Божествени концерти

Още като разбрах, че билетите за Мадона са 100 пари, си казах, че този концерт само ще го слушам. Така реших, защото изходих от едно от най-невероятните си изживявания и сбъдната мечта: концерта на U2 в Рим в онзи жежък 23 юли 2005 година, който винаги ще помня.
Доколкото разбрах обаче, тук ще опашем концерта на мадоната с двукилометрови огради, разбирай да няма авантаджии в близост до музикалното събитие. Това ни се пробутва като европейска практика и наложено от съображения за сигурност. А дали е така. Дали докато тук посрещаме една мадона, в града на папите се прилагат същите мерки?!

През лятото на 2005та изкарах известно време в Рим и от плакатите разбрах, че на Стадио Олимпико няма да има сблъсък на Рома и Лацио, а музикално събитие, за което винаги съм мечтала. Да, обаче билетите бяха отдавна изкупени и на мен ми остана единствената възможност да слушам отвън.
Бях във Вечния град с родителите си, а понеже и те са фенове (Капитан Стария Чорап лично ме запали по U2то), бяхме решили да отидем в градинката до стадиона и да слушаме като по радиото, но на живо.
Дойде трепетно чакания ден. Палнахме колата и без никакви проблеми стигнахме до района на стадиона – нямаше никакво отцепено движение, никакви спряни автобуси (а Олимпико е разположен също на река и улици от двете й страни, а също и сред гора). Единствения проблем беше паркирането. С триста зора намерихме едно местенце на отсрещния бряг на р. Тевере. В момента в който мотора на колата спря, дочух

МУЗИКАТА, Гласът!

Краката ми ме понесоха към онова място там, огромните трибуни, пълни с десетки хиляди хора. Гората около стадиона не беше отцепена. Беше пълна с насядали хора, слушащи това, което има значение. Мирно и кротко.

Тримата седнахме на една ограда. Стадиона се извисяваше огромен пред нас, и въпреки височината на стените, отгоре ни се лееха песен след песен: I Still Haven’t Found What I’m Looking For, Sunday Bloody Sunday, Pride… Не може да се опише с думи това, което чувствах. Никога не съм вярвала, че ще чуя най-любимата си група на живо. А това, че не я виждах не значеше нищо. Стоях там сред боровата гора и ревях тихо, от щастие, потънала в истинска времева дупка. Всеки път като се сетя за това и аха реввам (емоционална съм си какво да правя).

От стадиона се чу началото на With or Without You (пуснете си записа от Милано за музикален фон. Аз имам от Рим, но си нямам You Tube), а аз зяпнала в светлините леещи се по ръба на стадиона се чудех на кой свят съм, когато баща ми викна:

– Пипи, бързо, бързо, бързо!!! Пускат!
– Как така пускат? Не е възможно!
– Пускат! Тичай!

Баща ми сграбчи майка ми за ръката и двамата се понесоха напред към входа. В движение избърсах очите си и видях десетките хора, втурнали се към единия вход, накъдето тичаха и родителите ми. Затичах след тях, като на сън, летях и всички летяха около мен.

На броени метри пред входа нагазихме в купчина събрани от охраната бутилки. Майка ми извика, беше загубила сандала си сред камарата. Вече бях пред нея и баща ми, погледнах отворения пред мен вход и се обърнах жално към тях, а баща ми с най-щастливата усмивка на лицето си извика:

– Влизай, ние ще те чакаме на оградата!!!

Обърнах се с най-свитото от мъка сърце, че те няма да успеят и в този момент видях как охраната отново започва да затваря вратите. Втурнах се като опълченец и почти плонжирах под ръцете на охранителите. Зад мен успяха да влязат още една двойка, а зад гърбовете им видях родителите си – ухилени и щастливи.

U2 - мечтата на яве

В следващия момент тълпата ме пое, минах през вход внушителен  почти като на Колизеума, изкачих се по едни стълби и в следващия момент бях там. На трибуната! В ляво сцената – толкова, толкова близко! Пред мен – море от хора, не знам колко са били сигурно стотина хиляди. И всички те с пълни гърла, щастливи и пеещи с Боно финала на песента:
– ОOOооо Оооооооо Ооооо – (тази сценка я имам на филмче, обаче нямам как да я кача тук)

Почувствах се толкова малка насред тая тълпа, а в същото време имах чувството, че този концерт е само заради мен и не можех да спра погледа си – сцената-тълпата-сцената-тълпата и аз насред тях! Там долу беше групата, която не се бях надявала да видя на живо. Само минута преди това бях на върха на щастието просто, защото ги чувам и мислех, че няма какво повече да искам. А сега виках с тия сто хиляди човека!

Оказа се, че охраната отворила вратите, за да се подготвят за края на концерта и тръгването на хората. Но при толкова народ отвън това си беше обречена кауза. U2 изпяха още три песни на бис и тогава вратите се отвориха, за да излеят всички тези хора на улицата. Открих родителите си на същото място – радостни, че съм могла да гледам концерта, а аз щастлива от видяното и тъжна едновременно, че те не можаха да бъдат с мен вътре.

Полиция и ограждения отново нямаше никъде. Тази вечер 100 хиляди човека си тръгнаха от този стадион по живо по здраво и единствено нахилени и тананикащи си в колите си. И тези от стадиона, и тези били само отвън.

Чудя се защо тук не изселиха цяла София, за да се изкупят всички билети и да няма авантаджии и сбъднати мечти.
The End по U2

Advertisements

17 responses to “Божествени концерти

  1. Това е един от любимите ми концерти на У2.
    Надявам се някога и в България да дойдат, но за сега няма много шансове.

  2. Аз затова заминавам за Пловдив утре. Не стига че от Националния от една седмица ми светят в прозореца на спалнята с гадните прожектори, а ако остана в София ще трябва да слушам и гадното комерсиално бабе…Нищо против нея, но цялата медийна лудница ми идва в повече

  3. Ей Пипи,
    много хубаво си го описала, стана ми мъчно за Стария Чорап:(((, но се радвам на твоето преживяване. Пак да отидеш, но на цял концерт!!!

  4. Лично аз предлагам на организаторите освен всичко да забранят и преминаването на всякакви превозни средства в близкия километър, включително летателни такива (току-виж някой с парашут мине и чуе/види нещо), и специално да минат по къщите в кварталите наоколо да проверят звукоизолацията. Ако случайно се чува нещо, да събират такса „задочен зрител/слушател“. А от жителите на горните етажи на къщата на ъгъла на „Евлоги Георгиев“ и „Гурко“ направо да събират пълната такса за билет. Така де, на какво прилича това?! Какви са тези авантаджии?!

  5. Ти пък! Само с тая сграда ли се ограничаваш?! Знаеш ли от парк-хотел Москва как се вижда стадиона?! А от Копитото!!! 😀

    Дано да дойдат някога и U2 и дано няма изцепки като тази покрай Мадона. Макар че, лично за мен вече няма значение. Горната случка ми е по-ценна от цял концерт на живо 🙂

  6. Пипи, супер преживяване си имала тогава… ивашите също, нищо, че не са влезли с теб (сандалът дано се е намерил)…
    У нас по традиция влизането по концерт и фестивали е малък ад (справка – Спиртът на Бургас наскро).
    Но иначе на втората вечер си дадохме лентите на едни приятелки, за да ги зарадваме, и си слушахме и гледахме екраните от Морската градина – чуваше се и се виждаше отлично!

  7. Пипи,

    Мен би ме било срам да разказвам тези неща. Божествени концерти, обаче не си си платила за билетче за да влезеш вътре? Не съм от организираторите, но за да изискваш хубави събития, трябва да си платиш за да влезеш. За справка – аз отказвам покани за концерти – предпочитам да си платя, ако харесвам групата. И понеже не съм фен на Мадона – не гледах концерта, но минах около стадиона и нямаше никакви ограничения, но нали е важно да се оплакваме.

    Поздрави,

  8. Билета ми за това турне на U2 беше 237 евро-Милано,невероятни места,спомен за цял живот-някои неща не се купуват с пари.На последните им 4 турнета в Европа съм бил и всеки път е различно,за мен това е най-добрата концертна група.Едва ли ще дойдат у нас-сумата е безумна за родните промоутъри,нямаме стадион за сцените им(глупаво но входовете на В.Левски не стават),самата група вече не си пада по авантюри на непознати места.
    За сравненията концерт в Рим и тук:
    Там стадиона е в парк почти извън града(все едно в Обеля)-трафика е само от хора живеещи в предградието-нормално е да няма отцепване на райони.За големите концерти звука е достатъчно силен и на километър извън стадиона,но изживяването е там вътре близо до сцената,адреналина е с пъти повече.Иначе ще си пуснеш концерта на системата в къщи и ще пееш с пълно гърло,но не е същото,особенно моментите с разпяването на публиката.
    Тука ако не се отцепи района има вероятност групата/певеца/певицата да не стигнат до стадиона.Повечето лъскави гъзари дето са чули недочули една песен са там защото е модерно-паркират почти в стадиона голямия Жип дето не може да го мръдне и танк,взимат семки и плюейки наред с изрусената соларирана порнозвезда атакуват пейките.
    В последните години силните ми концерти са навън-Coldplay,U2,AC/DC,Killers,тук възраждането на метъла и залязващите звезди продължава.

  9. Хич не беше лош концерта на Мадона. Само да ти кажа, че те видях 🙂

  10. Много се радвам, когато пишеш така, че мога да чета между редовете!
    Поздрави, Пипи!

  11. страхотно преживяване си имала 🙂 с някои неща не съм съгласна, но нали: разни хора, разни мисли 🙂


    бях там. всяка една стотинка от билета си струваше. като цяло всичко беше както трябва. стигнахме нормално, нормално изчакахме, нормално влезнахме. всичко си беше наред. винаги може и по-добре. учим се докато сме живи, нали?

  12. Блу, Стойчо, браво на вас 🙂
    Аз срещу Мадона нищо не съм казала, да не се бъркате само. Мен ме издразниха обявленията, че околовръст ще бъде забранено влизането, че дори и в парка, видиш ли цялата държава уж беше впрегната в това посрещане на Мадона. А всъщност не се оказа така и дори полицаите нямаха работа, та ядяха по капанчетата около стадиона (едни си купиха и бири!!! възмутена).

    Блу, кажи с какво не си съгласна бре душа! 🙂 И аз да си кажа – ти кво си правила на стадиона, като трябваше да бъдеш на сватба?!

    Стойчооо, де си ме видял и не си се обадил?! Преди концерта няма как, защото ние стигнахме чак в края на Пол Олкенфолд, и заехме тревичката зад сектор Б… и да не се обадиш, тц-тц-тц! Другия път обезателно!

    Ани, сандалата се намери почти веднага, но вече беше нанесла непоправими щети. Дали сте си пропуските – истински добри фея и фейчо сте вие! Представям си колко сте зарадвали приятелите си, пък и на вас колко ви е било готско от доброто дело 🙂

    Орехите, браво на теб! Честно да си призная, дори да имаше билети тогава в Рим нямаше мога да взема (на българските ми доходи, трябва да тегля кредит, за да отида):( И да, май наистина тук няма да дойдат. Съгласна съм, че шоуто е несравнимо, когато си там вътре. Но не мога да се съглася със сравнението ти със слушането отвън и албума. Живото си е живо, с всяка импровизация, с всяка леко по-фалшива нота, с виковете на тълпата. А за човек, който е мислел, че ще си ги слуша винаги и само по уредбата, повярвай ми – усещането и отвън е невероятно! 🙂 А за мен вътрето беше просто черешката на междукосмическото пространство.

    Ааа и във връзка с разпяването – абе хора стори ми се много мълчалива публиката!!! Мадона се пробва в началото и народа като не знаеше думите и тя се отказа…поне отвън останах с това впечатление. Ама надявам се да ме опровергаете де 🙂
    И още нещо ме впечатли онзи ден – само в България можеш да слушаш Мадона да ти пее и да ти мирише на кебапчета!!! 😀

    Уважаеми Дани, добре че си ти, защото на теб се крепи тая индустрия. Без теб никой музикант нямаше да има импулса да създава хубава музика и щяхме да си стоим още в каменната ера. Така че, моля, продължавай да отказваш покани, да купуваш лицензирана музика и т.н. Аз от своя страна нямам и грам срам. Ще продължавам избирателно да ходя по концерти, да предпочитам този пред онзи изпълнител/оркестър (ама че забравена дума) и да се радвам на музиката и без светлинния грим, когато така съм преценила. (по отношение на критикуването на охраната – писах въз основа на обявеното седмица преди концерта, за отцепвания на цлялата борисова градина, орлов мост и т.н., ама нищо чети си избирателно).

  13. „само в България можеш да слушаш Мадона да ти пее и да ти мирише на кебапчета!!!“ 🙂

    След концерта беше, като се изтегляхме – говореше по телефон и реших да не преча

  14. За съжаление, това гениално прозрение беше на един младеж до нас, а не плод на моята мисъл. Но си беше чистата истина и така ароматно миришеше, че почти престанах да чувам усърдното чопкане на семки от съседното пънче 🙂

    Абе как ще пречиш?! Давах доклад за концерта 🙂 Ама ме кефи – сред 60ина хиляди човека да се натъкнеш точно на мен! Това прави необаждането ви още по-възмутително, хихихих.

  15. Прекрасно написано …

  16. чета и си настръхвам от кеф и вълнение! Те са ми свръхлюбима група.

  17. Завиждам благородно за емоцията, която ще ти остане за цял живот!Аз бях на концерта на Мадона. Като изключа влизането(което си беше малко приключение тип маршрутка) организацията я биваше. Доста хора припяваха на Мадона, но все пак те нямаха микрофони и може би отвън не се е чувало. Иначе емоцията да си на концерт е голяма и е много по-различно да си там отколкото да ги слушаш по ТВ, you tube.
    Във вторник вечер бях на друг концерт на Джон Лорд и Пловдивската филхармония. Нямах билет и се опитах да слушам от оградата на Античния театър. Звукът не беше добър, а видимостта още повече(имаше някакви трансперанти по оградата, които трябваше да повдигаме, за да видим нещо), а хората желаещи да послушат без пари световното величие бяха стотици. Но никой от организаторите не помисли да пусне още хора срещу минимално заплащане като правостоящи в самия театър. А можеше… Но не затова ми е думата, а за друго. Понякога дори и да имаш желание да си купиш билет се оказва, че вече няма или другото нямаш никаква финансова възможност. Така, че пускането без пари на даден концерт е един хуманен жест за феновете и аз го приветствам.
    Ще чакам следващият концерт на велика група или изпълнител, па дано да е U2. може и да построят подходящ стадион за такива събития(някога).

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s