  57. Много щастие на вас с Емил!

  58. Пламене, как да няма драматизъм?! Ето, погледни го така – на колко момичета и момчета сме загубили времето през тези години, при положение, че ако се бяхме срещнали овреме, те нямаше да са ни гаджета и да си намерят половинката по-рано😀
    Радост, Кате, Елена радвам се, че бяхме там заедно и освен тази случка си направихме още много весели спомени заедно😉
    Антоне без твоя роджен ден тази история или нямаше да я има или щеше да е изместена още във времето!
    Ицаки – добре го играеш франсе (от изключенията за стандартните франсета😉 ))

    Много ви благодаря на всички! Каквото и да стане в този конкурс, радвам се, че получавам толкова много и хубави коментари🙂 И се радвам, че и вие имате такива усмихнати запознанства🙂

  59. Ццц. Хайде, сега и бирите остават само… Иначе пълен член за амура, ама кат’ ви кефи :)))

  60. :-)) Mnogo hubava istoriq! :-))

  61. Чудесен стил на разказване. Не съм попадала на твой блог. Да е жива и здрава бебезона

  62. Успех и от мен🙂.
    twitter.com/soregashij

  63. Че бирата откога е пиене🙂 Баш тебе е искал да налази🙂

  64. 🙂 За пътите, в които се срещаме без да сме се срещнали, и добре, че накрая все пак се срещаме. :))))

  65. Подкрепям с две ръце! И три крака!

  66. Много готина история. Превратностите на съдбата.
    Успех🙂

  67. Опс, предният коментар бил с неработещия блог (не че е проблем).
    Но се сетих да кажа – няма случайни неща. Поне в това отношение🙂

  68. Много добре.Успех.

  69. Успех.Стискаме палци:))))
    Браво,определено от Холивуд ще искат да заснемат вашата история.Успех.:))))))

    (коментарите ти бяха хванати като спам, за това ги слагам в един😉 благодаря за подкрепата)

  70. Ех, че хубаво се е случило :))))

  71. Пипи, чудно разказваш:)!

  72. Strahotna istoria! Nakara me da se usmihna i za poreden pat da poviarvam v istinskata lubov!

  73. Ели, благодаря ти много за подкрепата. За да се зачете гласа ти ще трябва и линк към някой твой профил (от fb/twitter/linkedIn/Svejo…)

  74. tezi geroi gi poznavam🙂 pozdravleniq!

  75. хе хе, права си. всички имаме по 1-2 шантави истории.
    успех с конкурса🙂

  76. Наистина няма нищо случайно, а как е могло да бъде … не мисля, че би те направило по-щастлива от сега. :)) Важното е, че както се е случило е било прекрасно и забавано! :)) Обичайте се и ценете това което има между вас сега и занапред! :)) Прегръщам ви силно и двамата с малкото съкровище между вас :))

  77. Чудесно е, че сте се събрали – Съдбата си знае работата🙂

  78. Супер Пипилотке, наистина страхотна история, разказана по подобаващ страхотен начин!!!
    И…това е поредното потвърждение на фразата, че живота е това, което ни се случва, докато правим планове за него😉 :)!
    Успех!!!

  79. За мен две е повече от едно като в катеренето – необходими са минимум двама, за да споделиш това изживяване – индивидуалност и подкрепа🙂

  80. Въпросът от финала е мого важен. Звучи почти като от устата на Оракула в Матрицата. Какво щеше да стане, ако не бях… Колкото повече години минават, толкова по-актуален ще става този въпрос:)
    Браво!
    Хареса ми, Пипилотке Ментолке, по фамилия Загорова!

  81. Ех, Пипи, много хубава история, която върна и мен на онзи купон на къмпинга))))
    Радвам се, че покрай фалшивия фарнцузин се запознах с теб))

  82. Страхотна история, остойна е за филм. Направо настръхнах🙂
    Бъдете много щастливи заедно!
    За третата възможност.. изглежда, че и да не си отишла на рождения ден… щяхте да се засечете на друго място🙂

  83. Успех в играта!🙂
    Аз лично не вярвам в съвпаденията…
    Двете души просто е трябвало да се срещнат. Рано или късно.😉

  84. Понякога истинските истории са по-магически от измислените. Хубаво е, когато човек има око да види чудото в ежедневието.

  85. Хе, хе . Интересна история…Колко е малък света…

  86. Много сладко:-)

  87. А твоя французин няколко години по – рано го мислиха за евреин:))Всъщност ме върна във доброто старо време когато нямаше интернет и розови любовни романи а имаше книжки за младежката любов:)много мил спомен липсваше ми.то и вие двете единички сега едно цяло също ми липсвате.

  88. Mnogo sladka istoria Pipilotta.
    Priatno chetivo za umoreni patsnitsi.
    Shte se radvam da pishesh poveche podobni neshta – ne samo ot romantichen harakter, a ot tvoiata nabliudatelna i detailna gledna tochka.

  89. Браво! Тази история ми навя спомени и доста ме разчувства, толкова че разбазиканите ми хормони предизвикаха сълзи и усмивки едновременно!

  90. Уважавам достойната конкуренция и честната игра!🙂

  91. :))) Ей туй била историята! Това със снимките беше просто безумно. Идиоти.🙂

  92. Страхотна история :-))) Успех в конкурса🙂

  93. Винаги съм вярвала, че „две е повече от едно“, както вярвам, че всяка половинка си има друга. И рано или късно я намира, за да се превърнат в своята специална ДВОЙКА:))

  94. Чудесна история! Късмет!

  95. Наистина добра история! Браво!🙂

  96. Браво Пипи аз тази история я знам вече, но винаги когато я чуя всеки път звучи толкова романтично😉 а какво стана с историята за държането на косата ти докато стомахът ти не е издържал сандвичът и алкохолката :р кики майтап :р

  97. найси🙂 успех:)

  98. Страхотно!На това се казва съдба,няма нищо случайно.Успех!

  99. Интересно раказче, само за уточнение вече не сте двойка, а тройка.
    Бъдете живи и здрави!!!
    Само Франция!
    и наздраве………………………………………

  100. Много хубав разказ. И при нас се получи така – били сме заедно на бала и половин година по късно се запознахме. А пък аз се видях и на видео касетата й😉

  101. Дани, лъжеш куче, ти друга история си ми разказвал, пак забавна, но не същата.🙂 но няма да разказвам, да не се червиш😉

  102. Разказът е супер! Стискам палци!

  103. Стига бе, хора от един клас да не се познаят🙂
    Май художествената добавка идва вповече🙂

  104. Ааа, от един клас не сме били. Всъщност този випуск бяхме 14 паралелки!!! (от А до О и така и не разбрах защо Й беше пропуснато🙂

    Мога да добавя още едно интересно съвпадение – аз бях Ж паралелка, каквото е бил и баща ми, капитан Стария Чорап, в същото училище, че дори младата му учителка по химия се пенсионира с моя випуск😀

  105. Много интересна и добре написана история. Определено съдбата си знае работата!
    Късмет!

  106. Iva Gatseva
    Хубаво е да си спомниш как се случи и как стигнах до тук🙂 и аз го правя често…
    но и двамата сте доказали, че сте големи „шматки“:)

    Create Your Badge

  107. Strahotn aistoria dostoin aza oskar:))))))

  108. Лелеее…Парцик,благородно завидях…!!!Не мога да се похваля с такъв романтичен сюжет,затова няма да участвам в конкурса:)))/ето,един конкурент по-малко;)/
    Стискам палци!

  109. kakto vinagi prekrasen razkaz!!!

  110. Браво, Пипи! Само така!

  111. Много трогателно🙂

    Неведоми са пътищата!

  112. Браво,много хубаа и добре написана история;
    stelaboy

  113. браво!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s