Акцията, за която никой не разбра

Присетих се днес за една случка от преди месец. Беше по време на Световното, а поради следните факти се зачудихме с Емил дали не е имало акция на МВР-то, която да се е състояла без ние с Емил да разберем. Иде реч за патрончетата, ония поразяващи с алкохолния си заряд от 200 милилитра. Но да започна от началото:
От известно време на Емил зверски му се беше допила водка. Но, тъй като аз от доста повече време съм се отрекла от твърдото гориво, нямаше кой да му прави компания на по чашка. За това реши да не си взима голяма бутилка, а да задоволи ищаха си с едно малко патронче българска водка. Хубаво, ама тук патронче, там патронче…НЯМА никъде патрончета. Търси няколко седмици, по магазини и супермаркети малоформатна водка, но никъде нищо.
Зачудихме се, защо ли са изчезнали. За единичните цигари вече разбрахме – незаконни били и се затриха в небитието. Но за забрана за патрончета не бяхме и чували – ако знаете нещо по въпроса кажете.
И в онзи ден преди месецц, седим в горещата нощ и гледаме мач, Емил удря по масата (дори беше навлякъл, незнайно откъде изкопан, камуфлажен потник, класика! 🙂 ) и казва:
– Не издържам вече, Пипи! Отивам до магазина да си взема една бутилка водка и един доматен сок!
– Добре бе! Бягай! От толкова време ти се е допило, че не знам как издържа до сега 🙂

И зачезна в мрака.
Пристига след половин час, с патронче българска водка в ръка, доматен сок и видимо развеселен, като да е отстрелял вече едно патронче:
– А, намерил си?!
– Няма да познаеш какво ми се случи в магазина!
– Какво? Как си намерил малка водка?
– Отивам в супера, заставам пред алкохолите, а там само големи водки и една половинка Смирноф. Стоя там и гледам и се чудя и сумтя, защо не намирам това, което ми трябва. Видя ме момчето зад щанда, помисли че не ми е чиста работата и заходи с въпрос: „С нещо да помогна?“ „Ами нее, аз такова… бе от сума ти време търся и не намирам патрончета. Къде изчезнаха, защо не се продават…“ „Еми, ето, има по литър“ „Еее, аз нещо малко искам!“ И в тоя момент, вече поогледал ме и, преценил, че явно не съм данъчен или такъв, заради който няма патрончета, ми вика: „Оръжейника е на касата“. И аз мигам на парцали:“Какъв оръжейник?!“, а той: „Еми как какъв, тоя с патрончетата“. Аз вече стоплил, отивам на касата и питам: „Тук ли е арсенала?“ а той, моля ти се, ми вика: „С какво стреляш? С Мери Джейн или Флирт?“ и така, напълних торбето с водка. Само дето е топла.
– Еее, заради тая история няма да придиряш и да ти е студена! Тая случка си заслужава топлата водка, а лед има в камерата 🙂

Ей така беше преди месец. Сега гледам патрончета пак има по магазинчетата. Така и не разбрахме, защо тогава бяха изчезнали. Пък, ако се чудите как се присетих за това, можете да погледнете ей тази кратка история 🙂

Advertisements

8 responses to “Акцията, за която никой не разбра

  1. Винаги съм си мислил, че патрончетата се купуват само от кварталните алкохолици 🙂

  2. А защо няма патрончета, все пак? Да не зареждат въобще, ако не ги интересуват съответните клиенти. Патрончета консумират главно алкохолиците – поне в нашия квартал е така. А за забрана не съм чул.

  3. Забравяте още една целева група на патрончетата – учениците, колкото и гадно да звучи,но са доста срещана комбинация.
    А Емил, не спада към нито една от двете групи, за мое спокойствие 😀
    Иначе патрончета вече почти навсякъде ги има. Може да е било заради световното, защото в същия тоя магазин сега ги има без да се искат от „оръжейника“, но тогава наистина ги нямаше никъде.

  4. Pingback: Tweets that mention Акцията, за която никой не разбра « Патиланско царство -- Topsy.com

  5. Патрончета няма заради НЕПРЕДВИДЕНИ за тях бандероли

  6. ех, алкохолици сега – то и аз си взимам патронче като ми се припие, сама съм и си нямам компания, а вече доста рядко пия и цяла бутилка не ми се купува 🙂
    но наистина бяха зачезнали и в нашия край 🙂

  7. Голям мерак беше, пих го три дена това патронче 🙂 На всичко отгоре на втория ден си забравих доматения сок в камерата и после бум в микровелето, а той метален – голям майтап беше с тая водка и добре, че не ми идват често подобни мераци 🙂

  8. А Пипи тук в близката западна европа, не продават твърд алкохол по такива магазинчета, че и супермаркети..тук там да се намери магазин за твърд алкохол само или някой от малцинствата да си е отворил магазинче за какво ли не…и аз така отивам в едно магазинче подобно около 23ч. през нощта, собственикът пакистанец ли индиец ли както и да е…и гледам аз алкохолите като Емил обаче нито Водка нито Уйски нищо повече от 15градуса..и мен така ме пита момчето: Вие какво търсите?- а аз-„‘Ми нещо по така..силничко, като водка например…“и той така загледа изпитателно първо, отиде зад щанда и същата работа, обаче цял литър.хахах
    п.с. : след месец се връщам обаче нищо вече не ми продадоха..е, нищо не знаеш къде ще ти излезе късмета 😉

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s