Накратко за хората и животните

Днес дойдох по-рано на работа и минах през градинката на Св. Седмочисленици. Там се разхождат кучета (няма да обсъждам колко е уместно да се разхождат животни където и хора, само това да не ни беше наред в държавата).
Весел сетер попревалил разцвета на годините си, че и с бинтована лапка, търчеше радостно по пътеката. В този момент малко момиченце на около година и половина – две, радосно се затича към животното и в момента, в който го докосна нежно по муцуната майка му изпищява. Тя догони дъщеря си, хвана я за ръката и така я дръпна, че горкото дете почти излетя във въздуха от инерцията.
– Нееее, ще те ухапе!
– Няма нищо да ѝ направи госпожо. – каза спокойно собственичката на сетера.
– Не и той, но другите кой знае!

Втора случка. Майка ми развежда маломерното ни и вече поостаряло куче, което си върви спокойно на каишката и си души наоколо. Към него се затичва тригодишно дете с животински викове и явно желание да ми нарита г-н Нилсона по муцуната. Майка ми леко придърпва кучето, а ужасената от кучето (!) ми отрочица дръпва диването си за ръката:
– Не го доближавай! Ще те ухапе.
– Няма да го ухапе, освен ако той не тръгне да го бие. – отговорила възмутената ми майка.
Малко по-късно се озовали пак заедно в кварталния магазин, където майката отново дисциплинирала детето си със заплахи:
– Ако не слушаш, ще те пратя в мазето да те изядат мишките!

Виждала съм деца да помагат на баща си в убиването на лежащ си на припек смок, с лопати. Надробиха го на мръвки и отидоха пак да се пекат на плажа.

Предполагам, момиченцето от сутринта следващият път ще се втурва към животните точно с намерение да ги бие, за да ги изпревари, преди те да са го ухапали, сдъвкали, преглътнали и изсрали. Не мога да разбера що за хора са тия, които възпитават децата си в омраза към другите живи същества. Хора които така емоционално осакатяват децата си, че им отнемат възможността да усетят близостта на животинката, това да имат приятел и някой чрез, който да се учат на отговорност. Предполагам, че от там тръгват и убийците.

41 responses to “Накратко за хората и животните

  1. Можеш ли да гарантираш че всички собственици на кучета са си възпитали кучетата? И че всички домашни кучета не хапят? ‘Щото аз и да искам не мога – ако знаеш колко злобни домашни кучета без намордник съм срещала.
    Друг е въпроса че родителят от своя страна е длъжен да забрани играта с чужди животни, без разрешение на стопанина на животните, а не да плаши с каквито и да е измислици и недоказани факти.
    А трети е въпроса, че не всички са длъжни да обичат кучета или да не ги е страх от тях…

  2. Гери, въпросите, които поставяш са резонни. Аз лично изтръпвам като видя голямо куче, отвързано и без намордник.

    Но днес аз поставям един единствен конкретен въпрос – защо много от хората по начало възпитават децата си в омраза/не-обич към животните?

    Какво им носи това, като по този начин е много по-вероятно да навлекат неприятности на децата си, защото ирационалното поведение в присъствието на животно (добро или лошо) може да ти довлече много главоболия, от облизано лице и овргаляни в прахоляка дрехи до бълхи и ухапвания…На много хора липсва усета да възпитат една реална преценка и начин на поведение спрямо животните.
    Пример – ухапало ме е куче. Аз съм голям човек и е ясно, че кучето не е равно на всички кучета и не всички кучета са лоши и ще ме ухапят. Но на едно дете това трябва да му се обясни. Не е нужно да чакаш това да стане, но трябва ли профилактично да му втълпяваш, че всички са зверове, вместо да обяснич, че когато хората се карат те си викат. Кучетата вместо да викат с човешки глас, лаят и, ако не чуеш предупреждението им ще те ухапят, както Пешко те удря след караница…Ей за такова нещо говоря. Толкова ли е трдно да го обясниш на детето?!
    Да не говорим, че според мен, много от хората гледащи от онези, злите и кръвожадни кучета, самите са възпитани в дух на омраза към животните и от там тръгва и цялото кълбо от проблеми.

  3. Аз в събота следобяд бях в същата тази градинка на Св. Седмочисленици и съшия този прекрасен мил сетер с привързана лапичка беше оставен да пие от чешмичката пред църквата. Въпросната чешмичка е тип водоскок и кучето пиеше от там където пият и децата. Как точно лижеше и какви лиги течаха върху чешмичката няма да ви разказвам. Ако случайно не сте чули в София върлуват много болести разнасяни от кучета вкл. и бяс. Аз бях с дете на година и 2 месеца и изобщо не го заведох до чешмата. Брат ми е ветеринарен лекар и не съм човек, който мрази животните, но има определни граници, които не могат да се прекрачват. Стопанката на въпросното супер мило сетерче ако иска у тях да го милва, целува и даже да пробва и дете да му роди, но аз не искам нито аз нито близките ми /още по-малко едногодишния ми син/ на практика да се целува с език с каквото и да е било куче, пък било то и сладко сетерче /около 30 кг/ с превързано краче.

  4. Айде без флеймове – тук е поставен въпросът, защо много родители учат децата си на омраза към животните, не за заразите 🙂

    On the sideline//: Бяс няма в България от десетки години, спрете с легендите! 😉

    И последно, ако преди мен мургав на вид човек, немит и некъпан, пие от същата чешма, рискът да хвана зараза от нея ще бъде ли по-малък, отколкото ако от чешмата пие куче?

    Хващал съм тежки заразни болести от хора. Някой да предложи хората да си стоят вкъщи и да не излизат навън, да не се разболеят другите? Не, нали?

    Пазете лична хигиена просто… don’t blame the animals… 🙂

  5. Както казах Светославе, днес не обсъждаме културата на стопаните, а възпитанието на нашите деца спрямо животните. Би ми било интересно да споделиш какво би обяснил на детето си (когато е на възраст да ги разбира тия работи) и защо не му даваш да пие от там. За себе си знам, че съм се карала с приятели, които оставят животните си да пият от място предназначено САМО за хора.
    Ааа това за „целуването“ с животно – никога не съм го разбирала 🙂 Не знам кой какво влага под „близост с животното“, но за мен си е просто нехигиенично и отвратително да те оближе каквото и да е животно където и да е.

    Още веднъж поставям конкретен въпрос:

    Как бихте учили децата си да се държат към животните? Зверове ли са те или са ни приятели?

  6. Анджак, Мишел 😉 Благодаря за изяснението, че на мен ми се губи понякога 🙂

  7. Еееее, Пип – чак пък убийци… не се коси, децата не могат да се ‘възпитат’ чрез подобни забрани – няма как да им се забрани да ОБИЧАТ животните – родителите уж си мислят, че им вменяват страх, ама не е така… Децата нямат страх от ‘домашните’ животни – поне не и докато натрупат някаква… рутина за опасностите от зарази, причинена болка или други такива неща. Последната не е предмет на възпитания САМО от родителите. 🙂

  8. да кажеш „недей, ще те ухапе“ е плод на елементарната логика, по-присъща на животните. демек: „козите имат рога. този охлюв има рога, следователно е коза“.
    не казвам, че това умозаключение никога не води до правилни изводи.
    то е същото като да кажеш: „мъжете са такива“ и „жените са онакива“.

    по такъв елементарен начин могат да разсъждават и съответно – да възпитават децата си само елементарните хора.

  9. Val, “недей, ще те ухапе” наистина може да насади в децата траен страх от кучета и други животни. Това е само един малък пример за склонността на родителите да проектираме собствените си страхове и амбиции върху децата си. Малките злобни човечета раждат малки злобни човечета. Слава богу, че изключенията от това правило са чести, иначе не знам…

    Много хора не знаят как да се отнасят с животните (градски чеда) и не разбират сигналите, изпращани от тях. И съответно не могат да научат и децата си. За това е по-лесно да се ограничат контактите, вместо да се поемат рискове. Моите наблюдения над малки деца са, че възпримет положителните сигнали, но не се усещат, когато кучето праща заплашителни, което може да доведе до проблем, ако не се намеси родителя или стопанина. Което ни подсеща за наблюдението, че доста стопани на кучета се отнасят безотговорно към въпроса за съжителството на любимеца си и хората. А отговорността да научат хората (и съответно децата) как да се отнасят към кучета (и други животни) е основно на стопаните.

  10. Не знам кой, как и защо възпитава децата си. Но по конкретната тема: на моето му е обяснено
    – че животното е животно. То не винаги разбира че си играеш с него и понякога може да се чувства застрашено и да нападне.
    – че никога не се играе с куче, ако стопанина му не ти е разрешил и не ти е обяснил какво може и какво не да правиш с горкото животинче.
    – че по презумпция уличните животни носят зарази и не трябва да се пипат, колкото и сладки да са.

    Това свърши достатъчно работа при нас. Детето не е спряно от контак с животни. Просто има рамка в която му е позволено. В крайна сметка, преди стопанина да поеме отговорност за животното си – дори аз не бих го пипнала. А малкия учтиво пита „Може ли да си поиграя с кучето“ и при положителен отговор никой не му създава проблем нито собственика, нито аз.

  11. аз пък да попитам макйата на дадения пример как е допуснала двегодишно дете да я изпревари, че то да стигне до кучето. Къде е гледала? Иначе съм съгласна с Пипилота, че децата трябва да се възпитават в любов към животните, без излишната близост, спомената в по-горните коментари. Грижата за тях не само те прави човек, а те прави отговорен човек.

  12. Направо не мога да ви смогна днес 🙂 Благодаря за коментарите и споделения практически опит!

    Val детето е бяла дъска и обича животните, но като му кажат три пъти едно и също нещо и то става такова и за него, за нула време става. Права си, че не са само родителите възпитаващи, но в крайна сметка първо си на отглеждане само в семейството, чак после ясли и детски градини, евентуално! Все по-често децата тръгват направо на училище…нали, лафа за „първите седем“ не е случаен.

    Гонзо подсещаш ме как онзи ден едно момиче с куче-бебе отговори на въпроса на едни деца могат и да си поиграят с него. Отговора беше ужас:“Дай пет лева“, на шега или не момичето не си дава никаква сметка как ги шашка децата. Та съм съгласна, че собствениците също са отговорни:)

    Гери подхода ти е чуден. Ей това ми беше мисълта – защо хората не го правят по този начин.

    “козите имат рога. този охлюв има рога, следователно е коза” 😀 Страшен както винаги си БатеПеп.
    „отговорен човек“ – ей те това ми е болката, защото като гледам колко бъдещи хлапетии, които няма да са такива, щъкат 😦

  13. днес специално минах през градинката, но весел сетер с бинтована лапа не видях :mrgreen:

    пипи, някои хора го правим точно по този начин. само някои….

  14. Хм, с някои постановки не съм много съгласен. Животните нито са зверове, нито приятели. Те са живи същества и като всички живи същества изискват внимателен подход (разбиране) когато са непознати. Няма никаква нужда от любов към тях – освен ако не са ти лични приятели! Най-добре е да се научат децата да ги разбират. Защото и те много добре разбират, не се заблуждавайте! Никой не може да ме убеди, че ухапан от куче няма някаква вина – ако не в постъпките си, в мислите. Моето коли се разминаваше с десетки хора, на някои даже се усмихваше докато при поредния срещнат още отдалеч идваше плътно до мен и напрегнато оголваше зъби докато отмине… Братовчед ми като малък ужаси майка си, когато го видя изправен под кон (наш, т.е.познава ни) да му скуби косми от корема. Конят стоеше като препариран и само изхриптяваше…
    Много добре го е казал Гонзо: учете децата си да разбират езика на животните! От малки – докато те го имат заложено в себе си по рождение.
    Между другото, ние май ще излезем съкварталци, щом се разхождате при „Св.Седмочисленици“… 🙂

  15. Мисля, че част от отговора (далеч не целия) е, че колкото и да не ни се вярва това, малко семейства всъщност имат осъзнато и целенасочено отношение към онова, което наричаме „възпитание“ или по-добре „формиране“ на децата си като личности.

    Подозирам, че в много български семейства битува негласното вярмане, че хората си стават някак от самосебе си и родителите имат малко отношение към онова, което се получава от техните деца. Те отговарят за това да изучат детето, да го пратят на цигулка, балет, английски или рисуване (което сами по себе си е чудесно и необходимо), но рядко се замислят какви личности формират у децата си и как това се случва посредством собственото им поведение по най-дребни и невинни поводи.

    Така ако помислим внимателно крясъкът: „Пази се от кучето, че хапе!“ от една страна е много полезен и ценен, защото детето веднага се изплашва (от майка си, не от кучето) и не си нацапва ръцете. В дългосрочен план обаче, това дете усвоява нервния подход на майката по отношение на ситуации, които будят тревога (нещо лоше ще се случи на детето от съприкосновението му с кучето).

    Когато детето порастне, то на свой ред ще усвои подобен стил на отношение към всяка ситуация, за която то си мисли, че го застрашава. И тъй като отношението му към околните, отгледано неволно от майка му, ще е като че ли те го застрашават, то ще вижда опасности дори и там, където тях ги няма и тези ситуации ще са много.

    Ако майката беше вложила малко повече мислене в своята задача да отгледа детето си, тя едва ли би се държала точно по описания от теб начин, дори и ако допуснем, че е добре децата да се държат на дистанция от животните в градинките.

    Интересното е, че ако попитате тази майка дали иска да отгледа нервно паникьорче, тя би настръхнала от възмущение пред това наше предположение. В същото време с отношението си към детето по повод на неговия порив да опознае света, тя прави точно това, което и на сън не й хрумва, че може да прави.

  16. интересното при ridiculous е, че освен ценните размисли има такава защита в блога си, че и куче не може да я ухапе. или поне ако е мързеливо като мене си вика – абе майната му и коментар…

  17. анти-кучкарка

    Обичам кучета! Не обичам кучкарите, т.е. собствениците им. Сигурна съм, че няма нито един собственик на куче, който да не е оставал кучето си да се изпикае или изходи в градинка, в която си играят и деца. И как да възпитавам детето си в любов към кучетата, когато въобще не ми е приятно да ги виждам в градинките, където изрично пише ‘забранено за кучета’!

  18. Абе я ела да се разходиш ти в 2 часа сутринта сама от Манастирски ливади, през жк.Бокар и стигнеш до края на Борово. Ако успееш да минеш без да те е нападнала поне една глутница, бързо бягай към най-близкия тото пункт да си пуснеш фиш. Единствения начин да минеш от там късно през ноща е с голям запас от камъни в ръцете

  19. Пипилота ти си болна, иди да се прегледаш. Кучето е животно и ти не можеш да предвидиш каква ще му е реакцията. Градовете са за хората и всички кучета трябва ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да са с намордници. За бездомните няма какво да говорим – проблема с тях е решим за по малко от седмица стига такива откачалници като теб да не се пречкат.

  20. Към анти-кучкарка: Не знам дали скоро сте наминавала към квартална градинка с детски люлки и катерушки. Отдавана се каня да кача нагледен материал от такова място. А те са осеяни с фасове, шлюпки от семки, слънчогледови и тиквени, опаковки от вафли и шоколади и т.н. и т.н. произведени от майките на децата. В изобилие се намират счупени бутилки, производство на поотраснали деца, расли на същата площадка сред същите боклуци на майките си. Виждала съм майка да сменя насрания памперс на детето си насред такава площадка и небрежно да го хвърля зад гръба си, въпреки че кошчето е на пет метра от нея. Изобщо не смятам да обяснявам къде разхождам кучето си, именно поради гореизброеното. Отново ще Ви помоля да потръсите темата на статията и коментарите над Вашия, а именно:
    Какво отношение възпитавате/бихте възпитали в детето си към животните?
    От отговора Ви до тук разбирам, че собствениците на кучета са виновници за мръсните площадки, къде са животните в уравнението. Отношението към кучкарите се проектира и върху животните или?

    Боби, за последно съм се разхождала из Манастирски ливади, когато те бяха ливади. Тогава там нямаше популация от кучета, защото нямаше източници на препитание за тях. Животни има там където има храна. Аз лично съм виждала и лисица в градски условия.
    За да не оставя грешно впечатение у теб и хората ще ти препоръчам да прочетеш една случка с котка и глутница кучета, на която бях свидетел, както и реакцията на екоравновесие на моя сигнал.
    Отново и към теб въпроса: Ще научиш ли детето ти, че като види животно трябва да се навежда към камъка? Ще го похвалиш ли, ако запрати камък към котка на улицата? Ще го плашиш ли с Баба Меца и мишоците?

  21. Татул пропуснала съм коментара ти, но и няма особен смисъл от него. Посочи ми един град в Европа, в който всички кучета са с намордници, моля. Не съм била на такова място до сега. Предварително благодаря.
    Мнението ми за бездомните кучета можеш да намериш в линковете към предходния ми коментар.
    Майкат ти доста те е държала в мазето 🙂 Със здраве!

  22. Дай като градинките са пълни с фасове да ги напълним с лайна и помияри – явно ти е такава логиката. Никой не ти е длъжен да познава на колко години ти е кучето дали е от агресивна порода и дали хапе или не. Едно дете да захапе е достатъчно и не ми минавай с номера – детето тръгнало да го бие. Ми дете е може да иска да си играе и кучето да го ухапе. Кой е виновен тогава е***л съм ти и помияра ще яде шутове заедно със собственика.

  23. Богомил Ветров

    Да – градинките са пълни с лайна и помияри, но двукраки. Не знам, кой точно те е възпитвал, но очевидно доста е сгафил. Първо – единственото, което забелязвам е, че се заяждаш, а не дискутираш. Второ – очевидно имаш силно развито чувство за омраза. Трето – то е последното, но не най-маловажното – обичаш да раздаваш шутове.

    Искам да ти кажа,че в една градинка за детето ти е по-вероятно да:

    Настъпи счупена бутилка
    Да бъде напсувано от друг родител
    Да бъде ритнато, ударено или пребито от дете, което гледа кеч федерацията.

    Изгледал съм две деца, успешно за сега, и до момента нито едно не е било ухапано или не е ухапало куче. Пожелавам ти весела вечер и внимавай с шутовете да не си докараш някое ломбаго 🙂

  24. анти-кучкарка

    Да, разхождам се всеки ден по детските площадки, налага ми се. Да, мръсно е, защото майките цапат, но това не означава, че и собствениците на кучета трябва да си разхождат там кучета, за да се изхождат. Не уча детето си на омраза към животните, но кучкарите с кучетата в градинката не мога да давам за пример. Очаквате от децата да се радват и уважават кучетата ви, а вие уважавате ли правото на децата да играят на площадки, чисти от кучешки фекалии?

  25. Богомил Ветров

    Ееее, явно като цапаш ти е нормално, а като цапа куче – не е. Би трябвало да е обратното. Кучето е животно, а ти си човек. Когато кажа на кучето ми не сери тук, може и да не ме пуслуша – виноват, но когато кажа на някоя млада госпоица – не чопли семки и не си хвърляй фасовете и тя не ме послуша – ей това не е наред.

  26. Хора, аз не мога да разбера хора ли сте!
    Как е възможно да си затваряте очите пред собствените си грехове, а всичко да прехвърляте на същества, които са зависими от вас, неразбирайки, че по този начин пак обвинявате себе си.
    Г-жо Анти-кучкарка, хубаво „анти“ сте, но азщо не сте „про“? Про към детето си?
    И прочетете още веднъж началото на статията. Ако не ви се ходи до там ето, лепвам Ви го:
    „(няма да обсъждам колко е уместно да се разхождат животни където и хора, само това да не ни беше наред в държавата).“
    Това е и не искам да го обсъждам повече.
    Кажете ми нещо „про“

    И последно, към господинът с буренясалото име:
    Аз знам кога съм се преглеждала. Знам и кога се е преглеждало кучето ми – за разлика от хората, то се ваксинира всяка година на точна дата и пие хапчета против тения на всеки три месеца, за разлика от Вас, който едва ли сте ходил на профилактиочен преглед в близките години (а изобщо ходил ли сте някога?). Не са кучетата преносителите на куп болести, главната сред тях – простотията.

  27. анти-кучкарка

    ‘Про’ съм за хората, в това число и децата. Кучкари, научете се да нареждате приоритетите. Научете се да уважате хората поне колкото кучетата си. Който не намира любов при хората, я търси при кучетата.

  28. Да кажа и аз.
    Ето какво:
    Имаме куче. Имаме котки. Възпитавам детето си в нормално отношение към тях.
    Викам „Внимавай!“ и „Стой надалеч!“, като доближи чужди кучета. И изобщо – изобщо! – не ми дреме колко добре възпитани са тези чужди кучета и колко любезно се държат с малки деца. Защо? Защото искам детето ми да знае, че някои кучета са много мили и добри, но други не са. И понеже нямам очи на гърба и не мога да знам кое куче от кой вид е, предпочитам превантивно да я науча да не се доближава до чужди кучета, а още по-малко – да посяга да ги пипа без разрешение от стопанина (и с мое насърчение последният да си държи кучето, докато детето ми го пипа), за да няма после рев и „Ма аз не знаех“.
    Не възпитавам детето в страх от животните, нито насърчавам агресивно поведение спрямо тях като превенция на същото от тяхна страна. Но определено се опитвам да я науча, че не всички животни са добри и абсолютно не трябва да се подхожда винаги с доверие.

    Знам, че не е за това темата, но като родител, отглеждащ дете в градски условия, не мога да не кажа:
    По въпроса с площадките съм съгласна с г-жа анти-кучкарка.
    Аз не си хвърлям боклуците по земята. Уча детето си и приятелчетата й, когато последните са ми под ръка, също да не го правят. Това, че някой си хвърля болкуците и защо не и животните така, изобщо няма да ме впечатли като довод, когато детето ми стъпи в пясъчника и се омаже в кучешко ако. И за да не съм несправедлива – в същия този пясъчник съм виждала циганче на 3, което спокойно се изправя и се изпикава вътре.
    Но аз не пикая в пясъчника. Детето ми не пикае там. И изобщо – пясъчниците и детските площадки не са отходни места. И докато културата на пазене чисто полека се подобрява и в най-добрия случай боклуците се приземяват около, ако не в кошчетата, които места после се чистят, то за толкова години все още не съм видяла собственик на куче да се наведе и да събере съкровището, което животното оставя. Знам, че теоретично ги има и такива – просто не съм ги виждала, въпреки петте години по паркове и градинки…

    Кметът на Пловдив обеща в града да се обособят няколко парка специално за кучета, в различни квартали. Ей този момент чакам – да си има специално място да разходиш животното и специално място да си разходиш детето, без да има смесване и недоволство на двете. Когато (ако) тези паркове за кучета станат факт, детските площадки ще са забранени за животни (не, че и сега не са, но кой ти гледа) и ще има глоби за собственици, разхождащи кучето си там. Виж, дали ще има глоби за майки, разхождащи детето си в кучешки парк никой не каза.

  29. Molya za izvinenie, za tova che pisha na latinica. Tuk nyamam ni6to kirilizirashto.

    G-jo Anti prioriteti naistina ima. Prioritet mi e da izlyaza i da pochistya okolo bloka. Tochno togava prioritet na drugi hora e da si metnat bokluka vurhu men, mozhe bi si mislyat, che taka e redno. Prioritet mi e da si svalyam bokluka ot planinata bila tya urbanizirana Vitosha ili Rila. Kucheto si izvejdam park, v koyto ne igrayat detza, no puk roditelite im namirat za redno da izhvurlyat tam stroitelni otpadutzi, koito ne se razgrajdat.

    Kakto ima hora, koito men ne si otvruzvat kucheto, taka ima i hora, koito go ostavyat da ubie ulichnoto pale. Kakto ima roditeli kato Bu, koito ne si hvurlyat boklucite na detskata ploshtadka, taka ima i takiva, koito go pravyat.

    Mislya che e redno da si kupite veche tzveten televizor, zashtoto neshtata nikoga ne sa bili cherno-beli.

    Bu, navremeto v centura na sofia naprimer imashe Gradskata gradinka opredelena za detza (bez obache da sa nalichni katerushki, zashtoto gradinkata vse pak e s istoricchesko i arhitekturno znachenie) i otsreshta gradinkata zad Hudozhestvenata galeria, kudeto se izvezhdaha kucheta. Veche ne e taka. Samo che ne mislya, che „rayoniraneto“ shte pomogne mnogo dnes, zashtoto gradinki pochti nyama, ta kamo li da sa dva vida.

    Za vsichki mayki i kuchkari smyatam da pusna edin maluk i kratuk reportazh ot edna ot stranite, koito narichame „beli“, mozhe bi nay-byalata ot vsicchki. Da vidim kak e po sveta ajzheba.

  30. ето с ТОВА е много лесно, копи, пейст и готово 😛 :mrgreen:

  31. Pingback: За мястото на хората и животните с конкретен пример « Патиланско царство

  32. Pingback: Насаждане на ужас у децата | Како Сийке, не съм от тях!

  33. Аааааааааааааааааааааааа!!!
    Стигнах до средата на коментарите и направо не мога да повярвам! Всички ли пеят свойта си песен и никой ли не обърна внимание на темата??? Много малко са отговорите на конкретния въпрос, радвам се поне че са смислени. Знаете ли… някой ден ще имам дете, даже няколко. И всички до едно ще обичат по равно и хората и животните, няма да искат намордници нито за едните, нито за другите и ще уважават личните им територии. Не е никак трудно да подхвърлиш на детето две думи за това как животното също има чувства и усеща дали си мил с него, че също има насторения и днес може да не му се играе…
    Отделно че уличните животни вече са по-скоро неживотни и че трябва да се въведат специални правила за отоншение към тях – примерно заобикаляне отдалече и недаване на храна.

  34. така, така!

    баво на дететоо!

    вие сте бъдещето 🙂

  35. Хм, струва ми се голямо заблуждение, че ухапаният от куче е станал жертва по собствена вина – заблуждение, което може да се окаже опасно. Да, повечето домашни любимци са добре приспособени хорски съжители и не може по презумпция да се смятат за агресори, но оттам да се винят постъпките и дори мислите на всеки ухапан?

    Като малка са ме гонили няколко пъти кучета, от които съм се спасявала с рекорден бяг. Вината не е била моя да ме гонят, защото дори не съм забелязвала тяхното присъствие в тъмното, следователно не съм правила нищо спрямо тяхното съществуване. Освен че минавах по тяхната улица, разбира се, а те бяха пуснати свободно от собствениците си. Лай изневиделица, бяг, нищо повече. А дори и да съм ги била видяла и да съм ги „предизвикала“ със страх мислено, може ли да бъде виновно за ухапването си едно дете, че се е уплашило? Преди няколко години пак ми се случи нещо подобно, в САЩ. Наконтена и с токчета (искам да кажа, изобщо не настроена да предизвиквам кучета) спрях край една къща с намерение да питам някой за адреса, тъй като се бях загубила. Дори и не успях да натисна звънеца, когато изотзад изскочи едно куче, което заплашително започна да ръмжи на ниски честоти. Не бях в състояние да бягам… само започнах да отстъпвам заднишком, говорейки мили думи на кученцето. Спря да ме изтласква с ръмжене когато прекрачих отвъд „територията“ му. Беше от агресивните породи. Други кучета редовно ни следват със сърдит лай, когато аз и Господин Х минаваме покрай къщите им по време на велосипедни преходи. Трябва да се знае, че кучетата се чувстват предизвикани от въртенето на педалите. Нещо, което им се мятка пред очите, движи се и бързо се отдалечава. В случая нищо не сме направили, освен че минаваме оттам.

    Така че, има породи, които са агресивни и изискват правилно отношение към тях от страна на собственика – възпитание, грижа, много внимание. Има и кучета, които направо са научени да бъдат нападателни. Често се чете за такива във вестниците. Никой не може да ме убеди, че едно тичане в парка е предизвикало кучетата и затова бегачката си е виновна сама. И тук се случват нападения. С деца и дори с възрастни, и то в култура, която е свикнала на уважение към кучетата. Да се вини изкормения за неправилно отношение е направо кощунство.

  36. Pingback: Ебаси родителите… | Како Сийке, не съм от тях!

  37. Pingback: Ебаси родителите | Български форумен агрегатор

  38. Не успях да прочета всички коментари, затова съжалявам ако мислите ми ще преповторят нечии други.

    Не знам дали омразата или страха, които всяват в децата по отношение на кучетата, са по-опасни.
    Куче вкъщи имам от няколко години, но на село от както се помня. Това, което знам е, че на едно куче покажеш ли му, че се страхуваш и тръгнеш ли да бягаш примерно, е много по-лошо. Или изпадането в истерия. А тези родители ще докарат децата си дотова след време.

    Имам познати- без значение на възрастта- които изпадат в паника и се страхуват неистово от пинчър! Кученце, което е между котка и мишка, кажи-речи 😀 Други минават на отсрещен тротоар ако по пътя им има куче.

    Не искам да си представям как едно дете, което от най-ранна възраст бива наплашвано от кучетата, ще преодолее този си страх в бъдеще. (А котките всички много ги обичат. Само, че те могат да носят и повече зарази…)

    Не казвам- всяко куче е добро, казвам не всяко е лошо. Крайностите не са решение.

  39. Не ме е страх от кучета, котки или каквито и да е животни. Но съм ритала налитал да ме хапе ротвайлер. Бягала съм от доберман и прочие подобни радости.
    Страхът от бездомните кучета се пренася и към домашните. А и не са малко случаите на нападани хора и то домашни животни.
    Права си, че това не е добър подход да си възпитаваш детето, като го плашиш.
    Но предпазливостта е добра идея.

  40. Ами аз четох четох и се изморих, но държа да отбележа че подигната тема е възпитателна и е много интересна именно поради това. Допълнителните теми като хигиена, култура и отглеждане на животни също са интересни.
    Само че искам съвсеем леко да повдигна една тема коята за мен е тема-продължение, с риск да ядосам някой. Простете, но не разбирам..как точно се възпитават деца в обич към животните или хайде- зачитането им като живи същества, когато за вечеря им се сервират такива в чиниите? Телевизора става доста цветен…

  41. Pingback: » Децата! Пазете ги! – Първа част Блогът на новото поколение

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s