Одъртяхме! Ура! Ура! Ура!

Съвсем ненадейно днес (11 септември 2008 г.) се сетих, че започнах този дневник някъде през септември.
„Леле изпуснах си рождения ден на блога!“
След справка се оказа, че денят на първата ми скромна и срамежлива публикация е бил 14 септември 2007 г.
Тъй като най-накрая дойде момент да се отдам на заслужен отпуск, ще взема да пропусна този светъл ден в развитието ми.
За това пиша сега, а умният ми блог ще публикува поздрава към себе си сам на точната дата!

Та честит първи рожден ден „Патиланско царство“!

Да си ми жив и жужлив, да има винаги какво да пиша тук и да се намират все такива умни и разумни хора, които да наминават и да оставят своят отпечатък!

За една година написах доста неща, за това няма да давам препратки…
Е все пак една-две:

Конкретните поводи, които напираха да бъдат казани някъде – унищожаването на част от жълтите павета в центъра на града, в който съм родена и няма как да милея за него, както и унищожаването на нещо дори по-старо – рисуваните преди 30 000 години пещерни рисунки в пещера Магура. И докато за паветата никой друг не изжали, то, доколкото ми е известно, рисунките в пещерата са затворени за посещение до един друг по-светъл ден, когато ще сме заслужили да им се радваме. Надявам се за това да съм помогнала поне малко и аз.

Не мога да забравя Мечо, който заедно спасявахме и който май беше първата история докарала в блога хора различни от моите приятели и най-близки. Тази история пък нямаше как да се случи без храбрите Молифко и Сръчко-Мишел.

Други от най-четените статии остават „Даваш ли даваш ти жено, твоето име за чуждно” и естественото му продължение „О неразумнии..” Последната всъщност държи златния медал по четаемост, следвана от наблюденията ми от кукерския фестивал в Перник „Сурва 2008”. След кукерите се сурнах по едни пътешествия, които също можете да прочетете тук.
Покрай пътешествията получих и първата си публикация. Беше в приложението на Капитал и логично се казваше: „Какво да правим с лайфстайла?”. Тя пък повлече крак и след публикацията ми, пак в лайфстайл, но Lifestyle.bg, блогът за първи път изтрещя и на 24 юли (докато лежах в следоперационен стрес) удари 1 184 посещения.

За тази една година не успях да вляза в стотицата на българските блогове, но пък без много реклама тук кацнаха и оставиха следи много хора, които изобщо никога не съм виждала и не познавам лично. Интересно от гледна точка на това e, че не мога да накарам най-близките си приятели да ме четат.

Покрай една от публикациите ми, тази за ДетМаг, падна и една от най-големите ми тайни: Майка ми откри с усмивка и почуда, че дъщеря ѝ има блог и заедно с капитан Дългия чорап се наслаждават на писанията ми, без да ми спестяват и критиките. На тях дължа извинение, за това, че се съмнявах, че ще подкрепят „писателския” ми ентусиазъм и напъни! Благодаря ви!

Откакто си сложих ТУХО открих с почуда и, че ме четат по света и у нас. И по този повод:

– Здравейте на тези в Червен, Оризари и Свищов, които ме четете наред с хората в от София, Пловдив, Варна, Бургас и Русе (изброени по брой на посещенията)! Здравейте и на тези в Пало Алто и Анн Арбър, Вашингтон и Маунтин Вю, там през голямата вода в Америка! На нашенците в германските Дармщад, Карлсруе и Хайделберг! На летящите в холандския Амерсфоорт и загубените в лондонската мъгла! На похапващите френско сирене докато ме четат в Сюрен! На потракващите кастанети в Мадрид и наслаждаващите се на Женевското езеро и блога ми! На атиняните и белградчаните!
…Знам, че не мога да спомена всички, за това спирам със:
– ЗДРАВЕЙТЕ! Здравей, драги ми Смехурко!

9 responses to “Одъртяхме! Ура! Ура! Ура!

  1. да си ми жива и здрава и ти, и блогът ти 🙂 Все така да си патиланстваш с много усмивки, смях, веселие и песни и танци на народите 😉

  2. Най-милият рожден ден е първият. С радост чета твоите писания,
    харесват ми. Ще чакам с нетърпение следващия ти пътепис, който надявам се ще е изпълнен само с положителни емоции.
    Създала си блога на 14 септември, на Кръстовден. Казват че тогава денят и нощта се изравнявали и свършвало лятото. Пожелавам ти около теб винаги да е лято, но не жега, защото 14.09 е и празник на пожарникарите:))))))

  3. Както се казва в такива случаи – желая ти здраве, щастие, късмет и успехи в професията! Оппа, така казвах пожелания наизуст когато бях патиланец – особено натъртвах на успехите в професията, дори обекта да беше в невръстна детска възраст.

    Иначе всичко налй-хубаво и продължавай да пишеш!

  4. Честито, продължавай в същия дух! 😀

    ама тази почивка що ми се струва, че не е от вчера.. хм

  5. Хех, знаеш ли какво ит пожелавам? Нещо, което дълго време исках за себе си – люлка между две палми, която малки негърчета засилват, за да те метнат в морето 🙂
    Айде честито и внимавай – не забравяй, че каната вече е без чучурче след онова кафе на дърво!

  6. ЧРД, Пипи!!!
    Нека блога ти расте, но не старее! А на теб пожелавам винаги да има теми, които те вълнуват и да те предизвикват да пишеш! И винаги да намираш време да го правиш! Много усмивки, Пипи!!! 😀

  7. Със здраве и весело патиланстване! А колкото до четенето на блога от близки, не се кахъри! На мен лично,четенето на блога от близки, поставя пречки и ме кара да избягвам доста теми!

  8. Господин Графитон е много прав! Аз така съм си драфт-нала няколко теми … пусна ги, колкото да си излея яда и после ги скрия, че не е гот така.

  9. Пипи, честито!
    Още една заслуга имаш 😉 Твоят блог ми даде смелост да пропиша 😉
    Хайде със здраве 😉

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s