Случка в парка

Мина повече от седмица, откакто ми се случи, това което ще ви разкажа сега. В интерес на истината много се колебах, дали да го публикувам. Вчерашната публикация на Богомил Ветров ме накара и аз да разкажа, за моите впечатления от нашата полиция. И така, това се случи по миналата събота:

Не знам за какво протестират полицаите! Знам, защо не се чувствам съпричастна към тях. Заради това, на което станах неволен свидетел в събота, в парка, докато разхождах Дребосъчето и се виждах с приятели. Седим си ние на детската площадка и се наслаждаваме на хубавото време. Мъжете отидоха за бира, майките с децата останахме на площадката. Идват по едно време група младежи на по 20-ина години. Отиват в единия край на градинката и, още неседнали, от шумата изскачат двама полицаи, единият даже без шапка, но за сметка на това с татуировка (както разбрах по-късно). Там, откъдето дойдоха, нямаше нищо, за това предположих, че цял ден са дебнали да стане нещо. Аз, като една майка-орлица мятам по един зъркел натам, да не би да стане опасно за детето. Виждам, че се искат лични карти за проверка. Стандартната процедура, младежите май не питат защо им се иска, виждам, че се бъркат да вадят. Дават ли, не дават не знам, защото поглеждам към по-спокойната част на градинката. И в следващия момент чувам викове. Обръщам се за да видя, че полицаите натискат едното момче надолу и искат да му сложат белезници. Той пък крещи и пита защо го арестуват. Не виждам добре от едно хълмче, но момчето вика да не го ритат, защо му настъпили топките. Много се притесних. В крайна сметка не искаш такива неща да стават когато си на детската площадка.

Почвам да се нервя и бунтувам, че пред мен се упражнява насилие. Все пак, ако има проблем с момчето да го задържат тихо и кротко, а не да го блъскат, да му крещят и викат, все неща, които не ми се струват правомерни и то пред погледа на деца, на които трябва после да обяснявам, че „Чичко полицай е добър! Ако някога се изгубиш или стане нещо винаги се обръщай към него“. Кажете ми как, ако детето ми е в съзнателна възраст, да му обясня какво прави чичко полицай точно в тоя момент?! Няма да мога!

Сценката стана изключително грозна, когато видях, че единия полицай дори тръгна да посяга на момичето в компанията. Почувствах се разкъсана между това да грабна Дребосъчето и да се махаме за неговата безопасност или, напротив, точно с него на ръце да отида при органите на реда и да ги питам какви са тези изпълнения на детската площадка и какво налага агресивното им поведение към задържания. За късмет, нашите мъже се върнаха :–Р и, за моя радост, решиха да проверят какво става, та почти нямаше нужда да казвам: „Ходи, щото като ги гледам как се държат, утре това може да се случи и на Дребосъчето!“.

Оказа се, че големият престъпник проснат по очи е „дилър“ и е заловен с един коз. Полицаите малко се кротнаха в присъствието на интересуващи се какво става граждани. Пристигнаха още трима полицаи, после една кола с още двама блюстители на реда, после цял микробус и поемно лице. Всичко това с много викове, очевидно превишаване на… как се казва….служебната власт, 8 човека и две коли. Всичкото това за един коз (не казвам, че не е извън закона!) докато през това време някъде из града са ограбвали нечии дом като моя и после, на този някой са му казали да се разходи, да си потърси вещите по заложните къщи. Откараха само момчето-дилър, което най-вероятно в скоро време ще си има вече и досие и нечисто свидетелство за съдимост. То ще бъде отчетено в статистиките, докато моето дело за нещата, които не си намерих беше закрито.

Тази събота ми се развали настроението краткосрочно. Дългосрочно видях, че ще ми е много трудно да възпитам гражданин, който търсейки правата си няма да изяде няколко палки, просто защото пита.

11 responses to “Случка в парка

  1. Или като моята преписка за кражба, направо я хвърлиха в кофата – изобщо не ми дадоха входящ номер, а аз в този момент не се сетих да го поискам. Как ли са се смяли като съм затворил вратата…

  2. Сещам се пак кой промени закона и премахна еднократната доза – „младите“ от Новото Време (Кошлуков, Севлиевски и сие). Вместо да свършат нещо полезно в Парламента, те лобираха за алкохолни производители.

  3. Интересно, че за човек с една цигарка се прави такова шоу, а за някой с две кила хероин вероятно няма да се намери и един полицай да му провери документите.

  4. разбирам твоя потрес, но ако не искаш сина ти да си купува дозата със сутрешното мляко – точно това е пътя.

    яко бой по манерката на дилърчетата, яко да се чувстват дъното на обществото и т.н. и т.н.

    и ако аз бях там щях да заведа дъщеря си до местоекшъна и да й покажа с пръст – ето така, тати, се отнасяме ние с боклуците в обществото ни и все в тоя дух

    твърде малко публичен бой ядят кокошкарите в наше село и това е сериозен проблем

  5. Михайле, и на нас следователя ни каза: „Дайте снимки на нещата, които ви откраднаха“ и аз като лудите гледам снимки, намирам и нося, да ми ги приложат към „делото“. Със сигурност си се хилонтят за това, че се връзваме да подаваме сигнали, жалби и такива работи, дето трябва да са нормални.
    Мда, Комита, общуването с ония, които имат 2 килца е доста по-различно, да не говорим за ония с 20 и 200…
    Бате, веднъж не съм съгласна с теб! Щото тва лапе може и да е гъзар-тъпанар, който си мисли, че е мноу гочин, като пафка масура, ама с една цигара в джоба хич не ми прилича на дилър. И като е нарушил закона е редно полицаите да го задържат тихо и кротко, да му прочетат правата и да го откарат. Не да ми разиграват спецакция, да викат подкрепления като за ареста на военен министър и да млатят и вдигат патардия на детската площадка. Защото трябва да респектират с действията си, а не да се държат като лумпени мутри.

  6. пипи, нещата никога не са черно бели.

    да, смешно е десет коли с тежковъоръжени командоси да сгащват пет дрисливи лапещака. но в крайна сметка такова правителство сме (по-скоро: „сте“) си избрали, театрално едно такова.

    но: иди и запали цигара в сентръл парк. или иди да се качваш с обувки по детските люлки, да дъниш чалга (или рап, то все тая) и да врещиш в квартална градинка. гарантирам ти, че максимум до 15 минути ще бъдеш брутално арестувана. е, ще ти прочетат правата и ще ти пазят главата, да не би случайно да (се опиташ) си я разбиеш в покрива на „катафалката“.

    при нас просто бацко, цецко и пицко са такива смешници, просто не е истина…

  7. Мдаа, българската полиция има една основна роля – да съществува. Сред полицаите витае едно недокументирано съглашение, че те решават, кое е важно и кое – не. Аз лично бях участник в ПТП – удари ме автобус, който ме засече от злоба, изпреварвайки ме на пешеходна пътека преди автобусна спирка, защото съм спрял да изчакам пешеходец. Самият шофьор крещя и трещя, извика някакви от някаква автобусна служба, дойде някакъв с лада от някаква друга транспортна служба (когато го питах, какво ще прави, той каза, че само констатира). Същият този констататор ми предложи да се опитам да се оправя лично с шофьора – тъй като беше поодрал малко боя и беше счупил огледалото ми, можеше да приключим с една бърза размяна на пари. В крайна сметка шофьорът отказа, твърдейки, че на такива като мен не трябва да се дава книжка.

    Така де, отклоних се от темата. Аз в крайна сметка културно и търпеливо изчаках патрулката, след нея дойде четвърти автомобил с катаджии… Всички гледаха и се дзвереха и подмятаха всякакви хипотези кой какво направил… Настана някакво шествие, мен накрая взе да ми става смешно от количеството държавни служители, изсипали се заради едно огледало.

    В крайна сметка настъпи въпросното повишаване на властта, т.е. ченгетата се обадиха на свой шеф, та и пета кола дойде. Сигурно от балконите на блоковете наоколо е изглеждало, все едно са застреляли някоя мутра. Та дойде шефчето, погледна ми колата, попита драйвера на буса, какво е станало (драйверът отново се разпеняви по мен и бързо отказа полицая от по-нататъшни въпроси), после и аз имах възможността да синтезирам своята версия… и човекът се хвана за главата. Накрещя се на дребните катаджии, задето са го разкаврали, инструктира ги да пишат акт на автобуса и се ската.

    Малко по-късно – викат ме при колата на катаджиите.

    – Господине, трябва сега да напишем акт на автобусния шофьор. Но той семейство храни, деца гледа, ако му напишем акт ще го уволнят и повече няма да може работа да си намери. Защо не поговорите с него, да се оправите помежду си.

    За втори път органите на властта ми предлагаха това решение. Колебаех се, дали да съм твърд и принципен, или просто да се сдобия с пари за ремонта. В крайна сметка реших, че ще е по-пичовско да отстъпя – хем по този начин щях да съм в контекста на статуквото, вместо да се опитвам безуспешно да го променя. Разменихме кеш с автобусния шофьор и – кой от къде е.

    Между другото, интересно е поведението на хората, които се изсипаха от автобуса, след като ме удари. Тъй като запречвахме целия път, преместихме автобуса и моя автомобили шофьорът свали пътниците, за да чака с мен полиция. Слязоха тея ми ти хора и като реваха по мен – мале. Добре, че неадекватната им агресия върви ръка за ръка със страх, та никой нищо не направи, различно от това да ме овиква. Освен един, който беше толкова нагъл, че дойде и взе да бърника огледалото на колата ми и го досчупи, преди да успея да го изгоня.

    Та така с полицията – получи се горе-долу същата ситуация, където за някаква глупост в рамките на повече от два часа бяха заети поне шест длъжностни лица…

  8. Да ти кажа, Rogger, напоследък толкова ми е до гуша от такива ежедневни несправедливости, че ако в тоя момент бях на твоето място щях да го оставя тоя шофьор да си носи последствията. Да се чуди как да си храни семейството, за да знае следващия път, че може и да е мъж, но правилата са си правила за всички.
    Но, то и аз съм по-импулсивен човек и не съм добър пример. Още повече, че заради това нямам и книжка 😀

    И за реакцията на хората – много си прав и е наистина странна. Аз бях пътник в трамвай при почти същата ситуация: трамвая чукна, кола, която го засече и то в улица, на която не трябва да има коли. И много се изкефих, че най-накрая един ватман направи това, което всяка сутрин се чудя, що колегите му не правят! И изведнъж всички пътници му се развикаха! Овча ни е работата, ама ако такива като мен и теб не опитват да променят статуквото, то ще си е все такова. А с такива, като нас – има малко по-голям шанс да стане друго 🙂

  9. Какво е направил ватманът? 🙂

    А стадото реве, когато трябва да чака. А кой прав, кой крив – все тая. Липсва гордост и достойнство в това поведение.

  10. Ако се сещаш зад Английската минава тм. 22 и точно преди да завие по Дондуков има светофар. Светва му зелено, една кола идва изодзад и решава да засече трамвая, а той нарочно не спря. Викаха КАТ, не чаках да видя какво ще стане, стигнах пеша до работа, но нямах нищо против, при положение, че поне един от тия нагляри си получи заслуженото 🙂

  11. О да, ако карах трамвай сигурно щях да имам поне 200 различни цвята по предната броня 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s