Четенето на път

Имам един въпрос, чийто отговор живо ме вълнува:

Пробвате ли се да четете в градския транспорт? И по-точно –

Пречи ли ви се да четете в него?

Аз, например, нямам много време за четене вкъщи и, за това го правя най-често на път за някъде. И тогава имам чувството, че хората като видят човек с книга и обезумяват! Или пък четящите се превръщат в магнити за олигофрени…

Когато отворя книга в рейса всякакви баби с торби, чичовци с бохчи, работници, влачещи тръби и темп подобни, започват да се блъскат в мен и всячески да ми пречат да прехвърля и една страница.

Веднъж ми се случи една двойка –  леля и чичо – да ме настъпват и бутат в полупразен трамвай две спирки. На третата им направих забележка да не се бутат, а крясъците, които получих в отговор бяха:

„Бе на тебеее градския транспорт да не ти е библиотека!”

Не проумявам какво е това озлобление, което се появява у хората, когато видят човек с книга в ръка. Ревност ли е, презрение ли е, що ли?

Advertisements

25 responses to “Четенето на път

  1. Ми ти точно си го казала – олигофрени… Блъскат се в теб, за да им отстъпиш място. Дори и при празен автобус, пак ще се опитат да те вдигнат – щом седиш на това място, значи то е най-хубавото.

    Аз си чета редовно в градския транспорт, иначе не успявам да го понеса. Но и не им цепя басма на разните плужеци… имам си набор от остри предмети, остър език и гаден поглед, с които ги държа на разстояние 🙂

  2. В градския транспорт пътува голям процент олигофрени. Независимо дали четеш книга или просто си седиш, те се бутат, блъскат и викат. Но когато четеш, галфонът те смята за НЛО, осъзнава дистанцията – той чете само некролози и в краен случай „Уикенд“, а ти…книга???

  3. Ами поне при мен не се намират такива… в смисъл, оставят ме мирно и кротко да си чета. Макар че обикновено шумът ми идва малко в повече, особено пискането на валидаторите, които на всяка трета карта пищят като побъркани.

    Е, вярно, те моите книжни обикновено са малък формат, така че не успяват и кой знае колко да ме бутат. А ако си взема четец за електронни книги, вероятно хептен ще се държат настрана…

  4. Казано накратко „На ентелегентни ми се правите!“ 😀

  5. Хората преди мен много точно са ти отговорили, Пипи. Подкрепям, че си „обществен враг“. 😉
    Сега не ми се налага да ползвам градски транспорт, освен инцидентно (предимно съм пеша или с колелото), но навремето си, особено като студентка, постоянно четях и никой не ми пречеше.

  6. Аз си разнасям редовно книгата и почитвам малко в метрото…но то не е представителна извдака май, щото хората не се блъскат там 🙂 И хич не ме интересува как ме гледат – важното е да ме оставят да си чета на спокойствие.

  7. Pingback: Устройства за четене на електронни книги, електронна хартия. » Blog Archive » “Душа назаем”

  8. То не е явно и до сядането.
    Сутрин никога не се вреждам до сядане и си вися права, гледам да не се пречкам на никой и най-вече – да не ги поглеждам в очите, че това предизвиква „врага“ 🙂 , но ползата пак е никаква. Баш „обществени врагове“ сме с тия книги, още малко и ще ни затворят в резервата.
    Ааа, Pippi, сутрин в 8.30 ч. в метрото, мисля, че трябва да се залепиш за тавана, за да можеш да отгърнеш каквото и да било! Последните пъти когато съм се качвала, даже трябваше да се блъскам и аз като олигофрените само и само, за да се превозя.

  9. Аз не пътувам с градски транспорт.

    …обаче за да не изглеждам прост сред вас: чета докато шофирам.

  10. Четенето в градски транспорт е единственият начин да се прекара по полезен и приятен начин време, което иначе губиш. Аз почти винаги чета и много се радвам, като видя, че и някой друг е извадил книга, вместо да зяпа безцелно през прозореца…

    На мен ми се е случвало нещо, обратно на ситуацията, в която си била ти. В момента, в който седнах и извадих книгата, един чичко до мен се засмя добродушно и каза, че за първи път от много време вижда някой да чете в автобуса. Стана му много приятно явно. На мен също 🙂

    Може би хората, на които си попаднала, са имали лош ден. За жалост градски транспорт е място, подходящо и за подобни случки – да си го изкараш на някой случаен човек, задето днес светът ти е крив. Не мисля, че има нещо лошо в това да четеш, нито пък виждам по какъв начин можеш с това да пречиш на някой. Единственият извод, който човек може да направи, за хора, които не одобряват каквато и да било форма на четене, е че са необразовани, нискоинтелигентни селяндури. Толкова по-лошо за тях.

  11. да се чете в градския транспорт е идеално оползотворяване на време. но чета само, когато мога да седна. права не е никак удобно – дамска чанта на рамо, лаптоп в ръката – физически е невъзможно. когато зная, че имам пътуване за повече от 4-5 спирки си вземам книга в чантата. от друга страна обаче рядко се возя на по-дълги разстояния от макс. 10 спирки.

    понякога дори и да мога да седна не чета книгата, защото ми е интересно да зяпам през прозореца или другите хора в буса. не съм забелязала някой да ме гледа лошо, да ме бута или нещо такова. по-скоро съм усещала човекът до мен да се зачита в страниците на книгата ми 🙂 но и аз го правя, когато някой до мен чете, така че има баланс в природата.

    виж – с четенето на книга в такси нещата стоят по съвсем друг начин. като време, в задръстванията сутрин, понякога пътуването от А до Б отнема колкото с градския транспорт, така че може да се ползва за четене. е тогава вече съм се сблъсквала с изумление от страна на шофьора. установих, че един вид приемат, че като се возиш в таксито не е уважително да забиеш нос в книга (все едно да излезем ние с теб на по кафе и аз през цялото време да си чета вестника). но пък се возя много с таксита и съм попадала и на шофьори, които са изумително начетени и разговорът дори на литературни теми върви.

  12. Купих си раничка, с която да сменя дамската чанта и която да побира книги всякакви размери(+останалите ми неща) и общо взето в 90% от времето, което прекарвам в градския транспорт си чета. Или сядам или си се облягам някъде.
    Общо взето гледам да чета навсякъде където трябва да чакам нещо – в градския транспорт, на дълги опашки, когато чакам пред докторски/зъболекарски кабинет, чакането не е толкова изнервящо и даже става приятно 🙂
    Вярно, че понякога хората ме гледат любопитно, ама ако някой ми изцепи такава простотия „Бе на тебеее градския транспорт да не ти е библиотека!” най-вероятно бих го погледнала презрително и бих продължила да си чета невъзмутимо.

  13. Винаги имам книжка в чантата си. Права или седнала – чета и слушам музика едновременно. Как иначе да се опазиш от простотията около себе си?

  14. Аз забивам слушалки в ушите, не достатъчно силно за да не чувам какво става, но достатъчно за да изглежда, че не чувам, защото силният звук вреди 😉 Не им обръщам внимание и като ме бутат съвсем небрежно на някой завой без да искам залитам много лошо и се стоварвам в тях… Абе начини много, но най-важно е да не се ангажираш с присъствието им, защото вниманието играе ролята на магнит, дори и да не си показала с действия или думи, че обръщаш внимание. Непукизмът ги отблъсква. Като съм със слушалките само когато чуя възпитан и културен въпрос свалям слушалките, казвам „Моля?“, те повтарят въпроса, отговарям усмихвам се и си ги забивам пак в ушите, за да не дам възможност да се заформи разговор 😉

  15. Преди да пуснат метрото от Интерпред пътувах с маршрутка и четях, повечето пъти права. Мисля, че това си е истинско постижение, предвид гъстотата на населението вътре.Но така се абстрахирах прекрасно. Този навик го имам от Москва, кдето съм учила. Там е най-нормалното нещо да се чете в градския транспорт.
    Сега пътувам 4 минути с метрото и не чета.

  16. е то в транспорта кво да прайш – да им слушаш олигофренските диалози ли?

    не че много се возя в градския транспортер, ама когато го правя винаги съм с набутани слушалки в ушите и книжка в ръка. така мъката се понася по-лесно, някакси

  17. Репликата към мен- права, свита, непречеща на никого (не беше пиков час) и четяща книжка от минаваща покрай мен бабичка: „Това тук да не е читалня?“ (с огромно възмущение от нейна страна)
    Сега в градския транспорт чета електронни книжки от телефона- всякакви… Удоволствието от четенето на книга от книга- вечер вкъщи, когато остане време…

  18. ЛудиМагьоснико, не дей така бре! Ще те глоби полицията 😉

    Хм, за варианта електронни книжки не съм се замисляла. Все пак съм човек, който и mp3 player си няма даже 😀 Но и да си призная предпочитам си традиционните книги (засега).

    За съжаление няма как да си го връщам на бутащите се, защото с моите няма и метър и шестдесет, нито мога да ги настъпя качествено, нито да ги избутам.Вярно, че се спира, ако не обръщаш внимание, но в една тъпканица е трудно, а отстъплението с крачка е знак за още по-настървена атака.
    Хахах, това някой да ми се зачете и на мен ми се е случвало 🙂 В такива случаи винаги лекичко намествам книжката, така че човека също да може да чечте 🙂

    Крис, гадното е, че тия хора така си започват деня – от излизането от къщи започват да търсят за какво да се заядат и четящите са лесна мишена явно.

  19. шегувах се.

    Преди много се гаврех с бабките в транспорта.
    Сега, слава богу, не го ползвам.

    Ама по мое време беше пълно с четящи….
    …и с баби с туби за вода.

  20. На мен редовно ми се случва да ми отстъпват място да си поседна, за да не чета права 🙂 все на мили хора попадам. Но пък ми става неудобно, че освобождават мястото заради моето четене и настава един лек смут. Изчетох Pedro Juan Gutiérrez за три дни, при сутрешно пътуване 😀 от Младост до Люлин.

  21. Хихихихих Пипи много весело ми стана от твоите писания и от споделените мисли по-долу:)))
    Аз както знаеш не мога да чета в градския транспорт (с изключение на трамваите) защото ми става лошо. Задушно е , тъпкано е, като спре рязко автобуса два-три пъти и вече съм готова за залягане до най-близкото храстче:)))))

  22. О. Не знаех, че толкова хора смятат пътешествията, били те и ежедневното придвижване от точка А до точка В, за загуба на време, за нещо, което трябва да се понесе.
    На мен винаги ми е добре дошло това време. Мога да съм сама със себе си за малко. За момент никой не очаква от мен да му свърша работа, да съм най-добрата или пък да не си виря краката нависоко. Мога да седя и да се наслаждавам на правенето на нищо. Толкова съм свикнала да живея в градския транспорт, че след като се укротя духовно, започвам да чета книга, вестник, да рисувам, да си тананикам песни, да се усмихвам на човека отсреща или пък да си пиша списък за покупки. Ясно е, че не всеки може като мен да се чувства удобно, четейки прав, на един крак и докато вали дъжд, или пък наблюдавайси някого, на когото му е по-удобно. Ето, затова хората ни гледат лошо – не защото четем, а защото изпитваме удоволствие, все едно сме го взели от тях. Чуждата кокошка – патка, а в автобуса кокошките са все чужди, нали? Рано или късно се свиква. Аз научих бабите от моя трамвай, че а) пътувам по-дълго от тях; б) това, че чета книга, не значи, че точно аз трябва да им направя място да седнат и в) блъскането на книгата/главата/ръката ми с чанта/крак/ръка/чадър няма да ме накара да помръдна.
    Не, наистина ми е чудно. Ако взема себе си за мярка, значи е нормално хората да пътуват час и половина всеки ден. И какво? Час и половина ти смяташ, че си заобиколен от олигофрени е че през това време животът ти губи смисъл? Ами добре. Все пак си е въпрос на личен избор.

  23. Светлински, не си ни разбрала 🙂 Напротив, смятаме, че времето в транспорта идва много добре за четене на книги. Просто за много хора това, че го правим представлява някакъв вид проблем и те всячески се пробват да ти попречат да се „укротим духовно“.

  24. Признавам, че понеже сега по-рядко пътувам с транспорта, толкова по-приятно ми е да наблюдавам хората около мен. Когато е ежедневие, този интерес не е така постоянен и играта омръзва, но иначе е любопитно – като филм.
    Често ме натъжават само скованите и мрачни лица на повечето хора… толкова безрадостни.

  25. До миналата година пътувах по два часа всеки ден. Първата седмица се вайках. После почнах да си нося книга. После почнах да си нося важна книга. После почнах да си нося книга, учебник по френски и джобно речниче. Накрая, когато един комшия предложи да ме вози с колата си, защото работеше срещу мен и с майка му без друго сме приятелки, бързо-бързо се отказах, защото ми отиваше времето за четене 🙂
    Не са ми пречили специално в автобуса, но иначе съм чувала – и то не от непознати – репликата „айдеее… дан’та чукне някоя буква по главата!“
    Войнстващ антиинтелектуализъм, друго нямам какво да кажа. И нямам обяснение, освен че идеята за аристокрация на духа – не че се имам за такава – ужасно дразни тези, които искат и там да има уравниловка.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s