Хайде на гости на комшиите! (първа част)

Хайде! Позабавих се, но вече съм готова да тръгваме! Събирайте багажа, но не много. Отиваме наблизо – в Истанбул!
Не знам за вас, но аз за първи път отивах в страна от „Ориента”. Хванахме рейса през нощта и като изключим слизането за проверка на границата, тихо и кротко си спах на седалката докато Емил не ме събуди с новината, че влизаме в Истанбул. И какво видях първо?

Знаме

Много знамена, огромни, яркочервени и като от коприна да се веят така хипнотизиращо на изграващото слънце, че свят ти се завива. В сутрешната мараня изглеждаха толкова вълшебни, че изведнъж си казваш:
„Брей, чак да ти се прище да умреш за такова знаме!” Пълно зомбиране.

По първоначално четене за това, къде какво има за гледане в Истанбул си бяхме запазили хотел до историческия квартал Султанахмет (от другата страна на Златния рог е по-търговската част, но за нея тук няма да прочетете много).
Късно се сетихме, че може да изкараме новогодишните празници в Истанбул, за това хотелът ни беше в друг квартал – Фатих (40 евро за стая на вечер с включена закуска и wi-fi) .Но то и това не е много, само 40 минути пеша или няколко минути с трамвая, който е с жетонче, което се купува за лира и петдесет. Ако планирате по отрано, можете да си намерите и по-евтини хотели, направо в сърцето на Султанахмет.

Та какво има за виждане в Султанахмет?

Синята джамия

Красива си е, няма какво да си кривим душата, като влезеш вътре също толкова хубава. За да влезем обаче трябва да се наредим на опашка и да изчакаме реда си. Стигаме до кош с найлонови торбички, в които трябва да пъхнем чепиците си и с тях под мишница да влезем в джамията. Само това, вход не се плаща. Просторна, светла, синя. На мен лично впечатление ми направиха огромните полилеи, висящи много ниско над главите на молещите се/туристите, които висяха на многобройни кабели от тавана – толкова много, че за секунда, като погледнеш нагоре, вместо да види купола погледа ти се оплита в тях.

На влизане Емил ме предупреди, че вътре мирише…ами ако имате по-остро обоняние ще уловите миризмата на димящи туристически чорапи, но надявам се това да не ви спре за посещението на тази прекрасна джамия.
Версиите за нейното построяване са две:
Туристическата гласи, че султана наел за архитект чужденец и му казал, че иска златни минарета. Обаче на турски златен (аltın) и шест (altı) звучат почти еднакво и онзи чул шест. Хубава е тази история, но в действителност архитекта си бил с чалма и разбирал турски. Просто султанът решил да се изфука за сметка на хазната. По онова време единствено в Мека имало джамия с шест минарета и народът на империята бил доста недоволен от екстравагантния разход на султана. Султански му работи.

Излизайки от Синята джамия, погледът ви се спира върху

Света София

Малко гъчкано с туристи и продавачи на всякакви джундурии е пространството между двете религиозни сгради, но можете да сколасате и да седнете на някоя пейка и да се насладите на гледката.

Пак според екскурзоводските твърдения, султана искал да я надцака огромната Св. София с по-голяма джамия и натоварил прочутия архитект Синан със задачата. Въртял сукал Синан, накрая трябвало да си признае – не можел да построи дори същата по големина джамия. За това турнали на Св. София минарета и готово. Това е само легенда.
От друга страна, човек като попрочете малко разбира, че не е точно така пък – ако не са били османците днес нямаше да има нищо запазено. Накратко, мозайките на Св. София първо са били унищожени от император Лъв III, който решил да иконоборства през 726 г. Всичко, което виждаме запазено днес е правено след това и то е съвсем малко – благодарение на тъпите кръстоносци от Четвъртия кръстоносен поход, които ограбили де що църква имало в Константинопол и унищожили каквото не можели да извлачат, а после обърнали базиликата на католическа катедрала.
При пристигането на османците през 1453 г. Света София била толкова зле, че жива да я оплачеш. Само дето считаните от много от туристите за „злодеи” мюсюлмани вместо да й турят кръста, взели че започнали да я възстановяват и укрепват, а Синан по-късно така правил пристройките, че да обхванат като обръч базиликата и да я държат изправена на крака и до днес. И противно на католиците, не посмели да чегъртат лицата на светците (те даже не ги отричат, но за това като стигнем до двореца Топкапъ), а само ги покрили с гипс и боя, защото и те са малко доста иконоборци. И така до 1935 г. когато Ататюрк решил да направи Хагия София музей (с билет към днешна дата – 20 лири), замазката била махната и изскочили запазените мозайки.
Те са много малко и аз ще ви спомена само за една, която ме впечатли ужасно много:
Божията милост по време на Страшния съд
Мозайката е датирана към 1261 г. – по времето на византийския Ренесанс и се предполага, че е направена, за да отбележи края на годините на „католическа окупация”. Изобразява Исус заобиколен от дева Мария и Йоан Кръстител. Звучи толкова просто, а като застанете пред тях и забравяте ума и дума. Изобразени са толкова живи, от плът и кръв, от лицата им струи такава благост. Тоновете се преливат така, че дори не забелязваш, това да е мозайка. Просто трябва да се види!

И крачейки чуваш стъпките си по напукания мраморен под – такъв какъвто е от 1400 години, усетил да крачат императори и патриарси, завоеватели от различни краища на света. Тук до днес. Мисълта за това колко си нищожен на фона на този свидетел на времето те кара да потръпнеш.

Има още много неща, които могат да се кажат за базиликата, но най-добре си ги прочетете сами и да ги видите със собствените си очи. А след това изхода – много удобен, за да се бухнете в друга старина:

Цистерната на Юстиниан I

(На него дължим Света София, но за това си отворете читанките), която наричат и Цистерната Базилика. Предполага се, че била направена по времето на Константин и впоследствие Юстиниан я преправил в по-голяма – можела да събира до 100 000 м 3 вода. С влизането имаш усещането, че влизаш в подземен дворец – 336 колони подредени в 12 редици от по 28 колони, но вместо излъскан до блясък под те посреща водно огледало. Представих си мястото пълно с вода почти до тавана, без осветление, с една лодчица и аз с факел в ръка да се нося по водата и направо тръпки ме побиха. Но в момента е доста празно и наистина изглежда приказно. Като се загледате ще забележите, че някои от колоните са сбиритак – не са правени специално по предназначението, ами влачени от тук и от там. Точно това според мен е причината там да се намират и две глави на горгоната Медуза – две от колоните са по-къси и под тях са подпъхнати двете глави. Поради фактът, че едната е обърната наопаки, а другата настрани някои учени тикви да се опитват да намерят под вола теле (поне според мен) и да рисуват теории, как двете глави били там по предназначение и да гадаят защо са поставени по различен начин.

Когато се насладите на цистерната ще излезете на улицата по-която минава трамвайчето и Св. София ще бъде пред очите ви. Пресечете релсите и тръгнете по сокака покрай стените на Св. София (казва се Caferiye). В края й завийте надясно – това е уличката между Св. София и стените на стария султански дворец – Топкапъ, накъдето всъщност съм ви повела – къщичките залепени за стената на двореца са просто прекрасни, дървени, боядисани в пастелни цветове, точно като излязли от детска книжка. В края на улицата стигате до входа на

Топкапъ

където мисля да ви оставя да разгледате на спокойствие. А там има много съкровища за виждане и като изключим златния султански трон и скъпоценните камъни, можем да се надивим на

меча на Давид,
тояжката на Мойсей
черепа в златен обков на Йоан Кръстител
косъм от брадата на Мохамед

…хм да всите са християнски люде без Мохамед. Как са попаднали тези християнски реликви тук?! Хе, а кой е казал, че мюсюлманите отричат нашите пророци?! Те просто не спират да бройкат пророците до Исус, а продължават и след него – до Мохамед.
И изведнъж се замисляш за олтара на Св. София, чийто купол е с мозайка на Дева Мария с Младенеца, а долу под тях е ислямския мимбар (портата гледаща към Мека) – и започваш да си мислиш как тия две религии можеха да бъдат и в толкова по-приятелски отношения…

Когато се нагледате (може би ще ви трябва цял ден) след изхода минавате покрай археологическия музей – можете да навестите и него. Уморихте ли се вече? Хайде да се пошляем.

Улицата от изхода ви връща пак на трамвайните релси. По трамвая, по трамвая и погледът ви се спира на Високата порта – е, толкова ли малка се оказа?! Поне на мен не ми се стори много внушителна, но нейсе.
По пътя си ще се убедите в нещо – Истанбул е града на дебелите котки и депресираните кучета, както каза Емил. Котките явно са на почит и ги хранят както местните, така и туристите. Виж, кучетата са друго нещо – толкова са наплашени, че даже не смеят да припарят до теб. Единственото бездомно куче, което си позволи да ме изджавка беше една пума пред нашата църква Св. Стефан (прихванало нещо от нашия характер).

И така, говорейки си сладко стигаме до водата на Златния рог. От дясно ни е гарата на Ориент експрес, а тръгвайки наляво ще стигнете до пазара за подправки (където има всичко, но не знам колко е качествено…кърито е по-добро от продаваното в България, но не е и баш баш). От пристанището пък можете да хванете гемия за разходка – има скъпи, но има и такива с жетони за градския транспорт, така че май е по-добре да не ръсите по 20 лири, а? 🙂

Сега ще ви оставя да си починете, а утре ще ви заведа до нашата църква, двореца Долмабахче и каквото друго ми остана.

Advertisements

9 responses to “Хайде на гости на комшиите! (първа част)

  1. а забрадка не сложили на влизане при димящите крака?

  2. А, значи не сме изпуснали чак толкова, че не сме имали време да разглеждаме исторически паметници… твоето описание е по-добро 🙂 Св. София и джамиите ги гледахме само отвън.
    Котките наистина бяха тлъсти и лениви, особено онези край рибния пазар в азиатската част 🙂
    И фериботчетата, които се ползват като градски транспорт между европейската и азиатската част наистина са си достатъчно добри за разходка… струва ми се и по-сигурни.

    Хайде, чакам следващата част 🙂

  3. Яко си е в Истанбул…..не заради паметниците, а нощният живот…духа на града……липсата на кошчета за боклук…..кебапи…

  4. Най-важната забележителност според мен е Света София.

    Нощния живот в Истанбул ? Хаха ти полудя ли ? Какво му е хубавото ?

  5. Nage, не сложих… май се слага само когато има молитва, а когато е за туристи не те карат.
    Нощния живот нямах време да го видя. Мога да кажа само, че на Нова Година такава заря и пукотевица като у нашенско няма. Имаше две зари и нито един изстрел! Другия път може и да проверя как е по клубовете 🙂

  6. Pingback: Хайде на гости на комшшиите! (втора част) « Патиланско царство

  7. Самолетни билети, ходил ли си в рок клуб в Истанбул?

  8. Блазе ти за хубавото прекарване! Така като си чета ми се дощя и на мен да хвана ей сега автобуса и право към Истунбул! То всъщност ако зависеше от мене, нямаше да слизам изобщо от автобуси, самолети и прочее, само екскурзии до дупка!

    П.П. Аз съм новичка тук, отскоро ти чета блога. Много хубаво пишеш, много ми харесва, бравос. Продължавай в същия дух :)))

  9. МНого добре написано..харесва ми..

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s