Големият ми срам

Кой е най-големият ви срам? Кога ви е идело да потънете в дън земя и никога да не искате да видите човешко лице? А излагали ли са ви в някоя ситуация до толкова, че да се изчервите до уши и да мислите, че ей сегичка ще си умрете?
На мен наскоро ми се прищя да си направя публично сепуко, само и само да разберат хората, че нямам нищо общо.

„Да люпиш семе“

Чопленето на семки е вкусно занимание не отричам. Но според моя светоглед това нещо се прави само вкъщи и, по изключение, на стадиона. Но дори на арената ме е срам, защото не мога да преглътна факта, че хвърлям нещо на земята. Мама и тати така са ме учили – да не хвърлям нищо на земята и семки да чопля само вкъщи.
Поради тази причина, а може би и напредващото ми ЕГН, видя ли някой седнал на пейка или чакащ на спирка да плюе семки околовръст направо издивявам. Освен проява на ниска култура, това е противно откъм звукови ефекти и замърсяващо общото пространство. Не веднъж и дваж ми се е случвало да гледам със строг поглед аграрни лелки на спирката или да правя забележка на влюбени малолетни мърльовци в градинките. Последния път се скарах на два хлапета пред блока:
– Кой ще ви го почисти това?
– Той вятъра ще го разнесе – ебаси! Занесох им метла и лопата и си го изметоха, не знам как стана.
Това по въпроса за отношението ми към чопленето на семки.

Излизам наскоро с една позната, която явно обича да чопли семки, защото на срещата дойде с ръка пълна с тях. В момента, в който се видяхме небрежно отвори другата си шепа и изхвърли останките на вече изядените семки. Ей така просто!
Направо ми причерня. Изтръпнах от мисълта, че срещу мен уж стои интелигентен човек, който обаче счита за нормално да хвърли боклука си на земята. Трябва да уточня, че това става насред централен площад в София (то където и да беше, щеше да е гнусно, ама нали има претенцията, че гражданка е станала). Тръгваме да се разхождаме, а нашата продължава да „люпи“.
Такава

дилема

не съм имала скоро. От една страна душата ми се къса при мисълта, че човека до мен плюе по улицата, а аз такова нещо не мога да понасям. От друга – как да ѝ направиш забележка, като ти е близка позната и вероятността да те намрази от коментара ти е огромна (с последствията за твоя сметка). Вървим, тя ми говори нещо, а моят акъл само в това как да ѝ обърна внимание по най-тактичния начин или пък да не ѝ правя бележка, но да

„нося йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в“ мой кръгозор

И точно когато си мислех, че по-лошо няма накъде, насреща ми позната физиономия. Не не го познавах човека, но нали знаете – ходите на еднакви места, слушате еднаква музика…знаете се по физиономия. И аз гледам тоя човек и ми иде ей сега да извадя пистолет и да се гръмна, поради щото не мога да нося чуждия, неосъзнат срам. Усмихнах се неловко и се разминахме.
„Не може така. Ще умра. Не мога още 4 пресечки да го търпя това“

НО го търпях.

Обаче не за дълго. Не знам какво стана. Явно ми прекипя все пак и чувството ми за тактичност се пречупи. Усмихнах се с възможно най-прекрасната и усмихната усмивка, която мога да изкарам, даже ми се показа златната коронка на предпоследния зъб 🙂
– Хей, ама ние сме като Хензел и Гретел!
– Как така?! – изумя моята позната. Аз, обръщайки се към улицата, от която идвахме рекох:
– Ами няма начин да се изгубим…направила си ни пътечка. – „Пък на мен ми падна камък от сърцето, казах го. Сега да става каквото ще!“.

Истината е, че нищо не стана. Познатата ми спря на мига. До кога не знам. Дали само в мое присъствие се въздържа? Мисля, че между нас всичко е наред и последствия от това, което казах няма. А и защо трябва да има негативни последици от думите ми, когато съм ѝ спестила бъдещи изчервявания поради забележката на далеч по-нетактични от мен хора?! Или пък народа толкова се е лумпенизирал, че чопленето вече е нормално, а аз съм отломка от миналото?

Advertisements

12 responses to “Големият ми срам

  1. като бях малък умирах от срам когато от някъде се чуеше песен на дони и момчил.
    и до днес не мога да си го обясня, но толкова голям срам не съм изпитвал, наистина.

  2. Аз не се сещам за мен, но искам да кажа за твоята история: споделям напълно мнението ти, само не разбирам защо толкова си се срамувала заради нейното поведение? Голяма работа, като вървиш с нея…Но браво за хрумката за Хензел и Гретел,хаха!

  3. аз също не мога да се сетя за такъв срам, но напълно те подкрепям за семките. А ти си представи банков касиер, счетоводител или какъвто и да е чиновник да ти яде семки насреща? Отвратително е, а аз съм го търпяла сумати години 🙂 Браво за Хензел и Гретел, страхотно измъкване и хрумване!

  4. Не си спомням да съм изпитвал такъв срам, че да искам да потъна в земята. Иначе, малки срамове колкото искаш. Срешу блока имаме детска площадка. Младите майки извеждат дечицата на игра или сън в количките, и като почне едно лющене на семки, хвърляне на фасове и опаковки, не ти е работа. По късно след обед пристигат татковците с кенчета бира. Тъй като и аз ходя с внука на площадката, няколко пъти демонстративно правя уборка с метла и чувал.Не върви да се карам с млади майки.За сега резултата е 50%. До края на есента- вероятно 100%ще мразят боклукчасването.
    По голяма простащина от тая, да ядеш семки и да разговаш с човек, няма.

  5. Бива Ви да намирате най-добрия изход от положението, поздравления!

  6. Браво Пипо. Чувствам се по същия начин в такива ситуации. Хубаво е, че има хора, на които им прави впечатление. Надежда все още има…

  7. Богомил Ветров

    Надежда имааааа, тралалала. Абе кочина си е навсякъде. Аз видях как млада майка изхвърли наакан памперс на земята, а до нея имаше безброй направени от тенекии кошчета. Хареса ми обаче реакцията местния пияница, който макар и пробит чувал си хвърля всичко в джобовете: – Ама патицо тъпа ти на какво ще си научиш дететео. По-добре ми го дай да го изям 🙂

  8. Вие сте блаженни хора… без ниакакви срамни ситуации! Или май не искате да си ги споделяте?!
    Миналата седмица май преживях едно от големите си срамувания – срамище!

    Околностите на Кърджали, с приятели сме тръгнали да разглеждаме по чукарите някакви скални гъби.
    А мен ме боли стомаха, та две не виждам. Отбивам се от пътеката по „голяма нужда“. Часът е около 18:30 – 19:00 няма жива душа пък и аз уж се скрих от поглед.
    В един момент чувам говор! Мъж и жена фотографи се любуват на природата. Даже жената пита:
    „Да направя ли снимка?“. В този момент погледа на мъжа попада на моята приклекнала фигура в шубрака.
    О УЖАС! Хванат съм по бели гащи! Чувам как мъжа измърморва в отговор на приятелката си „По-добре не“. И двата отминават.
    Моите приятели ме чакат на половин километър по пътеката. Приключвам си аз задачата и тръгвам към тях. За МОЙ СРАМ виждам, че двамата непознати са спрели да си приказват с моите приятели.
    То в тази пустош да видиш човек си е събитие! Заговорили са се. Аз се присъединявам към компанията гузен, леко в страни. Фотографите разправят 10 минути, че са от Варна, къде ще ходят това лято, къде са били миналото лято… 10 минути ми се сториха като 1 час! А аз гледам срамежливо в земята и си мълча….
    Ето това е срам, дами и господа!

  9. 😀 😀 Горкичкият! То за това винаги се ходи поне на десет метра навътре от пътеката.
    А иначе мен ме беше толкова срам, защото това така е набито в съзнанието ми – че не трябва, че не е възпитано и срамно, че стана челна катастрофа между разбирането ми за нещата и семките. И се измъчвах от това, че няма как да го променя…

  10. бай Стоян

    Когато алкохолът беше евтин и Берлинската стена беше много здрава и още по-кървава,бай Стоян беше млад и зелен и кьоркютук пиян.Е аз де,връщах се към квартирата си в Поморие видях една руса русалка да танцува,какво съм правил не знам ама на сутринта се събудих ужасяващо гол,а до мен спеше една 70 годишна полякиня не по-облечена от мен.Е това ако не е срам здраве му кажи

  11. Pingback: Индиана Джоунс и тиквеното семе « Патиланско царство

  12. Pingback: За почистването | Патиланско царство

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s