„Писател под наем“

Покрай честванията на разни важни дати попаднах на една статия за книгата на Тодор Живков: „Тодор Живков – срещу някои лъжи“. Стана ми любопитно, че Живков е написал книга през периода, в който вече не беше „шеф“. Само че, със зачитането в статията установих, че нещата не са такива каквито изглеждат. За автор наистина е посочен бившият държавен глава и в справките за книгата в нета не пише друго име. Но от самата статия става ясно, че пръст в тази творба има и един журналист – Невена Шевалиева.

Това някак си плачеше да ви разкажа за последната книга, която прочетох – „Писател под наем“, на ново-новеничкото издателство Библиоскоп.

Сюжетът накратко – млад човек, белгиец по произход, с литературни заложби, но и неизвестен и без връзки, решава да пробва късмета си в литературната сфера. И то не къде да е, а на широкия френски книжен пазар. Но се оказва, че нещата хич не са такива каквито изглеждат и не винаги (да не кажем почти никога) се издават талантливите писатели. На практика те биват привлечени за това да направят книгите на други, ИЗВЕСТНИ хора, интересни, четивни и най-вече – продаваеми.
Нашият герой се присъединява към нещо, което тук не е широко известно като понятие, но започва да си проправя път, а на запад си е практика – армията на литературните роби.
Това са хората обречени да останат в сянката, колкото и добре да владеят перото, хората, който ще шлайфат в кабинетите си прости камъни докато те станат диаманти.

А камъните?!

Чели ли сте „автобиографиите“ на Азис, на Силви Вартан, или Жак Ширак? Или на престъпници на подсъдимата скамейка като О Джей Симпсън? Мислите ли, че имат време да напишат дебелите си книжки? А вярвате ли, че имат писателски качества?

Въпреки, че са се подписали под издадените си томове, на средностатистическия, интелигентен читател може да му е ясно, а може пък и да не е, че отговорите на тези въпроси до един са „НЕ“. Истината е, че зад тези приковаващи вниманието книги с известни автори стои един мъничък литературен роб, понякога двама или цял отбор, които поемат смешните размисли на едни мислещи се за велики хора и ги привеждат в един наистина качествен продукт… и най-важното – продаваем.

Книгата, за която искам да ви разкажа е подписана от… Аноним. Авторът не е искал да се подпише под това, което е написал, но не защото не е истина написаното, а защото както и в случая с книгата на Живков става въпрос за една машина за пари, която гледа да стои в сянка. А понеже сме малка страна и малък пазар, по-често разбираме, че на автора е било помогнато (на Живков е помагала г-жа Шевалиева, на Азис – Ваня Щерева, за която лично аз се чудя, кой ѝ помага 😉 ). Но това не стои така на големите пазари, където се разиграват и големите пари. От разказа на Аноним ще откриете, че от книгите, които излизат годишно на френския книжен пазар само двадесет процента (20 %), са истински автентични книги и това, което четете е написано действително от човека, който е посочен като автор. Останалите осемдесет процента, са това, за което се разказва в книгата.

В „Писател под наем“ Аноним разказва живота си накратко, но и богато. Описва попадането си в книгоиздателската мелачка. Среща ни с някои от клиентите си, които за мое учудване далеч не са само известните и богатите. Ще разберете кой иска да пише книги, кой жъне успехи от „своите“ произведения и дали е тъжно да си литературен роб, когато все пак си осребрил робството си.

Ще цитирам още веднъж статията за Живков:

„В кратка биографична справка, подписана лично от Шевалиева, журналистката разказва как през 1992 година е била потърсена лично от Тодор Живков, който й предложил да работи за него като консултант, редактор и сътрудник. След като написва последната дума на Тато през 1995 година, приключва съвместната си работа с него.“

Ако не знаете – това е т.нар. литературно робство, това представлява литературния роб, ghostwriter или nègre littéraire – както виждате професия съществуваща по света и у нас. Но цитата показва, само положителната страна на работата, защото тя, в повечето случаи, далеч не е толкова лека.
Писателите под наем вършат невъобразими неща, за да можем ние – читателите да получаваме това което искаме, а във времената на Биг Брадър масовият читател иска мемоарите на Джони Деп в деня в който излиза „Карибски пирати n“ или изповедта на онзи американец, който е отвлякъл и изнасилвал момиче в продължение на 20-30 години и да ги чете в дивана докато слуша по новините каква присъда е била произнесена днес.

„Писател под наем“ е една интригуваща книга, която се чете на един дъх, хваща те за гърлото и те кара да се замислиш за качеството и цената, на книгите, към които посягаш, финансовите и морални. Весела, но по-често тъжна книга, може би защото просто такъв е живота.

Ако ви се прииска да прочетете „Писател под наем“, можете да я намерите тук, тук и в книжарниците около вас.

5 responses to “„Писател под наем“

  1. Добре известни за мен факти, но хубава тема и се радвам, че си писала за това – вероятно на много хора и през ум не им минава как „звездите“ пишат книгите си.
    В много по-мека форма това литературно робство ми е познато, защото знам как се обработват интервюта и статии, написани от хора, които изобщо не могат да говорят, камо ли да пишат, така, че да звучат интелигентно.

  2. хахаха, това за Ваня Щерева много ми хареса 😀
    много интересно си го описала – прииска ми се още сега да ида и да си я купя; и най-вероятно това ще сторя още в понеделник; знаех за тази практика, но някак подсъзнателно, и въобще не съм си давала сметка каква голяма част от книгите на пазара са продукт на такъв труд 😕

  3. Според теб „Спомени и размисли“ на Жуков как са писани 🙂 Като вече май има двайсето издание, а той човекът е починал след първото – и всяко издание е по-пълно и правдиво от предишното.
    Само ме притеснява, че си се уплашила да напишеш точния израз, а именно „литературни негри“ 😉

  4. Лита, ще се радвам да споделиш впечатления, ако си взела книжката 🙂
    За Жуков, Стойчо, не знам 🙂 Аз много не съм по автобиографиите. Да си призная, не занам защо, но никога не съм гледала с добро око на този тип литература. А по отношение на „литературните негри“ – на френски термина е такъв, на английски е „писател-дух“. Преводачът в случая е решил да е „литературен роб“, което честно на мен ми харесва като избор, и ми се струва еквивалентно като значение. Аз от своя страна се чудя на издателите, защо са избрали „Писател под наем“ за заглавие, пред „Литературен роб“, но предполагам издателския творчески колектив се е събрал на няколко бири и така е решил 🙂

  5. е, не е автобиография, а официална за СССР версия на Втората световна война – но те разбрах

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s