Усмивки от трамвайните спирки

Я да ви покажа как хората си усмихват деня!

Вървя си миналия четвъртък из една столица. Тя по принцип е много спокойна за живеене и няма от какво да се нервират хората, но ако видят сутрин това, което аз видях на една спирка сигурно цял ден ще си вършат работата с усмивка, ще бъдат любезни и ще помагат на другите.

Беше четвъртък, както казах, и наближаваше полунощ. Минавах покрай поредната трамвайна спирка, защото обичам да ходя пеша. Но тази спирка се оказа много различна. Не, оказа се преобразена, накичена като новогодишна елха, но не с играчки.

Беше облепена с жълтите листчета за напомняне на разни работи.

Но всяко листче беше написано с различен почерк и различно послание. Листчетата говореха, споделяха нечии желания и надежди:

„Искам да отида в Конго”
„Чакай ме”
„По-добре е да спиш, отколкото да се изкъпеш”
„Къде отиваме?”
„Яде ми се конфитюр”

Стоях на спирката има няма 15 минути четейки и смеейки се на веселите листчета. Помислих си колко ли хубаво би било отивайки сутрин на работа да се качвам от такава лъчезарна спирка.
Едвам се откъснах от спирката и продължих пътя си, когато видях, че листчетата се разливат нататък по улицата, по стените и тротоара. Приседнах на една пейка, където също се мъдреха няколко послания. Наслуки отлепих едно:

– „Кураж, любов моя!” – Я това все едно ми го е писал Емил. Онзи ден се шегувах с него как всеки следващ самолетен полет увеличава шансовете на даден човек, мен напоследък, да попадне в самолетна катастрофа. Не че ме е страх от летенето, обичам го, но това сякаш беше продължение на онази шега.
Ще си запазя това листче, не мога да устоя! Я да вдигна още едно:
– „Обади се като пристигнеш!” – а! Става все по-странно. Ще се обадя разбира се, обещала съм!
Трето:
– „Тази вечер: футболен мач!” Хахаха, обичам мачовете, жалко само, че мача беше снощи и не можах да го гледам.

Прибрах тези три весели листчета със себе си. На път за хотела се усмихвах просто така, без да се интересувам какво ще си помисли някой случаен минувач, ако ме види. Легнах си и сънувах хубави сънища. Утре щеше да бъде един прекрасен ден.

10 responses to “Усмивки от трамвайните спирки

  1. А представяш ли си в София подобно нещо? Все пак би било много хубаво…

  2. Да ти кажа Дени, представих си как се връщам вкъщи и хващам химикалката, а после налепвам няколко спирки 🙂

  3. мини и през някоя на трамвай 7 – много ще се зарадвам 🙂

  4. Или пък можем да се хванем всички – по едно две такива листчета всяка сутрин, я на спирката, на която се качваме или слизаме, я в превозното средство. И така ще зарадваме повече хора 🙂
    Още утре лепвам едно в 7та на път мие 🙂

  5. Да си поръчам и на девятката 🙂

  6. свежо и артистично. такива едни дребни радости…

  7. Чудесна идея! И тръгне ли ще се развие според мен – следовници ще се намерят.

  8. Дребните жестове могат да направят толкова много, нали?! Много сладка идея! 🙂

  9. Анонимен

    Хей, я да извадим намисленото от прахта! Или не… аз имам идея! Ще се срещнем там…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s