За мястото на хората и животните с конкретен пример

В предходна статия говорих за начина, по който някои хора възпитават децата си спрямо животните. Много се изписа, много се пищя. Пратиха ме на лекар, че и недолюбена ме изкараха, та за това съм се била обърнала към обичта на животните.

Осемдесет процента (80%) от територията на Финландия е заета от гори. Не е като да нямат паркове в една от най-развитите държави в Европа, че и света дори. През изминалата седмица ми се случи да отида до там и да разгледам столицата Хелзинки. И специално за хората, които твърдят разни неща за „белия свят“ проведох специално едно мое наблюдение – къде в парковете играят децата и къде се разхождат кучетата. Дали има отделни паркове за едните и другите, така че никога да не се засекат или едните щъкат край другите, настъпвайки си акитата, опашките и играчките.

Парковете в Хелзинки са само едни – общи. Хората там тичат за здраве, децата там играят и кучетата там се разхождат. Без сегрегация. Поне що се отнася до общото право над парка. Но, винаги има и „НО“. Защото в конкретния случай се оказа, че:

1. В Хелзинки кучетата се разхождат из целия парк, по полянки, край дървета и скали. Има само едно условие за това да са толкова волни – да са вързани на каишка! Не видях отвързано куче, било на улицата или в парка. Всичките биват разхождани на поводи от по 5 – 10 метра. Волна работа. И още повече, тук кучета те посрещат още на летището. Седиш си и си чакаш багажа, а от една врата излиза митничар с куче на повод (лабрадор, английски спрингер шпаниол или бордър коли) и започва да обикаля салона. Кучето се катери по багажната лента и куфарите и души наред, смееш ли да кажеш нещо, при положение, че следващата му спирка си ти! Точно – минава и души всички подред (мисли му, ако седне пред теб и те загледа с мили очи, защото тогава значи е намерило нещо и ще си говориш с митничарите) и е хубаво да знаеш как да седиш мирно в присъствието му, защото не трябва да му пречиш да работи.

2. Децата…тук някои ще ахнат, ще се възмутят, ще изпищят. Деца в парковете на Хелзинки има, но те са „зад решетките“. Няма тук никакво място за волно припкане, ровчене на дупки из тревата и вдъхване на аромата на цветята от мъниците. Във всеки парк, на края на парка обикновено, има отделено пространство за катерушки за децата и пейки за родителите, които са оградени с решетки. Има табела „Забранено за кучета“. Така няма опасност някое куче да се изака в пясъчника, където играе слънцето на дните ви и продължителя на великата ви фамилия. Няма и как някой блеещ родител да каже:“Аз само за секунда го изпуснах от поглед“ и после да вика подире „Мами, пази се, ще те ухапе!!!“

Та народа си го е казал: „Всяка жаба да си знае гьола“. А тя ще си го знае, ако я научат на това. При кучетата условен рефлекс се дресира лесно. За радост хората сме по-сложни същества и разполагаме с възможността да възпитаме децата си в отношение към животните. Така че в наши ръце е това дали ще плашим или ще създаваме реално отношение към действителността и населяващите я същества.

Advertisements

14 responses to “За мястото на хората и животните с конкретен пример

  1. А обърна ли внимание дали собствениците на кучета чистят след тях… както е уредено в Прага например.

  2. Pipi….Забравих да те питам, в тези кошарки майките не пият ли кафе в пластмасови чашки? А къде са им фасовете и семките? Или още е рано сутрин?

  3. Много ми хареса това, което си написала. Искам и тук да е така

  4. И ние не изоставаме! 😉 Тия дни слушах, че се готви закон – за да гледаш домашен любимец (независимо какъв!) трябва да получиш съгласие от съседите! 😦

  5. Да, Пипи, такива паркове са чудесни. Аз нямам против да седна зад решетка, ограждаща такъв голям и хубав парк с катерушки с детето си и да знам, че от там не са минали да оставят фекалии всички животни (безстопанствени и стопанствени) в радиус два километра наоколо.
    Останалата част от неоградения парк е и за възрастните – тук (Пловдив) подобна е Градската градина – цял парк, в който има няколко детски площадки с катерушки, където (логично) се събират най-вече майките с децата, а в останалата част граждани се разхождат или почиват. И кучета има, обаче, и често – не на повод. И предходното, което обсъждах в другата тема, го има – никой не се навежда с пликче след кучето си…

    Графе, а този закон е правилен. Защото не всеки е длъжен да иска и да обича домашни животни в жилищната си сграда. Ако някой съсед има, то освен ако не е канарче, е ясно, че присъствието му се отрзява на всички останали – шум, миризми… колкото и чисто да се поддържа. Над нас и срещу нас живеят две+едно кучета. Няма да подавам жалба срещу съдържанието им, защото със съседите се уважаваме, но истината е, че са много дразнещи – като са сами, се случва да се съдерат от лай, а по нощите чувам едно постоянно влудяващо трак-трак-трак-трак от ноктите им по мозайката… Неприятно е. Затова е редно да има съгласие за животните, когато става дума за сграда, в която живеят още много други хора.

  6. Пламене, да ти кажа оглеждах се. Никъде не улових момент, в който любимецът да си свършва нуждите, а стопанинът му да почиства след него. Никъде из парковете не видях и оставени торбички за целта. Но факт е, че за времето, в което бях там, видях само едно кучешко изпражнение. Така че най-вероятно хората чистят на животните или ги водят в гората, където това няма значение 🙂
    В тази светлина и Ole_zatvorio4i4ki има право – не видях и пушещи и чоплещи семики майки на площадките, където играят децата им!!!(пушенето е съвсем друга тема във Финландия)

    Това за съгласието на съседите е малко кофти.
    Колкото и онази наредба според която ако трима съседа се съберат и кажат, че не те искат в блока – изхвърчаш, ако и да си е твой апартамента.
    Не знам доколко е необходима законова регулация в случая. Може би, ако всички спазваха елементарните правила на доброто поведение и Бу отидеше спокойно и без страх и помолеше съседа да си сложи една пътека на плочките, а онзи отговореше: „Ама разбира се! Трябвало е да ми кажете по-рано, че кучето трака с ноктите си!“ – ех какъв свят щеше да бъде!

    И последно за детските площадки. Разгледайте ги хубаво тези финландските и особено първата. Аз там виждам деца, родители и още нещо, което уви е несъвместимо с първите две на българска територия –ТРЕВА. Градската градинка в София е архитектурен паметник. Някога там нямаше нито една катерушка(!), а децата успявахме да се забавляваме там отлично и сред много трева. Днес има два детски къта, изместили големи пространства с трева, която днес околовръст е утъпкана от „носорози“. Защо трябва да правим едното за сметка на другото?

    И още, покрай създаването на първата площадка се появи и първата „пътека напяко“ за бързащите хора, които какво правят в парка като бързат? Цялата красота на градинката към днешна дата е набраздена от глигански пътеки, за удобство настлани с набити в тръмбованата пръст плочки, а двете бухнати върху калната бивша тревна площ „детски площадки“ са място, където никога не бих завела детето си.

  7. … или пък финландските кучета не акат 😀

    Има няколко улици в центъра на София, които водят към Борисовата градина. Хубави, тихи, с много паркирали коли. Там където няма коли, е пълно с резултати от домашни любимци, които не могат да стискат.

    Пак в Прага, в парка на Кампа пък видях детска площадка върху леко вкопана и добре поддържана обществена тоалетна. Площадката беше заградена, стигаше се по стъпала.

  8. Винаги наличето на правила е по-добро от липсата на такива. Добри или лоши, пак са по-добри от това всеки да прави каквото си иска.
    А за това да си гледаш куче и да се иска съгласието на съседите – и аз съм „за“. Поради много причини. Една от които е, че съседът може да не се съгласи да си сложи пътека в хола. За мен вече е ясно, че на това да разчитаме другите да са така добри е кауза пердута. Винаги зад правилата трябва да има някаква задължаваща сила. Иначе някой може и да си сложи пътека, но може и да не сложи. Как ще го накараш? Ще го биеш? Не е ли по-добре полицията да се земе с него например?
    Айде, жива и здрава, много хубав репортаж.
    Христо

  9. Деца в парковете на Хелзинки има, но те са “зад решетките”.

    В Германия е същото – за съжаление. Детските площадки са с огради и там кучета не могат да влизат.
    Казвам ‘за съжаление’, защото според мен по-нормално ще е местата където кучетата свободно да се разхождат да са оградени – има сума ти огромни поляни навсякъде. А децата да си играят спокойно из целия парк. Вместо това, децата са оградени, а песовете скитат на воля(но на каишки). И средно един от пет кучесобственика събира лайната след отрочето си. На практика сигурно е, че само в ограденото място няма да се натъкнеш на ‘мини’ – а тези места са 5% от всички площи за разходка, колела…

  10. Според мен проблемът е в хората, а не в липсата на писани правила.
    Иначе и сега има закон и трябва да те глобяват, ако пресичаш на необозначено място, ако смущаваш съседите след определен час или замърсяваш околоблоковото пространство, но няма орган, който да прилага закона. Резултатът и в този случай ще бъде още един закон, който не функционира.
    За това все остава у мен надеждата, че някой ден ще успеем да възпитаме децата си, те другарчетата си и своите деца и внуци, че нещата могат да стават по чисто човешки и културен начин…Напълно съм съгласна с дядо ви Конфуции, че всеки човек се ражда добър, просто ние не се стараем да опазим децата, за да останат добри.

  11. Всъщност загражденията са за деца, които сами не могат да се оправят ивън решетките, даже не деца, а бебчета. Хлапетиите мисля, могат да си правят каквото и където искат из тия огромни зелени неща, които искам да посетя 🙂

  12. Бу, Pippilota Mentolka е права – голяма част от „тесните“ (наложени от големия град) междусъседски отношения трябва да се решават по съседски. Законите нямат място тук. В случая този поставя в неравностойно положение – съседът, с който сте в обтегнати отношения, напълно законно ще извика полиция и ще ви вземат домашния любимец, защото „той не е съгласен“…

  13. Тук също има много кучета по паркове и улички, всички на каишка и стопаните си носят найлонови торбички. Но има и специални паркове за кучета, които представляват оградени поляни и където те могат да тичат на воля без каишка. Едни мои познати си водят тяхното там веднъж в седмицата.

    Оградени детски площадки – добра идея. Не вярвам децата да се чувстват затворници в тях. Нима една ограда означава затвор? Децата се сблъскват с огради навсякъде, на първо място оградата на кошарката си. 🙂 Това специално ми се струва хубав начин родителите да им предоставят пространство, в което да могат да щъкат безпрепятствено и свободно, което да изследват самостоятелно, без да ги овикват „не се отдалечавай“ и „не ходи там“.

  14. hey
    не съм забравил за поп-предай-заключа
    настройвам се и ще го предам
    а бтв в Стара Загора има подобна градинка-парк за игра на деца и разхождане на кучета, само дето там клетката е за кучетата, а не за децата. Явно финландските деца са по-опасни и от българските кучета 😀

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s