Допитване

Драги ми смехурковци!

Както всяка година, така и тази, забравих, че този блог има Рожден Ден и го пропуснах. Беше на 14 септември. Това, макар и със закъснение ме наведе на някои размишления.

За разлика от нашите политици, аз не се страхувам от думата на народа. А, тъй като, от известно време съм застанала на един кръстопът по отношение на този блог, реших да спретна допитване и да получа мненията и препоръките ви по няколко въпроса.

Както сигурно сте забелязали, в последната около година минах през нещата, които се случват на повечето жени – бременност и раждане, а сега с Емил отглеждаме/възпитаваме/забавляваме се заедно с Дребосъчето. Това, логично доведе до нови предмети за писане и размишления. А майчинството е един неспирен извор на теми.

Малко или много, включвайки ги в съдържанието на блога, започнах да се опасявам, че не това търсите вие, влизайки в Патиланско царство. Може би нагласите са да се посмеете малко, да прочетете какво се е случило тук или там из града, да прочетете колко съм се възмутила в дадена ситуация и какво може да се направи по въпроса.

Заради това в последно време обмислям идеятата, че трябва да направя разграничение на патиланските от маманските теми, като започна паралелен блог по въпросите на Дребосъчето. И почти го направих миналата седмица, когато Стойчо ми сподели мнението си по въпроса. Той изказа няколко довода, защо не трябва да правя такова разделение и да оставя Патиланско царство така, като го размеся с новите теми. Ето какво каза той:

  • От двата стола ще падна на земята или иначе казано – да пишеш един блог редовно е трудно, а два още повече. На практика ще имам два буренясващи блога, с рядко публикуване на статии или единият ще вземе превес за сметка на смъртта на другия.
  • Според него няма смисъл от отделен блог тъй като вие, читателите, не се страхувате от тези нови теми, а дори напротив, и би ви било интересно да ги прочетете тук, защото иначе повечето от вас никога не влизате в бг-мама. Един вид това е една естествена еволюция на Патиланско царство.
  • Един нов блог би събрал само майки, а мъжете-читатели няма да се преместят, докато ако всичко остане в царството – ще четат и мъжете. Както каза Стойчо: „Нали се сещаш, че НИКОГА не влизам в БГ-мама? Но това изобщо не значи, че едни такива теми не са ми интересни, само че женската компания обикновено плаши мъжете, защото в новия ти сайт като читатели ще дойдат само читателките ти (и то само интересуващите се)“. Следователно, по тази логика ще си разкъсам читателите на две половини със съмнителен ефект от упражнението, „а нови читатели много трудно ще дойдат“ – в това съм сигурна. Не са един или два майчинските форуми, блогове и подобията им, та един нов е много вероятно да остане глас в пустиня. Незабелязан като прашинка на ревера на интернета.

Заради тези неща наистина се разколебах в това да отварям нов блог и мисля, че наистина ще се радвам да чуя мнението ви по въпроса. Бих се радвала и да разбера как ще ви се стори и една промяна в изгледа на Патиланско царство, за да отговаря на новостите в съдържанието му (не няма да го украся с картинки на бебета 😉 ) Няма ли това да ви издразни или пък оранжевото ви е писнало за тези няколко години и смятате, че трябва да поразместя „мебелите“? 🙂

За това се надявам да  отговорите на следните три питания (и едно уточняващо), а ако имате желание и/или опит в това, да споделите в собствен коментар 🙂

Предварително ви благодаря!

17 responses to “Допитване

  1. Всеки човек (блог) се ъпгрейдва. Давай си смело напред и не се занимавай да правиш 2-ри блог. Освен, ако не ти се занимава.
    🙂

    И бтв: какво „друго“ може да съм в последният въпрос?

  2. Ами някой го е отговорил това „друго“ на последния въпрос, но не е уточнил като какво се определя, трябваше да сподели:-D Иначе го сложих, за да дам свобода на себеизразяване 😛

  3. изказах се 😀

  4. Майчинството ще те вълнува дотолкова, че да пишеш редовно за него, само в първите 2-3 години. При това постепенно ще губиш интерес към темата (не към детето си, а към това да споделяш с непознати всекидневни и банални случки около него :)).

    Направи категория за Дребосъчето (или ползвай твоята „Възпитание и образование“ и си пиши тук…
    Децата растат бързо. А като тръгнат на училище започват да се чувстват дискомфортно от медийното внимание към пълненето на памперса и кърмаческите навици в бебешките им години 🙂
    Ако нямаш намерение да блогваш професионално по темата за отглеждането на деца, няма смисъл от отделен блог. А ако имаш такова намерение – тогава по-добре избягвай да пишеш за собственото си дете прекалено често.

  5. Етоооо, колкото и да ги мисли питанията си човек преди да ги зададе, все се оказва, че не е обмислил всичко. Не напразно си има наука за задаването на въпроси и получаването на правилни отговори! 🙂
    Wakeop, значи аз ще пиша за разни интересности за отглеждането и възпитанието, но не на Дребосъчето в частност, а по принцип. Например за естествената бебешка хигиена като такава, а не как Дребосъчето не си пълни памперсите, защото „ходи до тоалетната“ 😀
    И не се съмнявам, че след време и това няма да ме вълнува, а ще пиша статии от сорта на „Как да си опазим покъщнината от предстоящ пубертетски купон“ и „Чене или мост да си направим?“ 🙂

  6. Продължавай в този блог. Просто бъди себе си и пиши за нещата, които те вълнуват. Подробности от живота на бебето публикувай в умерени дози – инаще ще се превърнеш в бгмама номер 2 😉

  7. Както знаеш, аз направих отделен блог. Защото:

    Смятам да пиша доста по темата за отглеждането на децата. Някои теми ще са интересни на широката публика, но ще има и доволно количество текстове, които ще са интересни и полезни само за хора, които отглеждат деца. Ако ги включа в „обикновения“ си блог, на читателите ще им дойде в повече, въпреки че и досега съм писала немалко за родителството и дори имам категории и тагове. Но в „обикновения“ блог пиша по по-„философстващ“ начин, докато в блога за бебето пиша и за съвсем конкретни материалности като „душ или вана“, „ританки или чорапогащи“, „пюре или каша“ и пр.

    Мисля, че ако човек не прави детския блог, за да осведомява живеещи надалеч много близки роднини, по-добре да не се фокусира върху неща, които се отнасят най-вече за собственото му дете. На мен лично ми е скучно не само да чета за това, че нечие дете се е научило да се обръща от гръб по корем на еди колко си месеца или че му е поникнало зъбче, но ми е скучно и да описвам такива неща. Оттам и предполагам, че и на останалите хора им е скучно. Не казвам, че такива конкретности не бива да се пишат – бива, но ако са част от нещо по-голямо – ако са примери, които илюстрират някаква общозначима тема. За да сме убедителни, хубаво е да даваме примери, а най-лесно се дават примери със собствените деца. Конкретности за собствените деца могат да се пишат и ако биха били забавни на публиката. Ако имам много смешен клип със собственото дете, бих могла да го пусна.

    Моето мнение по въпроса дали да си направиш отделен блог:

    Ако усещаш, че ще имаш повечко материал, който да вълнува специализирана вместо обща публика, направи. Ако не, просто се въздържай да размишляваш за кашите и пюретата тук, понеже ще отегчиш обичайната си публика.

    Ето един съвет, който отдавна съм си дала, но не спазвам:

    Да пускам в „обикновения“ блог линкове към актуални текстове в специализираните блогове – примерно някакъв седмичен линк-дайджест.

    Ето линк към моя бебешки блог, за да илюстрирам разсъжденията си: http://bebeto-raste.blogspot.com/

  8. недей да правиш втори блог – ще ти коства допълнително време и усилия, а накрая и двата ще изглеждат запуснати; както някой по-горе предложи, направи си отделна категория, а който не се интересува, винаги може да прескочи публикацията 😉

  9. Хахаха 🙂 Ужас! Във всички анкети излиза, че съм гласувала за най-популярното мнение. Даже в тая за пола 🙂

    Аз смятам блоговете за дневници и не виждам защо един човек трябва да пише паралелни дневници, да не говорим, че в твоя блог харесвам животните по покривите, капитан Дългия чорап и Дребосъчето (особено с това име) 🙂 Ако държиш да е прегледно, следвай горните съвети и си направи бебешка категория, така или иначе няма да я виждам през четеца. Което обяснява и защо нямам мнение дали да смениш външността на блога – аз предпочитам да чета без да коментирам (понякога :)).
    Отделно, че според мен повечето майки пишат блогове, а не търсят вече написани блогове с бебешки теми. В смисъл… по-добре да предложиш на част от сегашните си читатели да се запознаят с твоята идея за майчинство, отколкото да чакаш да заинтересуваш някакъв имагинерен кръг от майки, търсещи съвети или бебешки истории.

  10. Ами не знам… Честно казано, мисля, че няма смисъл да правиш нов блог, освен ако не планираш да го препълниш със специализирано съдържание. В противен случай, просто остави свояси блог (този) да еволюира и това е.

    Аз като правих моя си блог, го замислих като смесица между професионални и лични теми. Ми то така и стана да ти кажа…с акцент върху „смесица“ след 3+ години писане… 😀

    Не се оплаквам. Забавно е.

    Два блога = трудна поддръжка. Пиши в един, ама да е редовно и интересно – this is all that matters, IMHO… Разделяй на няколко основни категории, тагвай, това е… 🙂

    И успех! :)))

  11. PS и честита годишнинка на блога!! 😉

  12. пипич, тва са глупости, батюото.

    този блог си е твой и е лицето ти в нетя. каквото е – такова. ако на някой не му харесват промените… значи няма вкус! 🙂

    всеки може да пише каквото си поиска, също както всеки може да чете каквото си поиска, нъл тъй?

    айде доскоро и цунки на домашните любимци 🙂

  13. а ето тука една мъдра мисъл относно подлагането на обсъждане:

    „В „Хвърчилото“ подложиха положението на „обсъждане“. По този начин хората, които не знаят нищо се събират, за да споделят невежеството си.“

    Тери Пратчет, естествено

  14. Хей, страхотни сте! 🙂
    Не очаквах толкова много хора да цъкнат на анкетите, пък и толкова много да ми пишете със съвети!
    Много ви благодаря на всички! 🙂 Ще си извадя изводите 😉

  15. Пипи, каквото и да решиш – успех! 🙂
    Аз изхождам от позицията на човек, който преди няколко години си разцепи блога на няколко по тематика и сега се чуди дали не е време да ги обедини някак си :))
    Впрочем не пречи да опиташ.

  16. Успех! 🙂 И много здраве у дома! 🙂

  17. Pingback: Който сее въпроси, жъне изводи « Патиланско царство

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s