Преди няколко седмици ходих да се подстрижа. Косата ми вече беше станала достойна за сплитане на плитки, а аз не обичам да ми се мотка толкова дълга. Освен това се бях заканила, че като изляза в майчинство ще се подстрижа като едно верме.
Отивам аз при фризьора си с определена идея за прическа наум.
– Гледай сега, искам късо! Ама много късо!
– А, няма. Ти сега си в постродилна депресия!
– Абе, каква ти депресия?! Отдавна мина времето да съм в такава депресия. И знаеш ли от кога искам да се подстрижа късо?! Режи!
– Е, добре, колко късо?
– Емиии, гледал ли си „Бебето на Розмари“?
– Ето, и бебета, после ми разправяй, че не си в депресия!
– Абе, я стига 🙂 Дай да ти покажа. Как може да не си го гледал тоя филм?! Страхотен е, от времето когато нещата са били страшни без специални ефекти! Мия Фароу пък, е просто невероятна!
Отваряме нета и аз вадя следната снимка:
– Е, какво ще кажеш? – попитах аз несигурно – Разбира се, ако мислиш, че така няма да ми отива, ще я префасонираш, както мислиш, че ще ми стои добре на мен.
– А, споко, ще ти отива… само че с по-къс нож!
Патиланско царство 
леле, пипилотката!
отказвам да се видим!!
поне дорде не си оправиш психическото здраве и не спреш с транквилантите!!!
Хахаха 🙂
Добре, добре си си.
Моята фризьорка само охкаше и ахкаше, докато й казвах „По-късо. По-късо, де. ОЩЕ малко по-късо“.
Доводът, че съм ходила първи номер и много ми отива обичайно помага – в потреса си да я накарам да ме мине с най-ниския гребен, почва да стриже охотно с ножицата :)))
🙂 Прическата си е супер! Аз доста дълго ходех с подобна прическа и всъщност е много хубаво! Особено е приятно, когато и мъжът до теб ти се кефи с къса коса.
Определено си била убедителна :)))
Най-доброто ми постижение е било да накарам фризьорката да реже до врата… на обратна черта и без бритон 🙂
Честита прическа и… този нож наистина е неудобно дълъг и не изглежда добре балансиран 😀
Психически, Бате, съм си много добре.
Той, фризьора, голям шегаджия е и вика:
– Леле, Емил ще ме убие!
Вечерта, Емил, естествено, си ме хареса (те, Ани, къде да ходят ние като си се харесваме 😉 ), а аз му разправих горната случка. Той веднага:
– Дай ми телефона! – и се обажда на фризьора – Алооо! Ще ти пратя адвокати! Какво си направил на жена ми?! 🙂 – а фризьора се хили:
– А, отдъхнах си! Аз мислех, че направо с бухалката ще ме почваш 🙂 – Та голяма веселба беше с това подстригване 🙂 Само дето едно не стана – като се подстригах както едно време, аз не станах като едно време… ама какво да се прави, лети си времето 🙂
Wakeop, тоя нож и на мен не ми вдъхва доверие, догде го забодеш…
А филма, ако не сте го гледали, горещо ви го препоръчвам! Не знам за моралните качества на г-н Роман Полански, ама филми добре прави 🙂
снимки! снимки! снимки!