Индиана Джоунс и тиквеното семе

Щом е на наша територия, като чуете Индиана Джоунс трябва да ви щраква, че става въпрос за професор Николай Овчаров.
Но преди да разкажа за него искам да кажа нещо друго:
Аз вярвам в личния пример!
Дълбоко съм убедена, че това което правим влияе на хората и най-вече на децата около нас. Дори най-големия михлюзин с поведението си влияе на обкръжаващите го.

Поради това считам, че при възпитанието на своите деца родителите са отговорни за поведението си пред децата – те са светилото в детския живот и за дълъг период от време децата черпят от личния им пример във взаимодействието си с околния свят.
Учителите също са на показ всеки ден – не може един учител да изисква дадено поведение от учениците без той самия да го спазва.
Да не говорим за всички звезди и звездички, към които се обръщат децата в пубертетските си години. В западния свят машината действа по-загрижено за подрастващите, отколкото е тук (макар понякога и от лицемерни подбуди) – всяка стъпка на звездата се следи от цяла армия, за да не би имиджа да пострада и родителите да се разпищят или не дай си боже – направят някоя асоциация за защита от звездите и личния им пример.

Тук естествено такива работи няма и децата се носят като гангстерчета и мутреси по подобие на успелите си модели на подражание.

Схванахте ли горе долу накъде бия?

Рядко има някоя личност тук, която да може да бъде пример с нещо положително. А кой не е чувал за Перперикон и славния му преоткривател?! (тук също може да се спори, но ще говоря за масовите схващания по въпроса) Факт е, че всяко хлапе знае за Перперикон и другите открития на археолога.
Та господин професора Овчаров, написал книгата „Разказите на българския Индиана Джоунс”, играе по нашите географски ширини модел за подражание на децата, които искат да станат археолози някой ден.

И представете си Гошко – момченце на 7-8 години, което като порасне иска да стане като чичко Овчаров – български Индиана Джоунс, и да го показват по телевизията. Излиза Гошето сутринта с баба си до магазина.
Отиват на трамвайната спирка и какво вижда Гошко: Вижда в петък, точно в 8.44 ч. как Инди Овчаров чака на спирката като обикновен човек, наметнал омачкан шлифер, с филцова шапка (само камшика му липсва), да чопли семки, тиквени семки.

И не само да ги чопли, а да хвърля небрежно обвивките в краката си, като пълен…простак.

Моето мнение за плюенето на семки на обществени места го знаете. Аз застанах на място и го загледах господина с насмешка и повдигната вежда, той пък се обърна с гръб и захвана следващата тиквена семка без да му пука, та камо ли да се засрами. Защото най-вероятно е тиквеник, макар и учен.

Само дето Гошко също го видя и утре и той ще чопли тиквени семки на улицата, защото така прави българския Индиана Джоунс. Български, ама Индиана.

Свежо? Гласувай с оранжева стрелка тук