Муун-Уочър и морето

„Той виждаше едно семейство на хора-маймуни, което се различаваше само в едно отношение от това, което му беше така познато. Мъжкият, женската и двете бебета, които по тайнствен начин се бяха появили пред него, бяха сити и пресити, с гладка и лъскава козина — условие за живот, каквото Муун-Уочър никога не бе могъл да си представи. Несъзнателно той опипа изпъкналите си ребра. Ребрата на тези същества бяха скрити в гънки тлъстина.

Муун-Уочър не притежаваше съзнателна памет за онова, което беше видял. Обаче тази нощ, когато беше седнал пред входа на бърлогата си и размишляваше, докато ушите му долавяха шумовете на околния свят, той за пръв път почувства първите далечни пристъпи на ново и силно вълнение. Това беше смътно, неопределено чувство на завист, на недоволство от живота. Той нямаше представа коя бе причината за това чувство, а още по-малко как да намери лек срещу него. В душата му обаче се бе промъкнало недоволство и той беше вече съкратил с една малка крачка разстоянието, което отделяше маймуната от човека.“

От известно време насам всяка вечер се чувствам като Муун-Уочър – героят на Атрър Кларк от „Една одисея в космоса през 2001 г.” Който е чел книгата сигурно ще се сети, за другите съм сложила откъса. Та включвам новините на БНТ, БТВ, Нова и от всичките ме убеждават мен – днешния Муун-Уочър – за едно единствено нещо:

Да отида на море!

Но не кое да е море, ами НАШЕТО! Да отида на хотел, един от ония огромните, многоетажни, чисто нови и красиви. Как места има и само за мен ще се грижат.

Започна да ми се привижда, че телевизора е точно един извънземен черен монолит, който аха започнат новините включва извънземната вълна и започва да ми предава за Черноморието.

И ми редуват картинките на шарено боядисан бетон с интервюта на хора.На обикновени хора точно като мен, само дето те са на нашето прекрасно Черноморие, пък аз се пържа в града. Прожектира обелиска и хората от там ми обясняват:

„Всичко тук е страхотно!”, „Невероятно е просто и толкова евтино!”.

Колко всичко е направено перфектно и се чудят как изобщо са били допуснати в този рай на земята. Разказват за цялостното обслужване с включено ядене…така де, казват „ол инклузив”, но нали съм по-млада разбирам. Баба ми пред нейния обелиск може и да не разбира, но и тя не е от интерес за него, тя може само да мечтае, за това дето й прожектират.

Ама всичко е толкова умопомрачително прекрасно!!! Пък и от всички телевизии ми го обясняват! Започнах да се чувствам и аз неудовлетворена, някак не човек. Да отида на НАШЕТО море, а?

Advertisements

4 responses to “Муун-Уочър и морето

  1. Пази България, почивай в чужбина!

  2. Ако един нормален човек поне веднъж е почивал в чужбина, после само поривът на сърцето може да го отведе на нашето Черноморие.

  3. Ама „те“ казват, че е толкова хубаво!
    Пък и аз вярно, че ходя по петзвездни чужбински къмпинги (последния път така се случи), ама са къмпинги, не нашите прекрааасни хотели 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s