Може ли да избираш кого да дискриминираш?

Комай не остана блогър който да не разбра за бурята в чаша вода относно политическата коректност, расизма и дискриминацията. Тръгна се от много хубавото заключение на Антония, отговора на Размисли по въпроса, ре-контрата на Никодил и кратката добавка от Петя.

По същото това време аз си дочитах стария брой на The Economist (има го онлайн, но като ми попадне реалния обичам да си го чета със седмици и да ми шумка приятно в ръцете) и се спрях на една много интересна статия и конкретна случка от американско. И макар и не точно свързано с думите, с които обличаме нещата случката пак ме върна на размишления относно горния спор.

Става въпрос за едно много спорно дело, гледащо се в момента от върховния съд на САЩ – Ричи срещу ДиСтефано. Всичко започва през 2003 г. в Ню Хейвън, щата Кънектикът. Решила местната пожарна там да направи изпит за повишение, имало 15 нови места за капитани и лейтенанти.

В деня на изпита се явили 118 човека, като 27 от тях били негри. Попълнили си те тестовете и зачакали резултатите. За изготвянето на този тест градската управа била наела консултант, който да го направи така, че да бъде избегната възможността от дискриминационно обвинение от страна на неиздържалите го.

И какво се оказало след всички тези приготовления?! Сред издържалите теста нямало нито един черен, който да бил изкарал достатъчно точки, за да бъде разгледан наравно с другите и евентуално да бъде повишен. Консултанта посъветвал управата да одобри резултатите от теста и да повиши пожарникарите, издържали теста, независимо от цвета им, акó и да са бембени. Така де, то хубост на сила не става!

Но законите в демократична Америка са такива, че поставили градската управа пред интересната дилема:
– или да повишат 15 сред класиралите се (както посъветвал консултанта), но пък така да бъдат съдени от черните за дискриминация или
– да анулират изпита и да не повишат никой от изкаралите и така да бъдат съдени от изкаралите, пак за дискриминация…

И градската управа избрала – не повишила никой.

И кой кого съди сега?

Естествено неповишените, които също са доста интересна група: 18 човека, решили да поведат неравна битка –
бели, един латинос и един с дислексия (за тези, които случайно не знаят какво е – най-често срещаната е невъзможността да възприемаш писмен текст – виждаш буквите, но не можеш да ги събереш в дума, бъркане на една буква с друга и т.н.).
Последният – г-н Франк Ричи – се подготвял много сериозно за изпита, платил да му запишат лекциите на диктофон, за да може така да ги научи и какво ли още не. Не му стигнало това, а ми дори напуснал втората работа, която практикувал, само и само да се представи добре. В крайна сметка, с многото положен труд г-н Ричи се класирал 6-ти сред 77-те явили се за лейтенантския тест. И накрая…

Струва ми е напълно естествено да е ядосан.

Та групичката съди града начело с кмета за расова дискриминация.

Аз пък мисля да не философствам много.
Просто си се чудя що за общество е това и до къде я е докарало, щом се колебае и избира между това да дискриминира бели, латино-американци и дислектици накуп или черни. Дали след век няма да му се наложи на това общество да се извинява на първата група, както направи това в четвъртък, когато американският сенат се извини на „афро-американците” за робството.
За какво е нужно такова извинение и разните „политически коректни” думички когато за 50 години израстваш от сегрегация до избирането на черен президент! Защо си мисля, че наваксването на тая несправедливост започва да става за сметка на други хора. Струва ми се, че колкото повече се опитваш да регулираш със закони чисто човешки неща и да даваш предимство на едни пред други, уж за да няма сърдити, толкова повече ще ти се сърдят, ще те съдят и чисто и просто ще затъваш като пате в кълчища.

Добавка 30 юни 2009 г. – Вчера Върховният съд се е произнесъл по неочакван начин. Не мога да не призная, че съм доволна от развръзката!:
Обратно на развитието до момента и негативните резултати от обжалванията до момента, финалът е щастлив. Съдът е постановил с 5 срещу 4 гласа, че пожарникарите са станали жертва на обратна дискриминация и управата на Ню Хейвън не е имала достатъчно основания да отмени теста и да не повиши успелите! Повече четете в The Economist или където пожелаете из новините 🙂

Advertisements

13 responses to “Може ли да избираш кого да дискриминираш?

  1. Ами нормално, то всеки избор е форма на дискриминация. Анекдотични истории за дискриминирани при избор за назначаване или уволнение колкото щеш, някои вече са се превърнали в легенда – от рода на това да се обявиш за гей, за да не могат да те уволнят, или за да те назначат с предимство.

    Друг е въпросът, че от известно време в понятията на някои феминистки организации присъства като напълно считана за нормална и редна практика т.нар. положителна дискриминация. С други думи, да избираш не на база умения или поне формална квалификация, а да отдаваш предпочитание на представители на определени групи, смятани за „онеправдани“ и поради това заслужаващи преимущество.

    С което не искам да кажа, че няма действително онеправдани, но политическата коректност и формализираната борба срещу дискриминацията водят света към задънена улица. Винаги ще има недоволни от взетото рещение или направения избор, така че защо просто не оставим лицемерието настрана и не избираме единствено и само на база кадърност?

  2. Ти си много умна жена!

  3. Мисля, че примера е лош. В случая управата в Ню Хейвън не е показала достатъчно характер, за да защити хора от дискриминация. Черните кандидати може и да съдят общината, но едва ли щяха да спечелят делото, тъй като нямаше как да докажат, че са има дискриминация на расов признак. Нали затова е направена точкова система и има правила, по които всички се явяват. Консултантът правилно ги е посъветвал да не се огъват. Изобщо в този случай няма как да се избира да дискриминираш една от двете групи. Решението на управата е такова, че дискриминира само една група, и то тази на добре представилите се.
    Изобщо не ми харесват подобни вайкания. Сигурно и преди 200 години е имало вайкания как гяурите в империята искали да си направят собствени училища, след някой ден и собствени вестници ще искат да си издават, че и за равни с правоверните ще се смятат. Накъде върви света, а? Надолу, разбира се, както смятат всички вайкащи се за добрите стари времена, когато бесехме негрите по дърветата за подобна дързост – искат да стават офицери от пожарната, пази боже!
    P.S. Това няма нищо общо и с политическата коректност. Не виждам защо си я споменала.

  4. Хипар, хич не ми е лош примера 🙂
    В действителност водещата дело група е на път да го загуби!
    В момента чака да се произнесе Върховния съд.
    На преден етап жалбата им е била отхвърлена от жури, чиито член е г-жа Соня Сотомайор – номинирана за нов член на Върховния съд (доживотна длъжност в случай, че не се пенсионираш, не злоупотребиш или друга извънредна ситуация). Тя например е жена с латино-американски произход.
    Та тя преди няколко години се изказала за един друг случай по следния начин:
    „Съдия(Сандра Дей) ОКонър казват, казала, че мъдър възрастен мъж и мъдра възрастна жена ще достигнат до едно и също заключение при решаването на едно дело. (Аз) не съм толкова сигурна, че ще се съглася с това. … Ще се надявам, че мъдра жена с латино-американски произход (Latina – е точната използвана дума) с богатият си опит по често би достигнала до по-добро заключение, отколкото бял мъж, който не е живял този живот.“

    Ако така ще си говорим, защо да не кажа аз, че тя с нейния живот на латино-американка в Америка, не би могла да отсъди така добре, както един циганин/социално слаб/пенсионер/мен поставени в нашите условия.

    С всички тези неща искам да покажа, че всъщност, вместо да се възпитава толерантност у хората, ти възпитаваш накаква особена нагласа у тях, че са по-прави, по-способни, по-повече от другите, с предимстово и т.н. Вместо, в крайна сметка, да ги убедиш, че всички те са равни – като способности, права и задължения без оглед на цвета и пола им.
    Така че, ако те разбирам правилно, също като теб смятам вайканията за дискриминация (в много от случаите) за чиста злоупотреба. Точно от там идват и опитите за регулация с политически коректните думички, които вместо да решат реалния проблем, където го има, по-скоро стават повод за нови конфиликти.
    (Само не разбрах от къде се върнахме на бесенето на хора – навела съм те на мисълта, че такова е убеждението ми или?)

    Аспарух, баш така. Само това за положителната дискриминация ми беше убегнало. Точно това се опитвам да кажа. Защо просто не кажем – били сте онеправдани, няма да се повтори, вече имате равни права и ще се радваме да се докажете. А не, защото 20-50-100 години сте били онеправдана група, за това сега ще можете да влизате с предимство. Нищо че има там някой дето се представи по-добре от вас, негов си е проблема, че не е от „онеправданите“.
    Благодаря 🙂

  5. И аз се замислям. Най-добрият начин да подсигуря бъдещето на детето си е да му намеря баща полунегър-полулатино, да го родя с недостатък (за предпочитане в градския транспорт или по телевизията), да 5 клас да го малтретирам, в 7 всички да открият, че е момче, а на 18 полицията да разбие склад с негово гей порно. Не е зле да го направя и протестант или пък мормон.

  6. Хахахах, Светлина, най-веселия коментар! :))
    Черпя те с един епизод на Саут парк – Goobacks 🙂 В бъдещето всички ще са една раса и с общ език. Да се надяваме, че няма да си намерят за какво да се дискриминират 😉

  7. Хехе, благодаря за почерпката 🙂 Аз пък тайно се надявах всички да станем различни и толерантни като тук: http://www.cartoonnetwork.com/games/gympartner/hallofthewild/ 😀

  8. гравитон

    Е, това е най-пагубното за човечеството, всички да са една раса и с общ език! Че нали света се крепи на разнообразието и борбата за оцеляване на различията в него! Следователно,дискриминация винаги ще има!

  9. „Браво“ Гравитоне! Добре, че създателите на „Стар трек“ са различни та да направят хубав филм и проект за перфектно общество. В моделът хората са и равни, и различни, но ти, а и повечето хора, трябва да осъзнаят, че да си различен не значи да правиш проблеми на другите. Всички велики личности на една епоха се различават от масите. Те осмиват и оплакват своето настояще, което ги откроява през вековете. Убеден съм, че в бъдещето заради подобни случаи ще ни се смеят доста, а и не само за такива. Заради политиката, икономическото тесногръдие и нежеланието за запазване на еко равновсието и тем подобни. Може хем да си различен, хем да си етичен 🙂

  10. Интересна е темата.

    Хипар, в САЩ има хиляди адвокати, които си изкарват благосъстоянието чрез водене на всевъзможни права за расова дискриминация, възбудени от не-бели. Във връзка с антидискриминационната проблематика са възникнали изключително репресивни антидискриминационни закони и постановки, а още повече съдебни прецеденти. Вярвам знаеш, че съдебната система в САЩ е по-различна от нашата и голямо значение имат прецедентите от други процеси. И така в момента наистина всички бягат от антидискриминационно съдебно дело като дявол от тамян. Практиката показва че това е кауза пердута, черният винаги печели, ако трябва го влачи до най-висша инстанция, а ако и та м не мине се прави на репресиран и прави гражданско неподчинение на средата на улицата и съответно пак става неговото, защото на улицата пред телевизионните камери вече хептен никой не смее да го пипне. За това просто са предпочели да отменят конкурса, по-малкия проблем им е било, разбирам ги.

    Гравитон, не си прав. Можеш ли да обясниш какво пагубно има в това човечеството да бъде от една раса и един език? Аз мога да посоча достатъчно много тежки проблеми, които това ще спести. Второ – факт че че пълно смесване никога не може да бъде постигнато в такава мащабна система, каквато е нашият свят. Всъщност неговото многообразие е фактически закономерен и естествен процес, свързан със биологично-социалните стремежи на всеки индивид, група или общност да се самоопределят и саморазграничават по даден признак. Така се достига дори до смешните на пръв поглед феномен че дангалаците на Горна махала се бият с дангалаците на Долна махала на жителствен признак, и същите групи се изживяват и самоизтъкват като много по-велики на основата на често пъти несъществуващи критерии. Същият феномен води до разделянето на градове, области, племена, народи , раси. И накрая – видове, където вече достигаме до ядката на еволюционната теория.
    Ето, Гравитон, сам изтъкваш, че света „се крепи“ на борбата за оцеляване на различията. Аз пък ще ти опонирам, в момента светът е на едно натискане на копче от унищожението си поради тази борба. Кое му е точно хубавото на това неспирно противопоставяне, генериращо и реализиращо невъобразими мултиуплициращи се страдания, жестокости и омраза? Един чудесен пример – тутсите и хутутата, дето се клаха в Руанда, това са всъщност едни и същи хора, като основната разлика е кастовото самоопределение най-често на основата на поминък. Хуту са земеделци, тутси са пастири и съответно по воинствени, като всички номади. И се колят с жестока омраза,секат се като в месарница, въпреки че как се разрганичават не емного ясно – един хуту ако стане пастир се превръща в тутси или обратното – тутси, които почне да гледа тикви става хуту. На много места живеят заедно, съседи са през ограда. Ето ти един от най-сочните плодове на „борбата за оцеляване на различията“.

    Vazata, може да си различен и етичен, но проблемът е, че по правилото различието убива етиката. Ето, дори в България имаме безброй примери за различие, водещо до неразбиране, то до неуважение, то до неодобрение, то до омраза и най-накрая до насилие. Това е логичния и закономерен ред на нещата, обратното ако ми дадеш примери – евала, аз не се сещам.

    С което не искам да кажа, че различието е нещо, което е по правило вредно и опасно. Искам да кажа, че то е неизбежно, но въздигането му в самоцелна ценност е също неизбежно опасно. Най-малкото, защото това е причината да съществуват хей такива идиотщини като дадения случай с проваления пожарникарски конкурс.

  11. Едно „неспирно противопоставяне, генериращо и реализиращо невъобразими мултиуплициращи се страдания, жестокости и омраза“ няма как да не предизвика и противоположни явления. Когато над моята глава се съберат студени въздушни маси, над нечия друга те са горещи. В този ред на мисли едно неспирно противопоставяне би генерирало и невъобразими мултиплициращи се радости, удоволствия, любови. Антагонизъм, какво да го правиш 🙂
    Нужно ли е да напомням, че „mastermind“ на български се превежда като „движеща сила“?
    Накратко идеята е, че смисълът на ХОДА на времето е ходенето, движението, промяната, разликите между преди и сега, между мен и теб, между бицепса и трицепса.

  12. Svetlina, приемам фината критика, че съм се изразил зле. Така е. Но ти с факти можеш ли да да потвърдиш, че противопоставянето генерира радости, удоволствия и прочее? Твърдя убедено и с много факти, че в живота е обратното. Демонстрацията на сходство и близост генерира разбирателство, радост и любов.

    Иначе да, времето е съставна на движението и промяната. Блазя на тези, които успяват да го приемат бездушно.

  13. Конкуренцията е голям стимул за развитие. Човек още нямаше да е стъпил на Луната, ако не беше конкуренцията между едни определени държави.
    Два тона по-руса съм от сестра си, много по пъстроока съм от няколко момичета… и всички тези разлики накараха господин Моичкия да ме ощастливи.
    Значи ето два начина разликите да носят щастие – когато се превърнат в конкуренция или пък когато станат нечия отлика (или пък на група от хора), когато станат етикет, обединяващо ядро, специална идентифицираща черта.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s