Ratman!

Докато по блогове и сайтове народа се „дърля“ 🙂 дали новият Батман е просто редови екшън или нова класика, отговаря или не на натрупаното до сега, аз получих напомняне, че не съм ви разказвала историята за Ratman, която може да е история и за Ratwoman, но не съм сигурна, защото не си носеше феминистка табелка.

Вчера си направих малка разходка и на прибиране, точно пред входа Емил ми звънна. А пред входа си имаме една пейчица и аз реших да приседна докато свърши разговора. И точно когато сядах чух звук! До пейката имаме и кошче за боклук. Шумът идваше точно от там.  А при блока са се излюпили котенца и реших, че някое от там кофайлърства, затова веднага извадих фотоапарата в очакване… и от кофата изведнъж изскочи плъшок и застина с ужас на ръба. Щрак веднъж! Плъха събра кураж и хукна, за мой ужас навътре във входа, а аз в последен устрем заснех организъмчето му, набиращо се по гладката мозайка. Избяга и не ми позира, но пък ми припомни онази трагична история от преди година…и нищо чудно, че бяга, ако се е разпространила мълвата сред плъшия свят…

Беше преди година. Топло и хубаво време, аз, Емил и един приятел с малкото му пале. Вървим от НДК към шопинга на х-л Хемус. Кученцето припка, говорим си и се радваме на зеленината. Точно отминахме музея „Земята и хората“ когато видях една черна топка пред нас. Беше на около три-четири метра. Аз изненадана от неочакваната среща викнах:
– Плъъъъх!
И наистина беше плъх, изпълзял от храстите насред пътеката. Беше голям и черен, плъховете из НДК винаги са били такива – подбрани. Странното беше задницата му – огромна за размерите му и предположих, че трябва да се обръща на 180 градуса, за да види какво има зад себе си, защото иначе планината от търбуха му би му пречила.
Точно тази задница събуди льонеберската жилка на Емил и той викна:
– Ей сега ще го шутна!
– Да бе да, брато! Не можеш, ще избяга!
– Няма да правиш така на животинката! – креснах пък аз. Емил обаче се затича леко към животното, бавно и тромаво, защото не му се вярваше, че ще успее да настигне истински плъх. Той пък от своя страна се затича бавно и тромаво, защото явно не мислеше, че Емил ще направи това, за което се беше затичал. Итака двамата, съмнявайки се в способностите си и тези на другия стигнаха до точката на необратимост.
Емил застана на сантиметри от плъха, а той направо спря, сякаш заемаше позиция. Емил се поколеба за миг, аз извиках: „Неееее!“. Кракът се изтегли назад, а след това пое напред, поде живинката точно под туловището, повдигна я за секунда, придавайки ѝ скорост и траектория. Животното сякаш се оттласна като от трамплин и пое на краткия и вероятно единствен свой полет. Успях да го проследя с поглед и да видя как разпери лапки напред, всяко отделно пръстче се открои на фона на пролетно синьото небе. Беше направо красиво. И свърши. Животинчето тупна в тревата и си плю на петите, убедено в способностите на Емил.

– Как можа?! Как не те е срам?! – развиках се аз, докато приятелят ни се кискаше по момчешки. Емил стоеше потресен и осмисляше това което не беше вярвал за възможно, а току що беше осъществил – да настигне плъх и да го шутне. Разкаянието се четеше на лицето му, обаче аз реших да бъда сурова! – Горката животинка! Ти видя ли колко ѝ беше голям търбуха?!
– Ама как полетя братооо! Хахах.
– Абе ей! Вие хора ли сте?! Ами и този плъх душа носи. Видяхте ли му корема? Ами ако е женски и е бременен?! И си шутнал него и неродените му деца, а?!
При тези ми думи Емил съвсем се разкая за постъпката си, но аз продължих да го убеждавам, защото приятеля ни започна да обяснява за траектории, за красота на полета и как това си било „летучий мыш“ и „ratman“.
– Емилеее, виновен си да знаеш! Това беше един бременен плъх и сега ще направи аборт и ти ще си виновен за неродените плъхчета, защото всяко същество има право на живот!
– Добре де! Ето виж няма го из тревата! – скочи той из зеленото и затърси – Утре отивам на църква да запаля една свещ за плъха и децата му!
– Ама ти не си вярващ…
– Е, нали съм кръстен, ще отида, за да си спокойна.
– Ама аз искам ти да знаеш, че така не се прави!

Обяснявахме си се там. Емил се оправдаваше, че не е очаквал животното да не тича, „защото знаеш ли плъховете колко са бързи!“, но и наистина съжаляваше, до толкова, че за известно време мислех, че наистина ще поиска прошката господна. Е не го направи, но съм сигурна, че и никога няма да повтори този експеримент.
За край мога само да ви посъветвам никога да не си правите експеримент и да проверявате дали един плъх е Ратман, защото може да реши да ви изненада и да изчака действията ви… пък ако е женски и бременен тежко ви!

(И отивам на кино, че нищо не разбрах за новия Батман! )

4 responses to “Ratman!

  1. *смях*
    Ох, самата история е толкова абсурдна, че не можах да се сдържа.
    Поздрави на Емил, пък аз да си призная не подозирах, че бил такъв футболист.
    А край НДК имам чувството, че има таен развъдних на плъхове, защото съм виждала екземпляри колкото котка.
    Бр.

  2. Хехе, аз пък на Женския пазар съм виждал куче да гони един огромен плъх. Преди последният да се скрие в дупката се обърна и изсъска на кучето. Онова подви опашка и изечзна със скимтене 🙂

  3. Чудя ни се на нас хората.
    Гоним плъховете, дори ги тровим.
    Но не ги ритаме, когато са бременни.
    Къде и защо слагаме границата не знам.
    Сигурно пренасяме човешки отношения върху животните.
    Съвсем не пледирам да се измъчват плъховете, нито да се горят живи хлебарките. Просто се питам.
    Апропо, защо хлебарките може да ги тъпчем, а плъховете не?

  4. Много интересно и сократически беседно казано! 🙂 Така не го бях помисляла.
    От една страна си права – наистина прехвърляме на животните човешките разбирания за правилно и неправилно. Но има и нещо друго. В природата няма такова нещо като „вредител“, както по инерция наричаме гризачите, хлебарките и всичко друго живо, което ни „вреди“. В същност, не си даваме сметка, че чрез действията си (отглеждане на култури, струпване в градове и села и т.н.) просто създаваме благоприятни условия за увеличение на популацията им. Така, намесвайки се и изменяйки естествената им среда самите ние сме тези, които превръщат тези същества във вредители. От тази гледна точка лошо е да дискриминираме някой, заради това че е такъв, при положение, че ние сме го формирали така.
    Но се отплеснах…
    Може би всичко що изглежда по-симпатично от богомолка представлява табу за мъчене…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s